Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 23.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юли, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
При секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 266 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Ю.
в качеството му на процесуален представител на И.Х.И., ЕГН ********** ***
против решение № 126/04.02.2019г. по гр.д. № 3096/2014г. на Сливенския районен
съд, в частта с която на основание чл.353 ГПК в дял на Ю.Г.К., ЕГН ********** е
поставен недвижим имот с идентификатор 67338.552.10.3.2 по Кадастралната карта
и кадастралния регистър на гр.Сливен , представляващ апартамент, със
справедлива пазарна стойност на дела 65800 лв. С решението в дял на
жалбоподателя са поставени два недвижими имота – дворно място , представляващо
УПИ IХ, кв.
16 по плана на с.Калояново с площ 850 кв.м. с находящата
се в него масивна жилищна сграда, както и нива в м. „Разлива“, с площ 5280
кв.м. в землището на с. Калояново със справедлива пазарна стойност на първия
имот – 56 050.00 лв. и на втория 3395.00 лв. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от
3917.00 лв. за уравняване на дяловете, както и деловодни разноски в размер на
2221.12лв.
В жалбата се твърди, че така
постановеното решение е недопустимо, тъй като е било постановено от незаконен
състав. Страната била поискала отвод на докладчика по делото съдия К., а същата
не си била направила такъв въпреки, че са били налице основания за това. Съдия К.
не се била произнесла повторно по направеното искане от въззивника за
разглеждане на сметки, което било веднъж отказано от съдия С., който по- късно
си бил направил отвод. Съдия К. на колегиална основа била подкрепяла своя
колега и поведението и на практика било отказ от правосъдие. Жалбоподателят бил
подал сигнал до Инспектората на ВСС и до Специализираната прокуратура за
действията на съдия К., по сигналите течели проверки и тя трябвало да си
направи отвод. Като не си била направила отвод, съдия К. била постановила
недопустимо решение.
На следващо място въззивникът
посочва, че обжалваното решение е и неправилно. На първо място неправилно съдът
бил отказал да приеме за разглеждане исканията по сметки на страната, които
били направени своевременно – в първото заседание по делото- 15.01.2018 г. и
уточнени с допълнителна молба по указание на съда на 19.01.2018 г. Не било
вярно, че исканията за сметки са били вече разгледани от първоинстанционния
съд. Такова искане е било направено пред ОС, но е било отклонено с мотива, че
сметките следва да се предявят във втората фаза на делото. Освен това по делото
не бил извършен доклад по реда на чл. 145 ал.3 и чл. 146 от ГПК.
Моли
се да се предприемат необходимите действия за отстраняване на пропуските на РС.
Да се приемат направените искания за сметки за разглеждане по делото, да се
укаже доказателствената тежест на страните, същите да се уважат и въззиваемата
страна да бъде осъдена да ги заплати. Ако съдът приеме, че е недопустимо за
първи път пред възззивна инстанция да се разглеждат
исканията по сметки, се моли да се постанови решение, с което да се обезсили
първоинстанционното и делото да се върне за разглеждане в друг състав.
На
последно място страната излага становище за неправилно разпределение на имотите
по реда на чл. 353 от ГПК. Съдът не бил изложил мотиви защо прилага тази
разпоредба. Апартаментът следвало да се възложи на въззивника, а вилата на
въззиваемата или да се тегли жребий.
Моли
се ако съдът приеме, че исканията за сметки могат да се разгледат за първи път
пред ОС – да се разгледат, да се уважат, да се извърши теглене на жребий по
отношение на имотите. Претендират се разноски. В противен случай се иска
решението да бъде обезсилено и делото да се върне на РС –Сливен за разглеждане
от друг състав.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на Ю.Г.К. ЕГН **********,***, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Страната посочва, че не са били налице условията за
отвод на съдията – докладчик, както и чрез подаване на сигнали и оплаквания
против докладчика страната се е стремяла да въздейства върху вътрешното му
убеждение. Освен това по делото не били събрани доказателства, които да
мотивират прилагането на чл. 349 ал. 2 от ГПК. Освен това при делбата, във
втората фаза не се изготвял доклад от съда. Моли се да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят деловодни разноски.
В
с.з.въззивникът редовно призован, се явява лично и поддържа
въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна редовно
призована се явява лично и с процесуалния си представител адв.М.,
който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея, моли да се потвърди
обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 12.02.2019г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.02.2019 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна.
На
първо място следва да се посочи, че съдът не констатира наличието на нито едно
от условията посочени в разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК за обезсилване на
постановеното решение и за връщане на делото на РС – Сливен за разглеждането му
от друг състав. Обжалваното решение не е недопустимо поради неподсъдност на
спора или поради разглеждане на непредявен иск, поради което съдът не разполага
с правната възможност да обезсили решението и да го изпрати на друг съд или на
друг състав от РС – Сливен.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя и за това, че решението е постановено от
незаконен съдебен състав, предвид направеното от нея искане за отвод на
докладчика. Основанията за отвод са лични. Всеки от съдиите сам решава дали са
настъпили обстоятелства, които да го мотивират да се отведе от разглеждането на
делото. Съдът не констатира наличието на някоя от предпоставките на чл. 22 ал.
1 т. 1, 2, 3, 4 или 5 от ГПК, които да са обективно основание за отвод. Фактът,
че съдиите от Районен съд Сливен са участници в общо събрание на съда по
никакъв начин не може да повлияе върху обективността им. В конкретния случай не
може да се говори за наличие на действителни данни за заинтересованост или
предубеденост на докладчика.
По
направените искания за сметки, които не са били приети от РС за разглеждане,
съдът намира, че същите са били своевременно поискани от страната, но поради
причини, които е изложил в съдебния си акт докладчикът по делото – съдия С. е
отказал да ги приеме за разглеждане по настоящето дело. Неговите действия
запазват процесуалното си значение независимо, че по – късно съдия С. си е
направил отвод по делото. Следващите докладчици по делото не могат наново да
повторят действията и да приемат за съвместно разглеждане искането по сметки.
Такова действие е недопустимо да се извърши и във въззивната фаза на
производството. Исканията по сметки следва да се разгледат в отделно исково
производство. С отказа на съда да ги разгледа в настоящето делбено
производство не се преклудира възможността да бъдат
предявени в отделно производство.
За
пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният
съд не извършва доклад по реда на чл. 145 ал. 3 и 146 от ГПК във втората фаза
на делбеното производство.Такъв се извършва само в
първата фаза на делбата.
По отношение
на останалите възражения на въззивника за неправилност на решението, съдът
съобрази следното:
Делото
е за делба на недвижими имоти и се намира във втора фаза.
Предмет
на делба са три недвижими имота – 1.самостоятелен
апартамент с идентификатор 67338.552.10.3.2 находящ се в гр. Сливен, 2.дворно място представляващо УПИ IX, кв.
16 по плана на с. Калояново , общ. Сливен ( ведно с построените в него вилна
сграда и масивна стопанска сграда) и 3.нива
находяща се в м. „Разлива“ по плана за земеразделяне на
с. Калояново, общ. Сливен.
По
отношение на трите имота двамата съсобственици – И.Х. и Ю.К. имат различни
права от правото на собственост, които съществено се различават. Така по
отношение на квотите от правото за собственост на самостоятелния апартамент с
идентификатор 67338.552.10.3.2 находящ се в гр. Сливен, същите са в съотношение
16840/26840 ид.ч. за К. и 1000/26840 ид.ч. за Х.. За дворното място в с.Калояново квотите са1/2 ид.ч. за К. и ½ ид.ч. за Х.,а
за нивата са 1127535/9378970 ид.ч. за К. и
8251435/9378970 ид.ч. за Х..
Стойността
на делбените имоти също е различна – на апартамента
тя е 65 800лв., стойността на селския имот е 56 050 лв., а на нивата е
3395.00лв.
Според
изготвената съдебно – техническа експертиза допуснатият до делба имот –
апартамент е реално неподеляем, допуснатият до делба
имот в с. Калояново е възможно да бъде поделен, но не е удачно предвид
функционалната свързаност на изградените в имота постройки. ВЛ е посочило също
така, че построените вилна и жилищна сгради не може да се извърши делба. По
този начин при евентуалното поделяне на имота в едната му част биха попаднали
жилищните сгради, а в другата стопанските постройки. ВЛ е посочило също така,
че третия делбен имот – нива е реално неподеляем.
При
наличието на изложените по – горе предпоставки следва да се изследва
възможността да се извърши делбата им съобразно разпоредбите на чл. 347 и сл.
от ГПК.
Първият
способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене жа жребий според правилата на чл.347 и 352 от ГПК. Това е
основния способ на делба, но за да бъде осъществен е необходимо да е налице
възможност имотите да се обособят в дялове отговарящи на квотите на съделителите. В случая това е невъзможно. За всеки един от
имотите има различни квоти от правото на собственост – 26 840 дяла за
апартамента, 2 дяла за дворното място и 9378970 дяла за нивата. По този начин
не могат да се образуват толкова на брой равностойни дяла, колкото е
знаменателят на дробта на квотите на съделителите за всеки от имотите. Така тегленето на жребий
се явява невъзможно, неудобно и неприложимо.
Следващият
способ е посоченият в разпоредбата на чл. 349 ал. 1 и 2 от ГПК. Хипотезата на
чл. 349 ал. 1 от ГПК разглежда случая, в който делбеният
имот представлява неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака, няма собствено
жилище. В този случай неподеляемото жилище
може да се предостави в дял на съпруга, който упражнява родителските права.
Действително в случая процесният апартамент 67338.552.10.3.2
е бившето семейно жилище на страните, бракът помежду им е прекратен с развод,
но липсва предоставяне на родителски права за непълнолетно дете на някоя от
тях, поради което законовата норма не може да се приложи.
Не е налице и хипотезата на чл.
349 ал. 2 от ГПК. Никой от процесните имоти не
представлява жилище, в което при откриване на
наследството някой от съделителите да е
живял и да не притежава друго жилище.
Приложима в случая е разпоредбата
на чл. 353 от ГПК. Тъй като съставянето на дялове се явява невъзможно, съдът
следва да разпредели имотите между страните без да тегли жребий.
При съставянето на дяловете
следва да се съобрази, че по отношение на недвижим имот с идентификатор
67338.552.10.3.2 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Сливен ,
представляващ апартамент съделителката К. има по –
голям дял от правото на собственост 16840/26840 ид.ч
и е справедливо имотът да бъде поставен в неин дял. По същия начин по –
справедливо е останалите два имота да се поставят в дял на въззивника, тъй като
той има по – голям дял от правото на собственост от земеделския имот. По този
начин той също ще получи жилище – част от бившата съпружеска общност. Съответно
поради неравностойността на имотите, двата дяла следва да се изравнят. Тъй като
въззиваемата получава имот на стойност 65 800 лв., а въззивникът
два имота на обща стойност 55528лв. Тъй като обаче стойността на дела на
въззиваемата е в размер на 69717.00 лв., той следва да се уравни с още 3917лв.,
които следва да се заплатят от въззивника.
Тъй
като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото на въззиваемата следва да се присъдят деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 2100.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №126/04.02.2019г.
по гр.д. № 3096/2014г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
И.Х.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Г.К.
ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2100.00 ( две хиляди и сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.