РЕШЕНИЕ
№ / 20.07.2022 гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.05. 2022 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от
съдията
СИМИТЧИЕВ т.д. № 169 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от А.Ю.П., ЕГН:********** и Л.Й.П., ЕГН:********** и
двамата с адрес ***, чрез адв П.К. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет. 2, вписано в Регистьра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. №
11830/ 2001г, чрез адв. Т.Х.Я. от САК, със съдебен адрес: ***, аи. дясно
В исковата молба се
твърди, че на 05.08.2019 г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К., обл. Стара Загора
пред ул. „С.“№6 е бил паркиран л.а. „***“ с рег. № ***, когато оставеното без
надзор от своите родители малолетно дете С.Я.О.успява да приведе автомобила в
движение, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по този начин блъска
малолетната К. П.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на К. П.,
дъщеря на А. и Л. П..
По случая е образувано ДП № 999/ 2019 г. по описа на РУ —
К., пр.пр. № 5253/ 2019 по описа на ОП - Стара Загора, коего към настоящия
момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е това, че
собственикьт на л.а. „***“ с рег. № *** Б.А.К., не е взел мерки против неговото
привеждане в движение или самостоятелно потегляне. Поради тази причина,
малолетният Смилян Овчаров, който е оставен без надзор от своите родители,
успява да задвижи паркирания автомобил. В конкретната ситуация, за Басри Кадир
са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата
за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, считат, че в случая съществува
пряка причинна врьзка между деянието на собственика на лекия автомобил и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на К. А. П..
Посочва се, че за увреждащия на „***“ с рег. № *** има
валидно склочена застраховка ”Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата
на ПТП, по силата на която се покриват щети, настъпили на територията на Република
България. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ, обект на
застраховане по ЗГО на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинени от тях на трети лица вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят.
Застраховката, съответно отговорността, е свързана с автомобила. Процесното ПТП
е настъпило на територията на Р. България, причинено е от МПС с чужда
регистрация и в резултат на същото е пострадал български гражданин. В този
случай, на осн. чл. 511 и сл. от КЗ следва да се ангажира отговорността на
НББАЗ като представително национално бюро. Отговорността на бюрото е уредена и
в чл. 3 от Вътрешните правила на съвега на бюрата. По силата на застрахователния
договор, застрахователят, респ. НББАЗ, покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв.,
която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени
вреди по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2019 г. С молба от 12.08.2020г., ищците уточняват, че с писмо от НББАЗ до
тях с изх.№ 1-2371/25.09.2019 г., са уведомени, че увреждащият лек автомобил е
с немска регистрация и същият е застрахован от немската компания „Allianz
Versicherungs-Aktiengesellschaft", чийто представител за Р.България е ЗАД
„Алианц България”.
Твърди се, че в тази връзка са заведени щети пред НББАЗ с
№ BG-190-00388 и пред кореспондента за регулиране на щети на територията на Р.
Бъшария ЗАД „Алианц България” АД с № 1021/ 19/ 217/ 500070, по които кьм
настоящия момент няма отговор, независимо от изтеклите срокове. С оглед на
изложеното, се посочва, че в случая за ищците се поражда правен интерес от
предявяване на настоящия иск за определяне от съда на справедлив размер на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от процесното ПТП, като в
конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране отговорностга на
НББАЗ.
В резултат на инцидента е загинала К. А. П., на 4 години,
която е получила тежки, несъвместими с живота, телесни увреждания, довели до
смъртта й. Ищците А.Ю.П. и Л.Й.П. са нейни родители и изключително тежко
преживявали смъртта на своята дъщеря. Тя била неочаквана и съкрушителна за тях,
тъй като детето ги е напуснало едва на 4 годишна възраст, в началото на
жизнения си път. Посочва се, че те са я отглеждали са с много любов и
всеотдайност, тя била тяхната радост и надежда. К. била много жизнерадостно и
енергично дете, изпълвала със смисъл и радост живота им, давала им много обич.
Детето било на възраст, в която семейната връзка е осъзната, момиченцето било
много привързано към родителите си, получавало и давало много обич. Твърди се,
че родителите не могат да приемат загубата на детето си, нито да преодолет смъртта
й, настъпила в толкова ранна детска възраст, както и че са изпаднали в дълбока
и непреодолима тъга. Трагичният инцидент сложил край на отношенията им,
предизвикал огромни по обем физически и психически страдания у А. и Л. П.,
родителите били отчаяни, говорели само за детето си. Твърди се, че и до
настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на К. П. предизвикват
силни емоционални изживявания у ищците, а от друга, страна търпените болки и
страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние.
С оглед изложеното ищците считат, че причинените им болки
и страдания следва да бъдат компенсираи.
Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното
поведение на собственика увреждащия ла. „***“ с рег. № *****— Б.А.К.. Посочва
се, че ответникьт по делото Националю бюро на българските автомобилни
застрахователи отоваря за вредите, причинени на български граждани от МПС с
чужда регистрация на територията на държава членка, съобразно разпоредбите на
чл. 432, ал. 1 КЗ, какъвто е конкретния случай. Предявеният иск, ищците
съобразили, от една страна, с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания, във връзка с причинената смърт, а от друга страна,
с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното, се иска от съда да осъди Сдружение „Национално
бюро българските автомобилни застрахователи” да заплати следните суми:
- на А.Ю.П. -
сумата от 200 000 лв (след допуснато увеличение на иска в последното заседание над
първоначалния размер от 120000 лв), частичен иск от 220 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2019г., до окончателното
изплащане;
- на Л. И. П. - сумата от 200 000 лв. (след допуснато
увеличение на иска в последното заседание над първоначалния размер от 120000 лв),
частичен иск от 220 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.08.2019 г., до окончателното изплащане.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на
ИМ,
моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на
предявените искове. Счита, че в настоящия сучай не е изпълнено въведеното в чл.
511, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) условие за предявяване на съдебна
претенция срещу ответника, поради което предявените искове се явяват
недопустими.
Посочва, че сдружението
НББАЗ е сезирано по случая едва с получаването на исковата молба, като
позовавайки се на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, явяваща се специална по отношение
на дейността на Бюрото, същото незабавно е изискало от кореспондента на
германския застраховател за територията на РБългария — ЗАД „Алианц България”
прекратяване на действията по разглеждане на заведената пред него извънсъдебна
претенция и изпращането на пълната преписка по случая.
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи възражението за недопустимост на
исковите претенции, изразява следното становище:
В исковата молба бланкетно се твърди,
че малолетният С.Я.О., е привел МПС марка „***”, модел „***”, рег. № *** в
движение и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал малолетното
дете К. П., с което си поведение е причинил смъртта й. В изложението на
исковата молба, не се сочат обстоятелствата по настьпване на ПТП, а именно:
- къде се
твърди, че е настъпило пътнотранспортното произшествие — на платното за
движение, на тротоара, в дворно място, зелена площ и т.н.
- как се твърди,
че е приведено в движение МПС от С.Я.О., какво движение, в каква посока, е
осъществило МПС след привеждането му в движение.
- къде се е
намирало спрямо МПС пострадалото дете К. П. непосредствено преди и към момента
на удара.
В исковата молба
бланкетно се твърди, че малолетният С.Я.О.е нарушил правилата за движение по
пътищата, без да се посочи в конкретика кои правила от въведените със ЗДвП са
били нарушени и са станали причина за реализиране на ПТП, освен че същият не е
бил правоспособен водач - обстоятелство, произтичащо от възрастта му.
Ответникът счита,
че непосочването на механизъм, ясни и категорични действия по реализирането на
ПТП, от което се твърди, че е настъпила смъртта на малолетното дете К. П., нарушава
правото му на защита и препятства правилното и своевременно организиране на
процесуалното му поведение по делото.
Посочва се, че
исковата молба съдържа само твърдения и е представен констативен протокол за
ПТП, който не съдържа никакви обстоятелства за процесното ПТП и неговото
настъпване, което препятства законосъобразното развитие на процеса по
предвидения ред и указаните от закона срокове.
Оспорва се
изцяло отговорността на малолетния неправоспособен водач на МПС С.Я.О.и собственика
на МПС л.а. марка „***“, модел „***" рег. .№ *** Б.А.К. за настьпилото ПТП,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент. Посочва се, че към настоящия момент, отговорността за реализиране на
процесното ПТП не е установена по надлежния ред с влязъла в законна сила присъда.
Отделно, твърди,
че ако родителите на починалото дете са изпълнили, произтичащото от чл. 125,
ал. 3 от Семейния кодекс (СК) задължение за упражняването на постоянен и
адекватен надзор над 4-годишната К. П., то ПТП е нямало да настъпи, респ. и
последиците от същото.
При условията на
евентуалност, се оспорва изключителната отговорност на малолетния С.Я.О.и Б.А.К.,
като твърди, че пострадалата К. П. е съпричинила с поведението си ПТП, като се
е намирала в опасна близост до МПС и е останала незабелязана от малолетния
водач С.Я.О..
Отделно, се твърди,
че родителите и законни представители на пострадалото малолетно дете, са
съпричинили вредоносния резултат, като не са осигурили постоянен и необходим
надзор над малолетното си дете, което, непосредствено преди произшествието, се
е намирало в опасно близост до МПС.
Твърди се, че
ищците са съпричинили в изключително висока степен вредоносния резултат от
произшествието, като не са упражнили постоянен и своевременен надзор над
малолетната им дъщеря, с което си поведение са поставили в риск живота и
здравето й.
Посочва се, че
на този етап, както в исковата молба, така и по делото няма данни и не е
изследвано поведението на малолетния С.Я.О., на собственика на МПС Б.А.К. и
това на пострадалото дете К. П. и нейните родители непосредствено преди и към
момента на произшествието.
Оспорва се
причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на К. П.. Обръща се внимание,
че към настоящия момент по делото не са представени медицински документи, които
да установяват, че смъртта на К. П. е настьпила в резултат на процесното ПТП и
че се намира в пряка причинна връзка с него.
Оспорва се
изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищците и причинно-следствената
им връзка с процесното ПТП.
Евентуално,
счита, че претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в
размер на по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, частично предявени от по 220
000 лева за всеки от ищците, е несъответно на претърпените вреди, както и
завишено с оглед принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при
определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва изцяло
иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния и
неоснователен, поради неоснователност на главния.
Оспорва
дължимостта на законна лихва от посочената дата 12.08.2019 г.
Посочва се, че
НББАЗ не е застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието,
респективно от датата на уведомяване на застрахователя за ПТП, от което се
твърдят настъпилите неимуществени вреди.
В съответствие
със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
се посочва, че НББАЗ дължи лихва върху размера на застрахователното обезщетение
едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане
на претенция пред него. А в случая, НББАЗ е сезирано с искане за плащане на
обезщетения за неимуществени вреди от смъртга на К. П. едва с исковата молба,
която му е връчена на 12.10.2020 г., доколкото разглеждането на извънсъдебната
претенция е протекло пред кореспондента на германския застраховател ЗАД „Алианц
България”, поради което НББАЗ не е изпадал в забава.
В изпълнение на произтичащото от чл.
127, ал. 4 от ГПК задължение за ответника като страна в производството по
делото, сочи следната банкова сметка: *** ***,BIC
***,
„***” АД
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид твърдения и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие следното:
Всеки от ищците е предявил частичен иск
с правна квалификация по чл.511, ал.1, т.2, вр. ал.3 КЗ, вр. чл.513, ал.1 КЗ да
му се присъди сумата от 200 000 лв, частично от общия размер на вземането на
всеки от ищците от 220 000 лв,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди заради смъртта на дъщеря им К.
П., на 4г., при произшествие на 05.08.2019г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К.,
обл. Стара Загора пред ул. „С.“№6, с участието на л.а. „***“ с рег. № ***,
регистриран във Германия, за който е сключена застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите от немската застрахователна компания „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, собственост
на Б.А.К., който не е взел мерки против неговото привеждане в движение или
самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действия на
малолетния внук на собственика, посоченият автомобил, който бил паркиран на
посочения адрес, потеглил на заден ход и блъснал дъщерята на ищците, вследствие
на което тя получила несъвместими травми с живота и починала.
По
отношение пасивната легитимация на ответника по предявените искове и тяхната
допустимост:
Съгласно
чл.506, ал.1-3 КЗ, „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, наричано по-нататък "бюрото",
е сдружение с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона
за юридическите лица с нестопанска цел. Бюрото
е представително национално бюро на застрахователите за Република България в
Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
"Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение. Бюрото
изпълнява функциите на компенсационен орган - като извършва плащания в случаите
по чл. 515. Дължимите плащания от компенсационния орган се извършват със
средствата от гаранционния фонд на бюрото.“
Съгласно чл. 511., ал.1 КЗ, „В случаите на
настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от:
1.
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач;
2.
бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията
на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира
щетата;“
Според чл.511, ал.3 КЗ, „В случаите на ал. 1,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока
по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.“
Съгласно чл. 513., ал.1 КЗ, „В случаите на
съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или
2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3, бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.“
Предвид горното,
доколкото твърденията в ИМ са, че произшествието, при което е загинала дъщерята
на ищците, е причинено в България от автомобил с немска регистрация, следва да
се приеме, че е налице хипотезата на чл.511, ал.1 КЗ - настъпило застрахователно събитие на територията на Република България
с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
при които претенцията на правоимащите лица се обработва от кореспондента за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или от
НББАЗ.
Съгласно чл.482,
ал.1 КЗ, „Територия, на която обичайно се
намира моторното превозно средство, е територията на държавата:
1. където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен;
2. където е издаден застрахователният или друг
отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на
регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не се изисква регистрация за
определени видове моторни превозни средства;
3. в която държателят на моторното превозно средство
има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни
превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен
или друг отличителен знак.“
В настоящия
случай, предвид доказателствата по делото, че МПС „***“ с рег. № ***, с което е
станало произшествието, е с немска регистрация, това определя и държавата, в
което същото обичайно се намира. Германия е член на системата „Зелена карта”, а
нейното Национално бюро „Зелена карта“ -DEUTSCHES
BÜRO GRÜNE KARTE e.V., е член на Съвета на бюрата, състоящ се
от 48 национални бюро, в това число и НББАЗ.
От материалите
по делото се установява, че с писмо от 25.08.2019г., НББАЗ е уведомил ищците,
чрез пълномощника им адв.Боев, че л.а. „***“, с рег. № ***, с немска
регистрация, е застраховано по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите от немската застрахователна компания „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, която има номиниран
кореспондент за обработка на щети на територията на Република България, а
именно – ЗАД„Алианц България“АД. Видно от съдържанието на писмото, в заглавната
част на същото е посочено, че по случая с ПТП от 05.08.2019г., при НББАЗ вече е
имало образувана щета с №BG-19D-00388, като с
оглед препращането към кореспондента на немския застраховател за България,
НББАЗ е посочило, че затваря преписката по същата.
Установява се от
постъпилата от третото неучастващо по делото лице ЗАД „Алианц България“АД
преписка във връзка със процесното ПТП, че при същото е депозирана молба с
вх.№200-00-3718/03.10.2019г. от ищците, чрез пълномощника им, с която
дружеството е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, както и че
правоимащите лица, родители на загиналото дете К. П., претендират да им бъдат
изплатени справедливи обезщетения за причинените им неимуществени вреди. По
подадената молба е образувана щета №1021/19/217/500070. От страна на ЗАД
„Алианц България“АД са изискани с писмо изх.№310-04-10547/23.10.2019г. редица
документи – декларации, банкова информация за сметки, документи от
наказателното производство (актове на органите на досъдебното производство за
приключване на разследването, автотехнически и съдебномедицински експертизи),
акт за разждане на детето. Посочено е, че е изпратено запитване до Алианц
Германия за потвърждаване на покритието по полица „Гражданска отговорност“,
както и че ако молителите не разполагат с изисканите документи, ЗАД“Алианц
България“ няма да е в състояние да определи и изплати застрахователно
обезщетение по щетата в законоустановения срок, поради това, че основанието за
получаване на обезщетението няма да бъде доказано. Също, че поради непълното
окомплектоване на щетата към датата на писмото, молителите за считат, че не са
налице необходимите предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение. В
документите от преписката се намират също акт за раждане на К. П., констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 05.08.2019г., препис извлечение от акт за
смърт на детето, удостоверение за наследници на детето, удостоверения за съпруг
и родствени връзки на родителите, кореспонденция между родителите й НББАЗ
относно процесното събитие, становище на ЗАД“Алианц България“АД до Комисия за
финансов надзор (КФН) и отговор по повод същото от КФН, документ на немски език
от „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, писмо и
справка от Гаранционен фонд във връзка с проверка в базата му данни относно
наличие на застраховка Гражданска отговорност за МПС с рег.№***, показваща, че няма данни за полица, както и други
документи.
По делото е
представено копие и от образуваната при ответника преписка по щета №BG-19D-00388, като е видно, че същата е образувана по
молба на ищците, чрез пълномощника им, получена от ответника на 22.08.2019г., с
която НББАЗ е уведомено за настъпилото на 05.08.2019г. застрахователно събитие,
както и че правоимащите лица, родители на загиналото дете К. П., претендират да
им бъдат изплатени справедливи обезщетения за причинените им неимуществени
вреди. Към молбата са приложени пълномощно, констативен протокол за ПТП, акт за
смърт и удостоверение за раждане на детето К. П..
Както бе
посочено по-горе, с писмо от 25.08.2019г. НББАЗ е уведомил ищците, че л.а. „***“
с рег. № ***, с немска регистрация е застраховано по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите от немската застрахователна компания „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, която има
номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Република
България - ЗАД „Алианц България“АД, към
който е указано на родителите да предявят своите претенции, на основание
чл.511, ал.1, т.1 КЗ, в съответствие с което, НББАЗ затваря преписката.
Налице е и
последваща кореспонденция между НББАЗ и ищците, с писма от 09.09.2019г.,
05.06.2020г. и 10.09.2020, в която ищците са уведомени, че по информация, която
НББАЗ има от кореспондента ЗАД“Алианц България“АД, поради непредставяне на
изискани им от последното документи във връзка с окомплектоване на щетата, ЗАД“Алианц
България“АД не е в състояние да определи и изплати застрахователно обезщетение,
поради което ищците следва да считат, че към посочените дати не са налице
необходимите предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение, както и
че в съответствие с чл.511, ал.3 КЗ, НББАЗ не може да изземе преписката от
номинирания застраховател. Ищците са информирани и че на основание чл.380 от КЗ
и във вр. чл.496, ал.2 КЗ, НББАЗ отказва по-нататъшна обработка.
Установява се
също, че с молба вх.№2-1237/03.06.2020г. по щета №BG-19D-00388,
А.П. и Л.П., чрез пълномощника им адв.К., са уведомили НББАЗ, че във връзка с
настъпилото на 05.08.2019г. ПТП, при което е загинала дъщеря им К. П., до
момента няма постъпило плащане на обезщетение, нито е постъпило предложение за
такова от ЗАД“Алианц България“АД, като кореспондент за обработка на щети на „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, поради което
претенцията на родителите ще бъде заведена срещу НББАЗ.
Съвкупната
преценка на гореописаните документи сочи, че по молба на родителите на К. П.,
преписки по щета във връзка с процесното застрахователно събитие от
05.08.2019г. са били образувани, както в НББАЗ, още в края на месец август
2019г., с №BG-19D-00388, по молба на ищците, получена в НББАЗ на
22.08.2019г., така и при ЗАД „Алианц България“АД, с №1021/19/217/500070, по
молба с вх.№200-00-3718/03.10.2019г.
Съдът намира, че
на основание чл.511, ал.1, т.1 КЗ, претенцията на ищците е следвало
да се обработи от кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, към когото те са били пренасочени от НББАЗ и
при когото е образувана щета по молбата им от 03.10.2019г. По делото няма
твърдения или доказателства НББАЗ да е взело решение да
ликвидира щетата в хипотезата на чл.511, ал.1, т.2 КЗ, независимо от наличието
на кореспондент за България на застрахователя на МПС, с което е станало
събитието.
Ето защо, след
като при ЗАД „Алианц България“АД, като
кореспондент за България за обработка на щети на „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, е образувана щета по молбата
на ищците за изплащане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди
във връзка със смъртта на дъщеря им на 05.08.2019г., кореспондентът е следвало
да се произнесе по претенцията в срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ. Съгласно тази разпоредба, „Срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.“
Според чл.496,
ал.2 КЗ, „В срока по ал. 1 лицето, пред
което е предявена претенцията, трябва да: 1.
определи и изплати размера на обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било
напълно установено, или в) размерът
на вредите не е бил напълно установен.“
Тоест, ЗАД
„Алианц България“АД е следвало до 03.01.2020г. да изплати обезщетение на ищците
или да им даде мотивиран отговор на претенциите, ако отказва плащане, основанието на претенцията не е било
напълно установено или размерът на вредите не е бил напълно установен.
От коментираните
по-горе документи по преписката, образувана пред ЗАД „Алианц България“АД може
по-скоро да се приеме, че дружеството не се е произнесло в срока по чл.496,
ал.1 КЗ по претенцията на ищците, тъй като в приложената преписка липсва
мотивиран отговор по претенциите, с който се отказва изплащане.
Съгласно чл.513, ал.1 КЗ, в случаите на съдебен
иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при
спазване на реда по чл. 511, ал. 3, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния
водач, съответно кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. Ето защо, в случая пасивно процесуално
легитимиран и надлежен ответник по предявените от А.Ю.П. и Л.Й.П. искове е
НББАЗ.
Във връзка с
горното, неоснователни са възраженията на ответника в отговора на ИМ, че производството
по делото следва да се прекрати поради недопустимост на предявените искове, тъй
като в настоящия случай не е изпълнено въведеното в чл. 511, ал.3 от КЗ условие
за предявяване на съдебна претенция срещу ответника. Както се посочи по-горе,
претенцията на ищците е разгледана от ЗАД „Алианц България“АД, като
кореспондент за България за обработка на щети на „Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, в хипотезата на чл.511, ал.1,
т.1 КЗ, а не при условията на т.2, тъй като за България е имало кореспондент, а
НББАЗ нито е твърдяло, нито е представило доказателства, че след сезирането му
от ищците в края на м.август 2019г., е взело решение да ликвидира щетата,
независимо от наличието на кореспондент на застрахователя за България. Ето
защо, след изтичане на срока по чл.496 КЗ по отношение на кореспондента ЗАД
„Алианц България“АД, пострадалите лице не са били длъжни да предявяват
претенцията си и пред НББАЗ, за произнасяне по която да започва да тече нов
3-месечен срок, а ангажирането на НББАЗ като ответник по исковете им е съгласно
изричната норма на чл.513, ал.1 КЗ.
Неоснователно, а и невярно се явява също така възражението, че сдружението
НББАЗ е сезирано по случая едва с получаването на исковата молба, като
позовавайки се на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, явяваща се специална по отношение
на дейността на Бюрото, същото незабавно е изискало от кореспондента на
германския застраховател за територията на РБългария — ЗАД „Алианц България”
прекратяване на действията по разглеждане на заведената пред него извънсъдебна
претенция и изпращането на пълната преписка по случая. Както се посочи по-горе,
претенция пред НББАЗ е предявена от ищците още в края на м.август 2019г., като
независимо че е образувало щета, бюрото ги е уведомило с писмо от 25.08.2019г.,
че л.а. „***“ с рег. № ***, с немска регистрация, е застраховано по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите от немската застрахователна компания
„Allianz Versicherungs – Aktiengesellshaft“, която има
номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Република
България - ЗАД „Алианц България“АД, към
който е указано на родителите да предявят своите претенции, на основание
чл.511, ал.1, т.1 КЗ, в съответствие с което, НББАЗ затваря преписката.
Очевидно е, че НББАЗ не е взело решение да ликвидира щетата, след като е
препратило правоимащите лица към кореспондента на застрахователя за България.
С проекта за
доклад на делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците
са родители на К. А. П., починала на 05.08.2019г. в с.Р., общ.К., обл.Пловдив,
при пътен инцидент на ул.“С.“№6, с участието на л.а.„***“ с рег. № ***. По
случая е образувано досъдебно производство ДП №999/2019г. по описа на РУ-К.,
пр.пр.5253/2019г. по описа на Окръжна прокуратура-Стара Загора, което към
настоящия момент не е приключило и няма внесен обвинителен акт в съда, по който
да е образувано НОХД.
За изясняване на
механизма, при който е станало произшествието и е настъпила смъртта на К. П.,
по делото е назначена комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза.
Съгласно
заключението, вероятният механизъм на произшествието е следния: На 05.08.2019 г. около 19:00 часа, л.а. „***“
е бил паркиран от водача Б.А.К. на терен, излизащ на ул.„С.“ пред № 11 и № 13.
В автомобила влиза С.Я.О.на 6 год. Малолетният Овчаров придвижва лоста на
скоростите от положение „Р“ в положение „N”. Автомобилът потегля назад под
въздействие на силата на тежестта при наклона на терена. На около 8,5 m зад
автомобила се е намирала малолетната К. А. П.. Настъпва удар, като мястото на
удара се намира на около 5 - 5,5 м южно от ориентира, приет в протокола за
оглед и на около 0,7-0,9 m източно от него. Ударът се е реализирал в задната
лява част на автомобила със скорост на движение около 10 km/h. След удара,
автомобилът е продължил движението си около 5 - 5,5 м. След удара, пострадалата
К. е намерена под автомобила.
Според
експертизата, техническата причина за настъпване на ПТП е придвижването на
автомобила назад, при присъствие на пострадалата в коридора на движение на
автомобила. Потеглянето на автомобила назад е вследствие на придвижването на
лоста за превключване на скоростите. Скоростта на движение на автомобила към
момента на удара с пострадалата е била около 10 km/h. След реализиране на удара
с детето, лекият автомобил се е установил, след като е изминал около 5,3 м.
Според заключението, данните по делото сочат, че към момента на потегляне на
автомобила назад и към момента на удара, пострадалата се е намирала с гръб към
задната част на автомобила. След реализиране на удара и установяване на МПС в
покой, пострадалата е била под автомобила и зад предното му ляво колело. ПТП е
било предотвратимо при липса на привеждане в движение на лекия автомобил и в
присъствието на пострадалата вътре в коридор му на движение или при привеждане в движение на лекия автомобил и липса на присъствие на
пострадалата вътре в коридора му на движение.
Според заключението, преди потегляне на МПС-то, то е било с неработещ
двигател, както и при движението му по терена, до установяване в крайното си
положение, след реализиране на ПТП (от момента на потегляне, до мястото на
удара и крайното си положение, МПС се е движело по т.н. „инерция“). Посочено е, че автомобилът е
снабден с ключ за запалване, дистанционно заключване и отключване посредством „Key Less - Kessy module“. Стартирането на
двигателя на автомобила става посредством поставянето на ключа в ключалката и
натискане на стартиращият бутон. Привеждането на автомобила в движение при
технически изправен автомобил става в последователност от следните операции:
•
Запалване на двигателя на автомобила;
•
Натискане на педала на спирачката;
•
Превключване на лоста на скоростите от позиция „Р“ -
паркинг към позиция в зависимост от желаната за потегляне посока;
Според заключението, данни по делото от досъдебното производство,
образувано по случая, сочат, че малолетният Стилиян Овчаров е привел автомобила
в движение чрез придвижване на лоста на скоростите, когато автомобила се е
намирал в спряло положение, с изгасен двигател. Конкретно, малолетният Стилиян
Овчаров е придвижил лоста за скоростите от положение „Р“, към положение „N”, след което автомобилът, под въздействие на силата на
тежестта при наклона на терена, е потеглил назад. Разяснено е, че състоянието
на лоста за скоростите, при работещ и изгасен двигател, се управлява от два
соленоида (магнитни релета). Те служат за придвижване на лостова система, която
активира заключващ лоста палец в позиция Park (Р) както следва:
•
№10 - Selector lever lock solenoid
- N110- заключва лоста за скоростите при запален двигател
•
№11 - Selector lever lock solenoid
for position P - N380- заключва лоста за скоростите при загасен двигател
Според заключението, на база извършен по досъдебното производство следствен
експеримент, е установено, че №10 - Selector lever
lock solenoid - N110- работи според очакванията, като заключва лоста за
скоростите при запален двигател, а го отключва, когато се натисне педала на
спирачката. В случая обаче, 11 - Selector lever
lock solenoid for position P -N380- не работи според
очакванията, като не заключва лоста за
скоростите при загасен двигател, поради което е възможно лоста за скоростите да
бъде преместен от позиция Park (Р) във всяка позиция на скоростната кутия именно Reverse (R), Neutral (N),
Drive (D). Тази техническа неизправност се
дължи на повреда в механичната система за предаване на движение от соленоида
към заключващия палец.
Съгласно
медицинската част от експертизата, при произшествието, К. П. е получила
тежки увреждания, някои от които несъвместими с живота и в резултат на които е
починала. Травматичните увреждания са:
-
черепно
мозъчна травма/разкъсно контузна рана, охлузвания и кръвонасядания на главата,
счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъчните обвивки и
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, разкъсване и размачкване на мозъка /.
-
гръдна
травма/охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, контузии на белия дроб и
сърцето/.
-
коремна
травма/охлузвания на корема, разкъсване на черния дроб с кръв в коремната
кухина/.
-
счупване
на дясната мишница
-
охлузвания
и кръвонасядания на горните крайници.
-
охлузвания
на долните крайници
Като причина за
смъртта на К. А. П. с ЕГН ********** са посочени тежки и множествени
травматични увреждания, несъвместими с живота. Тежката черепно мозъчна травма,
съчетана с многофрагментно счупване на черепния покрив и основа и разкъсване на
мозъчните обвивки, кръвоизлив в тях и разкъсване и размачкване на мозъка, е
травма, несъвместима с живота на пострадалия индивид и води неминуемо до смърт.
Тежката коремна травма, свързана с взривоподобно разкъсване в областта на
десния дял на черния дроб с площ 11/9/6см, водеща до кръвоизливи в коремната
кухина, е несъвместима с живота травма. Гръдната травма е представена от
контузия на белия дроб с множество кръвоизливи по повърхността на десния бял
дроб и множество тъмночервени петнисти кръвонасядания на сърцето по външната
обвивка и под нея. Тази травма е с висока степен на опасност за живота особено
през първите няколко часа.
Съдът кредитира
заключението на комплексната автетехническа и медицинска експертиза като
компетентно, задълбочено и обосновано. От същото се установява, че причина за
процесното произшествие е задвижването на процесния лек автомобил л.а.„***“ с
рег. № ***, собственост на Б.А.К., без запалване на двигателя му, в резултат на
външна намеса на трето лице – малолетен внук на собственика, който проникнал в
автомобила, преместил лоста за скоростите от положение „Р“ към положение „N”, след което автомобилът, под въздействие на силата на тежестта при наклона
на терена, е потеглил назад и е прегазил малолетната К. П., която в този момент
се намирала на около 8,5 m зад автомобила, в коридора на движението му, бутайки
колелото си. Мястото на удара е било около 5 - 5,5 м южно от ориентира, приет в
протокола за оглед и на около 0,7-0,9 m източно от него. Ударът се е реализирал
в задната лява част на автомобила със скорост на движение около 10 km/h. След
удара, автомобилът е продължил движението си около 5 - 5,5 м. След удара,
пострадалата К. е намерена под автомобила. Установява се, че към момента на
потегляне на автомобила назад и към момента на удара, пострадалата К. П. се е
намирала с гръб към задната част на автомобила. След реализиране на удара и
установяване на МПС в покой, пострадалата е била под автомобила и зад предното
му ляво колело.
Следва да се има
предвид, че заключението не може да бъде ползвано като източник на данни
относно споменатите в същото показания на лица, снети в досъдебното
производство, които не са разпитвани като свидетели по настоящото дело, вкл.
относно посочената в заключението самоличност на лицето, вследствие на
действията на които е задвижен автомобила. От събраните по настоящото дело
гласни доказателства и конкретно показанията на св.П. обаче се потвърждават
данните в заключението, че автомобилът е задвижен в резултат на действията на
трето лице – внук на собственика, на което ще бъде обърнато внимание по-надолу
в изложението.
Безспорно се
установява от заключението, че смъртта на малката К. П. е настъпила именно
вследствие описаното произшествие, в резултат на получените при същото тежки и
множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. Тежката черепно
мозъчна травма, съчетана с многофрагментно счупване на черепния покрив и основа
и разкъсване на мозъчните обвивки, кръвоизлив в тях и разкъсване и размачкване
на мозъка, е била несъвместима с живота на пострадалия индивид и води неминуемо
до смърт. Такава е била и получината от К. П. тежката коремна травма, свързана
с взривоподобно разкъсване в областта на десния дял на черния дроб с площ
11/9/6см, водеща до кръвоизливи в коремната кухина.
Във връзка с
настъпване на произшествието, като свидетели са разпитани присъствалите там Ю.П.-дядо
на детето, както и М.С.А., живуща в района. Установения от експертизата
механизъм, както и причината за настъпването на произшествието, явяваща се
съчетание между човешка намеса и дефект в механизма на управление на
скоростната кутия, позволил придвижване на скоростния лост от малолетния внук
на собственика от положение Р, в което придвижването на автомобила е било
невъзможно, в положение N, при което
автомобилът вече не е бил блокиран и е потеглил в резултат на наклона и
собствената си тежест, се потвърждават от показанията им, които съдът кредитира
като безпротиворечиви и безпристрастни. В частност, това се установява от
показанията на св. П., който посочва, че малко преди инцидента, е видял от
автомобила да излиза малолетния внук на собственика, както и че е видял стоп
светлините и аварийните светлини на автомобила са пресветнали. В тази връзка,
вещите лица, при приемане на заключението, са обяснили, че активирането на
аварийните светлини може да е в резултат на автоматично отваряне на автомобила,
снабден с KEY-LESS СИСТЕМА за отключване, заключване и
запалване, или поради отключването му от разстояние, а активирането на стоп
светлините - поради натискане на педала на спирачката му, което потвърждава
тезата, че в автомобила непосредствено преди инцидента е имало някой.
От свидетелските
показания на горепосочените свидетели се установи и че инцидентът е станал в
глуха улица (тупик), с дължина около 20-30 м, като автомобилът е бил паркиран в
дъното й, пред дома на собственика му. Пострадала К. П. ***, заедно с 2 жени и
друго дето – съседка с детето и, както и балдъза на свидетеля. К. не е била
непосредствено до паркирания автомобил, а на няколко метра от него, с гръб към
него, поради което не е имала видимост към автомобила и към създалата се
опасност. От показанията на свидетелите се установява също и че никой от
родителите й не е бил с нея, както и изобщо в района. Дядо й – свидетелят П., също
не бил в близост до внучката си, тъй като преди и по време на настъпване на
произшествието е бил отсреща на главната улица, до която води глухата улица, на
тротоара от другата страна, пред входа на дома им, където си е вършил някаква
работа и е имал видимост към мястото на инцидента. Според показанията му,
когато видял колата да се движи, той не е бил в достатъчна близост до детето, за
да може да реагира. Свидетелката А., която е една от двете жени, които са били
най-близо до детето, също посочва, че е видяла, че автомобилът е тръгнал,
опитала се да се приближи към К., за да я дръпне от пътя на автомобила, но не е
успяла, тъй като била на 5-10 метра от К. и не успяла да стигне до нея не
време.
Въз основа на
така установената фактология, съдът намира, че собственикът на МПС л.а. марка „***“,
модел „***" рег. .№ *** Б.А.К. очевидно не е осъществил достатъчен контрол
върху собствения си лек автомобил, паркиран в зоната на местопроизшествието,
като е допуснал в него да проникне внука му и да го задвижи. С това, той е
нарушил чл.96 ЗДП, съгласно който „Водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.“ Наршението му, в резултат на което внукът му е
успял да проникне в автомобила и да го задвижи, е в пряка призенно-следствена
връзка с настъпването на пътното произшествие с настъпилата вследствие същото
смърт на К. П..
Без съмнение
обаче, съдът намира, че в настоящия случай, родителите на починалото дете не са
изпълнили задължението си, произтичащи от чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс
(СК), за упражняването на постоянен надзор над 4-годишната К. П., както и че
ако те бяха сторили това, то ПТП можеше да не настъпи изобщо или поне да не се
стигне до фаталния изход от същото. Доколкото се касае за дете на изключително
малка възраст (4г.), оставянето му без пряка и непосредствен надзор, дори в
малка задънена улица, е абсолютно неоправдано и недопустимо с оглед визираните
по-горе задължения на родителите. Според съда, на база доказателства по делото,
очертали фактическата обстановка около настъпването на ПТП-то, ако в случая,
непосредствено до К. е имало възрастен човек - някой от родителите или близките
му роднини, то при установения механизъм на ПТП, при който автомобилът е
изминал с бавна скорост няколко метра, преди да блъсне детето, според съда е
имало възможност да се реагира чрез своевременно преместване на детето от пътя
на автомобила. Нещо повече, по делото не се установи дядото на починалата К.
изобщо да е реагирал по някакъв начин, след като е видял (според показанията му
около 10-20 секунди преди автомобилът, в близост до който се е намирала
внучката му, да тръгне назад), че от него е излязло друго дете, както и че
преди това са светнали светлините на автомобила, което несъмнено за възрастен
човек би следвало да е индиция за възможното му задвижване, дори да не е бил
запален двигателя му.
Според съда,
неоснователно е възражението, че самата К. П. е съпричинила с поведението си
ПТП, като се е намирала в опасна близост до МПС и е останала незабелязана от
малолетния водач С.Я.О.. На първо място, близостта на детето не е била
„опасна“, до момента в който автомобилът е тръгнал назад, в резултат на
освобождаването на скоростния лост, до преди който, е бил паркиран, с неработещ
двигател и загасени светлини. Освен това, доколкото се каса е за дете на 4г., в
случая вина носят лицата, които по закон носят отговорност за неговата
безопасност, т.е родителите му. Съгласно чл.125, ал.3 СК, „Родителят осигурява
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на
поведението на непълнолетното дете. По делото обаче се установи, че спрямо
малката К., постоянен надзор не е упражнен нито от родителите й, нито от дядо й.
В случая обаче се касае за факти, които не изключват вината на собственика на
процесния автомобил, с който е причинено произшествието и смъртта на детето, а
които сочат на съпричиняване на вредоносния резултат от родителите на
починалото дете. Според съда, процентът на съпричиняване е висок и ще се
определи в размер на 50 %, тъй като, както ако собственикът на автомобила бе
взел необходимите мерки същият да не може да бъде задвижен, с което би се
избегнало настъпването на ПТП, така и ако родителите детето бяха осъществили постоянен
надзор над него в конкретния случай, биха могли да осуетят фаталния резултат от
произшествието.
Предвид горното,
доколкото се установи категорично по делото, че в резултат на процесното
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 05.08.2019г. в с.Р., общ.К.,
обл.Пловдив, на ул.“С.“№6, с участието на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания „Allianz Versicherungs-Aktiengesellschaft",
собственост на Б.А.К., който в нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против
неговото привеждане в движение или самостоятелно потегляне, вследствие на което
и в резултат на действия на малолетния внук на собственика, посоченият
автомобил, потеглил на заден ход и блъснал дъщерята на ищците К. А. П., на 4г.,
ЕГН:**********, родена на ***г. в гр.Стара Загора, вследствие на което тя
получила несъвместими травми с живота и починала, следва да се приеме, че на
основание чл.513, ал.1, вр. чл.511, ал.1, т.2 и ал.3, чл.506, чл.499, ал.1,
чл.493а, чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.477 от КЗ, ответникът НББАЗ е пасивно
материално правно легитимиран да изплати обезщетение за претърпените от А.Ю.П.,
ЕГН:********** и Л.Й.П., ЕГН:********** - родители на починалото дете, като
увредени лица по см. на чл.478, ал.2 КЗ, неимуществени вреди вследствие смъртта
му.
За установява не
твърденията на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, са ангажирани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Ж.М.и Т.К., от
показанията на които се потвърждава изложеното в ИМ, че те изключително тежко
са преживяли смъртта на своята дъщеря, от която и понастоящем не са се
възстановили. Съдът кредитира показанията им като обективни, безпротиворечиви и
житейски логични.
В тази връзка, по
делото е допусната и съдебно-психологическа експертиза. Според заключението на същата,
в резултат инцидента с ПТП, в който загива дъщерята на А.Ю.П. и Л.Й.П.,
при осв. Л.Й.П. са налице данни, кореспондиращи със симптомите определящи ПТСР.
Посочено е, че персистират психични промени като нарушение на съня, бърза
уморяемост, отпадналост, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение,
понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност и
нерешителност, емоционална притъпеност. Съпътстват я спомени за травмиращата
ситуация, страх и очакване за неприятна случка с другата им дъщеря, затруднение
в концентрацията, намаляване на активността и инициативността. Затруднено е
личностното и социалното функциониране. От внезапната смърт на дъщеря й К., майката
Л.П. продължава да тъгува, да търпи страдания и мъка по ненавременната й смърт.
По отношение на бащата А.Ю.П., в заключението се посочва, че същият
възпроизвежда събитията, свързани с инцидента като описва емоционалното си
състояние на когнитивно, емоционално и поведенческо ниво с преживяване на остра
стресова реакция. Непосредствено след случката, има оплаквания от тревожност,
безпокойство, нарушен сън. Вследствие на преживяното, освидетелствания е
получил емоционален стрес с последваща протрахирана тревожност. Според СПЕ, към
момента на изследването, той показва, че продължава да изпитва тревожност,
безпокойство и адаптационни затруднения като последици от преживяната
психогравма със загубата на дъщеря му.
Според заключението, най-голямата психическа
травма е загубата на дете, мъката от която не може никога да бъде преживяна.
Смъртта на детето на ищците е настъпила неочаквано и несвоевременно. Моралните
страдания на родителите, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба
на техната дъщеря е изключително тежка травма за психичното и емоционалното им
състояние и ще ги съпътства през остатъка от живота им. Те търпят душевни болки
и страдания във връзка с причинената смърт на К.. Независимо от изминалото
време, болката от загубата не утихва и те продължават да страдат и скърбят.
Емоционалния свят на родителите на детето К. загинало в ПТП, осв. лица Легия Й.П.
и А.Ю.П., е сринат. Болката от загубата е силна и все още непреодоляна.
Загубват интереси и социални контакти. Персистират симптоми на тревожност и
депресивност. Налице е понижена устойчивост на стрес, както и адаптационни
затруднения, понижен фрустрационен толеранс, раздразнителност и връждебност при
А., а при Л. намаляване на емоционалния интензитет, т.е. емоционално
нивилиране. За осв. лице Л.Й.П., резултатите от психологическото изследване
могат да се интерпретират в контекста на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват да се обсъжда, че
най-вероятно същото е отключено след смъртта на дъщеря й К.. В резултат на трагедията, психичната травма за бащата А. Ю.П. е остра
стресова реакция с адаптационни затруднения.
Съдът кредитира заключението на СПЕ като компетентно и обосновано. От
същото се установява, че ищците са изживяли изключително тежко загубата на
първородната си дъщеря, както и че досега не са се възстановили от случилото се
и продължават да изпитват съществени негативни емоционални изживявания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за категорично
доказано, че в резултат на смъртта на дъщеря им, ищците са претърпели
значителни неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. По
отношение на справедливия размер на дължимото се на всеки от тях обезщетение за
неимуществени вреди, в съответствие с принципа по чл.52 и съдебната практика,
съдът съобрази, на първо място, че ищците са загубили първородната си рожба на
една много ранна детска възраст, което им се е отразило изключително тежко.
Като се има предвид момента на настъпване на смъртта на детето – 05.08.2019г.,
икономическата конюнктура към този момент, отражение на която са приетите в КЗ
лимити на отговорност на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, завишени в края на 2018г. на 10 420
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, съдебната
практика в подобни случаи и обществените очаквания и разбирания за
справедливост при подобни събития, съдът приема, че справедлив размер на
обезщетението за всеки от родителите на детето е сумата от 200 000 лв. Съгласно
чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Според ал.2 обаче, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая, според
съда, родителите на детето са допринесли за настъпването на смъртта й, като не
са упражнили постоянен надзор върху него, с което са съпричинили настъпването
на ПТП и вредоносния резултат в степен от 50 %. Ето защо, дължимите им се
обезщетения за неимуществени вреди ще се намалят на по 100 000 лв за всеки от
ищците. За разликата над тези суми, до пълния предявен размер от по 200000 лв,
частично от 220000 лв, обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците,
исковете се явяват неоснователни и ще се отхвърлят.
По отношение на законната лихва върху присъдените обезщетения, в случая, те
се претендира по силата на общата разпоредба на чл.84, ал.3 последна, вр. чл.86 ЗЗД за задължение от непозволено увреждане. В случая обаче, предвид наличието
на специални норми в КЗ, тя не може да бъде присъдена от датата на увреждането,
а по аналогия с чл.429, ал.3 КЗ, тя следва да се дължи от ответника от по–ранната
от двете дати - тази на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. В случая, претенцията на ищците до НББАЗ е подадена на
22.08.2019г., поради което и от тази дата ще се дължи законната лихва за забава
върху присъдените на ищците суми от по 100000 лв, до окончателното им
изплащане.
С оглед горното, следва да бъде осъдено Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление
гр.София, 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, вписано в регистъра на СГС по
ф.дело №11830/2001г. да заплати следните суми:
- на А.Ю.П. - сумата от 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,
частично от общия размер на вземането от 220 000 лв. заради смъртта на дъщеря
му К. А. П., ЕГН:**********, настъпила на 05.08.2019 г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К., обл. Стара Загора пред
ул. „С.“№6, при пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. „***“ с рег.
№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания
„Allianz Versicherungs-Aktiengesellschaft", собственост на Б.А.К., който в
нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против неговото привеждане в движение или
самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действия на
малолетния внук на собственика, посоченият автомобил потеглил на заден ход и
блъснал дъщерята на ищците К. А. П., вследствие на което тя получила
несъвместими травми с живота и починала, ведно със законната лихва върху сумата
от 100000 лв, считано от 22.08.2019г., до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А.Ю.П. за разликата над сумата от 100000 лв, до пълния
предявен размер от 200000 лв, частично от общия размер на вземането от 220000
лв, като неоснователен ;
- на Л. И. П. - сумата от 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,
частично от общия размер на вземането от 220 000 лв. заради смъртта на дъщеря й
К. А. П., ЕГН:**********, настъпила на 05.08.2019 г., около 19:15 часа в с. Р.,
общ. К., обл. Стара Загора пред ул. „С.“№6, при пътно-транспортно произшествие с
участието на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от немската компания „Allianz
Versicherungs-Aktiengesellschaft", собственост на Б.А.К., който в
нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против неговото привеждане в движение или
самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действия на
малолетния внук на собственика, посоченият автомобил потеглил на заден ход и
блъснал дъщерята на ищците К. А. П., вследствие на което тя получила
несъвместими травми с живота и починала, ведно със законната лихва върху сумата
от 100000 лв, считано от 22.08.2019г., до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Л. И. П. за разликата над сумата от 100000 лв, до пълния
предявен размер от 200000 лв, частично от общия размер на вземането от 220000
лв, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.36 от ЗА, на адвокат П.К. ***, с адрес ***,
следва да се присъди по 3530 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците
безплатна адвокатска помощ по делото, т.е общо 7060 лв, които ответникът ще
бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците А.Ю.П., ЕГН:**********
и Л.Й.П., ЕГН:**********, двамата с адрес ***, дължат на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, вписано в Регистьра
на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001г. разноските по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответника е представил
доказателство за сторени такива от 14712 лв с ДДС за адв. хонорар, 1699 лв
разноски за експертизи, 80 лв депозит за свидетели, 5 лв за съдебно
удостоверение и 520,64 лв пътни и командировъчни. По отношение на платеното адвокатско
възнаграждение, ищците са възразили за прекомерност на същото. Съдът, като
съобрази, че при предявения интерес от по 200000 лв от всеки от ищците,
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е от по 6636 лв с ДДС, а
общо 13272 лв с ДДС, намира, че платеното от ответника възнаграждение от 14712
лв с ДДС е прекомерно, поради което ще бъде намалено до минимума от 13272 лв с
ДДС. Съответно, с оглед отхвърления размер на исковете, ищците ще бъдат осъдени
да заплатят на ответника общо 6636 лв с ДДС разноски за адвокатски хонорар. По
отношение на останалите разноски, на ответника ще се присъдят съответно 849,50
лв разноски за експертизи, 40 лв депозит за свидетели, 2,50 лв за съдебно
удостоверение. По отношение разноските от 520,64 лв за командировъчни разходи,
същите не следва да се присъждат, тъй като не е доказано, че са основани на
командироване на процесуалния представител на ответника за явяване по всяко от
заседанията, доказателство за което не са представените ф-ри.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, вписано в
Регистьра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001г. ще
бъде осъдено да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 8000 лв
дължима по делото държавна такса върху уважения размер от исковете, както и
платените от бюджета на съда разноски по делото на ищците от 346,50 лв за
съдебно-психологическа експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, вписано в регистъра на СГС по ф.дело №11830/2001г.
да заплати следните суми:
- на А.Ю.П. - сумата от 100 000 лв обезщетение за
неимуществени вреди, частично от общия размер на вземането от 220 000 лв.
заради смъртта на дъщеря му К. А. П., ЕГН:**********, настъпила на 05.08.2019
г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К., обл. Стара Загора пред ул. „С.“№6, при
пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания „Allianz
Versicherungs-Aktiengesellschaft", собственост на Б.А.К., който в
нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против неговото привеждане в движение или
самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действия на
малолетния внук на собственика, посоченият автомобил потеглил на заден ход и
блъснал дъщерята на ищците К. А. П., вследствие на което тя получила
несъвместими травми с живота и починала, ведно със законната лихва върху сумата
от 100 000 лв, считано от 22.08.2019г., до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А.Ю.П. за разликата над сумата от 100 000 лв, до пълния
предявен размер от 200 000 лв, частично от общия размер на вземането от 220 000
лв, като неоснователен.
- на Л. И. П. - сумата от 100 000 лв обезщетение
за неимуществени вреди, частично от общия размер на вземането от 220 000 лв.
заради смъртта на дъщеря й К. А. П., ЕГН:**********, настъпила на 05.08.2019
г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К., обл. Стара Загора пред ул. „С.“№6, при
пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. „***“ с рег. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания
„Allianz Versicherungs-Aktiengesellschaft", собственост на Б.А.К., който в
нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против неговото привеждане в движение или
самостоятелно потегляне, вследствие на което и в резултат на действия на
малолетния внук на собственика, посоченият автомобил потеглил на заден ход и
блъснал дъщерята на ищците К. А. П., вследствие на което тя получила
несъвместими травми с живота и починала, ведно със законната лихва върху сумата
от 100000 лв, считано от 22.08.2019г., до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Л. И. П. за разликата над сумата от 100 000 лв, до пълния
предявен размер от 200000 лв, частично от общия размер на вземането от 220 000
лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, вписано в регистъра на СГС по ф.дело №11830/2001г. да заплати на адвокат П.К. ***, с адрес ***, общо
7060 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците безплатна
адвокатска помощ по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, вписано в регистъра на СГС по ф.дело №11830/2001г. да
заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 8000 лв дължима по
делото държавна такса върху уважения размер от исковете, както и платените от
бюджета на съда разноски по делото на ищците от 346,50 лв за
съдебно-психологическа експертиза.
ОСЪЖДА А.Ю.П., ЕГН:********** и Л.Й.П., ЕГН:**********,
двамата с адрес ***, да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, вписано в Регистьра на Софийски градски
съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001г., сумата от общо 6636 лв с ДДС
разноски по делото за адвокатски хонорар, 849,50 лв разноски за експертизи, 40
лв депозит за свидетели и 2,50 лв за съдебно удостоверение, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО на ответника за присъждане на разноски от 520,64 лв за командировъчни
разходи.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: