№ 918
гр. Русе, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520103668 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от КР. СТ. К. против
Община ***.
Ищецът твърди, че живеел в гр. ***, бил безработен и се препитавал от
продажбата на зайци, които отглеждал в имота си. На 21.04.2021 г. към 01:30
ч. през нощта бездомни кучета влезли в двора му. При опит да защити себе си
и зайците си, бил ухапан от кучетата, а 63 бр. зайци били умъртвени от тях.
Това обстоятелство било констатирана и от дошлите на място дежурни
полицаи. В резултат от нападението на кучетата, на ищеца били причинени
както имуществени вреди - унищожените зайци на стойност 2000лв., така и
неимуществени вреди в резултат от ухапването, както и от нараняването на
коляното му при срещата с кучетата. Твърди, че все още продължава да
накуцва, а белезите от ухапването вероятно щели да останат завинаги. Освен
чисто физическото страдание, той претърпял и негативни изживявания,
нападението от кучетата, довело до това, че започнал да изпитва страх от
кучета и му нанесло физическа травма, от която все още не се е отърсил. След
подадена от него жалба в Община ***, едва на осмия ден дошла комисия от
общината, която да констатира случилото се и нямало как да бъдат все още на
1
място бездомните кучета, извършили нападението.
Ищецът счита, че отговорност за причинените му както имуществени,
така и неимуществени вреди следва да носи ответната община, която на
основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ отговаря за безстопанствените кучета и на
основание чл. 49 ЗЗД следва да понесе и отговорността за причинените от тях
вреди. По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответната община да бъде осъдена да му заплати сумата от
2000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 5000 лв. за
причинени неимуществени вреди.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск, който се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че Община *** е изпълнила всички вменени й
от закона задължения за контрол популацията на безстопанствени кучета,
включително със сключването на договор със Сдружение с нестопанска цел
„Германо – българска помощ за животните“.
Също така се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да
регистрира животновъдния си обект по надлежния ред и не е осигурил
необходимите условия да защити живота и здравето на отглежданите от него
животни съгласно Глава ІІ от ЗЗЖ и чл. 149 и чл. 150 ЗВМД. Също така се
твърди, че ищецът е допринесъл за причиняването на вредите му като не е
сигнализирал компетентните органи за наличието на безстопанствени кучета,
ако е имало такива. Оспорват се твърдяната контузия на коляното да е в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност да бъдат
съобразени направените от ответника възражения за съпричиняване.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021г., около 01.30 часа в двора на ищеца КР. СТ. К. в гр. ***,
******* са влезли две безстопанствени кучета, които са нападнали
отглежданите от него зайци. В опит да прогони кучетата и да защити зайците
си, ищецът е бил ухапан от едно от кучетата в областта на лявото бедро.
Голяма част от отглежданите от него зайци била умъртвена от кучетата.
2
Свидетелят Н.С. К., брат на ищеца, установява, че на 21 април тази
година, през нощта получил телефонно обаждане от своята майка, която го
уведомила, че при зайките били влезли кучета и са ги изтрепали. Помолила го
да отиде да помогне. Свидетелят отишъл на място и видял две улични кучета,
които брат му е успял да затвори в едно оградено място. Докато се мъчел да
направи това, той бил ухапан от едното. Кучетата били големи, около 30-40
кг. и свидетелят ги бил виждал и друг път да се движат свободно по улиците
на града. На място дошли и полицейски служители, които също ги видели.
Ищецът бил много уплашен и стресиран. От години отглеждал зайци. Голяма
част от зайците му били унищожени, според свидетеля около 86 броя,
измежду които имало всякакви – малки и големи. Според свидетеля кучетата
били прескочили оградата на двора, а след това издърпали вратата която
преграждала помещението в което били зайците и разбили клетките в които
се намирали.
Свидетелят С.С.С. установява, че е съсед на ищеца и на 21 април бил
извикан от майката на ищеца да им помогне. Като отишъл в тях видял много
зайци удушени, натрошени клетки и две големи кучета, едното бяло и черно,
а другото жълто. Кучетата нямали каишки и намордници. К. бил доста
уплашен, афектиран и ухапан от кучетата, куцал. Ищецът отглеждал от много
години зайци, които продавал на клиенти или ги давал в кланицата. След като
на място дошли полицаи свидетелят се прибрал вкъщи. Следващите дни
виждал ищеца и забелязал, че куца.
Свидетелят С.Ф.Н. установява, че е ветеринарен лекар в гр. *** и като
такъв имал сключен договор с ищеца за ветеринарно-медицинско
обслужване. Ищецът отглеждал зайци. На 21 април сутринта го сигнализирал
за станал инцидент със зайците му. Свидетелят посетил дома му и видял
много зайци разпръснати, парчета от тях, разкъсани. Не ги преброил, но били
много, поне 20-30 заека имало. К. не бил на себе си, дори мислел да се откаже
да отглежда зайци. Измежду умъртвените зайци имало както малки така и
големи. Според свидетеля зайците порода „Цика“, каквито били на ищеца се
изкупували по около 4-4,50лв. за живо тегло. Един голям заек като неговите
струвал около 20-30лв. Майките тежали около 4-5 кг. Свидетелят като
отишъл на място не видял кучетата, но твърди, че е виждал бездомни кучета в
гр. ***, част от които били и доста големи.
3
Според приложената справка за извършената полицейска проверка по
подадена от ищеца жалба за процесния инцидент, на 21.04.2021г. в РУ – *** е
подаден сигнал от ищеца в 01,35 часа. Мястото е посетено от двама
полицейски служители (А.К. и С.С.), които в изготвената докладна са
посочили, че пред тях ищецът е заявил, че две кучата са прескочили оградата
му и са умъртвили около 50 бр. зайци.
На 21.04.2021г. ищецът е бил освидетелстван от съдебен лекар в
УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе
На 22.04.2021г. ищецът е депозирал жалби в писмена форма по повод
унищожените му зайци в РУ – *** и до кмета на Община ***.
На 29.04.2021г. по повод жалбите на ищеца е съставен констативен
протокол от трима служители на Община ***, в който е отразена извършената
от тях проверка в дома на ищеца.
На 11.06.2021г. ищецът е посетил лекар специалист – ортопед, който е
констатирал и отразил в изготвения при прегледа амбулаторен лист, че
походката на ищеца е затруднена, клинични данни за ефузия на лява колянна
става, болезненост върху медиална ставна цепка при изследване на ставата,
дефицит на флексията около 5-6 градуса, видима валгизация на ставата, без
данни за увреждане на връзковия апарат.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, ищецът е получил два комплекса от разкъсно-контузни рани и
охлузвания, с характерен вид, по лявото бедро, които са резултат на действие
на предмети с ръбове и добре отговарят да бъдат получени при ухапване от
куче на 21.04.2021г. както е описано в исковата молба. Според вещото лице
няма обективни данни и проведени медицински изследвания, въз основа на
които установените увреждания в колянната става на ищеца да се свърже с
процесния инцидент. Вещото лице е посочило, че при увреждания от
ухапвания, каквито са установени при ищеца, възстановителния период е
около 4 седмици, като в първите дни изпитваните болки са най-силни и
постепенно намаляват и отшумяват до около 2 седмици. В областта на раните
остават раневи белези, които с времето търпят цветова еволюция.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
4
Съдът приема, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди е доказан по основание. Анализът на
представените по делото доказателства дава основание да се приеме, че
ищецът е бил нападнат и ухапан от безстопанствени кучета, които са
умъртвили и част от отглежданите от него зайци. Липсата на каишки,
намордници, марки и пр. обозначителни белези по кучетата, както и
обстоятелството, че не са ангажирани доказателства установяващи техни
стопани дава основание да се приеме, че животните са безстопанствени.
Поради това ответната община следва да понесе отговорност за
имуществените и неимуществени вреди от непозволеното увреждане по реда
на чл.49 ЗЗД, тъй като е доказано бездействие на нейните органи във връзка
със задължението за изолиране на безстопанствени кучета в определените за
това места. В ЗЗЖ и ЗВМД липсва легална дефиниция на понятието
„безстопанствени животни”, поради което тя следва да бъде изведена по
метода на изключението, т.е. безстопанствените кучета са кучетата, които не
са домашни, в това число домашни любимци, кучета които са служебни,
ловни и с други цели по смисъла на чл.172 - чл.178 от ЗВМД и не
представляват диви животни по смисъла на т.6 от § 1 от ДР на ЗЗЖ.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично поставя безстопанствените
кучета под надзора и грижите на общините, като последните са задължени,
съгласно чл.50, т.2 от същия закон, да вземат всички мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника, според което тези
задължения са били надлежно изпълнявани от неговите служители, поради
което отговорност по чл.49 ЗЗД не възниква. Елементите от фактическия
състав на този иск са посочени в Постановление № 7 от 29.XII.1958г., Пленум
на ВС, а именно следва да са налице вреди, причинени на пострадалия,
вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, те
да са настъпили при или по повод нейното изпълнение и прекият деликвент
да има вина за причиняването им. Обстоятелството, че ищецът е била ухапан
от безстопанствено куче и зайците му умъртвени от такива сочат именно на
неизпълнение на тези задължения на общината. Задължението за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяването проявите на
агресия на животните към хората е задължение за резултат, а не за поведение.
Поради това обстоятелството, че други безстопанствени кучета са изолирани,
5
кастрирани, осиновявани и пр. е правноирелевантно за настоящия правен
спор.
По делото не е установено какво се е случило с двете кучета, дали са
били задържани и съответно дали спрямо тях са предприети някакви мерки от
компетентните органи. Липсата на яснота по тези обстоятелства не би могла
да бъде вменена в отговорност на ищеца и да се приеме за недоказано
твърдението му за безстопанствеността на животните, което се доказва и от
описанието дадено от свидетелите. Непосредствено след инцидента ищецът е
сигнализирал за него и на място са пристигнали полицейски служители.
Липсват доказателства за предприети конкретни действия от тях, дори в
изготвената докладна записка не са положили елементарни усилия да отразят
собствените си констатации от установеното на място (имало ли е кучета,
какви, умъртвени зайци и колко), а са пресъздали казаното им от ищеца и са
му „разяснили“ възможността „да си подаде писмено заявление“. По същия
начин и органите на общинската администрация са подходили абсолютно
формално към сигнала за случилото се в дома на ищеца. Едва осем дни след
него е издадена заповед на кмета и сформирана комисия, която е извършила
оглед в дома на ищеца и не е констатирала „свободно пуснати кучета в и
около проверявания адрес. Последвало е размяна на кореспонденция между
полиция и общинска администрация относно регистрираните сигнали на
ищеца и напълно формално „отработване“ на случая му. В работата по него
видно от представените писмени доказателства са били ангажирани
множество полицейски служители (дежурен в РУ, патрулни полицаи,
полицейски инспектор изработил полицейската преписка), както и кмета на
ответната община и още трима други служители от общинската
администрация, включително ангажиран е бил и прокурор от РП- Русе.
Липсата на предприети адекватни действия от компетентните държани и
общински органи, с които те да съдействат на ищеца, включително и за
установяване на причинените му вреди, дава основание на настоящият
съдебен състав относно размера на причинените му имуществени вреди да
кредитира изцяло неговите обяснение относно броя на умъртвените зайци.
Доколкото самия той не е категоричен както за броя така и за теглото на
умъртвените зайци (а и съвсем логично не би могъл да бъде), съдът за да
определи справедливо обезщетение приема, че броя на зайците е бил около 63
, като е имало както по-малки измежду тях, така и по-големи. Липсата на
6
възможност да бъде установен точния размер на щетата не дава основание
искът за обезщетяването й да бъде отхвърлен. Съобразявайки установеното от
свидетелите относно теглото и цената на зайците и най-вече на свидетеля
С.Н. (ветеринарен лекар), съдът намира, че справедливото обезщетение в
случая следва да бъде определено в размер на около 20лв. за заек или
предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди следва да бъде
уважен за сумата от 1200лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
2000лв. като недоказан. Следва да бъде отбелязано, че това обезщетение е за
умъртвените зайци, а не за причинени други имуществени вреди на ищеца, за
каквито има данни по делото, но не са претендирани (като унищожените или
повредени клетки).
По отношение на неимуществените вреди: на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното
увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз
основа на конкретните обстоятелства по случая. Ищецът следва да бъде
обезщетен за полученото ухапване, от което е претърпял както физически
болки, така и уплаха и стрес, което се установява от свидетелските показания.
Последните установяват още, че след инцидента ищецът е накуцвал, поради
което следва и това травматично увреждане да бъде съобразено. Доколкото
няма данни въз основа на които да бъде обоснована пряка причинно-
следствена връзка между констатираното цялостно увреждане на коляното на
ищеца на 11 юни от ортопед специалист и процесия инцидент, за това
увреждане не следва да му бъде присъдено обезщетение. Съобразявайки това
и посочения от вещото лице възстановителен период, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 3 000лв. До този размер предявеният
иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 5000лв.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на
причинените вреди. Зайците на ищеца са се намирали в специално пригодени
клетки за тяхното отглеждане, в обособено помещение и в заградено дворно
място. Не би могло да бъде вменено във вина на ответника обстоятелството,
че не е оградил дворното си място с по-висока ограда или не е поставил по-
стабилна врата на помещението в което са зайците, които да не могат да
7
бъдат съответно прескочени и избутани от големи кучета, като процесните.
Нападение като станалото не би следвало да бъде очаквано, а и е недопустимо
в населено място като гр. ***, за да бъде обичайно и предприемане на мерки
от живущите за по-добра защита от такова нападение на безстопанствени
кучета. По делото не се установява ищецът да е нарушил нормативно
установени правила за отглеждане на животни, които нарушения да са в
причинно-следствена връзка с претърпените от него вреди, за да бъде
уважено направеното възражение за съпричиняване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковата
претенция или сумата от 607,20лв. (от общо направени разноски в размер на
1012лв.)
Ответникът не е представил доказателство за направени разноски по
делото и такива не следва да му бъдат присъждани за отхвърлената част от
исковата претенция.
Мотивиран така, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК *********, с адрес гр. ***, ул. „Трети
март“ №2, представлявана от кмета Мехмед Мехмед, да заплати на КР. СТ.
К. с ЕГН**********, с адрес гр. ***, ******* сумата от 1200лв. обезщетение
за имуществени вреди – умъртвени зайци и сумата от 3000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болка и негативни изживявания,
причинени от непозволено увреждане – нападение от безстопанствени кучета
на 21.04.2021г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху двете суми считано
21.04.2021г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетяване на имуществени
вреди над сумата от 1200лв. до пълния предявен размер от 2000лв. и за
обезщетяване на неимуществени вреди над сумата от 3000лв. до пълния
предявен размер от 5000лв. като недоказани.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК *********, с адрес гр. ***, ул. „Трети
март“ №2, представлявана от кмета Мехмед Мехмед, да заплати на КР. СТ.
К. с ЕГН**********, с адрес гр. ***, ******* сумата от 607,20лв., разноски
8
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9