Определение по дело №81/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 112
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20223000500081
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. Варна, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500081 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба
на Н. Ц. Н. против определение № 449/02.02.2022 г., постановено по гр.д. №
808/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено
производството по молбата, включена във въззивната му жалба вх.№
2472/01.02.2022 г. за допълване на решение № 69/17.01.2022 г. по гр. д. № 808
по описа за 2021 г. на ВОС с решение по иск за заплащане на обезщетение за
забава при изплащането на главница в периода 19.12.2016 -19.12.2019 г.
Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение е неправилно –
незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му. Изложил е
съображения: - липсвала компетентност от окръжния съд да се произнесе по
искането за допълване, предвид че молбата била обективирана във въззивната
жалба и отправена до апелативния съд; - изменението на размера на иска,
допуснато пред ВРС и ВОС на осн. чл. 214 ГПК въз основа на заключението
по ССЕ предпоставяло изменение и на акцесорния иск за лихви.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на определението по чл. 250 ГПК като неизгодно за него, редовна е
и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваното определение е произнесено от компетентния да го
разгледа Варненски окръжен съд, постановил решението, чието допълване се
1
иска, поради което е допустимо, а оплакванията в тази насока са
неоснователни. С него е приета липсата на процесуалната предпоставка за
допълване на решението - непълнота на решението. Наличието на непълнота
на решението е предпоставка за допустимост на молбата за допълване на
решение по чл. 250 от ГПК наред с надлежната процесуална легитимация на
молителя и спазването на предвидения в чл. 250, ал. 1 от ГПК срок. Ако
молбата е недопустима, т.е. ако липсва някоя от посочените положителни
процесуални предпоставки, тя се оставя без разглеждане с определение, което
може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК.
С молбата си по чл. 250 ГПК, обективирана във въззивната жалба с вх.
№ 2472 от 01.02.2022 г., Н.Н. е молил за допълване на решение № 69,
постановено на 17.01.2022 г. по гр. д. № 808 по описа за 2021 г. на ВОС с
произнасяне по иск за заплащане обезщетение за забава при изплащането на
главницата в периода 19.12.2016-19.12.2019 г. Решение № 69 от 17.01.2022 г.
не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск за заплащане
на сумата от 64 112,04 лв. на осн. чл. 361 ЗЗД, ведно със законна лихва върху
нея от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил същия. С исковата молба на
ищеца първоинстанционният съд е бил сезиран само с осъдителен иск за
сумата по чл. 361 ЗЗД. Претенция за заплащане на обезщетение за забава,
определена по размер от законните лихви (мораторни лихви) за периода на
забава преди предявяване на иска, което би съставлявало отделен иск по чл.
86 от ЗЗД, не е била заявена от ищеца с исковата молба. Исковата молба е
съдържала само искане за присъждане на законните лихви от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, по
което съдът се е произнесъл. Изменението на главния иск по размер в хода на
производството, не предоставя възможност на страната да заявява нови
претенции в хода на производството, включително за изтекли до исковата
молба мораторни лихви и затова са неоснователните оплаквания на
жалбоподателя в тази насока. Доколкото съдът не е бил надлежно сезиран с
иск за заплащане на сума, представляваща мораторни лихви за период преди
подаване на исковата молба, последващото заявяване на искане за
присъждане на такава сума (за пръв път с молбата от 10.03.2021 г. е поискал
сумата 692.78 лв. обезщетение за забава в периода 19.12.2014 г. -13.03.2021 г.)
не сезира съда с произнасяне по такъв иск и той не става част от предмета на
2
делото. Такъв иск не е бил въведен като предмет на делото, не е бил приет за
разглеждане и съдът не е дължал произнасяне по него с решението си. Затова
не са били налице и предпоставките за допълване на решението по молбата по
чл. 250 ГПК.
Доколкото окръжния съд се е поизнесъл по предмета на делото,
решението му не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК, което налага извода за
недопустимост на молбата за допълване и тя следва да бъде оставена без
разглеждане с определение, което подлежи на обжалване.
(Последователно е становището в правната теория със същото
разрешение по този въпрос, като това на проф.д-р Живко Сталев, отразено на
стр. 487 в шестото издание на Българско гражданско процесуално право,
София 2000, издателска къща Сиела, е застъпено на стр. 518 в деветото
преработено и допълнено от А.М., О.С., В.П. и Р.И. издание на същия труд,
първи по действащия ГПК. Там е казано, че първият въпрос, по който съдът
се произнася, е: допустима ли е молбата за допълване на решението (в случая
определението). Тя е допустима: 1) ако решението е непълно; 2) ако молбата
изхожда от легитимирано лице; 3) ако е подадена в срока по чл.250, ал.1. Ако
молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение. То може
да се обжалва с частна жалба. Т.е. въпросът за непълнотата на решението е
условие за допустимостта на молбата.).
Като е достигнал до идентичен извод, окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните пороци и следва да бъде
потвърден.
В този смисъл и с оглед изложените съображения, Варненският
апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 449/02.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 808/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от
3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4