Протокол по дело №195/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 637
Дата: 13 октомври 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20233100900195
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 637
гр. Варна, 13.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900195 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:01 часа се явиха:
Ищецът Х. М. В., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , представлявано от
Изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., редовно призован, представлява
се от адв. Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят И. Т. И., редовно призован, явява се лично.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Б.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада.
Адв. С.: Поддържам депозираните отговори. Нямам възражения по
доклада.
1
Искам да допълня отговора на исковата молба и по – скоро
възражението за съпричиняване на още едно основание. Считам, че така
направеното уточнение не е преклудирано, доколкото става въпрос във връзка
с обстоятелства в наказателното производство, което е приобщено към
настоящото. След като се запознах със снимковия материал от наказателното
производство стана ясно, че изпадналите стъклените бутилки са от алкохол,
поради което ще направя възражение за съпричяване, че пострадалият е приел
–то
алкохол преди ПТП, което е повлияло и на реакциите му да предотврати
произшествието. В тази връзка ще задам въпроси на вещото лице лекар и
евентуално ще искам допълнителни задачи.
Адв. Б.: Оспорваме така направеното възражение, тъй като считаме, че
по делото липсват, каквито и да са доказателства, че лицето е употребил
–то
алкохол преди ПТП. Това дали е имало някакви бутилки от алкохол,
абсолютно нищо не доказва, че той е консумирал този алкохол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1031 от 19.07.2023 година:
Постъпила е искова молба от Х. М. В., с ЕГН **********, против “ЗАД
“ОЗК-Застраховане““ АД, с ЕИК *********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от
30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания,
получени в следствие от ПТП настъпило на 25.04.2022г., в гр.Бяла по
ул.“Андрей Премянов“ на кръстовището с ул.“Трифон Милушев“, по вина на
водача на л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№******, чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2021г.-датата на инцидента, до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 25.04.2022г., в гр.Бяла по ул.“Андрей
Премянов“ на кръстовището с ул.“Трифон Милушев“, водача на л.а.“Ауди
Кю5“ с рег.№****** нарушил правилата за движение визирани в чл.50, ал.1
от ЗДвП и е предизвикал удар с управляваната от ищеца електрическа
2
триколка, съответно по непредпазливост е причинил телесни повреди на
последния, изразяващи се в кръвоизливи под меките обвивки
теменнослепоочно в ляво, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и
контузно огнище в левия слепоочен лоб на ляво мозъчно полукълбо, което
поединично и в съвкупност определят разстройство на здравето временно
опасно за живота. Твърди се, че за инцидента органите на полицията са
съставили Протокол за ПТП с пострадали лица №639, в който водача на
л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№******, е посочен за виновен за настъпване на
произшествието. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното
ПТП по отношение на въпросният автомобил, с ответната застрахователна
компания е имало сключен договор за задължителна застраховка “ГО на
автомобилистите“, валидна до 26.10.2022г. Сочи се, че с влязъл в сила акт
постановен по АНД №4535/2022г. по описа на Районен съд Варна водача на
л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№****** е признат за виновен за настъпването на
процесното ПТП. Твърди се, че в след инцидента ищеца постъпил за лечение
в болнично заведение, като предвид причинените му телесни увреждания, за
него е било невъзможно да става от леглото и да се справя сам с
физиологичните си нужди. Ето защо е било нужно да има придружител и в
тази връзка, са се редували роднини и приятели, за да обгрижват и обслужват
пострадалият. Твърди се, че поради търпените силни болки в главата, през по-
голямата част от болничният престой се е налагало на ищецът да се дават
допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието и за да може да
заспива поне за кратко. Сочи се, че престоят в болница не бил достатъчен за
излекуване на травмите, поради което лечението на ищеца продължило и след
напускане на болничното заведение. Поддържа се, че в резултат на
причинените увреждания, ищецът е търпял неописуеми болки и страдания,
също така е бил в невъзможност да комуникира с околните. Сочи се, че по
тази причина през първите месеци след инцидента, ищецът е избягвал да води
каквито и да било разговори, с когото и да било, тъй като същите са го
натоварвали физически и психически. Поддържа се още, че всеки разговор е
коствал огромни усилия на ищеца и е предизвиквал главоболие у него, като го
е връщал към преживеният ужас. Твърди се, че вследствие на това състояние
на психическо разстройство, ищецът е получил безсъние и все още изпитва
силни болки в главата, които му пречат да се съсредоточава и да върши
ежедневните си домакински задължения. Твърди се още, че след
3
произшествието, ищецът често изпада в стрес и получава пристъпи на паника.
Също така когато покрай него преминават коли или при по-силен звук от
двигател на автомобил или друго МПС, мисълта му, симптоматично се връща
към момента на ПТП и преживените неописуеми болки от причинените му
телесни увреждания. Поддържа се, че понастоящем когато на ищецът се
наложи да пътува със собствената си ел.триколка, той изпитва непровокирани
от нищо чувства на безпокойство, тревога и уплаха, които са отсъствали
преди момента на настъпване на инцидента. Поддържа се, че произшествието
е отключило у ищеца паническо разстройство и почти година, след
настъпването му той не може да се възстанови напълно, като и към момента
изпитва болките. Твърди се, че описаните психически травми допълнително и
неминуемо рефлектират върху пълноценния начин на живот на ищеца. Сочи
се, че на 02.02.2023г. ответният застраховател е бил уведомен за инцидента и
уврежданията, като с писмо от 20.02.2023г. той е предложил споразумение за
обезщетение, чиито размер не удовлетворява ищеца.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера
от 7500лв. и се поддържа становище за неоснователност на претенциите за
разликата до претендираните 30000лв. Не се оспорва факта на настъпване на
процесното ПТП и че към този момент отговорността на водача на лек
л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№******, е била застрахована при ответното дружество
по застраховка “Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна
полица №*******, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се
оспорва и че ищецът е предявил Застрахователна претенция с вх.№/*****, по
която ответното дружеството е образувало Преписка по щета №****** и в
отговор с Писмо с изх.№99-1277/20.02.2023г. е изразило готовност да заплати
обезщетение в размер на 7500лв. Оспорва се изключителната вината на
водача на застрахования автомобил и размера на вредите търпени от
пострадалия, като се поддържа, че твърденията на ищеца, касаещи
физическото и психо-емоционалното му състояние не са подкрепени с
доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и
на причинно-следствената връзка между увреждащо действие и всички
посочени в исковата молба вреди. Поддържа се, че видно от представената
медицинска документация, ищецът се е възстановил в резултат от
проведеното болнично лечение, като няма данни да е извършвал последващо
4
лечение, включително да е осъществил назначените му три контролни
прегледа. Поддържа се, че размерът предложеното от застрахователят
обезщетение /на признатата част от иска/ е съобразен с критериите за
справедливост, отговаря на претърпените вреди и на интензитета на
понесените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от
страна на пострадалия. Оспорват се твърденията на ищеца, че в резултат
процесното ПТП е имал постоянна нужда от чужда помощ, включително и по
време на болничния престой и че е претърпял неописуеми болки и страдания
и силно главоболие, а всяко общуване го е натоварвало неминуемо физически
и психически. Сочи се, че ищецът е с прекаран в миналото исхемичен инсулт
с остатъчна левостранна хемипареза, както и че понесените увреждания и
травми, не обуславят твърдените от него последици. Поддържа се, че не е
налице причинно-следствена връзка между травматичното увреждане,
получено от ищеца в резултат от процесното ПТП и твърдяното от същия
последващото, продължаващо и до днес, значително психично
неразположение, което надхвърля обичайното за подобен род събития.
Поддържа се още, че дори процесното събитие да е било особено стресогенно
за ищеца, то с последващото си поведение, той е способствал за
продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел
никакви мерки за лечението си. Твърди се, че иска за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди, е в изключително завишен размер от
30000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с критериите,
обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и
характера на получените травми, както и с обществените представи за
справедливост и степента на съпричиняване. На следващо място се поддържа,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищецът,
който на пътен участък, част от Европейски път Е87, е управлявал пътно
превозно средство-триколка, представляваща индивидуално електрическо
превозно средство по смисъла на § 6, т.186 от ДР на ЗДвП. Сочи се, че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, триколката е
тъмна на цвят и се е движила около средата на дясната пътна лента, като
водачът й е бил с черно яке и черен панталон без поставена
светлоотразителната жилетка. Поддържа се, че с действията си пострадалият
е нарушил разпоредбите на чл.80а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като при
движение в тъмните часове на денонощието не е ползвал светлоотразителни
5
елементи върху видимата част на облеклото си, позволяващи да бъде лесно
забелязан и да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при
липса на такава-възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Твърди се, че поради тъмните и без светлоотразителни елементи
дрехи на водача, триколката е станала практически невидима за водача на
лекия автомобил, като освен това се е движила и на място, на което не е била
очаквана. Ето защо се поддържа, че ищецът е допринесъл за осъществяване
па процесното ПТП като не е взел достатъчно мерки да бъде забелязан на
пътното платно от останалите участници в движението, въпреки нормативно
установените правила за това. Наред с това се сочи, че ищецът е забелязал
идващия отдясно автомобил и не е намалил скоростта си на движение,
доколкото движението по път с предимство, не води до игнориране и
несъобразяване с останалите участници в движението, още повече че няма
данни и дали са били спазени изискванията на чл.79, т.4 и чл.80а, ал.2, т.1 от
ЗДвП. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществен вреди над признатия размер от
7500лв. до претендираните 30000лв., като неоснователен и недоказан, или в
условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде определен при
отчитане процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Относно
акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху претендиралото
застрахователно обезщетение, считано от 25.04.2022г., се поддържа, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или с изтичането на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
поисканите доказателства.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По
конкретно се оспорват доводите на ответникът, че предходни заболявания на
ищеца имат връзка с търпените болки и страдания, в следствие от получените
травми при ПТП, като се сочи дори такива заболявания да са били налични,
те по никакъв начин не се отнасят към състоянието му след датата на
инцидента. Оспорва се възражението за съпричиняване от пострадалия на
6
вредоносния резултат, като се сочи, че ищецът е изпълнил всички вменени му
от закона задължения като водач на ППС. Излагат се доводи за невярност на
твърдението на ответника, че ищецът не е бил с поставена жилетка и че
произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието. Сочи се, че
ноторен факт е, че в района на ПТП към датата на настъпването му-25.04,
слънцето залязва в 20:02 часа и още около час е достатъчно светло, за да
може безпрепятствено и без нуждата от допълнително осветление или
спомагателни средства да се извършва ежедневна дейност. Оспорват се и
доводите на ответника, че ищецът, който се е движил по път с предимство, е
следвало да съобрази поведението си с автомобил, който идва от път без
предимство.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
възраженията и доводите за неоснователност на претенциите, като се
доразвиват съображенията за наличие на съпричиняване.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответната страна
доразвива възражението си за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, като поддържа, че от данните в наказателното производство
може да се направи извод, че същият е управлявал триколката под
въздействието на алкохол.
Процесуалният представител на ищцовата страна оспорва новонаведено
оплакване и счита, че превозването на празни бутилки от алкохол не
означава, че такъв е консумиран, респективно се поддържа, че не е налице
съпричиняване.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
- на 25.04.2022г. в гр.Бяла на кръстовището между ул.“Андрей
Премянов“ и ул.“Трифон Милушев“, водача на л.а.“Ауди Кю5“ с рег.
№****** в нарушение правилата за движение е предизвикал удар с
управляваната от ищеца електрическа триколка, съответно по
непредпазливост е причинил телесни повреди на последния;
-към датата на процесното ПТП с ответното дружество е съществувало
7
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Ауди Кю5“ с рег.
№******, обективирано в Застрахователна полица №*******, със срок на
валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г.;
- във връзка настъпило събитие, ищецът е предявил пред ответното
дружество Застрахователна претенция с вх.№******* за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която е образувана Преписка по щета
№******, като в отговор с Писмо с изх.№99-1277/20.02.2023г.
застрахователят е предложил плащане на обезщетение в размер на 7500лв.
Останалите права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищецът следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно
поведение на застрахования водач на автомобилът, станал причина за ПТП,
при наличие на валидна застраховка с ответното дружество, че е предявил
доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение и
какъв е размера на претърпените вреди. Ответникът следа да установи
обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното
ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както
обстоятелства редуциращи размера на отговорността муналичие на
съпричиняване и получаването от пострадалият на плащане обезщетяващо
същите вреди.
Адв. Б.: Моля да се приемат представените писмени доказателства.
Адв. С.: Да се приемат представените писмени доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Решение № 1642/
05.12.2022г. по АНД № 4535/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, 23
състав; Копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Копие от
8
Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.04.2022 г.; Копие от
съдебномедицинска експертиза № 138/2022 г.; Копие от автотехническа
експертиза – 28 листа; Копие от Писмо; Копие от Писмо с изх. № 99–1277/
20.02.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Писмо с вх.
№ 99–867/02.02.2023 г.; Копие от Писмо с изх. № 99–1277/ 20.02.2023 г.;
Копие от обратна разписка.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото АНД №
4535/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, Наказателно отделение, 23
състав.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 23869/03.10.2023 г. на
допуснатата съдебно – психологическа експертиза, като констатира, че
същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психологическа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Р. С. Г. , 70 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. Г.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. С.:
В. л. Г.: Видях медицинските документи. Също така видях и подробно
освидетелствах лицето. Психичното състояние на лицето е съвкупност от
редица фактори и минали заболявания, както и вероятно прекарани мозъчни
инциденти. Става въпрос за мозъчен инсулт. Нямаше данни в делото, но
лицето само каза, че мисли, че преди осем години е прекарал мозъчен инсулт.
Така или иначе в направеното подробно психологично изследване има данни
за мозъчна органика, особено в сферата на паметта и в емоционално –
волевата сфера. Вследствие настъпилите промени в състоянието на
освидетелствания има почти пълна инвалидизация след прекаран инцидент.
9
Това е след прекаран още един инцидент, преди всички останали минали. Той
не може да осмисли, за какво става въпрос и каква помощ да търси от
психолога. Не е търсил никаква помощ.
На въпросите на адв. Б.:
В. л. Г.: Психологичното му състояние, след като е изписан от
болницата /той описва, колко дена е било, какво е било, колко дена е лежал и
т.н./ е бил подтиснат от това, че не може да изпълнява онези дейности, които
е изпълнявал преди инцидента – да си гледа двора, да си реже лозята, да си
сее зеленчуци и т.н. Когато говори това, той става по – раздразнителен, ядосва
се и на себе си, и на обстоятелствата. Чувства се непълноценен. В
емоционалната сфера става по – лесно раздразнителен и волево неустойчив.
Например, когато му дадох думи за изследване на паметта, той каза, че не
може, отказа, край, стоп и толкова. Изобщо не направи опит да продължи по –
нататък. Така, че тези промени, които са настъпили в емоционално волевата
сфера, в неговото цялостно поведение и т.н., те не говорят за една мозъчна
органика в най – широкия смисъл на това понятие.
На въпросите на адв. С.:
В. л. Г.: Тези промени са вследствие на всички останали заболявания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – психологическата експертиза, следва да бъде
прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията
направените в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – психологическата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
С. Г., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 23786/03.10.2023 г. на
допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска
10
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Д. А. Д., 56 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д. Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. С.:
В. л. Д.: Епикризата е достатъчен документ, който да ми даде
основание да отговоря на поставените въпроси. Не съм изследвал въпроса,
дали пострадалият е бил тестван за алкохол, след произшествието. Ако има
тестване след произшествието и евентуално взета проба кръв за изследване
установяване концентрация на етилов алкохол, би трябвало да се намира в
досъдебното производство.
–то
Преди ПТП ищецът е ползвал пенсия по болест във връзка с
прекарания инсулт. Считам, че добре се е възстановил от инсулта и реално е
бил трудоспособен. Можел е да си извършва ежедневните нуждите.
Наличието на такова хронично протичащо заболяване, ангажиращо
централната нервна система и допълнително усложнение от възникналото
ПТП – черепно – мозъчна травма с контузия на мозъка, развитие на
кръвоизливи под меките тъкани и под твърдата мозъчна обвивка са нарушили
работоспособността му.
Относно психичния му статус, г-жа Г. обясни, че се покриват нещата и
е трудно да се разграничи, кое е водещото, дали самото заболяване – мозъчен
инсулт, това е мозъчно – съдовата болест или наличието на черепно –
мозъчна травма.
В епикризата са указани три прегледа. Нямам данни от делото дали е
посетил контролните прегледи и няма данни, какво лечение е провеждал.
Обичайно провеждат лечение, което е изписано след лечението съгласно
указания на специалиста неврохирург.
Може да се храни и къпе сам, но всяко едно физическо натоварване,
което води до повишаване на стойностите на кръвното налягане. Може да се
появи главоболие, което е характерно при черепно – мозъчните травми. Обща
11
отпадналост. Ефективността при изпълнение на ежедневните нужди е силно
намалена. Така, че в рамките на няколко месеца, той реално е могъл да ползва
помощ от чужд човек. В момента се придвижва сам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Д.
А. Д., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит
/изд. 2 броя РКО – 250.00 /двеста и петдесет/ лева – от Бюджета на Съда
и 250.00 /двеста и петдесет/ лева„Общинска Банка“ АД от 24.07.2023 г.
от 860.00 лева/.
Адв. С.: Моля на вещото лице да бъдат поставени допълнителни
задачи, във връзка с възражението ни за съпричиняване, след като се запознае
с медицинската документация, което е съставена в МБАЛ „Света Анна –
Варна“, по повод престоя на Х. В. в болницата, считано от 25.04.2022 г.,
включително изследвания и всички други документи, да отговори на следните
въпроси:
Тестван ли е В. за наличие на алкохол в кръвта и установено ли е той е да
е приел алкохол преди инцидента?
В случай, че не е тестван, има други медицински данни, които
установяват наличие или липса на алкохол в кръвта?
Ако такава концентрация е била налична, как тя е повлияла върху
адекватността и бързината на реакциите на лицето?
По отношение искането от процесуалния представител на ответната
страна за назначаване допълнителна съдебномедицинска експертиза, СЪДЪТ
намира, че така поставената задача е неотносима, доколкото в кориците на
наказателното производство, по – конкретно в тези на присъединеното към
него досъдебното производство, е приложен протокол за химическа
12
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта и друго
упойващо вещество № 379 от 26.04.2022 г., с който взетата на 25.04.2022 г. в
22:15 часа кръвна проба е изследвана и е установена „нулева“ концентрация
на алкохол. В качеството си на официално свидетелстващ документ,
въпросният протокол отговоря на въпросите насочени към експертизата,
което прави ненужно назначаването и.
́
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ответната страна за допускане на допълнителна съдебномедицинска
експертиза.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 23686/07.10.2023 г. на
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, като констатира, че
същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Й. Л. М., 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Й. М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. С.:
В. л. М.: Събитието е настъпило в тъмната част от денонощието.
Коригирал съм механизма спрямо допълнително приложен диск към
материалите по делото, спрямо който се установява, че произшествието е
настъпило след 19:40 часа. И в двата случая е в тъмната част от денонощието.
От записа не може да се свали спирачното закъснение, което е
реализирало триколесното пътното превозно средство. Те се вземат на база
данни съизмерими с колело. При данните съизмерими с велосипедите,
спирачното закъснение е по – малко от средното спирачно закъснение, което
може да реализира автомобил, без да остави спирачни следи по пътното
13
платно. Именно поради този факт, след като се направи изчисление, каква е
загубената скорост от момента на удара до крайното разположение на
автомобила, се преизчислява и скоростта на триколесното пътно превозно
средство. Категорично скоростта на триколесното пътно превозно средство не
е по – висока от тази на автомобила, защото е настъпило застигане от
автомобила и второ, тъй като то се е установило на по – малка дистанция след
точката на удара, за разлика от автомобила. Автомобилът е на значително по
– голямо разстояние от точката на удара.
Не може едностранно да се определи, къде се е намирала триколката,
дали е била в средната част на пътната лента. Технически данни по отношение
на този отговор се намират в записа, където се вижда, че автомобилът
навлиза в пътната лента. Има отклонение на единичната светлина, която е
била в предната част на тротинетката, която се отклонява вляво, след което
настъпва удара. От това съдя, че има изпълнена техническа маневра вляво, за
избягване на удара с автомобила. По категоричен начин не може да се каже,
на какво разстояние е била тротинетката от десния бордюр, при началото на
опасната ситуация на сблъсъка.
Считам, че триколката е паднала на лява страна, въпреки, че в
експертизата не става ясно. Има се предвид, че ударът е спрямо лявата част на
автомобила и удря тротинетката. Както е записано, изглежда, че тротинетката
е ударена в лявата част. Като човек, който прочетох експертизата, седмица по
– късно, забелязах, че не съм изяснил изключително добре факта, че
тротинетката е ударена в дясната страна. Следва да е паднал на лявата си
страна. В лявата част на дясната пътната лента, близо до осевата линия,
разделяща на лява и дясна пътна лента. Т.е. към центъра на пътното платно.
Данни за това, къде е била светлоотразителната жилетката има в
огледния протокол. Описана е, че тя е поставена в кошничката за превоз на
багаж. Нито на записа се забелязва да има светлоотразителната жилетката,
нито е описано в допълнение. Описано е, че е в кошница за превоз на лични
вещи. Допълнително е описано, че има фар, който има окабеляване. След
–то
ПТП не може да се каже дали е работило или не. Техническите данни
сочат, че трябва да бил в изправност. От записа в допълнение получаваме
отговор, че той е работил.
На въпросите на адв. Б.:
14
В. л. М.: Относно това, дали щеше да настъпи ПТП, ако триколката
беше спряла, експертизата е изследвала с оглед разстоянията, които изминава
във видимост автомобила от появата се в тясната част на улицата към Т–
образното кръстовище, като при движение със съобразена скорост, която е
била до 37 км/ч, автомобилът е бил видим за триколката 2.25 сек. Ако в един
и също момент, автомобилът е навлязъл в широката част от кръстовището и е
станал видим за триколката, до момента на навлизане в кръстовището,
триколката се движи с тези 2.25 сек., т.е.тя категорично е навлязла във
видимост на фаровете на автомобила. От този момент, когато може по
категоричен начин да установи, че автомобилът няма да го пропусне,
–то
започвайки аварийно спиране, то ще спре в точката на удара. ПТП не е
предотвратимо от страна триколката, а е предотвратимо от страна на
автомобила. Защо техническият автомобил не е забелязал трикоката, нямаме
допълните данни, на база, на които да преценим.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, следва да бъде
прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията
направените в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – автотехническата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Й.
Л. М., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит
/изд. РКО – „Общинска Банка“ АД от 24.07.2023г. от 860.00 лева /.
Адв. Г.: Водим един свидетел. Моля да бъде допуснат до разпит.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето П.Д.М., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.
15
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: П.Д.М., 52 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката Минчева: Обадиха ми се и пристигнах на мястото на
ПТП, когато Бърза помощ вече беше дошла. Намерих го на тротоара, с много
кръв около него. Главата беше разбита. Имаше охлузвания по тялото. В
тазовата част имаше удар. След това го вдигнахме за болницата. Грижи за
него в болницата. В болницата престоя пет дни.
Лечението протече що – годе нормално. След това имаше проблеми. Не
му правиха операция. Имаше медикаментозно лечение и много шевове по
главата.
След изписването, от удара се поду цялата глава, отоци по лицето,
очите се затвориха, навсякъде беше в синини. Това е вследствие на удара в
главата. След това започна да живее повече в минало време. Проблеми с
паметта. С постоянно главоболие е. Болките в таза продължават. По – трудно
подвижен стана. Има страх. Не излиза. Затвори се в себе си.
Той се е предвижвал с притежаваната от него триколка, която беше
обърната на земята мисля, че на дясна страна. На тази триколка, моят мъж е
поставил всякакви отразителни знаци в задната част и цялата в
светлоотразители. Когато отидох на место, жилетка беше метната на
облегалата. Не мога да кажа дали в момента на инцидента е с жилетка или не.
Не съм видяла.
По време на престоя му в болницата се грижех за него. Няма кой друг
да се грижи. Приемаше медикаменти. След като го изписаха продължава да
приема медикаменти, дори и сме ги увеличили. Няма градина, за която да се
грижи. Не се грижи специално за градина, но можеше да се обслужва сам.
Период от време след удара, не можеше да извършва тези дейности. Преди
инцидента можеше да се обслужва. След инцидента е почти, почти изцяло с
наша помощ. Трудно се качва. Трудно слиза. Дори и стъпала. В кола, когато
се налага да го водим на прегледи. След катастрофата се затвори в себе си и
се страхува да излиза. Страхува се да кара количката си. Ако излезе минава
по възможно най – малките улички. Преди инцидента се срещаше с приятели,
16
с роднини. Беше контактен. Сега вече ги няма тези неща. Изцяло си е вкъщи,
на телевизора.
На въпросите на адв. С.:
Свидетелката Минчева: Заедно живеем. Ние се грижим за него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат
призования за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за
установяване наличието на съпричиняване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето И. Т. И., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И. Т. И., 60 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. С.:
Свидетелят И.: Прибирах се от Бяла за Русе. Беше преди 21:00 часа.
Беше се мръкнало. Тъмно беше. Скоростта ми беше много. Аз излизам от
второстепенна улица и завивах надясно. Спрях на „STOP“ и тръгнах.
След като завих надясно, чух някакъв шум, нещо като стъкла.
Погледнах в огледалото, видях, че нещо мърда на асфалта. Спрях и се върнах,
а там имаше човек с триколка. Нямаше нищо, което да пречи на видимостта
ми. Нямаше никой. Аз бях сам. На пътя не е имало нито знаци, нито реклами.
Аз изобщо не съм виждал триколката. Триколката за пръв път я видях на
огледалото. Беше паднала на между осевата линия. Водачът на триколката
нямаше светлоотразителна жилетка. Не, не съм видял триколктата да има
фарове.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Б.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък
17
на разноските
Адв. С.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък
на разноските. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Адв. Б.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Б.: Моля да уважите иска ни, така както сме го представили, ведно
с лихвите дължими от момента на извършване на престъплението. Считаме,
че същият е доказан несъмнен начин. Молим да ни присъдите разноските по
делото. Възразявам за прекомерност на разноските претендирани от другата
страна. Молим за подходящ срок за писмени бележки.
Адв. С.: Моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и
недоказан над призната от нас част от 7 500.00 лева. Голяма част от
твърдените в исковата молба понесени от ищеца неимуществени вреди, които
следва да подлежат на обезщетяване от застрахователя, останаха недоказани,
доколкото нямат причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Понесените при произшествието травми, не са с такъв характер и до такава
степен на увреждане, които да повлияят на пострадалия в дългосрочен план.
Установи се, че и понастоящем той е възстановен. Недоказана остана и
психологичната травма, както и соченото в исковата молба паническо –
стресово разстройство, което да е във връзка с инцидента.
Поддържаме и възражението ни и за съпричиняване, доколкото се
установи, че ищецът по време на инцидента е бил с тъмни дрехи, без
светоотразителни елементи в облеклото си. Не се е движил възможно най –
вдясно на платното на движение, по средата. Не се установиха и изправни
светлини на превозното средство. Независимо от движението си на път с
предимство, той не е реагирал на опасността и не е намалил скоростта си на
движение, въпреки приближаващия към него автомобил.
Моля за решение в този смисъл и да ни присъдите и сторените
18
разноски.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовта страна, да представи писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:34часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19