О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…………….2020 гoд.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия
търговско дело № 217 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по депозирана от Ч.И.Щ. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на
установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците вземането по
изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.
№ 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за
изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми от които главница в размер на
19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011
– 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена
за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв.
юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото
право, както и обективно кумулативно съединен иск срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева,
съставляваща сбор от събрани в хода на
изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на
основание поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че е поръчителствал на лицето М Ж К по договор за банков кредит от
17.04.2008 год., сключен с ответника „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД, като за
задълженията по договора е била издадена Заповед за изпълнение №
9770/03.12.2012 год. по ЧГД № 17728/2012 год. по описа на ВРС – Варна. Сочи, че
въз основа на изпълнителното основание кредиторът „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“
ЕАД е образувал изпълнително дело № 20127150400753 по описа на ЧСИ М П, като
със запорно съобщение изх.№ 473/17.01.2013 год. е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение. Излага, че това е последното извършено от ЧСИ изпълнително
действие, но въпреки горното на 08.07.2019 год. за същото вземане е било образувано
ново изпълнително дело от първия ответник по иска – „ЕОС МАТКРИКС“ с
твърдението, че вземането на втория ответник еэ цедирано с договор за
покупко-продажба и прехвърляне на вземане от 14.02.2017 год., което на ищеца е
станало известно при получаване на ПДИ от ЧСИ. Твърди, че при запознаване на
делото му било представено изпратено до кредитополучателя уведомление за
извършената цесия, като липсата на изпратено до него такова обуславя правния му
интерес от предявяване на иск за недължимост на вземането поради погасяването
му по давност и по отношение на него. Като излага обстоятелствата относно
последното извършено изпълнително действие, както и доводи относно прекратяване
по право на предходно изпълнителното производство, предявява иска си с правно
основание чл.439 ГПК както по отношение на цедента, така и по отношение на
цесионера – взискател, както и иск за осъждане на втория да заплати на ищеца
получените по новообразуваното изпълнително дело суми.
При така изложените твърдения
за факти и съобразно искането, с което бива сезиран, настоящият състав на ВОС
намира, че предявеният срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК е
недопустим, поради следните съображения:
Предявеният
срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД иск
черпи правното си основание в разпоредбата на чл.439 ГПК. Последователно и
безпротиворечива е съдебната практика, че процесуално легитимирани страни по
иска по чл. 439 ГПК са страните в изпълнителното производство,
каквито ищецът твърди да е той, в качеството на длъжник и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в
качеството на взискател.
Ирелеватно
е обстоятелството, че така привлечения ответник и взискател по изпълнителното
дело черпи правата си въз основа на частно правоприемство, основано на договор
за цесия с „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД. По въпросите, свързани с настъпило
частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаването
на изпълнителен лист и наличието на активна легитимация на частния
правоприемник като взискател, след доказване на цесията, също липсва спор както
в практиката, така и в правната доктрина. Касае се за законово предвидена
хипотеза на приемство в изпълнителния лист, при които взискател в
изпълнителното производство може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния
лист като кредитор, като възникналата, след влизане в сила на решението
изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо правоприемниците на
страните/ по арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК/.
Това
обуславя извод, че надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само
взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно
цесионерът. Дали длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия или не е
ирелевантно за определяне на надлежните страни по иска. Така, в определение №
504 от 18.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1819/2016 г., II т. о., ТК,
постановено по въпроса дали е от значение за допустимостта на иска по чл.
439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената
цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение, прието, че тези
въпроси са предмет на производството по чл.
439 ГПК срещу конституирания взискател-цесионер, а не срещу цедента му, тъй
като същият не е взискател по изп.дело, срещу когото да се установява
недължимост на вземането. Действително, въпросът за действието на цесията по
отношение на длъжника по чл.
99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл.
99, ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл.
439, ал. 1 ГПК, но същите имат значение единствено за приемане дали се
дължи по отношение на конституирания взискател цесионер, а не и спрямо
предишният кредитор-цедент.
Ето
защо, при наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се
свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като
взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл.
439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера, но не и срещу цедента „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/България/“ ЕАД – така и определение № 402 от
10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о., ТК.
Мотивиран
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. № 217/2020 год. на ВОС, ТО, на основание чл.130 ГПК по предявения от Ч.И.Щ.
срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за
приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците
вземането по изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на
издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със
Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми от които главница в размер на 19 021
лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012
год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена за периода
07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението, както и сторени
разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв. юрисконсултско
възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страната.
Да се уведоми ищеца за настоящото – по
телефон, факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване се използва само при
невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при
изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mai, след
отпадане на обявеното на територията на страната извънредно положение.
След
стабилизиране на настоящото определение, делото да се докладва да продължаване
на действията по администриране по искомете на Ч.И.Щ. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
с правно осонвание чл.439, ал.1 ГПК и чл.55 ЗЗД.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: