М О Т И В И
към Присъда № 19 от 21.07.2020 г., постановена
по ВНОХД № 693 по описа за
2019 г. на Окръжен съд – Хасково
С Присъда № 56 от 25.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 711/2017 г., Районен съд – Димитровград е признал
подсъдимия Е.А.Ф., роден на *** ***, ******** гражданин, със ********
образование, *******, с ЕГН **********, ********* за виновен в това, че на 02.09.2017 г., в гр. Д., управлявал моторно превозно средство лек автомобил
„Рено“ с ДКН ********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70
на хиляда, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.55, ал.1 от
НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване, като
на основание чл. 59, ал.1 от НК приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал и признал
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК -
затова, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК с влязла в сила на 01.03.2008 г. присъда по НОХД№ 77/2008 г. на
РС-Димитровград.
На основание чл. 68, ал.1 от НК,
съдът привел в изпълнение наложеното на подс.
Ф. по НОХД № 297/2014 г. на РС - Димитровград наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца, което да изтърпи ефективно, отделно, изцяло и преди
изтърпяване на наказанието му наложено с присъдата, при първоначален общ режим
на изтърпяване.
На основание чл. 343г, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК с присъдата на подсъдимия е наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, считано от
02.09.2017 г.
С присъдата подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 34 лв.,
представляваща направени на делото разноски.
Недоволен от присъдата, прокурор
при РП – Димитровград, я протестира в срок, с доводи за нейната неправилност по
отношение на възприетата от съда правна квалификация на деянието на подсъдимия,
както и относно размера на наложените на подсъдимия наказания, които не
съответствали на тежестта на извършеното от дееца. Моли въззивната инстанция за
отмени атакуваната присъда и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение. Преди даване ход в съдебно заседание пред въззивната инстанция
при предходното разглеждане на делото, по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК, е
постъпило допълнително писмено изложение, в което представителят на РП –
Димитровград сочи, че съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, реабилитация по право
настъпвала, когато лицето осъдено на наказание „пробация“, в течение на 3
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не било
извършило друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“. В този срок,
подсъдимия бил извършило друго престъпление – такова по чл. 183, ал. 1 от НК,
без значение кога била влязла в сила присъдата за това деяние. Не били налице
предпоставките на чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като в двугодишния срок по чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК, подсъдимият бил извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ и за което
бил наказан с влязла в сила на 19.11.2014 г. присъда по НОХД № 297/2014 г. на
РС – Димитровград. Освен това, прокурорът намира, че наложеното на подс. Ф.
наказание „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум не отговаряло
на тежестта на извършеното деяние, тъй като подсъдимия МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 1,7 на хиляда. Даването на кръвна проба за изследване не
следвало да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Намира, че
липсвала ангажираност на подсъдимия към семейството, следователно и смекчаващи
вината обстоятелства, още повече многобройни такива, които да обусловят
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Моли за изменение на присъдата в частта
ѝ относно наказанието на подсъдимия, като при индивидуализацията му не
бъде приложен чл. 55, ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата останал и
защитникът на подсъдимия – адв. К. с доводи за нейната неправилност, поради
което и моли за отмяната ѝ, респ. за признаване за невиновен на
подсъдимия Ф..*** изпраща представител, който поддържа протеста по отношение на
правната квалификация на деянието, дадена от прокурора при РП – Димитровград,
предвид липсата на реабилитация по отношение на предходните осъждания на
подсъдимия. За неоснователни намира възраженията в жалбата за нарушена
процедура по Наредба № 30. Не се поддържа протеста по отношение на размера на
наказанието на подсъдимия, тъй като последният сам упражнявал родителските
права и се грижел за малолетни лица. Кумулативно предвиденото наказание
„глоба“не следвало да се налага и в останалата си част присъдата следвало да се
потвърди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
подсъдимият Е.А.Ф. се явява. Явява се и защитникът му адв. К., който поддържа
жалбата и същевременно оспорва протеста. Обвинението се основавало на
предположения предвид липсата на безспорни и категорични доказателства в негова
подкрепа. Св. П. и И. не си спомняли с конкретика, поради което и не можели да
дадат годни доказателства за обосноваване на обвинението за поведението на
подсъдимия. Спира се на обясненията на подсъдимия, според които той не бил
присъствал при съставянето на протокола и данните по същия не били снети от
него. Това не се опровергавало и от показанията на св. П., тъй като нямала
спомен за конкретния казус, следователно липсвали доказателства, опровергаващо
обясненията на подсъдимия. Предвид посочено, обективният признак по установяване
на алкохол в кръвта не бил налице. Липсвал и субективният елемент. Предвид
оспорване от страна на подсъдимия на автентичността на протокола за химическо
изследване, не били налични доказателства, установяващи верността на отразеното
в него. Отново се обръща внимание на това, че подсъдимия сам се подложил на
медицинско изследване.
Подсъдимият Ф. оспорва да е казал, че е бил четири
бири. Многократно бил духал на дрегера без да покаже резултат и затова по свое
желание отишъл да даде кръв. В последната си дума заема становище за своята
невиновност.
Пред въззивната инстанция както обвинението, така
и защитата, предвид мотивите на ВКС в отменителното решение имат
доказателствени искания, поради което и съдът допусна преразпит на вещото лице С.Г.С.
и на св. д-р Ю.В.П., както и допусна до разпит св. С. Д.И..
Хасковски окръжен съд, като взе предвид
депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и
служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК
правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
внесен от Районна прокуратура – Димитровград обвинителен акт против Е.А.Ф. за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Производството пред
районния съд е приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимия е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и с оправдателен
диспозитив да е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, съответно е
признат за невиновен в извършване на вмененото му по-тежко престъпление.
С Решение № 236 от 19.12.2019 г., постановено по
н.д. № 925/2019 г., Върховен касационен съд е отменил въззивна Присъда № 33/18.06.2019
г., постановена по ВНОХД № 692/2018 г., по описа на Окръжен съд – Хасково и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Хасково, от
стадия на съдебно заседание, поради което настоящата въззивна проверка на
постановената присъда се явява втора по ред. За да постави решението си, в
мотивите си върховната инстанция достигнала до извод за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на
вътрешното ѝ убеждение. Освен това, обективната истина не била разкрита в
пълна степен и за преодоляване на противоречията в доказателствата съвкупност,
наложителен бил разпитът на ****** ******** С.И..
Разгледани по същество, протестът е частично
основателен, а жалбата – изцяло неоснователна.
От
събрания по делото доказателствен материал е установено безспорно, че подс. Е.Ф.
бил правоспособен водач. На 01.09.2017 г. подсъдимият оставил автомобила си
паркиран пред работното място, пред заведение „Л.“ в гр. Д. След работа се прибрал вкъщи и легнал да спи. Между 23:00 ч и
24:00 ч се събудил и решил да отиде да прибере автомобила си и да го паркира
пред дома си. Така, на 02.09.2017 г., около 01:40 ч през нощта, подсъдимият Ф.,
управлявайки л.а. „Рено“ с рег. № *******, се
прибирал към вкъщи, когато на ул. „Св. К. О.“ до дискотека „П. П.“ в гр. Д., полицейски автопатрул в състав – св. А. Г. А. и В. М. В. спрял управлявания от подсъдимия лек автомобил и извършил документна
проверка. По време на същата на полицейските служители им направило
впечатление, че подс. Ф. силно миришел на алкохол и имал вид на употребил
алкохол, затова те пристъпили към проверка с техническо средство – Алкотест
Дрегер 7510 с инв. № 0057. Ф. обаче не издишал достатъчно въздух при
тестването, което е било прието като отказ да бъде тестван с техническото
средство, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0448177,
връчен на подсъдимия в 02:00 ч на 02.09.2017 г., за което подсъдимият удостоверил
със собственоръчен подпис. Свидетелите В. и А. съпроводили Ф. *** за вземане на
кръвна проба. Свидетелката Ю.П. в този момент била на смяна в ЦСМП – Д., заедно със св. С. Д. И. – ****** *****. Именно последната взела
кръвната проба, следвайки посочения в наредбата ред. При вземане на кръвната проба тя следвала
описания в действащата към онзи момент наредба ред и взела 10 мл кръв, без да е
установено по делото в едно шишенце от 10 мл или две шишенца от по 5 мл всяко.
Били използвани стъклени шишенца, запечатани с парафин, с поставен етикет,
върху който били изписани ЕГН и имената на подсъдимия, като така спазила реда. По
време на вземане на пробата присъствал св. В., както е отразено и в лабораторната книга. На мястото, от където била
взета кръв, се извършило почистване със памук или с вода от св. П.. За взетата
проба се извършило вписване в амбулаторния журнал, воден в ЦСМП – Д., като името на подсъдимия било вписано под № 64 с
отбелязване, че пробата е взета в 02:10 ч. В протокола за медицинско изследване
било отразено, че подсъдимият имал запазена координация, с адекватно поведение
и ясно съзнание, консумиран алкохол – бира (около 4 бири по 0,500 мл), въпреки
че самият Ф. отричал да е употребявал алкохол, който протокол подписали както
св. П., така и подс. Ф.. След вземането на кръвната проба А. и В. откарали Ф. до сградата на
полицейското управление, от където той вече се прибрал у дома. Кръвните проби
били изпратени с писмо № 254р – 29004 от 02.09.2017 г. и занесени на ръка на
04.09.2017 г. за извършване на лабораторно изследване от експерт при СХЛ при ОД
на МВР – Хасково, извършено на 07.09.2017 г. и обективирана в протокол от същата.
Видно
от заключение на вещото лице по назначената в хода на ДП химическа експертиза
по писмени данни от 27.10.2017 г., обективирано в протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта, в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. Е.А.Ф., се
доказало етилов алкохол в количество 1,70 ‰. Експертът отбелязал още, че
опаковката на пробите отговаряла на изискванията на Наредба № 30 от 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите не МПС. Наличието на етилов алкохол в кръвните пробил било доказано по
метода на Видмарк.
Съгласно
препис от лабораторната книга за извършените изследвания на кръвната проба,
водена в ОД на МВР – Хасково, от подсъдимия е взета кръвна проба в ЦСМП – Д. на 02.09.2017 г. в 02:10 ч, а съгласно резултатите от
химическата експертиза по метода Видмарк концентрацията на алкохол в кръвта е
1,70 ‰.
Съгласно
справка за нарушения, подсъдимият е санкциониран за многобройни административни
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
За
извършения от подсъдимия по време на полицейската проверка отказ да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол и за проявено неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за не повече от 18 месеца, за което е издадена заповед № 17 –
0254 – 000322 от 04.09.2017 г. на Началник на РУ – Димитровград.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събрания в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния и въззивния съд доказателствен материал, а именно чрез
събраните гласни доказателства посредством обясненията на подсъдимия, както и
тези дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, разпита на свидетелите А. Г. А., В. М. В., Ю.В.П. – разпитана в хода на първоинстанционното и въззивното
производство, С. Д.И., разпита на вещото лице С.,
както и нейния преразпит пред настоящата инстанция, заключението на вещото лице
по назначената съдебно-химическа експертиза, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали по ДП № 743 от 12.10.2017 г., по описа на РУ на МВР –
Димитровград.
При така установената и приета от първата
инстанция фактическа обстановка е постановената присъдата, предмет на
настоящата проверка. Възприетите от въззивната инстанция констатации от
фактическа страна са почти идентични с установеното от състава на
първостепенния съд. Въпреки изложеното, настоящият състав намира за необходимо
да изложи свой собствен анализ на ангажираните по делото доказателства, с което
да развие вече направения такъв от първостепенния съд.
Полицейските служители – св. А. и В. са категорични в показанията си
за възприятията по отношение на процесното деяние, че на инкримираната дата
спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил. Усетили мирис на
алкохол от подсъдимия, което ги провокирало да извършат проверка с техническо
средство. Опитите били безуспешни, тъй като подсъдимия не издишал достатъчно
количество въздух, поради което му съставили АУАН и издали талон за медицинско
изследване. Техните показания са еднопосочни и без противоречия, респ. в унисон
с останалите събрани доказателства. Единствените противоречия са по отношение
дали те съпроводили подсъдимия до ЦСМП – Д. или отишъл сам. Тези противоречия са преодолени посредством обясненията на
подсъдимия, в които той споделя, че бил съпроводен със служебния полицейски
автомобил, поради което и в тази си част обясненията на подсъдимия се
кредитират като достоверни.
Хронологически подредени и характеризиращи се със
своята изчерпателност са сведенията на вещото лице С., която при разпита си
пред районния съд споделя, че пробите били получени по надлежния ред – в
стъклени шишенца, запечатани и надписани с етикет. Няма спомен дали пробите
били две или една. При преразпита пред въззивната инстанция допълва, че по
принцип пробата по старата наредба пристигала в едно шишенце, а при
нередовности на кръвната проба, същите се отбелязвали. Отбелязва, че при действието
на старата наредба пробата трябвало да е не по-малко от 10 мл, като при метода
на Видмарк правели три зареждания, с минимално количество от 0,1 мл. Шишенцето
трябвало да е пълно до горе, защото алкохолът бил летлива течности и ако имало
въздух, при самото отваряне на шишето, щял да се изпари алкохолът. Ако
шишенцето не било пълно до горе, отразявала забележка. При пробите била
допустима грешка до 0,2 на хиляда, като в настоящия случай нямало голяма
разлика между пробите – 1,70; 1,73 и 1,78, като била посочила най-благоприятния
за дееца резултат.
Показанията на св. ***** П., дадени при разпита ѝ пред районния и преразпита пред въззивния
съд, не способстват в значителна степен за разкриване на обективната истина.
Предвид отдалечеността на случилото, същото е житейски логично и оправдано.
Същата пред първостепенния съд посочила, че не си спомня за конкретния случай,
но потвърждава положения под протокола подпис да е неин. В показанията си
споделя за реда за вземане на проби, съгласно сега действащата наредба. При
преразпита си споделя как процедирали при вземане на такива проби, като кръвта
се вземала от сестрата. Потвърждава почеркът и подписът в протокола да са
нейни. Не си спомня дали е виждала подсъдимия. При съставянето на протокола,
освидетелстваното лице стояло вътре в залата. Обработката на мястото, откъдето
се вземала пробата ставало със сух памук.
Показанията на св. И. също не способстват в
значителна степен за изясняване на фактическата обстановка по делото. Нейните
показания на практиката са разграничение на реда за вземане на кръвни проби
между Наредба № 30 и Наредба № 1. Почеркът в амбулаторния журнал не бил неин.
Същите се кредитират, тъй като подкрепят останалите събрани доказателства,
въпреки тяхната неизчерпателност.
Обясненията на подсъдимия, освен негова защитна
теза, са и годно доказателствено средство. Дадените в хода на съдебно следствие
такива частично са в унисон със събраните по делото доказателства, поради което
и се кредитират по отношение на изложеното него, че неуспешно е бил тестван с
техническото средство, след което бил отведен с полицейски автомобил до ЦСПМ,
като единият полицейски служител влязъл вътре. В останалата си част,
обясненията му няма как да бъдат приети с желаното от него доверие, в такава
степен, че да удовлетворят неговата защитна теза, тъй като не се подкрепят от
събраната доказателствена съвкупност. На другия полюс са неговите обясненията,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
279 от НПК, поради съществено противоречие помежду им. Обясненията на
подсъдимия бяха ценени през призмата на изводимите от останалите
доказателствени средства факти и обстоятелства. В обясненията си, дадени пред
защитник в хода на досъдебната фаза на производството, подсъдимият Ф. се признава
за виновен и признава употребата на алкохол – бира.
Предвид бланкетния характер на жалбата, настоящият
състав е затруднен да отговори в пълнота и с максимална точност на въпросите по
чл. 339, ал. 2 от НПК. Въпреки това от заключителната пледоария във въззивното
производство на защитника, се извежда, че липсвали категорични и еднопосочни
доказателства, въз основа на които да се изведе обективния и субективния на
престъплението. В частност се спира на показанията на св. П. и И., които заявявали,
че не си спомняли конкретния случай.
Липсват основания да не се кредитират показанията
на полицейските служители, които са категорични в своите възприятия относно
поведението и състоянието на подсъдимия към момента на спирането му за
проверка, както и по време на нейното извършване. Следва да се даде вяра на
изложеното от вещото лице С., която също е изключително изчерпателна в своите
сведения, като изложеното от нея се подкрепя от останалите събрани
доказателства. Същото не може да бъде съотнесено към показания на св. П. и И.,
които не са толкова категорични и изчерпателни в своите показания, което е
обяснимо с оглед изтеклия времеви период. Въпреки всичко изложено, показанията
на всички тези свидетели са в унисон с писмените находки по делото, поради
което и единствено изолираните обясненията на подсъдимия не дават основание за
колебание в тезата на обвинението. Изводимите от
доказателствените източници по делото факти и обстоятелства, касаещи предмета
на доказване, преценени комплексно и в
тяхната логическа последователност, обуславят категоричен извод наличието на
обективния елемент от състава на престъплението. Така установените от настоящия
състав факти, в тяхната взаимовръзка, кореспондират на изложеното от прокурора,
че подсъдимият е извършил вмененото с обвинителния акт престъпление. Т.е., не
се споделя становището на защитата за недоказаност по безсъмнен начин на
обвинението, а основания за възникване на такива съмнения липсват.
Редът за установяване употребата на алкохол от
водачите на МПС намира уредба в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, действала към момента на инкриминираното деяние. С
оглед изложеното е безспорно, че Е.А.Ф. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 2 от НК, като на 02.09.2017 г. в гр. Д., управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Рено“ с ДКН ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,70 ‰, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза, след като е бил осъден с влязла в сила на 01.03.2008 г. Присъда №
63 от 14.02.2008г., постановена по НОХД
№ 77/2008 г., по описа н РС – Димитровград за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Настоящият състав не установи опорочаване на
процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Показанията
на двамата полицейски служители – св. В. и А. са категорични, че подсъдимият
няколкократно е направил опит да даде успешен тест, но поради недостатъчно
издишано количество въздух за достатъчен период от време, пробите били
безуспешни. Служебно известно е на съда от идентични случаи, а се установява и
от свидетелските показания, че при недостатъчно количество издишан въздух от
изпробваното лице, техническото средство не показва резултат въобще, поради
което е била налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, подсъдимият да откаже
да даде проба. На същия е бил издаден талон за медицинско изследване поради
отказ да даде проба, като препис от талона му бил връчен, за което и самият Ф.
удостоверил с подписа си. След като се явил в ЦСПМ, бил освидетелстван, за
което бил съставен и съответният Протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество.
В изготвения от лекар, а именно свидетелката ***** П. протокол било отразено, че подсъдимият споделил за изпити до 00:30 ч. на
02.09.2017 г. 4 бр. бири от по 500 ml, за което
и лекарят удостоверил със своя подпис, и самият подсъдим. Не се споделя
защитната теза за оспорване автентичността на подписа на подсъдимия под
протокола, тъй като същият признава положеният подпис да е негов. Изолирани
остават обясненията му, че не е присъствал при съставянето на протокола.
Изолирани са и доводите му, че пробата била взета след дезинфекция със спирт,
поради което защитната теза не намира целената подкрепа с доказателства по
делото.
На подсъдимия бил съставен още и АУАН бл. №
137094, изд. на 02.09.2017 от РУП – Димитровград, както и му била наложена ПАМ.
Направеното лабораторно изследване били
обективирано в протокол за химическа експертиза, с което бил спазен и завършен
надлежния, съобразно наредбата, ред за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия, която надхвърля минималната посочена в нормата на чл.
343б, ал. 2 от НК величина от 0,5 на хиляда. Не може да има съмнение за
нарушаване на надлежния ред, тъй като всички доказателства поотделно и съвкупно
се подкрепят, че от подсъдимия била взета проба 10 мл кръв, която после
послужила на експерт-химика при направеното лабораторно изследване, намерило
отражение и в съдебно-химическата експертиза по делото.
Налице е още един обективен признак от състава на
престъплението, вменено на подс. Ф., а именно да е осъждан с влязла в сила
присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Неправилни в тази насока са
изводите от правна страна на районния съд, поради което и като постановена в
противоречие с материалния закон присъда бе отменена. Контролираната инстанция
е тълкувала превратно фактите по делото, прилагайки института на реабилитация. Видно
от приложената справка за съдимост, подсъдимият е осъждан два пъти – с Присъда
№ 63/14.02.2008 г., постановена по НОХД № 77/2018 г. за извършено по деяние по
чл. 343б, ал. 1 НК, с което му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно на
11.09.2008 г., и с Присъда № 76/06.10.2014 г., постановена по НОХД № 297/2014
г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и двете по описа на Районен съд –
Димитровград. Настъпването на пълната реабилитация по право, уредена в чл. 88а,
ал. 1 вр. чл. 82 НК, за осъждането по НОХД № 77/2008 г., касаещо престъплението
по чл. 343б, ал. 1 от НК, следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: да е изтърпяно наказанието по първото осъждане и от момента на
изтърпяването да е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК – и
двете положителни, както и отрицателната такава – в този срок осъденият да не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода. Видно обаче, по НОХД № 297/2014 г. на РС -
Димитровград, Ф. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК, за това, че съзнателно не е изпълнил свое задължение за плащане
на издръжка, чийто начален момент е от месец юни 2007 г., а крайният му – месец
април 2014 г. Релевантно е началото на извършване на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК, тъй като очевидно този начален момент попада в срока по чл. 82, ал.
1, т. 5 НК. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е продължено такова,
осъществявано с едно деяние чрез трайно, непрекъснато, бездействие, докато не
настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на
дееца. Неговият начален момент в случая е от месец юни 2007 г., а крайният –
месец април 2014 г., поради което извършването на деянието е продължавало през
целия период, обхващащ осъждането по НОХД № 77/2018 г. РС - Димитровград и
изтърпяването на наказанието по същото. Т.е., не може да направи извод за
настъпването на реабилитацията по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като съгласно ал. 4
на същата норма, следва да изтекат предвидените
срокове за всички осъждания – две на брой в настоящия случай. По НОХД №
297/2014 г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
отложено съгласно чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години. В този случай,
съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК, срокът по ал. 1 започва да тече от деня, когато
е изтекъл изпитателния срок. Доколкото присъдата по това осъждане е влязла в
сила на 19.11.2014 г., към момента на извършване на деянието по настоящото дело
(02.09.2017 г.) все още не са изтекли изискуемите по закон срокове, поради
което за това осъждане също не е настъпила реабилитация, респ. не може да
настъпи такава и по смисъла на чл. 88а, ал. 4 НК в смисъла, който законът влага
в понятието за „всички осъждания“. Пространните изводи на районния съд в тази
насока са се отклонили от императивните характер на нормата на чл. 88а от НК и
са довели до постановяването на незаконосъобразен акт.
Събраните по делото доказателства, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, подкрепят тезата на обвинението.
Изключение правят единствено обясненията на подсъдимия Ф. в едната им част,
вече обсъдена по-горе. Писмените и гласните доказателства се допълват взаимно и
водят до непоколебим у настоящия състав на въззивната инстанция извод, че
установените по делото факти субсумират състав на престъплението, вмененото на
подс. Ф. от държавното обвинение.
Безспорно установено е, че към момента на
извършената му от полицейските служители проверка, подсъдимият Ф. е управлявал
горепосочения автомобил, при това с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза, след
като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Не се споделят изводите на районния съд по отношение на института на
реабилитацията, поради което и решаващият състав дал неправилна правна
квалификация на деянието на подсъдимия Ф.. Предвид постъпилия съответен протест
на прокурор и съобразно своите правомощия, въззивният съд отмени присъдата,
постановявайки нова такава, за да приложи закона за по-тежкото престъпление,
което е било вменено на подсъдимия с обвинителния акт, дал началото на
съдебното производство.
Обект на престъплението по чл. 343б от НК са
обществените отношения, свързани със спазването на правилата за движение по
пътищата. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се характеризира с висока
обществена опасност, като деянието поставя в опасност участващите в движението
лица и пътни превозни средства, с оглед негативното въздействие, което оказва
алкохолът върху реакциите на водач на МПС при управлението му. Престъплението
се характеризира с обществен укор спрямо извършителите, с оглед зачестяващите
случаи на управление на МПС в пияно състояние, които в нередки случаи водят до
пътно-транспортни произшествия, при това с цената на човешки животи.
От субективна страна престъплението е извършено
при условията на пряк умисъл като форма на вина. Въпреки, че съзнавал, че е
употребил алкохол, подсъдимият Х. привел в движение лекия
автомобил.
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” от една до 5 години, както и „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съдът определи вида
и размера на наказанието за извършеното от него престъпление на плоскостта на чл.
55 НК, като прие, че степента на обществената опасност на деянието, при
установената по делото фактология, не се отличава с признаци, които да
обуславят по-висока нейна степен в сравнение с други подобни случаи. Същото се
отнася и за личността на самия деец.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства мога да се посочат многобройните административни
нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, както и величината
от 1,7 на хиляда на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, което се
квалифицира като средна степен на алкохолно опиване по таблицата на проф.
Раданов и надвишава повече от 3 пъти минималната такава, която да инкриминира
деянието.
От друга страна,
съдът намира, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, което
даде основание за индивидуализация на наказанието по реда на чл. 55 от НК, а
именно предоставяне упражняването от страна на подсъдимия Ф. на родителските
права върху двете му малолетни дела (***** А. и А.) с Определение № 463/15.04.2019
г., постановено по гр.д. № 1919/2018 г. на РС – Димитровград, с което е
одобрена постигната между страните съдебна спогодба, уреждаща въпросите за
родителските права, възложени на подсъдимия. Упражняването на родителските
права предпоставя необходимостта на постоянни, ежедневни грижи за децата, а
изолирането на подсъдимия за един по-дълъг период от обществото не би било в
интерес на децата. Като съобрази изложеното, настоящият състав на Окръжен съд –
Хасково намира, че дори минимално определения размер на наказанието „лишаване
от свобода“ за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се оказва несъразмерно
тежко за извършеното, поради което определи наказание под неговия минимум, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ съдът намери, че на
основание чл. 55, ал. 3 от НК, същото не следва да бъде налагано на подсъдимия,
като по този начин не биха се накърнили целите на чл. 36 от НК.
На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подс. М. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 година месеца, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспадна времето, през
което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 02.09.2017
година.
В останалата си част, присъдата, предмет на
настоящата въззивна проверка е правилна
и законосъобразна, поради което и следва да се потвърди. Правилни са
констатациите за невъзможността на приложението на института на чл. 66, ал. 1
от НК към деянието, предмет на настоящото производството и настоящият състав се
солидаризира с изложеното от районния съд в тази насока. Законосъобразно, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил наказанията на Ф. –
наложеното в настоящото производство за инкриминираното деяние и приведеното в
изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да се изтърпят при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанията.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, правилно разноските са възложени
в негова тежест, съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1.
2.