Решение по дело №42/2019 на Административен съд - Видин

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 36

гр. Видин, 18.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

 Седми март

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

42

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Същото е образувано по жалба на Ц.В.И. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10470/22.11.2018 г. (АУПДВ), издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 във връзка с подаденото от И. Заявление за подпомагане с УИН 05/290615/01968 в размер на 2691.81 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и ал. 4, т. 2 б. "а" и чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Не оспорва, че акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с изх. № 01-6500/10470 от 20.06.2017 г., посочен като предпоставка за издаването на акта е влязъл в сила. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, вместо него се явява адв.Т., който поддържа жалбата на изложените в същата доводи. Моли съда за отмяна на административния акт.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно юрк.Йорданова, която оспорва жалбата в писмено становище по делото. Счита акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, влязъл в сила, след като е обжалван, но производството е прекратено. Заявява, че жалбоподателя е уведомен, че следва да възстанови 100 процента от общата изплатена сума по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 год. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Ц.В.И. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 389656 в ДФ "Земеделие" с Общо заявление за подпомагане вх. № 0529061501968/18.06.2015 г. Със Заявление за подпомагане 2015, подадено на 18.06.2015 г. И. заявил следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11).

Към подаденото заявление е приложена декларация, с която е заявил, че е запознат с изискванията за управление на биологичните дейности, определени в мярка 11 "Биологично земеделие" на ПРСР 2014 – 2020 г., за които кандидатства за период от 5 последователни години. /л.51/ В декларацията по направление "Биологично растениевъдство" И. е декларирал, че е запознат с изискването да извършва биологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години.

Съгласно Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016, заявителят И. не е подал заявление за подпомагене по мярка 11 „Биологично земеделие“.

Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016, с който прекратил поетия от Ц.И. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство". Съобразно мотивите в този акт, с оглед цитирани в същия нормативи, биологичните направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено "Заявление за подпомагане", което пред първата година е и "Заявление за плащане", през всяка следваща година до изтичане на поетия петгодишен ангажимент кандидатите за подпомагане подават само "Заявление за плащане";

Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. е оспорен, но делото е прекратено с Определение №311-РЗ от 25.10.2017 год. на АС Видин, по адм.д. №169/2017 год.

Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" е влязъл в законна сила. Следователно същият е породил съответните правни последици, като всякакви възражения срещу него и процедурата по издаването му не са предмет на настоящето дело.

Ц.И. не оспорва посоченото в АУПДВ, че по мярка 11 за 2015 г. му е изплатена сума в размер на 2691.81 лева

Началото на административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с Писмо изх. № 01-6500/10470/12.03.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Същото е отправено до И., за да го информира, че въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, това не се оспорва по делото, и на основание чл. 15, ал. 4, т.2, б.“а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. по отношение на него се открива производство по издаване на АУПДВ. Като бенефициент по Мярка 11 е уведомен, че следва да възстанови 100 % от общата изплатена сума, което възлиза на 2691,81 лева. Лицето е поканено доброволно да възстанови недължимо платената сума без начислени лихви върху нея в седемдневен срок от получаване на писмото, а в случай на несъгласие с констатациите - да направи възражение и да представи допълнителни доказателства.

В преписката не се откриват доказателства за връчване на това писмо, но видно от уведомлението на л. 22 от делото писмото за откритата процедура по издаване на АУПДВ не е получено до 24.04.2018 г., тъй като И. не е открит на посочения адрес или пратката не е потърсена от него, както и на посочения от него мобилен номер. Предоставен е срок, в който адресата да се яви за получаване на уведомителното писмо или да осъществи телефонен контакт за предоставяне на актуална информация. Посочени са както адрес, така и телефонен номер. Видно от Констативен акт от 24.04.2018 г. работна група от трима служители на администрацията са поставили уведомлението и неполученото уведомително писмо на таблото за обявления, като същите са свалени от там на 18.05.2018 г.

При това положение, на 22.11.2018 г. е издаден процесният АУПДВ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т.2 и ал.4, т. 2, б.“а“ и чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. на Ц.И. е определено публично държавно вземане в размер на 2691.81 лева, представляващо 100 % от общата изплатена сума по мярка 11 за кампании 2015г.,поради прекратяване на многогодишен ангажимент по мярката. АУПДВ е редовно връчен лично на И. по пощата с обратна разписка.

При така установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. представителна власт. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и подписване на АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност, при следните съображения:

Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 20.06.2017 г. с нарочен акт на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е бил прекратен поетия от И. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство". Този акт е бил обжалван, делото е прекратено, поради неотстраняване на нередовности и е влязъл в законна сила. Същият е мотивиран с нормите на чл. 6, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. и чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4 б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно цитираният чл. 15, ал. 3, т. 2 от Наредбата, ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на съответното направление преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1. Следващата разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 2 е императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20 %, ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е след петата година. В процесния случай се установява, че по мярка 11 "Биологично земеделие" по време на поетия петгодишен ангажимент (от 2015 г.)

Съгласно цитираната норма на чл. 15, ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г., при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100 % от изплатената по мярката финансова помощ. Същата възлиза на 2691.81 лв., изплатена по направлението през годината, предхождаща годината на прекратяване на ангажимента (2015 г.) и същата е правилно определена както по основание, така и по размер от административния орган. Следователно, налице са както фактическите основания (влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 ""Биологично земеделие", така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ (чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт № 01-6500/10470/22.11.2018 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 във връзка с подаденото от Ц.И. Заявление за подпомагане с УИН 05/290615/01968 в размер на 2691.81 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" представлява по своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съобразно разпоредбите на чл.144 от АПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.И. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10470/22.11.2018 г. (АУПДВ), издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 във връзка с подаденото от И. Заявление за подпомагане с УИН 05/290615/01968 в размер на 2691.81 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и ал. 4, т. 2 б. "а" и чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Ц.В.И. *** да заплати на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :