Определение по дело №311/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 479
Дата: 19 май 2020 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20204400500311
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                        

                                           Гр.П.,…19…май…….2020г.

                             В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

П.ският окръжен съд, Гражданско отделение,  ІV възз.гр.с-…в…ЗАКРИТО .... заседание…на….………ДЕВЕТНАДЕСЕТИ……….МАЙ……………………………….

през….ДВЕ….ХИЛЯДИ…и…ДВАДЕСЕТА    година    в състав:

                                                              

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТЕЛИНА   ЯНКУЛОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  РЕНИ   ГЕОРГИЕВА

                                                                                                   ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

като….разгледа…..докладвано…от…съдия…ЯНКУЛОВА…частно...ГР...Д№.311…

по описа…за…2020г.,…за да се…… произнесе, съобрази следното:

                                      

   Производство по чл. 423 от ГПК.

                                         Образувано е на основание възражение, подадено от  адв. А.С. *** в качеството на назначен особен процесуален представител на „***“- ООД, ЕИК-*** – длъжник в заповедното производство по ч.гр.д.№979/2019г. по описа на Районен съд-Ч., приключило с издаване на Заповед №537/03.10.2019г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено да заплати на Ц.К.Н. конкретни суми на основание Запис на заповед.

                                          Във възражението се твърди, че е налице  хипотезата, предвидена в чл.423,ал.4 от ГПК, тъй като длъжникът не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Обосновава  твърдението си със следните факти:  Поканата за доброволно изпълнение е получена от управителя на дружеството- длъжник.  Срокът за подаване на възражение изтича на 22.10.2019г. Управителят се е десезирал от задължението за подаване на възражение, като е подал заявление за заличаването му от Търговския регистър. Заличаването е извършено на 15.10.2019г. На мястото на заличения управител не е избран друг. ДСИ е насочил изпълнението срещу имоти на длъжника. Затова се прави искане за спиране на изпълнителното производство.Прави се искане да бъде прието възражението и да се върне делото на РС за прилагане на последиците на чл.415, ал.1 от ГПК.

 

      От страна на заявителя -  Ц.К.Н. не е постъпило становище.

       Въззивният съд е приложил свършено ч.гр.д.№ 979/2019г. по описа на Районен съд-Ч.,  по което е издадена  Заповед  №537/03.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на  Ц.  К.Н., ЕГН-********** понастоящем ответник по възражението) срещу  „***“-ООД със седалище в гр.Ч., Област-П..

                                            П.ският окръжен съд, като провери данните по делото, приема  следното:

                                         Възражението на  „***“-ООД подадено от надлежно лице в срока по чл.423,ал.1 от ГПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО.

                                           Съдът приема, че възражението е подадено от надлежно лице, тъй като с  Определение от 11.02.2020, постановено по ч.гр.д.№50/2020г.,  състав на РС- Ч., на основание чл.29,ал.4 от ГПК е назначил адв. А.С. *** за особен процесуален представител на  длъжника по заповедното производство – „***“-ООД. За да приеме, че възражението е подадено в срок, въззивният съд съобрази следното: Съгласно чл.423,ал.1 от ГПК длъжникът, лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение в 1-месечен срок от узнаването на заповедта. В случая  длъжникът  като юридическо лице ( търговско дружество) извършва правни действия чрез своите управителни органи, посочени в закона и дружествения договор. Представляващ дружество с ограничена отговорност е управителят. В случая обаче управителят е заличен  по време, когато тече срокът за възражение по чл.414 от ГПК и нов управител не е избран и вписан в ТР.  Особеният процесуален представител по чл.29 от ГПК е назначен с  определение на РС от 11.02.2020г., а  подаденото от него възражение е регистрирано с Вх.№***/14.02.2020г. При това положение, съдът приема, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в  законноустановения преклузивен  едномесечен срок, поради което е допустимо.

                                          Разгледано по същество възражението е  ОСНОВАТЕЛНО.

                                          Съгласно чл.423,ал.1 от ГПК „В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 .

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 , съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 . В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 .

                                                      Длъжникът „***“- ООД чрез процесуалния представител се позовава на  разпоредбата на чл.423,ал.1,т.4 от ГПКдлъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. От  данните по делото се установява следното: Срещу длъжника  по ч.гр.д.№979/2019г. по описа на РС-Ч. – „***“-ООД със седалище в същия град е издадена Заповед №537/03.10.2019г.за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В заповедта е инкорпорирано и разпореждане за незабавно изпълнение. На   същата дата е издаден изпълнителен лист, който е получен от представител на заявителя на 04.10.2019г. Въз основа на него е образувано изпълнително дело №*** по описа на ДСИ  при РС-Ч.. Поканата за доброволно изпълнение  заедно със заповедта за незабавно изпълнение, са връчени на  управителя на дружеството-длъжник   Ц.П.Т., на 08.10.2019г.(л.48 от настоящето дело) На 15.10.2019г. последната е заличена  от Търговския регистър като управител на дружеството и на нейно място не е вписано друго лице. (л.49) На 11.02.2020г. с Определение на РС-Ч., на основание чл.29 от ГПК за особен процесуален представител на дружеството е  назначена адв. А.С. ***, която е подала възражение по чл.423 от ГПК.

                                         С оглед на така установените фактически положения, съдът приема, че  възражението на длъжницата е основателно, поради това, че длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее - предпоставка по чл.423,ал.1,т.4 от ГПК. – Като юридическо лице, търговското дружество с ограничена отговорност „***“-ООД извършва правни действия чрез своя управителен орган, какъвто съгласно ТЗ и дружествения договор е управителят. Няма данни друго лице да има правомощието да управлява и представлява дружеството. При положение, че в срока за подаване на възражение по чл.414,ал.1 от ГПК, управителят на дружеството е заличен от Търговския регистър и на негово место не е вписан друг, следва, че  за дружеството  са съществували особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423,ал.1,т.4 от ГПК, които не е могло да преодолее.

                                          Подаването на основателно възражение по чл.423,ал.1 от ГПК, води до настъпване на правните последици, регламентирани в разпоредбата  на чл.423,ал.3 от ГПК- при установяване, че  са налице предпоставките на чл.423,ал.1 от ГПК, въззивният съд приема възражението и  постановява разглеждането на делото да  продължава пред първоинстанционния съд с указания към заявителя по чл.415,ал.1 от ГПК., като в това производство първоинстанционният съд  разглежда  и подаденото с възражението искане по чл.420,ал.2 от ГПК. Въззивният съд спира само изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК, но не и по чл.417, какъвто е настоящият случай.

       По изложените фактически и правни съображения, настоящият състав следва да постанови определение, с което на основание чл.423,ал.3 от ГПК да приеме възражението на длъжника „***“-ООД – Ч.бряг срещу Заповед  №537/03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена  по ч.гр.д.№979/19г.  и да върне делото на РС-Ч. за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415 от ГПК.

                                           Искането за спиране изпълнението на Заповедта  за изпълнение по чл.417 от ГПК  не подлежи на разглеждане от ОС, а съгласно чл.423,ал.4, изречение второ,съдържащото се във възражението искане за спиране следва да бъде разгледано от РС по реда на чл.420,ал.2 от ГПК.

                                            Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с него частни жалби по чл.413,ал.1 и чл.419,ал.1 от ГПК. В случая  частна жалба не е подадена нито   самостоятелно, нито инкорпорирано в текста на възражението по чл.423 от ГПК.

      По изложените съображения,  П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.423,ал.3 във вр. ал.1 от ГПК

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

                                         ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на „***“-ООД,ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Ч., Област-П., ул.“***“№24, подадено чрез особения процесуален представител адв. А.С. *** с адрес за кореспонденция в гр.П., ул.***“№10а, ет.3, офис 14,  срещу Заповед №537/03.10.2019г. за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№979/2019г.  по описа на Районен съд –  гр. Ч..

                                            ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Ч., същия съдебен състав, за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415,ал.1 от ГПК и разглеждане на съдържащото се във възражението искане за спиране по чл.420,ал.2 от ГПК.

                                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   НЕ  подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: