№ 153
ГР.Б., 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600365 по описа за 2022 година
Производството е образувано жалба на адв. Р., в качеството ù на
защитник на подсъдимия Н.Б., ведно с допълнение към нея, срещу присъда №
906195 от 24.02.2022г. по НОХД № 1398/2020г. по описа на РС Благоевград.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2019г. до
30.06.2019г., в ГР.Б., ул. „С.“ ****, в условията на продължавано
престъпление, с шест деяния, всяко от които осъществящо поотделно един и
същ състав на едно и също престъпление – такова по чл. 144, ал. 3, вр с ал.1 от
НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил
на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с убийство, като му заявил, че „ще го
разстреля, ще му откъсне главата, ще го разфасова на части, като същото ще
се случи не само на него, но и на неговото семейство“ и че „ще намери
случай, когато Т. е сам и ще намери начин да осъществи заканата“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му,
като деянията са извършени по следния начин:
1. На неустановена дата в периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
1
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му;
2. На неустановена дата в периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му;
3. На неустановена дата в периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му;
4. На неустановена дата в периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му;
5. На неустановена дата в периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му;
6. На неустановена дата в периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г., в ГР.Б.,
ул. „С.“ ****, се заканил на ИВ. М. Т. с престъпление, а именно с
убийство, като му заявил, че „ще го разстреля, ще му откъсне главата, ще
го разфасова на части, като същото ще се случи не само на него, но и на
неговото семейство“ и че „ще намери случай, когато Т. е сам и ще
намери начин да осъществи заканата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал.
1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за срок от
3 години.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И.Т.
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 4000
лева, както и да заплати сторените по делото разноски за държавна такса
върху уважения размер.
2
В депозирана от защитника жалба се твърди, че присъдата е неправилна
и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Навеждат се
оплаквания, че обжалваният акт е необоснован, тъй като не са налице
безспорни доказателства, подкрепящи обвинението. Защитникът посочва още,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви, необсъждане на всички релевантни факти и доказателства по
делото, както и възражения на защитата. Твърди, че определеното наказание е
несправедливо. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият бъде признат за невиновен, а предявеният граждански иск
– отхвърлен. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото
за нова разглеждане от друг състав на БРС, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В хода на съдебните прения прокурорът от ОП Благоевград изразява
становище по правилността и законосъобразността на постановената присъда.
Сочи, че авторството на деянието е доказано и се подкрепя от целия събран
доказателствен материал. Оспорва твърдението в жалбата, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, обосноваващо връщане на делото на
първоинстанционния съд. Сочи, че РС е изложил подробни мотиви. Моли
съда за потвърждаване на обжалвания акт.
В съдебно заседание адв. М., повереник на частния обвинител и
граждански ищец, моли съда да остави без уважение въззивната жалба, както
и да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Излага подробни доводи в смисъл, че първа инстанция е направила подробен
анализ на всички доказателства, посочила кои кредитира и кои не и защо,
съпоставила е свидетелските показания с изготвената по делото експертиза.
Въз основа на този подробен анализ, съдът е достигнал до правилен извод за
извършено деяние от подсъдимия, което представлява престъпление по
смисъла на закона. Претендира сторените във въззивна инстанция разноски.
В съдебното заседание защитникът поддържа направените възражение,
както пред първоинстанционния съд, така и изложените в допълнението на
въззивната жалба. Посочва, че присъдата е изцяло немотивирана, като РС не е
отговорил на въведените от нея възражение. Счита, че не е налице анализ на
доказателствата, а единствено преразказ на същите. Излага доводи за
неправилно и необоснованост на същата. Моли за оправдаване на
подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първа инстанция.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че не познава въпросния Т.,
нито го е виждал. Моли от съда да бъде оправдан.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като взе в предвид
изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните доказателства и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, извън основанията
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК,
намира следното:
Подсъдимият Н. Ц. Б. е роден на ****г., в ГР.Б., с постоянен и настоящ
адрес: ГР.Б., ж.к. „З.“ ***, българин, български гражданин, със средно
3
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият ИВ. М. Т. познавал подсъдимия Н.Б., тъй като последният
е брат на Т. Б., който от своя страна с присъда № 4496 от 09.06.2020г. по
НОХД № 1683/2019г. по описа на РС Благоевград, в сила от 26.11.2020г., е
осъден за престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. последно, във вр. с ал. 1 от НК за
това, че на 02.06.2017г. около 18:00 часа в ГР.Б., в района на кв. „Б.“
умишлено причинил на пострадалия И.Т. тежка телесна повреда, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което е
отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда Т. Б. е
осъден да заплати на И.Т. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, като за събиране на
сумата е образувано и изпълнително дело № 1/2021г. по описа на ЧСИ
Милица Велева.
След описаната случка и по време на наказателното производство срещу
Т. Б., през втората половина на 2018г. пострадалият И.Т. участвал в строежа
на жилищна сграда, намираща се на ул. „С.“ ***2 (предишен номер 80) в
ГР.Б., като ежедневно бил на адреса от 9:00 сутринта и прекарвал там целия
ден. По това време подсъдимият Н.Б. започнал да среща Т., когато е сам и без
други хора наблизо и да му отправя закани, че ще го убие, като му казвал
всеки път еднотипни и повтарящи се изрази, че ще го разфасова на части, ще
го утрепе, ще го убие, ще го разтреля, ще му откъсне главата, ще го пребие от
бой, и че същото ще се случи и със семейството му, както и ще го намери,
когато е сам, и ще намери начин да го убие. Имало случаи и пред Б.Г.М.,
находящ се в ж.к. „З.“ и на ул. „Ш.П.“, пред дома на пострадалия, когато
подсъдимият го срещал и го заплашвал с убийство, изричайки същите
словесни изрази. Към края на 2018г. до месец октомври-ноевмрви,
подсъдимият вече бил отправил 7/8 такива закани за убийство към
пострадалия Т.. В този период Б. започнал все по-често да преминава по
улицата, пред строежа на ул. „С.“, както пеша, така и с личния си автомобил,
като отново отправям същите заплахи, гледайки това да става, когато Т. е сам.
Случвало се е в дадени периоди от време подсъдимият ежедневно да среща Т.
и да го заплашва по описания начин, като имало и периоди от 3-4 дни, в които
двамата да не се засичат. Тъй като в началото на 2019г. тези срещи зачестили
все повече, а и поради претърпяната вече телесна повреда от Т. Б.,
пострадалият Т. започнал да приема всички закани насериозно. Започнал да
чувства страх за себе си, за сина си и жена си, като мислите му били
постоянно заети с тези заплахи и страх за живота си, поради което имал
проблеми със съня. Когато виждал подсъдимия се чувствал неспокоен, винаги
очаквал нещо да се случи заради чутите думи. Заради това избягвал да се
движи пеша из града и навсякъде ходел с автомобила си в опит да избегне
срещите с него. Така по идентичен начин и с идентични действия,
подсъдимият Б. в периода месец януари до месец юни 2019г. успял поне един
път месечно да се закани с убийство на И.Т., словесно с идни и същи изрази,
като по този начин събудил основателен страх у последния от осъществяване
на заканите. Поради това Т. подал жалба в РП Благоевград, въз основа на
което е образувано настоящото производство. След образуването му
4
заплахите спрели и от тогава двамата не са се виждали.
По делото е изслушана комплексна психиатрична и психологична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото към момента на освидетелстването И.Т. е в ясно
съзнание, ориентиран, критичен, без мисловни и възприятно представни
разстройства, с норматимия и еубулия, нормална памет и интелект, данни за
неинтезивен невротизъм. Според заключението осв. И.Т. не страда от
същинско психично разстройство, умствена изостаналост или спад, като не се
установяват анамнезтични и обективни данни наличието на синдром
зависимост към ПАВ. Според вещите лица, в случай че бъдат кредитирани
дадените от пострадалия показания, то от м. Януари 2019г. същият е бил с
разгърната афективна реакция на страх по отношение на отправените му
заплахи за убийство. Налице са клинични аргументи, които дават основание
реакцията му да бъде дефинирана в контекста на „разстройство в
адаптацията“. Към момента на освидетелстването лицето е без завишени нива
на тревожност или с депресивитет, като социалното му функциониране е
подобрено. От извършеното изследване не се установяват данни за
разстройство на възприятията на осв. Т., нито данни за качествени
разстройства на паметта, като се констатират леки нарушения при
фиксационната памет. Според вещите лица с оглед актуалното психическо
състояние способността на Т. да възприема правилно фактите от значение за
делото е съхранена, като същият може, в случай че желае това, да дава верни
показания. Вещите лица не установяват данни за интелектуален дефицит или
спад. В случай че бъдат кредитирани изцяло показанията на осв. Т., то през
инкриминирания период същият е изпитвал страх за осъществяване на
заканата за посегателство над живота му. Станал притеснителен, изпитвал
безспокойство, очаквал отправената закана да бъде реализирана. От
извършеното изследване се констатира наличието на елементите на
афективната реакция на страх. Оценката на самия Т. е, че изпитаното от него
чувство е на силно притеснение, страх, което се е отразило на социалното му
функциониране. Ако бъдат кредитирани данните от интервюто на Т., то са
налице клинични аргументи, които дават основание да приемем, че у него е
разгърната афективна реакция на страх по отношение на отправените му
заплахи за убийство. Налице са клинични аргументи, които дават основание
реакцията му да бъде дефинирана в контекста на „разстройство на
адаптацията“. Не е провеждано лечение, като към момента на
освидетелстването състоянието е отшумяло. С цел предпазване от евентуално
посегателство върху живота му Т. предприел действия, които влошили
свободата и качеството му на живот. С оглед актуалното му психично
състояние Т. е способен да възприема характера и значението на извършеното
с него деяние.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации
на първостепенния съд, тъй като същите почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, ведно с
експертното заключение по приетата по делото комплексна психиатрична и
психологична експертиза и устните пояснения към него. Всички тези
5
доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин
механизма на деянието и авторството на същото. Изводите на първия съд
относно правно-релевантните факти са основани на обстоен анализ на
събраната доказателствена маса. По отношение механизма и авторството
първоинстанционният съд правилно е направил своите изводи, позовавайки
се най-вече на показанията на частния обвинител и граждански ищец И.Т.,
както и на показанията на свидетелите Р.М., С.З. и И.Й.. Действително свид.
Т. е пострадал от престъплението и е заинтересован от изхода на делото.
Въпреки това и предвид факта, че наведените от него данни са на свидетел –
очевидец, то съдът ги прецени за непосредствени и даващи сведения от първа
ръка за инкриминираните деяния. Съдът намира, че не съществува пречка
обвинението да се основава преимуществено на показания, дадени от един
очевидец, дори и същият да се явява едновременно с това и пострадал.
Противното разбиране би довело до дефинитивно изключване на
достоверността на свидетелските показания на пострадалото лице, както и до
принципна недоказуемост на редица деяния, които обичайно не се извършват
пред широк кръг от хора. В тази връзка правилно РС е съпоставил
показанията на пострадалия с показанията на останалите свидетели, както и с
обясненията на подсъдимия и съдържанието на приетата по делото
експертиза. Именно въз основа на тази съпоставка може да се направи извод
за вътрешна логичност и последователност в изложеното от Т., като липсват
данни за наличието на подбуди, които да са повлияли за уличаването на
подсъдимия. Видно от експертното заключение свид. Т. е способен да
възприема характера и значението на извършеното с него деяние, както и да
дава достоверни показания.
Изложеното от частния обвинител се подкрепят и от показанията на
свидетелите Р.М., С.З. и И.Й., които възпроизвеждат разказаното от
пострадалия, а именно отправянето на заплахи от страна на подсъдимия,
периода и мястото, на което се е случило. Същите, макар и източник на
производни доказателства, служат за проверка на първични доказателствени
източници, като в същото време се явяват и първичен източник на
информация досежно емоционалното състояние на Т. във връзка с
отправените към него заплахи.
В противовес на горното са обясненията на подсъдимия, ведно с
показанията на майка му – свидетелката Б. Т.ва. Правилно първостепенният
съд ги е кредитирал частично, като е изградил фактическите си и правни
изводи преимуществено въз основа на останалите доказателствени източници.
Обясненията на подсъдимия освен валидно доказателствено средство се
явяват и средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. Същите
не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Що се отнася до
показанията на майка му – от една страна, свидетелката е заинтересована от
изхода на делото, а от друга страна, същата излага основно данни за влошени
взаимноотношения със свидетелите М. и З., но не и факти относно
инкиминираното деяние.
Неоснователно е твърдението на защитника, че първа инстанция се е
позовала на показанията на свидетелите очевидци, каквито няма в конкретния
6
случай. При внимателен прочит на мотивите на РС се установява, че е
посочено, че конкретните двама свидетели са очевидци на емоционалното
състояние на пострадалия Т. при периодичните си срещу с него, а не очевидци
на самите оправени от подсъдимия заплахи.
Съдът не споделя и направените възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения от първа инстанция, изразяващи се в липса на
каквито и да било мотиви при постановяване на присъдата, необсъждане на
релевантните по делото факти и възраженията на защитата. Районен съд е
обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства, като изрично е
посочил кои кредитира, кои не и защо. При направения анализ на
доказателствената съвкупност и приемайки, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние, то съдът е дал отговор на възражението на
защитата за несъставомерност и недоказаност на обвинението и липсата на
индивидуализация на деянията. Кредитирайки показанията на свид. З. и М.,
посочвайки че същите са логични, последователни, взаимодопълващи се,
както и че липсват доказателства по делото, обуславящи неистинност на тези
показания, то съдът се е произнесъл и по възражението за недостоверност на
същите. Не следва да бъде споделено и твърдението, че цялото обвинение е
скалъпено от прокурова и свидетеля по делото И.Й. по неясна жалба,
доколкото на първо място данни в тази насока няма по делото, а отделно от
това жалбата на подстрадалия е само законен повод, въз основа на който
разследващите органи правят проверка и преценяват дали са налице
достатъчно данни за извършено престъпление, за да бъде образувано
досъдебното производство.
Във въззивната жалба се застъпва твърдението, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на двамата
свидетели, който са във влошени отношения с подсъдимия и поради тази
причина същите са определени като заинтересовани от изхода на делото.
Настоящата инстанция намира за неоснователни тези твърдения, които се
явяват едно предположение, доколкото показанията на тези свидетели
кореспондират с цялостния доказателствен материал. Двамата свидетели
пресъздават разказаното им от пострадалия и ясно заявяват, че не са
очевидци. Дори да се приеме, че същите се намират във влошени отношения с
подсъдимия, показанията им са последователни и логични, и намират косвено
потвърждение в показанията на свид. Й., поради което не е налице основание
за съмнение в тяхната достоверност. Още повече следва да се отбележи, че
свидетелите са дали своите показания, след като са били предупредени за
отговорността по чл. 290 от НК, т. е. под страх от наказателна отговорност
при дадени неверни показания, в качеството им на свидетел.
С оглед на всичко изложено при правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразен правен извод,
като е признала подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по
чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
За осъществяване на това престъпление се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
7
приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването. Съгласно задължителна за съда съдебната практика не е
необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето, срещу което
са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че
заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на
ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл.
144, ал.3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му -
отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за
неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.
Поради това въпросът за наличието на "основателен страх" в смисъла
на чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК, е чисто юридически. Изводите си за
изпадане на пострадалия в това състояние, настоящата инстанция направи въз
основа, както от една страна на заключението по комплексната психиатрична
и психологична експертиза и устните изложения на вещите лица, така и въз
основа на кредитираните от съда свидетелски показания. Отправените от Б.
реплики са натоварени със застрашителен потенциал, като повторени
неколкократно, са били годни да предизвикат основателен страх за
осъществяване на заканите.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че отправя към
пострадалия закани с убийство, предвиждал е, че заканите ще бъдат
възприети от него и са годни да възбудят основателен страх от
осъществяването им, като е целял именно това, като без значение за
субективната страна на деянието са конкретните причини, които са довели до
отправените закани.
Това престъпление е продължавано такова по см. на чл. 26, ал. 1 НК, тъй
като по отношение на него са налице изискващите се от тази норма
особености на съставните деяния, а именно - деянията осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление – това по чл. 144, ал.3, вр. с
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние
от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание
настоящият съдебен състав намира следното:
Районен съд правилно е индивидуализирал наказанието, прилагайки чл.
54 НК. Съдът отчете ниската степен на обществена опасност на дееца
предвид характеристичните му данни, но от друга страна, налице е завишена
степен на обществена опасност на деянието, доколкото става дума за
продължавано престъпление и изречените заплахи се отличават голям
интензитет. Правилно РС е приел като смекчащо вината обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и че същият е семейно и
трудово ангажиран. Отегчаващите такива са липсата на самокритичност и
проявената упоритост при извършване на деянията. Настоящият състав
намира, че е налице лек превес на смекчаващите над отегчаващите вината
8
осбстоятелства, като определеното от районен съд наказание лишава от
свобода за срок от 6 месеца е справедливо и ще доведе до постигане целите,
предвидени в чл. 36 НК, като по отношение на подсъдимия ще въздейства
поправително-възпитателно, а по отношение на останалите членове на
обществото - предупредително-възпиращо. Съдът отчете, че смекчаващите
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително, за да бъде определено наказание по чл. 55 НК. Правилно
първа инстанция е приложил и чл. 66, ал.1 НК, доколкото за налице
предпоставките са условно осъждане по отношение на подсъдимия.
Съдът намира присъдата за правилна и законосъобразна и в частта й
относно присъдения като обезщетение размер на гражданския иск, а именно
от 4000.00 лева, които намира за достатъчно репариращи претърпените
неимуществени вреди от пострадалия, като е съобразен с всички обуславящи
го обстоятелства.
С присъдата РС е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса във
връзка с уважения граждански иск, но е пропуснал да се произнесе по
направеното искане от частния обвинител и граждански ищец за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, както и по сторените по делото
разноски за експертизи. Този пропуск следва да бъде преодолян с нарочен
съдебен акт по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се потвърди изцяло.
Подсъдимият Б. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец сторените разноски във въззивното производство,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за повереник в размер
на 600 лв., съгласно представените и приложени по делото пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Воден от горното и на основание чл. 338 НПК, Благоевградски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906195 от 24.02.2022г., постановена по
НОХД № 1398/2020г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Н. Ц. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ГР.Б.,
ж.к. „З.“ ***, да заплати на ИВ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул.
„Ш.П.“ ****, сторените разноски във въззивното производство за повереник в
размер на 600 лева.
9
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10