РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Пловдив, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3517 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Б.А.- процесуален представител на
Агенция „Митници“ против Решение № 1791/04.10.2019г. на Районен съд гр. Пловдив,
ХХI-ви наказателен
състав, постановено по АНД № 4479 по описа на съда за 2019г., В ЧАСТТА, с която
е отменено Наказателно постановление № 1992/03.07.2019 г., издадено от И.Л.П.– Началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на
Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която на Е.Р.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляди) лева за
административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт в
обжалваната част, е постановен в противоречие със закона – касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнанаказателното
производство не са допуснати приетите от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, като нарушението е установено по несъмнен
начин.
Иска се да бъде отменено оспореното
решение в посочената част и да бъде потвърдено наказателното постановление в
съответната част.
3.
Ответникът по касационната жалба Е.Р.Х. чрез процесуалния представител адвокат Н.оспорва касационната жалба.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление
/НП/ № 1992/03.07.2019 г., издадено от И.Л.П.–
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление на Агенция „Митници“, с което
на Е.Р.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
1) на основание
чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляди) лева за
административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и
2) на основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 126 от ЗАДС са отнети в полза
на държавата стоките – 1 кг тютюн за пушене, предмет на нарушението.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 1295/02.06.2019г., съставен от Д.А.Ч. на длъжност старши инспектор в отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“, ГД „Митническо разузнаване и
разследване“, Централно митническо управление, Агенция „Митници“.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство
фактически констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до
следното:
На 22.02.2019г.
в гр. Пловдив Е.Р.Х. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №
***, като в него превозвал 1 брой черна полиетиленова
чанта, съдържаща жълто-кафява, ситно нарязана листна маса, която представлявала
„тютюн за пушене /за лула и цигари/“, с тегло 1 кг. Х. държал тютюна без да има
данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Когато се придвижвал по бул. „България“,
непосредствено след кръстовището с ул. „Дилянка“ Х. бил
спрян за проверка от служители на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на
проверката те установили чантата със съдържащата се вътре жълто-кафява, ситно
нарязана листна маса, която наподобявала тютюн. С Протокол за доброволно
предаване от 22.02.2019г. Х. предал откритите при проверката вещи на С.Л.К.- ПИ
при Трето РУ при ОД на МВР-Пловдив. В дадено писмено обяснение от същата дата Х.
посочил, че е закупил от непознато лице 1 кг тютюн от „Руския пазар“ в град
Пловдив за родителите си.
За извършените
контролни действия и резултатите от проверката били изготвени докладна записка
УРИ4383М/03-98/22.02.2019 г. и докладна записка с рег. № 438р-6090/19.03.2019
г. до началника на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. Материалите по случая били
предадени на Районна прокуратура – Пловдив.
С постановление
от 02.04.2019г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив по пр. пр. №
2583/2019 г. било отказано да се образува наказателно производство, а
материалите били изпратени на началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“
в Централно митническо управление Агенция „Митници“ по компетентност.
С писмо рег.
индекс № 32-124871/25.04.2019 г. Х. бил поканен да се яви на 09.05.2019 г. в
Териториална дирекция Тракийска за вземане на проби от задържаната стока. На
09.05.2019 г. в присъствието на Х. били
взети проби за анализ от стоката с протокол за вземане на проба с рег. №
281/09.05.2019 г. С писмо с рег. индекс № 32-134727/09.05.2019 г. и Заявка за
анализ/експертиза с рег. № 281/09.05.2019 г. взетите проби били предадени в
отдел „Митническа лаборатория“ при Териториална дирекция Тракийска с цел
установяване вида на стоката и дали същата попада в обхвата на Закона за
акцизите и данъчните складове.
С писмо рег.
индекс № 32-142460/15.05.2019 г. в Териториална дирекция Тракийска била
получена Митническа лабораторна експертиза № 00001_9.5.2019 със становище, че
предоставената за анализ проба с лаб. код №
3733_03000_19 се охарактеризира като нарязан тютюн, който може да се използва
за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална обработка.
Изследваният тютюнев материал попада в обхвата на продуктите, дефинирани като
„тютюн за пушене /за лула и цигари/“ в чл.12, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
На 02.06.2019 г.
Д.А.Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 1295/02.06.2019 г. против Е.Р.Х. в негово присъствие, като препис от акта му
бил връчен.
Задържаната
стока – общо 1 кг тютюн за пушене, била подробно описана и предадена на
съхранение в склад на Териториална дирекция Тракийска, заприходен
със складова разписка № **********/24.04.2019 г.
Дължимият акциз
за общо 1 кг тютюн за пушене, предмет на нарушението, изчислен съгласно чл. 41 вр. чл. 29, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от ЗАДС бил в размер на
152 лева.
Нарушението било
квалифицирано в АУАН като такова по чл. чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове.
Процесното административно наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното
наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителят на АУАН – Д.А.Ч., който в дадените
показания е потвърдил изложените в акта
за нарушение фактически констатации.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление, В
ЧАСТТА, с която на Е.Р.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000 (хиляди) лева за административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове.. С решението съдът е потвърдил
наказателното постановление, В ЧАСТТА,
с която на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
126 от Закона за акцизите и данъчните складове са отнети в полза на държавата
стоките – 1 кг тютюн за пушене, предмет на нарушението. Срещу тази част от
съдебното решение не е подадена касационна жалба от Е.Р.Х., поради което и същата не е предмет на административноправния
спор пред настоящата инстанция.
За да отмени
наказателното постановление в посочената част, районният съд от правна страна е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им, съставът на нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове е осъществен от Х. от обективна и субективна страна, но в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.40, ал.4 от ЗАНН, обуславящи
незаконосъобразността на наказателното постановление и неговата отмяната. В
тази насока по отношение нарушението по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН съдът е приел,
че е налице непреодолимо вътрешно противоречие в съдържанието на НП, което
препятства възможността за разкриване на действителната воля на административнонаказващия орган и по недопустим начин е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Съдът е констатирал, че
при словесното описание на нарушението изрично е посочено извършеното деяние да
не представлява маловажен случай на административно нарушение. Същевременно на
страница 2-ра, абзац последен от НП е отбелязано, че административното
наказание се налага на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 126б, ал. 2 ЗАДС. В тази насока съдът е приел, че прегледът на съдебната
практика ясно показва, че в случаите, когато се налага наказание за маловажен
случай на административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, в основанието
за неговото налагане следва да се направи привръзка с
разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС и обратното – когато наказанието се налага
за нарушение по основния състав, такава привръзка не
следва да се прави.
По отношение на
нарушението по чл.40, ал.4 от ЗАНН съдът е приел, че АУАН е бил съставен без
присъствието на свидетели, приемайки, че са налице предпоставките на чл. 40,
ал. 4 ЗАНН, каквито не са налице в процесния случай.
ІV.
За правото :
9. Решението е правилно в обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление в обжалваната част поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление в тази му част. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и
писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. С оглед доводите на
касатора за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН по отношение на отбелязването в НП, че наказанието се
налага на основание чл.126, ал.1, т.1 вр. чл. 126б, ал.2 от ЗАДС, следва да се посочи следното :
За
да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган
резултат.
11. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта.
12. В конкретния казус, както правилно е
приел първоинстанционния съд, са нарушени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като е налице непреодолимо вътрешно противоречие в съдържанието на НП,
което препятства възможността за разкриване на действителната воля на административнонаказващия орган и по недопустим начин е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Касае е се за нарушение
на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е дотам
съществено, че само по себе си обуславя незаконосъобразността на наказателното
постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е
необходимо да се разглеждат въпроса за наличие на други съществени нарушения на
процесуалните правила, както и въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото
авторство.
13. Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от наказателното постановление, не
дават задоволително обяснение на въпроса какво е наложеното наказание, на какво основание се налага и на
кое нарушение съответства то. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и
точни. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - Наказателното
постановление, трябва да съдържа законните разпоредби които са нарушени. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите на НП не могат
да бъдат извличани по тълкувателен път, нито по пътя на формалната или правна
логика в предлагания от касатора аспект. Това би
имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което
е наложено административното наказание, вероятно е разбрало какво е наложеното
наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение съответства то. Правоприлагането
по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
14. Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
15. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част. При постановяването му не
са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция в тази му част.
Водим от горното, и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1791 от 04.10.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХХI –
ви наказателен състав, постановено по АНД № 4479 по описа на същия съд за 2019 год.
в обжалваната част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.