РЕШЕНИЕ
гр. София,
10.03.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 232 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 15493/13.12.2019 г. на
ЧСИ Г.К., подадена от Т.П.Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – постановление за налагане на глоба от 06.12.2019
г., с което е наложена глоба на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 527,
ал. 3 от ГПК в размер на 400 лева на Т.П.Т.. В жалбата са развити доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Претендира се
да бъде отменено постановлението за налагане на глоба.
В дадения срок взискателят К.П.Ж. е подал възражение, в което оспорва подадената жалба като неоснователна.
ЧСИ Г.К. излага мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК относно твърденията в жалбата.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е образувано по молба от 04.09.2019 г. на К.П.Ж., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.07.2018 г. по гр.д. № 1894/2017 г. на СГС, срещу длъжника Т.П.Т. с предмет – режим на лични контакти на бащата К.П.Ж. с детето К.К.Ж..
На 07.10.2019 г. на длъжника Т.П.Т. е връчена покана за доброволно изпълнение по делото, като длъжникът е предупреден, че при всяко отделно нарушение на определения режим ще й бъде налагана глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК в размер до 400 лева и при необходимост ще бъде постановено принудителното й довеждане.
Със заявление от 07.10.2019 г.
длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че изразява готовност да предава
дъщеря си на баща й К.П.Ж., но детето не е съгласно и не
желае да се вижда, да общува и да бъде с баща си, което препятства възможността
постановения режим да бъде изпълнен.
С обжалваното постановление от 06.12.2019 г. съдебният изпълнител е наложил на Т.П.Т. глоба в размер на 400 лева на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, като е приел, че съгласно протокол за предаване на дете от 22.11.2019 г. майката Т.П.Т. не е предала детето К.К.Ж. на бащата К.П.Ж. съгласно определения режим на лични отношения на съответната дата и час, а именно: на 27.11.2019 г. в 18.00 часа.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Настоящият състав намира, че не е необходимо насрочване на открито съдебно заседание по жалбата и събиране на посочените доказателства, доколкото същите не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Относимите към спора обстоятелства, които жалбоподателят иска да бъдат установени с гласни доказателствени средства, се установяват от приложените към изпълнителното производство писмени доказателства, а въпросите, поставени към поисканата комплексна психологическа и психиатрична експертиза не са необходими за решаването на спора, предмет на настоящото производство, а биха били от значение при евентуално нарочно производство за изменение на постановения режим за лични контакти. Поради това съдът намира, че делото следва да бъде разгледано в закрито заседание.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично е предвидена възможност за длъжника да обжалва постановлението за глоба по изпълнителното дело.
В случая изпълнителното дело е образувано за принудително изпълнение на режим на лични контакти на бащата К.П.Ж. с детето К.К.Ж..
Предвид специфичния характер на предмета на задължението – изпълнение на режим на лични контакти, родителят, при който детето живее, дължи съдействие на другия родител за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти.
Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.528, ал. 5 от ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 от ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението (така в т. 3 от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая са основателни доводите на
жалбоподателката, че съдебният изпълнител вече е наложил глоба на длъжника Т.П.Т.
с постановление от 26.11.2019 г. за твърдяното неизпълнение на дата 22.11.2019
г. Глоба е била наложена вече за това сочено неизпълнение с постановление от
26.11.2019 г. (стр. 255 от приложеното изпълнително дело). Повторно налагане на
глоба за същото неизпълнение – на 22.11.2019 г. съдът намира за
незаконосъобразно.
Следва да се посочи също, че майката е декларирала още при образуване на изпълнителното дело своята готовност за спазване на определения режим на лични контакти на детето К.К.Ж. с бащата К.П.Ж..
За изчерпателно на изложението, дори да се приеме, че глобата е наложена за неизпълнение на задължението за предаването на детето на 27.11.2019 г. (съгласно протокол от 27.11.2019 г. за предаване на дете, находящ се на стр. 258 – 261 от приложеното изпълнително дело), съдът намира, че постановлението за налагане на глоба на длъжника Т.П.Т. подлежи на отмяна. От изложените обстоятелства в съставения на 27.11.2019 г. протокол за предаване на дете не се установява поведение на майката Т.П.Т., което да може да се квалифицира като неизпълнение на задължението й по установения режим на лични контакти. В протокола е констатирано от съдебния изпълнител, че длъжникът Т.П.Т. се явява лично и придружена от адвокат, като води със себе си детето К.К.Ж.. Следователно на посочената дата майката е осигурила присъствието на детето, като констатацията на съдебния изпълнител, че същата не е положила необходимите усилия да убеди детето да тръгне с баща си, не могат да се приемат за поведение, препятстващо предаването на детето, което да влече санкция – налагане на глоба. Законът не въвежда задължение родителят, който дължи да осигури детето, да полага усилия за осъществяване на режима – конкретно да убеди детето, както сочи съдебният изпълнител в съставения протокол.
Видно от данните в протокола от 27.11.2019 г., на място са присъствали и двама социални работници към ДСП “Оборище” за оказване на съдействие при процедурата. В случая биха могли да се предприемат подходящи мерки за закрила на детето по чл. 23 от Закона за закрила на детето, при съобразяване на принципа за “най-добрия интерес на детето” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД. От находящите се в кориците на изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че е налице нарушена емоционална връзка между детето и бащата и че детето не желае да отиде при баща си. Преодоляването на тази обективна пречка не може да се извърши чрез налагането на глоба на майката по реда на чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, доколкото не се установява поведение на майката да препятства фактическото предаване на детето.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното постановление за налагане на глоба е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
разноските:
Жалбоподателят претендира разноски по делото в общ размер на 373 лева,
от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси по ТТРЗЧСИ и 300 лева –
адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна помощ
от 12.12.2019 г. е платено в брой при подписването на договора, поради което
следва да се приеме за доказателство за плащането съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В подаденото възражение ответникът по жалбата е направил възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В
случая минималното адвокатско
възнаграждение за обжалване действията на съдебния изпълнител, определено по чл. 10, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 200 лева. При съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника по жалбата е
основателно и уговореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в настоящото
производство следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лева, който да
се вземе предвид от съда при изчисляване на разноските по делото на жалбоподателя.
С оглед горното и изхода на спора, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото пред съда в размер на 273 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 06.12.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС по изпълнително дело № 20199240401239,
с което е наложена глоба на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 527, ал.
3 от ГПК в размер на 400 лева на Т.П.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.П.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 273 лева (двеста седемдесет и три лева) - разноски по делото пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.