№ 184
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000201 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Реставрация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище гр.София срещу решение №29/21.12.2021 г. по т.д.50/2021 г. по описа
на ШОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Шумен, Булстат
*********, със седалище гр.Шумен, искове с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 61 952.23 лв., претендирана като
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по сключен между страните
договор № ЗОП 13- 04/14.09.2015 г., за което са издадени фактури №№ ********** и
********** от 16.09.2016 г. и мораторна лихва в общ размер на 28 842.22 лв. за периода от
17.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл и по друг договор, който не е бил предмет на спора. Излага доводи и за
неправилност на решението като счита, че е постановено в противоречие с материалния
закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата
и необосновани изводи.
Насрещната страна Община Шумен е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
1
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника „Реставрация“ ЕАД, касаещи
допустимостта на обжалваното решение, тъй като произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на въведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане от
страна на ответниа Община Шумен, с насрещно вземане произтичащо от друго
правоотношение между страните, поради решението в допустимо.
Безспорно е между страните, че на 14.09.2015 г. между ДЗЗД “Рестбилд“, с водещ
партньор „Реставрация“ ЕАД и Община Шумен е сключен договор №ЗОП 13-04, с предмет
извършване на допълнителни СМР по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-
16/04.06.2014 г.
Няма спор, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора от 14.09.2015 г.,
работата е приета от възложителя Община Шумен, издадени са фактури №№ ********** и
********** от 16.09.2016 г., на обща стойност 61 952.23 лв., която сума не е заплатена на
изпълнителя и към датата на приключване на устите състезания пред въззивната инстанция.
Възложителят е направил възражение за прихващане с дължимо по чл.31, ал.4 от
договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г. вр. чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД
обезщетение за неточно изпълнение, в размер на 59 976 лева с ДДС, представляваща
направени от възложителя разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнението на СМР,
които са се проявили в рамките на гаранционните срокове, визирани в Наредба № 2 от
31.07.2003 г. на МРРБ, към която изрично препраща чл.31, ал.1 от договора от 04.06.2015 г.
Видно от представения като доказателство договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-
S-16/04.06.2014 г., Община Шумен е възложила на ДЗЗД „Рестбилд“ в качеството му на
изпълнител да извърши консервационни и реставрационни работи на обекти паметници на
културата по обособена позиция 3: Консервационно реставрационни дейности по „Групов
паметник на културата „Историческа зона стария Шумен“ (ул. „Цар Освободител“, къщи
„Доктор Верби“, „Братя Среброви“, „Стойка Миланова“ /“Баба Райна“/, „Бучевинови“) –
чл.1, ал.1 от договора. Съгласно чл.31 от договора гаранционните срокове за изпълнените
СМР са определени в съответствие с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти – минимум 5
години от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация. В ал.2 на чл.31 от
договора, страните са уговорили, че при поява на дефекти в гаранционните срокове,
възложителят следва да уведоми писмено изпълнителя, като в три дневен срок се съставя
протокол за открити дефекти. Изпълнителят се задължава да отстрани за своя сметка
появилите се дефекти в гаранционния срок, в 20-дневен срок от получаване на писменото
известие от възложителя, а в случай, че не изпълни това задължение, възложителят има
право да ги отстрани за сметка на изпълнителя.
Със Заповед № РД-25-753 от 13.04.2016 г. на кмета на Община Шумен е назначена
комисия със задача да направи оглед и установи състоянието на СМР в строителните
обекти, предмет на договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г. и договор
№ЗОП 13-04/14.09.2015 г. В представените като доказателство протоколи №№ 1/18.04.2016
г. и 3/10.08.2016 г. са описани недостатъците при изпълнението на възложените СМР, в
резултат на което с писмо изх. № 26 00 3623 от 28.09.2016 г., възложителят е уведомил
съдружниците в ДЗЗД „Рестбилд“ за установените дефекти, проявили се при експлоатация
на обектите, като е поканил техен представител да се яви за съставяне на протокол и
отстраняване за своя сметка в срока, посочен в писмото. Със Заповед № РД-25-
2011/03.10.2016 г. е назначена комисия, която отново да извърши оглед на обектите, предмет
на договорите от 04.06.2014 г. и 14.09.2015 г., като за констатираните скрити дефекти се
състави протокол и количествени сметки. На 05.10.2016 г., назначената със заповедта
комисия е съставила констативен протокол за установените от нея дефекти, получен от
въззивника на 21.10.2016. С писмо изх. №137 от 01.11. 2016 г., въззивникът „Реставрация“
2
ЕАД е заявил, че посочените в протокола дефекти, установени от комисията не се отнасят до
изпълнените от него СМР по договора от 14.09.2015 г., а до този от 04.06.2014 г. и ще бъдат
отстранени от „Билд строй експрес“ ЕООД.
С оглед установената липса на предприети от ДЗЗД „Рестбилд“ действия за
отстраняване на констатираните недостатъци, на 28.12.2016 г. между Община Шумен, в
качеството на възложител и „РВ инженеринг“ ЕООД, като изпълнител е сключен договор за
отстраняване на дефектите, възникнали по време на гаранционните срокове по договор №
BG161PO001/3.1- 03/2010/027-S-16/04.06.2014 г. на стойност 59 976 лв. с ДДС, която сума е
изплатена от Община Шумен на „РВ инженеринг“ ЕООД, въз основа на издадена фактура
№**********/28.12.2016 г.
На 28.12.2016 г., Община Шумен е изпратила до ДЗЗД „Рестбилд“ с копия до
„Реставрация“ ЕАД и „Билд строй експрес“ ЕООД писмо № 26-00-2623/28.12.2016 г., с което
ги е уведомила, че на основание чл.31, ал.4 от договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-
16/04.06.2014 г. е сключен договор с трето лице за отстраняване на дефектите, на обща
стойност 59 976.00 лв., като е направено и изявление за прихващане срещу задължението на
Община Шумен в размер на 61 952.23 лв. по фактури №№ **********/16.09.2016 г. и
**********/16.09.2016 г. до размера на по-малката сума.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно - техническа експертиза, се установява, че констатираните и описани
в протоколите съответно от 18.04.2016 г., 22.04.2016 г., 10.08.2016 г. и 05.10.2016 г. дефекти
са свързани с изпълнените на СМР по договора от 04.06.2014 г. и към момента на огледа са
отстранени.
Анализът на горепосочените доказателства дава основание на съда да приеме, че са
налице недостатъци в изпълнението на СМР, предмет на договора за изработка от
04.06.2014 г., които са се проявили в рамките на гаранционните срокове, визирани в
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на МРРБ.
Тъй като недостатъците не са отстранени от изпълнителя, въпреки отправената
покана, възложителят в съответствие с уговореното в чл.31, ал.4 от договора вр. чл.265, ал.1,
предл.2 от ЗЗД е отстранил недостатъците, поради което изпълнителят дължи
възстановяване на направените в тази връзка разходи, в размер на 59 976.00 лв. с ДДС, т.е.
задължението е възникнало за „Реставрация“ ЕАД и „Билдинг строй експрес“ ЕООД, като
съдружници в ДЗЗД „Рестбилд“.
Съобразно разпоредбата на чл.121 от ЗЗД освен в определението от закона случаи,
солидарната отговорност възниква само когато е уговорена. В чл.6, ал.2 и чл.8, ал.1 от
договора за създаването на ДЗЗД „Обединение Рестбилд“, съдружниците са уговорили, че
ще отговарят солидарно пред възложителя за изпълнението на подписаните от обединението
договори, което дава основание на съда да приеме, че двамата съдружници са уговорили
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията към трети лица, вкл. при
изпълнението на договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г. солидарно да
заплатят разходите необходими за поправката на изработеното по договора от 04.06.2014 г.
Поемането на солидарно задължение дава възможност на кредитора да поиска
изпълнението му от когото и да е от длъжниците, поради което с оглед установените две
насрещни и ликвидни парични вземания, в полза на Община Шумен е възникнало правото
да прихване вземането си произтичащо от неточното изпълнение на договор №
BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г.срещу задължението към „Реставрация“
ЕАД, произтичащо от договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. Изявлението за прихващане е
обективирано в изпратеното на 28.12.2016 г. писмо, с получаване на което от „Реставрация“
ЕАД на 30.12.2016 г., прихващането е породило своето действие, като двете насрещни
вземания са се погасили до размера на по-малкото от тях, съгл. чл.104, ал.2 от ЗЗД, а именно
до 59 976 лв. Доколкото в изявлението за прихващане, не е посочена поредността на
погасяване на задълженията по двете фактури, на осн. чл.76, изр.2 от ЗЗД, съдът приема, че
изцяло се е погасило задължението по фактура № **********/16.09.2016 г., в размер на
3
38211.42 лева с ДДС, а задължението по фактура №**********/16.09.2016 г. се е погасило
до размера на 21764.58 лева с ДДС, поради което исковете за заплащане на тези суми, както
и на претендираните върху тях обезщетения за забава, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез извънсъдебно прихващане.
За да отхвърли иска за разликата до 1 976.23 лв., първоинстанционният съд е приел,
че предвид наложения запор върху вземането по изп.д.№ 20158760400404 по описа на ЧСИ
Д З е налице забрана ответника, в качеството му на длъжник да предава дължимата от него
на ищеца сума.
Настоящият състав намира, че наложеният запор върху вземането може да бъде
съобразен единствено в едно бъдещо изпълнително производство по принудителното му
събиране, но не представлява пречка за уважаване на иска, поради което решението в тази
част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което иска за заплащане
на остатъка от неизплатената цена по фактура №**********/16.09.2016 г. се уважи до
размера от 1976.23 лева.
Доколкото в чл.5, ал.1 от договора от 14.09.2015 г., страните са уговорили плащането
да се извърши в 30 дневен срок от издаване на фактурата, съдът намира, че на 17.10.2016 г.,
въззивникът е изпаднал в забава, поради което от тази дата върху сумата от 1976.23 лв.,
дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично
задължение с настъпил падеж (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Това е моментът от който започва да тече
давността за погасяване на вземането за лихви, като с оглед направеното в отговора на
исковата молба възражение за давност, което е допустимо, следва да се прецени неговата
основателност.
Тъй като лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава,
след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за
лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 20.04.2021 г.
Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 17.10.2016 г. до
19.04.2018 г. За времето от 20.04.2018 г. до 19.04.2021 г., въззиваемата община дължи лихви
за забава, изчислени с помощта на компютърния продукт
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, в размер на 601.70 лв. За този размер се
явява основателен предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, поради което решението
в тази отхвърлителна част, следва да се отмени и искът да се уважи за сумата от 601.70 лева.
В останалите отхвърлителни части, решението следва да се потвърди.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника, направените в първоинстанционното производство
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 216 лева и направените във
въззивното производство разноски, съразмерно уважената част от жалбата, в размер на 147
лева.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №29/21.12.2021 г. по т.д.50/2021 г. по описа на ШОС, в частта с
която е отхвърлен предявения от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.София и
адрес на управление ул.“Лъчезар Станчев“ 7, бл.5Б, ет.3 срещу Община Шумен, Булстат
*********, със седалище гр.Шумен, иск с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД,
4
за горницата над 59 976 лева до 61 952.23 лв., претендирана като възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи по сключен между страните договор № ЗОП 13-
04/14.09.2015 г., за което са издадени фактури №№ ********** и ********** от 16.09.2016
г., както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
горницата над 28240,52 лева до 28 842.22 лв., претендирана като обезщетение за забава за
периода от 17.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.04.2021 г., като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Община Шумен, Булстат *********, със седалище гр.Шумен, ДА
ЗАПЛАТИ на „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Лъчезар Станчев“ 7, бл.5Б, ет.3, сумата от 1976.23 (хиляда деветстотин
седемдесет и шест лева и 23 ст.), представляваща остатък от възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи по сключен между страните договор № ЗОП 13-
04/14.09.2015 г., по фактура №**********/16.09.2016 г., на основание чл.258 във вр. с
чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 20.04.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 601.70 (шестстотин и един лева и 70 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
1976.23 лева, за периода от 17.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба –
19.04.2021 г., както и сумата от 363 (триста шестдесет и три лева), представляваща
направените пред двете инстанции разноски за държавни такси, възнаграждение за вещо
лице и адвокатски възнаграждения, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/21.12.2021 г. по т.д.50/2021 г. по описа на ШОС, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Лъчезар Станчев“ 7, бл.5Б, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Община Шумен, Булстат
*********, със седалище гр.Шумен, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
300 (триста) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5