Присъда по дело №319/2014 на Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 42 / 12....2014г. по НОХД № 319/2014г. по описа на

Н.ския районен съд

 

             

              Районна прокуратура – Н. е внесла срещу подсъдимия Р.Д.К. с ЕГН **********,***, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс – за това, че на 15.08.2012г. в град Н., без надлежно разрешително (съгласно чл.73, ал.1, и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1  и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. с чл.30 от ЗКНВП, държал в лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Кади” с рег.№ ..... високорисково наркотично вещество (по смисъла на Приложение № 2 към чл.3, т.2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. чл.3, ал.2 от ЗКНВП) КОКАИН с нетно тегло 2,939 грама и съдържание на основното наркотичнодействащо вещество кокаин 52%, на стойност 470,24 лева (определена съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството).

              В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Н. поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано по несъмнен начин, и в частност, че подсъдимият е държал намереното в управлявания от него автомобил наркотично вещество. Счита версията, лансирана от подсъдимия и защитата едва в хода на съдебното производство, че не е знаел, че в автомобила му има такова наркотично вещество, респ. не е знаел как то е попаднало там, за неправдоподобна, а показанията на разпитания по искане на защитата свидетел – за нелогични. За нелогични счита и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на съдебното производство, в смисъла, че първоначално е решил да признае неверния според него факт, че откритото в автомобила му наркотично вещество е негово, с единствената цел да не бъде задържан, тъй като вниманието му тогава е било насочено към защитата му по друго образувано срещу него наказателно производство, а посочването на лицето, което е поставило наркотичното вещество в автомобила, и искането му да бъде разпитан като свидетел едва в съдебната фаза на производството, обосновава неправдоподобността на поддържаната от подсъдимия и защитника му защитна версия. Счита, че кумулативно предвидените наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимия след като бъде признат за виновен, следва да бъдат в минималните размери, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 2 000 лева.

              Защитникът на подсъдимия Р.Д.К.  - адвокат С.К. ***, поддържа, че правилно и оправдано е било при откриването на наркотичното вещество в управлявания от него автомобил подсъдимият да заяви, че веществото е негово, защото отричането дори и на факта, че той е управлявал автомобила, би имало за последица неговото по-продължително задържане, което е било несъвместимо с желанието му да бъде свободен и да бъде до приятелката си, която е била тогава в напреднала бременност. В резултат на тези негови признания РП-Н. не е поискала по отношение на подсъдимия К. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а и неговото освобождаване е било съобразено и с необходимостта да бъде на разположение на Специализираната прокуратура. Друга причина за това нормално процесуалното поведение на подс.К. е била и да предпази свид. А.М., който му е приятел, от наказателно преследване задето е поставил наркотичното вещество в автомобила му, а изясняването на фактическата обстановка подсъдимия и защитника му решили да отложат за по-късно. По същество на делото, обсъждайки събраните по делото доказателства, заявява, че е разколебана доказателствената тежест на процесуалното действие по претърсването на лекия автомобил и изземването на откритото в него наркотично вещество, тъй като от разпита в качеството на свидетели на поемните лица, се установило, че те не са присъствали. Не само, че подс.К. не е упражнявал фактическа власт върху наркотичното вещество, но и по делото липсвали доказателства той да е знаел, че в автомобила му, и по-конкретно в сака му, поставен в багажника,  е поставено такова, а отпечатъци от подсъдимия по полиетиленовия плик, в който наркотичното вещество било поставено, не са били открити. В тази връзка заявява, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Д.Ч. в частта им относно твърденията му, че подсъдимият К. е показал къде точно се намира наркотичното вещество, по съображения, че този свидетел е отказал да посочи източника на информация, респ. на подадения сигнал, че подс.К. държи такова вещество. Счита обвинението за недоказано с довода, че то почива единствено на съдействието на подс. К., който тогава е имал интерес да не бъде изяснена изцяло фактическата обстановка, с цел да бъде освободен след като е бил задържан с постановление на прокурор за 72 часа. Счита също, че защитната версия е доказана от ясните и точните показания на свид А.М.. Моли подсъдимият да бъде оправдан.

              Подсъдимият К. разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения, дава обяснения в съдебно заседание, в които потвърждава действията на полицаите при задържането му, извършването му на обиск, при претърсване на жилището, в което е бил отседнал, и на лекия автомобил, но отрича да има нещо общо с намерения в ползвания от него автомобил пакет с кокаин. Заявява, че е извършван полеви тест. Отрича тогава да е знаел, че в автомобила му има поставено наркотично вещество, както и как то е попаднало там, отрича доброволно да е предавал на полицаите намереното найлоново пликче с веществото в него и везната и да е посочвал къде се намира преди да бъде иззето. Потвърждава, че е подписал съставения протокол за претърсване и изземване, но твърди, че текста в него, според който той е заявил че намерените вещи са негови, е изпълнен от него под диктовка на полицай, като не си спомня дали това е било преди или след като е бил конвоиран. Заявява, че причината да даде обяснения в обратния смисъл (че наркотика е негов) пред разследващия орган и с участието на упълномощения си защитник непосредствено след като му е било повдигнато обвинението, е че е бил посъветван от дежурния в ареста и от защитника си за това с цел бързо излизане на свобода и присъствие при раждането на детето, което чакал. За обстоятелствата кога, по какъв повод и от кого наркотичното вещество е било поставено в ползвания от него лек автомобил е започнал да се интересува след около месец, след като е бил освободен от ареста в град София. В последната си дума иска от съда да бъде оправдан по обвинението.

              Н.ският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

              На 15.08.2012г. подсъдимият Р.Д.К. и приятелката му М.М. са били отседнали в хотел „Ш.”, находящ се в град Н., улица П № ... На същия ден свид. Д.Ч., който тогава е работил като оперативен работник в Отдел „БОП” – Б., е получил оперативна информация, че подс. К. е извършил престъпление, свързано с наркотични вещества, в резултат на което той и колегите му предприели действия по задържането му с цел извършване последващи процесуално следствени действия. По обедните часове на същия ден подсъдимият К. е бил открит на заведение, находящо се в град Н., по улица Х.К., където е обядвал в компанията на други лица. След като установили самоличността му, инсп. М.В.С. – при ТЗ”БОП”- Б., в присъствието на свид. Д.Ч., му е извършил личен обиск, поставени са му белезници. По указания на полицейските служители подс.К. им е показал апартамента, в който е отседнал в град Н., на който извършили претърсване. По нареждане на служителите подс. К. е посочил и ползвания от него и намиращ се в близост лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” с рег.№ ....., собственост на „К.И.Б.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: град Б., улица Г.Г., блок 9, етаж 4, представлявано от управителя Н.С.Б.. Преди да пристъпят към претърсване на автомобила попитали подс.К. дали притежава забранени от закона вещества, които съхранява в автомобила, на което той отговорил че притежава кокаин, с който се е снабдил дни по-рано, като посочил къде точно в автомобила се намира той, предал доброволно същия и всячески е съдействал на полицейските служители. Бил е съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 15.08.2012г., според който в синя туристическа чанта с надпис „THIBAR”, намираща се в багажника на автомобила е намерено и иззето бяло прахообразно вещество, увито в полиетиленова прозрачна торбичка, което било тествано с полеви наркотест и реагирало на кокаин. Поставено било в полиетиленов и хартиен плик и е било запечатано със слепка, подписано от поемните лица и от разследващия полицай, съставил протокола Д.Ж.. От същата туристическа чанта е била иззета и електронна везна „Diamand”, модел „А04”. Описани са и останалите иззети вещи от автомобила, а съставеният протоколът е бил подписан от разследващия полицай, специалист-технически помощник, поемните лица, вписани в протокола, които поемни лица обаче не са присъствали при претърсването на автомобила и изземването на вещите от него, и от другия присъстващ – свид. Д.Ч.. Протоколът е подписан и от подс.К., който посочил в него, че вещите са негови, на когото бил връчен и екземпляр от протокола. Поемните лица дори не са виждали бялото прахообразно вещество.

              След като е бил конвоиран до ОДМВР-Б., във връзка с издадената заповед за задържането му, разследващият полицай е уведомил РП-Н., че на 15.08.2012г. е започнало бързо производство № БОП – 51/2012г. по описа на Отдел „БОП”-Б., срещу Р.Д.К. за това, че на 15.08.2012г. в град Н. без надлежно разрешително държал в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” с рег.№ ..... високорисково наркотично вещество, а бързото производство е започнало на основание чл.356, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК със следното действие по разследването: претърсване и изземване, извършено на основание чл.161, ал.1 от НПК. С постановление от 16.08.2012г. на подс. К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а с друго постановление от същата дата РП-Н. е постановила задържането му за срок от 72 часа с оглед осигуряване явяването му пред Н.ския районен съд за разглеждане искането на РП-Н. за вземане спрямо същия на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Такова искане до съда не е било направено, тъй като междувременно с писмо изх.№ 608/2012г./17.08.2012г., прокурор от Специализирана прокуратура е разпоредил Р. Д.К. да бъде приведен в спешен порядък от ареста на Областно звено ГДИН гр.Б. в ареста на ГДИН Областно звено гр.София до 18.08.2012г., тъй като с него е било необходимо да бъдат извършени неотложни действия по разследването по ДП№ Б47/2012г. по описа на ГДБОБ, пр.пр. № 608/2012г. по описа на Специализираната прокуратура. Искане е направено за одобряване по реда на чл.161, ал.2 от НПК на протокола от 15.08.2012г. за претърсване на лекия автомобил и за иззетите от него вещи, въз основа на което Н.ският районен съд с Разпореждане от 17.08.2012г. по ч.н.д. № 694/2012г. по описа на съда, е одобрил същия. От заключението на извършената на 16.08.2012г. физикохимична експертиза е установено, че прахообразното вещество има нето тегло 2.939 грама и в него се доказало наличие на кокаин, чието съдържание е 52%. От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че по полиетиленовото пликче, в което прахообразното вещество се е намирало, няма оставени годни дактилоскопни следи за сравнение. Предмет на изследване е била и иззетата от лекия автомобил, ползван от подс.К., електронна везна, като от заключението на експертната справка № 267/17.08.2012г. за физикохимично изследване се установява, че по вътрешната повърхност на капака върху блюдото и дисплея на везната са открити следи от кокаин, а според Протокол № 249/17.08.2012г. по нея също не са открити и иззети годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи.

              С постановление от 22.08.2012г. на РП-Н., БП № БОП-51/2012г. по описа на Отдел „БОП”-Б. вх.№ 2024/2012г. по описа на РП-Н. било преобразувано в производство по общия ред, а иззетото наркотично вещество е разпоредено да бъде  изпратено за съхранение в Агенция „Митници” – Б. до приключване на разследването,  като това е сторено на 01.10.2012г. Преди това на управителя на търговското дружество – собственик на автомобила, същият му е бил предаден заедно с ключовете и свидетелството за регистрация на МПС. На 16.04.2014г. подс.К., чрез упълномощения от него защитник, са били предадени останалите вещи и предмети, описани в протокола за претърсване и изземване от 15.08.2012г., между които и иззетата електронна везна, по която са открити следи от кокаин.

              Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подс.Р.К., както и тези, дадени от него по досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетелите Д.Ч., С.И. и С.П., заключението на изслушаната физикохимична експертиза и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК.

              Основните възражения на защитата на обвиняемия са свързани с твърдението, че подс.К. не е извършил престъплението за което е обвинен, макар и да не отрича, че в ползвания от него автомобил е открито наркотичното вещество. Това по същество представлява твърдение, че в случая липсват както обективните, така и субективните признаци на състава на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Това налага изследването на всички обстоятелства, имащи значение към изясняването на основния въпрос дали подсъдимият е знаел към момента на задържането му, че в сака, намиращ се в багажника на ползвания от него лек автомобил, се е намирало наркотичното вещество. За целта следва да бъдат обсъдени и подложени на преценка обясненията на подсъдимия, които освен основно средство за защита, представляват и доказателствено средство, както и показанията на разпитания по искане на подсъдимия свидетел А.М., в резултат на което да се даде отговор дали да кредитира изложените от тях факти, или да кредитира изцяло показанията на Д.Ч., в т.ч. и в частта, в която последният твърди, че подс.К. сам е посочил къде точно се намира наркотичното вещество в автомобила му, поради което на практика не се е стигнало до неговото изземване.

              На първо място съдът намира, че следва да изрази сериозните си резерви по отношение на доказателствената стойност на изготвения протокол за претърсване и изземване. В тази насока основателни са възраженията на защитата. Категорично се установи, а и представителят на обвинението не оспорва факта, че поемните лица, подписали протокола, не са присъствали при извършването на посочените в протокола действия по претърсване на автомобила и изземване на вещи и предмети от него. От показанията на свид.Ч. обаче, се установява, че при предприемане действието по претърсване на автомобила, подс.К. е бил попитан от полицейските служители дали притежава забранени от закона вещества, които да съхранява в автомобила, на което той отговорил, че съхранява наркотично вещество – кокаин, като сам е посочил къде точно в автомобила се намира и доброволно го е предал. Свид.Ч. е категоричен, че подсъдимият е съдействал напълно в това отношение.

              НПК не урежда доброволното предаване като отделен способ за доказване извън претърсването и изземването. Като елемент от последния той е закрепен в чл.163, ал.2 от НПК, като задължение на разследващия орган е да предложи доброволно да му бъдат предадени търсените вещи, предмети, книжа. И в двата случая обаче се съставя съответен протокол, съдържащ задължителните реквизити по чл.129 от НПК. От отразеното следват поредица от изводи. Само от отразеното в протокола обаче, не може да се прецени, че въобще е извършвано доброволно предаване на наркотичното вещество и ако е извършвано такова дали то е било в рамките на претърсването или преди започването на претърсването на автомобила и изземването на вещите, които са описани в протокола като иззети, за които подс.К. е заявил, че са негови, включително и бялото прахообразно вещество, увито в полиетиленова прозрачна торбичка. Съдът намира, че има допуснато процесуално нарушение, тъй като са различни предпоставките и последиците относно извършването на двете действия, едното от които – претърсването и изземването – според процесуалния закон е самостоятелен способ за събиране на доказателства. Тяхното смесване е незаконосъобразно, тъй като за съда не съществува възможност да прецени точно какво процесуално действие де факто е било реализирано. Тези нарушения водят до дискредитиране на доказателствата, събрани с негодни доказателствени източници, поради което протоколът в тази му част не може да се ползва като доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Същевременно обаче, фактът, че бялото прахообразно вещество, увито в полиетиленова торбичка, се е намирало в автомобила, ползван от подс.К. може да бъде установен от другите доказателства по делото. За това обстоятелство свидетелства категорично свидетелят Д.Ч., като за точното разположение на намерения обект, а именно в сак, разположен в багажника на автомобила, потвърждава и подс.К..

              За изясняване на спорния въпрос обаче, а именно как разследващият полицай е стигнал до него – дали след като му бил показан и доброволно предаден от подсъдимия, или в резултат на незаконосъобразно проведено претърсване на автомобила и изземването на вещи и предмети от него, което от своя страна има съществено значение за другия основен спорен въпрос: знаел ли е подс.К. за намиращото се в ползвания от него лек автомобил наркотично вещество. В конкретния случай показанията на свидетеля Д.Ч. са единствен източник на преки доказателства за събитията случили се от момента на задържането на подс.К. на заведението, в което се е намирал по улица Х.К. в град Н., до конвоирането му до ОД МВР – Б.. Показанията на този основен за обвинението свидетел следва да бъдат подложени на задълбочен и прецизен анализ относно действията на подсъдимия по осъществяване състава на инкриминираното деяние, непротиворечивост и достоверност на съобщените от него факти и тяхната синхронизация с информацията, изводима от другите доказателствени източници. Това се налага и поради факта, че показанията му са залегнали в основата на обвинителния акт, поради което подлежат на доказване в процеса и не могат да бъдат ценени безкритично. Вниманието към въпросните показания се налага и от тезата на подсъдимия, според която той не е знаел за намереното в автомобила наркотично вещество и не е показвал къде точно то се е намирало, а е било открито при претърсването на автомобила, както и от възраженията, които прави защитата по повод верността на показанията на този свидетел.

              Показанията на свидетеля Ч. не могат да бъдат поставени под съмнение само защото той не си помня кои точно и колко от колегите му тогава от отдел БОП – Б. са присъствали при действията по задържането на подс.К., при извършването на действията от разследващия полицай и при последващото конвоиране на подсъдимия. Свидетелят Ч. няма интерес да излага факти, които не са се случили тогава, или да твърди различи от изложените от него обстоятелства. Напротив, ако трябва да е заинтересован, то е от това, че действията по претърсване и изземване са извършени законосъобразно. С неговите показания обаче, наред с тези на поемните лица, се потвърждават незаконосъобразните действия – той не потвърждава, че намереното наркотично вещество е иззето от автомобила, наред с останалите вещи, описани в съставения протокол, за които подсъдимият е заявил срещу подпис, че са негови, а установява друго – че то е било доброволно предадено от него. За доброволното предаване на вещи и предмети не се изисква присъствие на поемни лица (арг.чл.137, ал.1 от НПК). Съдът няма основание да пренебрегне показанията на този свидетел за това обстоятелство, тъй като същите са достатъчно категорични и убедителни, като освен това в една част потвърждават фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а в друга част подкрепят защитната теза, поради което и са основния източник за съда за изясняването на обективната истина. Неговите показания са в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебната фаза на производството, непосредствено след привличането му като обвиняем на 16.08.2012г., и които подсъдимият впоследствие е заявил че поддържа при обясненията му, дадени месеци по-късно – на 15.04.2014г., според които обяснения, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НК, подс.К. е закупил кокаина за употреба и го е поставил лично в багажника на автомобила, който ползвал и тогава. Дадените в хода на съдебното производство обяснения в обратния смисъл, което според съда е единствено с цел поддържане на въведената и изградена по-късно защитна теза, не може да послужи като единствено основание за съда да не кредитира показанията на свид.Ч. относно действията на подсъдимия, и да приеме, че подс.К. не е знаел за намиращия се в багажника на автомобила кокаин и че не го е предал доброволно и дори не е бил приканван да стори това, позовавайки се единствено на противоречивите и взаимно изключващи се обяснения (между дадените пред разследващия орган и дадените в съдебната фаза на процеса)  на подсъдимия.

              Ангажираните от подсъдимия и неговия защитник гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А.М., не променят по никакъв начин изводите на съда относно приетите за установени факти, че наркотичното вещество е поставено в багажника на автомобила от подс. К., който после доброволно го е предал на разследващия орган след като е показал къде точно се намира то. Съдът не кредитира показанията на свид.М. в нито една част, а именно, че е управлявал лекия автомобил на подс.К. в нощта преди последният да бъда задържан, а оттам и, че е пътувал с лице на име „Стоян” и негова приятелка, че това наркотичното вещество и електронната везна са попаднали в автомобила след като същият този Стоян ги е оставил, че са били преместени от свид.М. в багажника, където ги е оставил в сака на подс.К., че свид.М. е отворил багажника по причина за да си вземе  оставеният  по-рано багаж, нужен му за работа и по този повод е решил да остави там кокаина и електронната везна само за да не бъде на пътя, където някой може да намери наркотичното вещество и да увреди здравето си, че е забравил да съобщи за случилото се на подс.К., когато му е върнал ключовете след като му е оставил колата и е отишъл на работа. Първо, не се установи лицето „Стоян” да съществува. Както съдът не може да се позовава на данни за неидентифицирани, неустановени, респ. починали лица, осъществили определени действия, уличаващи подсъдим в дадено престъпление, така и съответната защитна теза няма как да бъде изградена на основа на действия, извършени от нереални субекти, за да може съдът да приеме, че деянието не е извършено от подсъдимия дори от субективна страна. След като не се посочиха никакви други данни за това лице, което според защитата е било първопричина наркотичното вещество да попадне в автомобила, които данни да са от такова естество, че да може съдът да предприеме служебно действия по установяването му и издирването му, няма как приетото за установено да почива единствено на показанията на свид.М. и въз основа на тях съдът да приеме, че начинът, по който кокаина е попаднал в сака на подс.К., намиращ се в багажника на автомобила е такъв, какъвто го посочва този свидетел, чиито показания противоречат изцяло на останалия събран и обсъден по-горе доказателствен материал.

              Когато на 15.04.2014г. подс.К. е заявил, че поддържа дадените по-рано от него обяснения, нито е бил задържан нито е стоял въпроса за задържането му по което и да е наказателно производство, като отдавна е бил освободен, не е очаквал предстоящо раждане на дете, и според обясненията му и тезата на защитата вече е знаел за начина, по който наркотичното вещество е попаднало в автомобила му, то не е имал вече основание да скрива това, което е знаел по случая.  Не е имал интерес да продължава да поддържа невярната според подсъдимия, и вярната според съда, теза, че наркотичното вещество е на подс.К., защото единственото трето лице, върху което е могъл да „хвърли” вината, както това прави чрез лансирането си на защитната теза пред съда, е непознатият за него „Стоян”. 

              Липсата на открити годни дактилоскопни следи по полиетиленовото пликче, в което се е намирало наркотичното вещество, и по незаконно иззетата електронна везна, не може да се тълкува еднозначно в полза на подс.К., защото по тях не са намерени никакви дактилоскопни следи за изследване, включително и на свид.М. и „Стоян”, които също са държали плика според показанията на първия.

              От правна страна:

              При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, от НК, тъй като на 15.08.2012г. в град Н. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества – 2,939 грама кокаин със съдържание на основното наркотично действащо вещество кокаин 52%, на стойност 470,24 лв. (четиристотин и седемдесет лева и 24 ст.).

              Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

              Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи опазването общественото здраве.

              От обективна страна деянието е осъществено посредством активни действия по фактическо държание на наркотичното вещество – кокаин, което фигурира в списък – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

              От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подс.К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е, че не следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е забранено от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към придобиването и държането на кокаина, т.е. искал е и е целял настъпването на съставомерните последици.

              За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието, което той е оказал на разследващия орган още при образуване на наказателното производство, в т.ч. и доброволното предаване на държаното от него наркотично вещество, както и продължителното изминало време – около две години – от извършване на деянието, през което няма данни подсъдимият да е извършвал други деяния или противообществени прояви, за които да е бил привличан към наказателна отговорност.  

              Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимия.

              Съдът, определяйки наказанието за горното деяние, взе предвид наличието на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи такива и прецени, че целите на наказанието, съгласно чл.36, ал.1 от НК, ще се постигнат, ако на подсъдимия бъдат наложени кумулативно предвидените по вид наказания в минималните им размери, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 2 000 лева, като в тези им размери наказанията са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца. Предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелствата, на подсъдимия не следва да се налагат наказания при приложението на чл.55 от НК.

              На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата остатъка от наркотичното вещество – кокаин, предадено доброволно от подсъдимия на 15.08.2012г.

              С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата на основание чл.189, ал.3 от НПК.

 

 

05.12.2014г.

Град Н.                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: