Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 06.12.2016 г.
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети
съдебен състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря М.К., разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1305 по описа
на Добричкия районен съд за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АНЕКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Вардар” № 32, вх. Г, ет. 5, ап. 9, представлявано от А.К.П. – управител и
едноличен собственик на капитала, срещу Наказателно постановление № 209567 от 19.08.2016
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което на „АНЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Вардар” № 32,
вх. Г, ет. 5, ап. 9, представлявано от А.К.П. с ЕГН **********, адрес за
кореспонденция: гр. Балчик, „Овчаровски плаж” № 34, ул. „Втора” № 4, за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 /хиляда/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание представляващият
санкционираното юридическо лице поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015
г. на изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в
присъствието на един свидетел, връчен е на представляващия и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Видно от Протокол за извършена
проверка № 0197911 от 24.06.2016 г. , представляващият санкционираното
юридическо лице – „Анекс” ЕООД - гр. Добрич е бил поканен да се яви на 11.07.2016
г. в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, ет. 10, стая 1014 за съставяне на АУАН по
чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В протокола изрично е
посочено, че същият следва да се счита за покана за съставяне на АУАН, като
протоколът е бил връчен на присъствалата на проверката В.С.С. – продавач при
търговеца /л. 17/. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от
него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 19.07.2016 г., съобразно
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
На 28.07.2016 г. актът е бил
връчен от актосъставителя Д.П. на представляващия дружеството – А.К.П. по
надлежния ред, удостоверено с подписа му /Виж л. 14 гръб от делото/. При
връчване на акта, представляващият дружеството се е възползвал от правото си на
обяснения или възражения, като е изписал: „В тридневен срок ще направя
възражение, защото нарушението е допуснато неволно от продавача в края на
работния ден” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани
писмени възражения по акта.
Ето защо, не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя, че представляващият ЮЛ не е бил поканен да
присъства при съставянето на АУАН, с което била погазена нормата на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи и следното: Дори и АУАН да беше съставен в
отсъствие на представляващия ЮЛ, въпреки липсата на предпоставките на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН /какъвто не е настоящия случай/, обективно това би могло да се
отрази само върху правото му на защита, но предвид ранния стадий на
административнонаказателното производство и предвидените множество гаранции за
надлежното му упражняване, то фактически до ограничаване процесуалните права на
жалбоподателя не би се стигнало. От тук следва единствено правилният извод, че
по принцип нарушенията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, не са съществени
процесуални нарушения, тъй като не лишават санкционираното лице от възможността
да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства.
Сами по себе си, нарушенията на нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не са
от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на
обжалваното наказателно постановление и в тази насока е константната съдебна
практика.
Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля Р.И.М., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е
посочен адрес по местоработата й и установяването на самоличността й от
наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния
директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни
обстоятелства, не е проведено и разследване. Следва да се посочи, че в
оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат да
бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган
на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира,
че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно ал. 3 на същия текст, фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./ Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Текстът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен
и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно който лицата, задължени
да използват ФУ или ИАСУТД, издават фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Ал. 3 на същия член
сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Лице, което не издаде фискална
касова бележка /фискален бон/, се наказва с глоба – за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв.
/чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че за сумата от 140.00 лв., представляваща стойността на част от извършените
в обекта продажби на стоки на 24.06.2016 г., не е изпълнил задължението си да
издаде фискални касови бележки от ЕКАФП, с което е нарушил реда и начина за
отчитане на оборотите от продажби в търговския обект, чрез ФУ, с което е
осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
От събраните доказателства се
установява следното:
При извършена проверка на 24.06.2016
г. в 17:35 ч., обективирана с Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0197911/24.06.2016
г. на обект – магазин за детски играчки, дрехи и консумативи „Джъмбо”, находящи
се в гр. Добрич, ул. “Батак” № 4, стопанисван от „АНЕКС” ЕООД, органът по
приходите е констатирал следната фактическа обстановка: В 17:30 часа на
24.06.2016 г. била извършена контролна покупка от св. Д.П. – главен инспектор
по приходите в присъствието на св. Р.М. – главен инспектор по приходите, на
стойност 3.00 лева, при което от заетото в обекта лице – св. В.С.С. на длъжност
продавач, не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство. В 17:35 часа, след извършена легитимация
от страна на органите по приходите и започнала проверка е бил изведен междинен
отчет от ФП. До извеждането на междинния отчет, фискален бон за гореописаната
покупка, заплатена в брой не е бил издаден. Съгласно междинния отчет от ЕКАФП,
регистрираният оборот за деня е в размер на 40.00 лева. Видно от описаната
касова наличност в протокола към момента на проверката, паричната наличност е в
размер на 280.00 лева. Установено е от представената касова книга и междинния
отчет, че началното салдо за деня е в размер на 0.00 лева, служебно въведените
пари в касата са в размер на 100.00 лева, а служебно изведените са в размер на
0.00 лева. Установена е разлика в размер на + 140.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, наказващият орган е приел, че сумата от 140.00 лв., представлява
стойността на част от извършените в обекта продажби на стоки на 24.06.2016 г., като
за тази сума търговецът не е изпълнил задължението си да издаде фискални касови
бележки от ЕКАФП.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от св.св. Д.П. и Р.М., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основание да не се дава вяра на свидетелите Д.П. и Р.М., нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина, още повече че същите кореспондират изцяло с гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на св. В.С.С., които също следва да бъдат
кредитирани, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д.П., Р.М. и В.С., както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства – Протокол за извършена
проверка сер. АА, № 0197911/24.06.2016 г. и отчети от ЕКАФП – 3 броя.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството,
че за извършената контролна покупка от св. Д.П. не е бил издаден фискален касов
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Оспорва
се единствено извода на наказващия орган, че сумата от 140 лв. представлява стойността
на извършени продажби, за които търговецът не е изпълнил задължението си да
издаде фискални касови бележки. Сочи се, че липсват доказателства, които да
сочат по категоричен, еднозначен и безспорен начин, че са извършени продажби в
проверявания обект, които не са регистрирани и за които не са издадени фискални
касови бележки.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че при проверката е било установено по безспорен начин, че служебно
въведените пари в касата са в размер на 100 лв., както и с оглед обстоятелството,
че за сумата от 3 лева при осъществената
контролна покупка не е бил издаден касов бон, съдът намира, че сумата от 140
лв. представлява именно стойността на извършени продажби, за които търговецът
не е изпълнил задължението си да издаде фискални касови бележки.
В случая, дори и този извод на
съда да е неправилен, следва да се отбележи, че фактът на неиздаване на касов
бон за сумата от 3 лева, представляваща стойността на извършената в обекта
продажба на дата 24.06.2016 г. е достатъчен за съставомерност на деянието по чл.
25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за доказано.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът
възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Законосъобразно,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на търговеца.
С други думи – извършила ли е В.С.С.
/продавач в обекта/ нарушение и ако е извършила такова – при каква форма на
вината, е правно ирелевентно обстоятелство. Тук е мястото да се отбележи, че
наказващият орган притежава оперативна самостоятелност да извърши преценка чия
отговорност следва да ангажира – дали тази на виновното физическо лице, или пък
да наложи имуществена санкция на съответното юридическото лице.
По отношение на наложеното
наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 500 до 2 000 лв. Административнонаказващият орган е определил размера
на имуществената санкция над минимума, определен в приложимата материална
норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове
преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая
не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са
посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно
ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното
постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат
определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанието не съответства на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Наказанието следва да се измени, като се
определи имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., т.е. в минимума,
предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията “формално нарушение”.
Фактът на неиздаване на фискални касови бонове за сумата от 140.00 лв.,
осъществява състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има
или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което
следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение
обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена
опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС, респ. всяко първо
нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна
норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане
идеята на законодателя за този вид деяния.
От друга страна съдът намира, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения–облагането на данъчно задължените
лица с данък върху добавената стойност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 209567 от 19.08.2016 г., издадено от Директора на ТД на НАП –
Варна, с което на „АНЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Вардар” № 32, вх. Г, ет. 5, ап. 9, представлявано
от А.К.П. с ЕГН **********, адрес за кореспонденция: гр. Балчик, „Овчаровски
плаж” № 34, ул. „Втора” № 4, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: .
/Данчо Димитров /