Решение по дело №622/2021 на Районен съд - Варна

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260571/29.4.2021г.              Година 2021        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На двадесет и първи април             Година две хиляди двадесет и първа

 

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                      

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 622  по описа за две хиляди  двадесет и първа година.

                           

 

                           

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0819-000040/21.01.2021г. на началник  група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ Варна , с което на Р.Ж.И. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП, както и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 

     ОСЪЖДА Р.Ж.И., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Р.Ж.И. срещу НП на Началник  група към ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

     С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Счита се, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

     В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени НП, като счита, че същото е издадено след изтичане на срока за издаването му – повече от година след произнасянето на прокурора. Алтернативно счита, че НП следва да бъде отменено в частта по т.2, тъй като не е налице напускане на местопроизшествието.

 

     Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП. Претендира разноски.

 

     След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

     На 16.04.2019г. въззивника И. управлявал товарен автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №В8916ВР в гр. Варна. При управлението на автомобила по ул.”Т. Влайков”, в района на кръстовището с ул. „Иван Рилски“, въззивникът предприел маневра по завиване наляво.  При това не пропуснал насрещно движещият се в права посока л.а. „Алфа Ромео“ с рег. №В5812РС и го блъснал. Вследствие на ПТП настъпили както материални щети по автомобилите, така и била причинена телесна повреда на водача на л.а. „Алфа Ромео“.

След пътнотранспортното произшествие въззивникът И. не останал на място , а си тръгнал.

По постъпилия в ОДЧ на КАТ- ПП – Варна сигнал на място пристигнали служители на КАТ- ПП- Варна- св. П. и св. Т..

В процеса на установяване на механизма на ПТП на място пристигнал и въззивника И., който , връщайки се , обяснил на полицейските служители, че много се уплашил. След като успели да установят водачите и, разпитали ги и извършили оглед, полицейските служители установили механизма на настъпване на ПТП, като били изготвени съответните протоколи.

Св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.37 ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДП. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение били вписани данни на свидетели.

     След предявяване на акта, в графата за възражения въззивника не вписал такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.

Материалите били изпратени на ВРП с оглед преценка на престъпление от общ характер.

С постановление от 20.01.2020г. прокурор при ВРП  е прекратил наказателното производство по образуваното досъдебно производство, като копие от постановлението било изпратено на ОДМВР – ПП Варна.

     На 21.01.2021г. въз основа на постановлението на ВРП е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. на нарушенията административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.37 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДП и на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС .

     Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. П. и св.Т., както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства.

     По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. П. и св.Т., които са добили преки впечатления от следите върху превозните средства, възприели са показанията на двамата водачи относно ПТП и са установили механизма на ПТП. Двамата свидетели също так аса възприели , че въззивникът И. е напуснал местопроизшествието. Възприели са и завръщането му на място, както и обясненото от него относно причините за напускането.

     Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП; докладни записки и обяснения на въззивника И., отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушенията.

     Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след разследване на обстоятелствата на извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно са били определени санкционните норми на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 Правилно наказанията , наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били индивидуализирани в посока към предвидения в закона максимален размер, предвид на факта, че въззивникът И. е извършител на множество административни нарушения, видно от приложената справка за нарушител, както и предвид на факта, че от ПТП са настъпили вредни последици както за автомобилите, на които са били причинени материални щети, така и за водача на л.а. „Алфа Ромео“, на когото е била причинена телесна повреда. Наказанието по чл.179 ал.2 от ЗДП е с константно определен размер и същото правилно е било определено по своя вид и размер.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на НП, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

Счита се, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

 Съдът не констатира в хода на адмиинстративнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на закона , визирани с въззивната жалба. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушенията  и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, / доколкото в АУАН и впоследствие не са наведени възражения /  при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Формулира се искане съда да отмени НП, като счита, че същото е издадено след изтичане на срока за издаването му – повече от година след произнасянето на прокурора.

Доколкото наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН , произнасянето на наказващият орган не е обвързано с датата на постановлението на ВРП, а се базира на получаване на препис от същото. В тази хипотеза не текат и преклузивните срокове по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

 

На последно място, алтернативно счита, че НП следва да бъде отменено в частта по т.2, тъй като не е налице напускане на местопроизшествието.

Съдът не кредитира подобна позиция, тъй като от всички събрани доказателства по делото, включително и от обясненията, депозирани от въззивника И. се установява, че след ПТП, той не е останал на местопроизшествието , а го е напуснал, като се завърнал на място значително време след произшествието/ след повече от един час/.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

 С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

        

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :