МОТИВИ към Решение № 691/25.06.2020г. по
НАХД № 2044/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание спрямо обвиняемия Д.Г.Д.
с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление от общ характер, а
именно за това, че на
27.05.2020 г., в гр. Бургас, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1,
ал.2 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества, по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 -
Списък №1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина“, а именно - коноп с нето тегло 2.618 гр. със
съдържание на тетрахидроканабинол 17.30 % на стойност 15.71 /петнадесет лева и
седемдесет и една стотинки/ лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС
от дата 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен –
престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3,
т.1 НК.
В съдебно
заседание обвиняемият се явява лично и заявява, че се придържа към заявеното в
досъдебното производство и съжалява за случилото се.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание „Глоба” в минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. П.Х. – БАК заявява, че
не оспорва фактическата обстановка, така както е възприета от БРП, но посочва,
че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК и обвиняемият
да се признае за невиновен. Излага подробни аргументи в защита на тезата си,
като акцентира върху чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите
характеристични данни и малкото количество наркотично вещество. Алтернативно счита, че ако съдът признае Д. за
виновен следва да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Обвиняемият Д.Д. заявява, че се присъединява към
казаното от неговия защитник, а в предоставената възможност за последна дума
прави искане да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Д.Г.Д. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е
българин, български граждани, със средно образование, неженен. Работи като
сервитьор и има добри характеристични данни.
На 27.05.2020 г., в 05 РУ -
Бургас постъпила оперативна информация за лице, държащо в себе си наркотични
вещества. За проверка на въпросната информация, на същата дата, около 13,30
часа свидетелите: П.Д., А.С., Т.Т.и К.Т.- полицаи при Пето РУ - Бургас,
посетили Морската градина в гр. Бургас, където в района на заведение „***“, установили
обвиняемия Д.Д.. Полицейските служители извършили проверка на Д., при която
установили, че същият държи марихуана в предния ляв джоб на дънковия си
панталон. Д. предал доброволно наркотичното вещество, което било увито в жълт
станиол и представлявало един брой свивка с неправилна форма. При отварянето й полицаите
намерили суха, зелена, листна маса, реагираща при направения полеви тест на
канабис /марихуана/. Обвиняемият обяснил пред полицаите, че въпросното
количество държи за лична употреба.
Било образувано бързо
производство № 3388 ЗМ-290/2020г. по
описа на 05 РУ-Бургас. В хода на разследването, видно от заключението на вещото
лице по изготвената физикохимична експертиза, се установило, че гореописаната
суха, зелена, растителна маса има нетно тегло 2,618 грама и се определя като
коноп със съдържание на тетрахидроканабинол - 17,30 %. Д.
бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит признал за
стореното и изразил съжаление за постъпката си.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите П.Д. (л. 4 от ДП); А.С.(л.5
от ДП); Т.Т.(л. 6 от ДП); К.Т.(л. 7 от ДП) и от обясненията на
обвиняемия Д.Д. (л. 35 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 11 от ДП); заповед за
задържане по ЗМВР (л. 21 от ДП); протокол за личен обиск (л. 22 от ДП); разписка
(л. 25 от ДП); копие от диплома за средно образование (л.36-37 от ДП); писмо до
ЦМУ (л. 39 от ДП); приемо-предавателен протокол (л.40 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум (л.8 - 10
от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 13-16 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки, приложен на л. 17 от ДП.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, т.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане” на наркотично вещество.
Съдът счита, че от показанията на полицейските служители, обясненията на
обвиняемия и приложеното писмено доказателство – протокол за доброволно
предаване, безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската
проверка в джоба на Д. е намерена един брой свивка с неправилна форма,
съдържаща коноп с нетно тегло 2,618
грама. Това води до закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало
във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над него,
което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си Д. е „държал”
наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на
изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в
съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената ФХЕ веществото, което е било
държано от обвиняемия, е коноп с общо тегло 2,618 грама със съдържание на
тетрахидроканабинол - 17,30 %. Конопът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в
Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично
вещество по смисъла на ЗКНВП.
Обвиняемият Д. не е имал разрешително
за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и
именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК.
На последно място, съдът
счита, че деянието на обв. Д. носи всички признаци на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят
е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 г. на II н.о., Решение №
69/2010 г. на II н.о., Решение №
306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай количеството коноп е малко и
на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в
страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е
съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се
пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма
степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани
с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства,
свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за
това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият е млад човек, не е
осъждан и няма данни за негови противообществени прояви. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на
дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради
изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен
случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, както
пледира защитата. Деянието извършено от обвиняемия не може да бъде преценено
като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху
обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не
застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос
нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от обвиняемия
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. Изрично следва да се посочи, че макар
цената на наркотичното вещество за нуждите на съдопроизводството да е определена
на 15,71 лева (цената не е актуализирана от 1998г.), то ноторно е далеч
по-висока. Съдът отчита и че наркотичното вещество „коноп” е с доста висок
процент на активно действащия компонент – 17,30%, както и че държането се е
осъществило на обществено място – морската градина на Бургас, като очевидно
фактът на държането е станал достояние и на други хора, щом полицейските
служители са получили информация за него. От значение за преценка на степента
на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви данни Д. да страда от такава – т.е. не са
били налице улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или
физическа зависимост. Не следва да се
отминава обстоятелството, че към датата на деянието обвиняемият е бил в млада
възраст, но все пак е навлизал в зрялостта, при което извършеното не може да се
разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците
от извършването му. Обв. Д. е със средно образование, което безспорно също му е
позволило в нужната степен да осмисли и оцени всички фактори, около деянието
си.
Предвид всичко гореизброено
настоящият състав счита, че в конкретния случай приложението на институтът на
чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно, поради което и искането на защитата в
тази посока не може да бъде споделено.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Д. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че държейки го в себе си, той упражнява фактическа власт върху високорисково
наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемият
е искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В
същото време по отношение на Д. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, на обв. Д.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
тъй като предвиденото наказание в чл.
354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а
от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното
престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед
младата възраст на лицето и неголямото количество наркотично вещество, то и без
императивната разпоредба на чл. 78а, ал.5 НК – наказанието глоба в размер на
1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото са сторени разноски
в размер на 62,10 лева за изготвена ФХЕ, поради което и обвиняемият следва да
бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства, като
предвид характеристиките си - 1 брой плик с опаковки, приложен на л. 17 от ДП следва
да остане приложен по делото в срока на съхраняването му в архив, след което да
се унищожи заедно с унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред. Остатъкът
от наркотични вещества, предадени в ЦМУ с писмо рег. №3388р-8232/28.05.2020г. на
основание чл. 354а, ал. 6 НК следва да се отнеме в полза на държавата и да се
унищожи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.