Р
Е Ш Е
Н И Е № 43/6.3.2020г.
гр. Ямбол, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 444 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.Д.М. ***,
чрез адвокат М.А. ***, със съдебен адрес:***, кантора 208 против Решение №
2153-28-55/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-289/06.11.2019 г. срещу Разпореждане №
21107-28-91/23.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на Разпореждане №8/прот.№
N01354/14.10.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.2 КСО.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
защото не е приложена възможността регламентирана в § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО
за избор на механизъм за изчисляване на размера на отпуснатата пенсия и
оспорващия не е бил запознат със законовите промени при подаване на заявлението
си за пенсия, като за това не е бил информиран и от служителя на НОИ, с което
административният орган не е спазил задълженията си, произтичащи от принципа на
служебното начало визиран в чл.9 АПК, поради което се претендира за отмяна на
атакувания акт.
В съдебно заседание за оспорващия се явява
процесуалния му представител, който подържа жалбата на посочените основания с
искане да бъде уважена изцяло.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Х. оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
съображения отразени в депозирания
писмен отговор.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят И.Д.М. със Заявление № 2113-28-499/20.06.2019
г. подадено до ТП на НОИ-Ямбол е поискал да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, без да направи избор за начина на изчисляване на
пенсията, като е приложил описаните в заявлението документи, които са били
приети с нарочен акт.
С Разпореждане №4/npот.№N01243/16.07.2019
г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отпуснал лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО считано от 13.06.2019
г. на И.Д.М. по подаденото от него Заявление № 2113-28-499/20.06.2019 г.
Със Заявление № 21107-28-91/29.07.2019 г. до ТП на НОИ-Ямбол И.Д.М. е поискал личната му пенсия
да бъде изчислена по „старата методика“, която е по-благоприятна за него.
Приложено е и Заявление за отпускане на пенсия и добавки, в което е заявил, че при отпускане на исканата от него
пенсия, свързана с трудовата му дейност, желае нейния размер да бъде изчислен
по реда на чл.70, ал.4-7 КСО и е посочил избраните от него три последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. и от
осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на
пенсията.
С Разпореждане №8/npот.№N01354/14.10.2019
г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание
чл.99, ал.2, б.“д“ КСО във връзка с чл.10, ал.2 НПОС считано от 13.06.2019 г. е
изменил лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Д.М..
С Разпореждане № 21107-28-91/23.10.2019 г.
ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал въз
основа на подаденото от И.Д.М. Заявление № 21107-28-91/29.07.2019 г. да измени
Разпореждане №8/прот.№ N01354/14.10.2019 г. за изменение
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО, като
жалбата против Разпореждане № 21107-28-91/23.10.2019 г. е оставена без уважение с Решение №
2153-28-55/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, получено с известие
за доставяне на 29.11.2019 г.
Като доказателства по делото ответната страна е
представила заповед №1016-40-495/08.04.2019 г. на Управителя на НОИ, съобщения за провеждане на консултации от
служители-експерти при ТП на НОИ-Ямбол на изнесени работни места в гр.Елхово,
гр.Стралджа и гр.Болярово и създадените мобилни групи и образец на
протокол-декларация от проведена консултация.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 2153-28-55/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на И.Д.М. с вх. № 1012-28-289/06.11.2019 г. срещу
Разпореждане № 21107-28-91/23.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на Разпореждане
№8/прот.№ N01354/14.10.2019 г. за изменение на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО.
В съответствие с
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона.
Оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в
кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт
при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и
противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
Съгласно § 22ц,
ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г.
едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да
избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент,
изчислен по реда на чл.70, ал.4–7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е
по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат
документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за
времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени
документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1.
В § 22ц, ал.2 от
ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон
лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност,
с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната
такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно
правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия
размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.
Разпоредбата на
§ 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) влиза в сила на
04.05.2019 г.
Поради това и
доколкото Заявление №
2113-28-499/20.06.2019 г. от И.Д.М. с искане да му
се отпусне лично пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е направил избор
за начина на изчисляване на пенсията, е подадено на 20.06.2019 г., т.е. след
влизане в сила на посоченото изменение в КСО, то не е налице хипотезата на §
22ц, ал.1 от ПЗР на КСО.
За да е
възникнала възможността по § 22ц, ал.2 от ПЗР на КСО да се упражни еднократно
правото на избор по § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО е необходимо искането да е
направено в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, както и да е
направено или от лице с подадено заявления за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г. или от лице, на което
е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон.
В настоящия
случай посочените предпоставки не са налице, т.к. искането е направено в
6-месечен срок от влизането в сила на закона, но не от лице с подадено
заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата
след 31 декември 2018 г., т.к. към момента на направеното със Заявление № 21107-28-91/29.07.2019 г. искане да бъде изчислен размера на пенсията по реда на
чл.70, ал.4-7 КСО вече е било постановено Разпореждане №4/npот.№
N01243/16.07.2019 г., с което ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.2 КСО считано от 13.06.2019 г. на И.Д.М. по подаденото от него Заявление №
2113-28-499/20.06.2019 г., т.е. било е реализирано упражненото със заявлението
право и лицето вече не е било с подадено заявление, а с отпусната пенсия.
Не е осъществена и втората алтернативна предпоставка –
правото да е упражнено от лице, на което е отпусната такава пенсия до влизането
в сила на този закон-04.05.2019 г., защото пенсията е отпусната считано от 13.06.2019
г., т.е. след влизане в сила на §22ц,
ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.).
Не могат да
бъдат споделени доводите на оспорващия за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в нарушаване на заложения в чл.9 АПК основен принцип
на служебното начало.
Според същия при
условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да
проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на
акта е предоставено на свободната му преценка, като административният орган
събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите
лица, респ. административният орган осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството, включително със споразумение.
Така заложените
начала повеляват на административния орган да изпълнява задълженията си в хода
на производството и да съдейства за законосъобразно и справедливо решаване на
въпроса, но същия няма право, нито възможност да заменя волята на страните при
формулиране на техните искания, т.к. това е извън обхвата на служебното начало.
В същия аспект
са и разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК, според които индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая, съответно че доказателствата се събират служебно от
административния орган.
В тази връзка
обаче следва да се направи разграничението, че както се изясняват само тези
факти и обстоятелства, които са от значение за случая, така и служебно се
събират единствено доказателствата, които са във връзка с направеното искане,
което слага началото на административното производство и определя неговия предмет,
но не и такива, които не са във връзка с направеното искане.
Независимо от
това, в настоящия случай и с оглед настъпилите законодателни промени, административният
орган, видно от приложените по делото заповед и съобщения, е организирал
информационна кампания за запознаване на гражданите с разполагаемите
възможности при подаване на заявления за отпускане на пенсия, за да се ограничи
до минимален размер накърняването на правата им. Отделен и независещ от
усилията на служителите на НОИ е въпроса дали съответните адресати ще се
възползват от предоставената им информация при подаване на заявленията си, но
последното не може да обуслови порочност на атакувания административен акт.
Предвид
посоченото Решение №
2153-28-55/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на И.Д.М. с вх. № 1012-28-289/06.11.2019 г. срещу
Разпореждане № 21107-28-91/23.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на Разпореждане
№8/прот.№ N01354/14.10.2019 г. за изменение на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО е валидно, като
издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на
дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на
процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на И.Д.М. ***,
чрез адвокат М.А. ***, със съдебен адрес:***, кантора 208 против Решение №
2153-28-55/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата му с вх. №
1012-28-289/06.11.2019 г. срещу Разпореждане № 21107-28-91/23.10.2019 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано
изменение на Разпореждане №8/прот.№ N01354/14.10.2019
г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО.
ОСЪЖДА И.Д.М. ***, чрез адвокат М.А.
***, със съдебен адрес:***, кантора 208 да заплати
на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се
чете