Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ...от 16.12.2010 година по гр. д. № .../2010 година Районен съд – град Елена е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „А. Т.” А. – град С. против З. „У. – Р.” – село Р., община З. осъдителен иск за сумата 1 304.24 лева, представляваща обезщетение поради неизпълнение на уговорено в натура наемно плащане, произтичащо от Договор за наем на земеделски земи от 27.02.2008 година. „А. Т.” А. е осъдено да заплати на ответника З. „У. – Р.” направените от кооперацията по делото съдебни разноски в размер на 345.00 лева. Недоволен от така постановеното решение е ищецът „А. Т.” А. – град С., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това чрез своя пълномощник, адв. Н. П.. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Твърди, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че със З. „Успех – Р.” са били в договорни отношения, като са сключили договор за наем на земеделска земя на 27.02.2008г. Поради неизпълнение на договорното си задължение за заплащане на наемната цена, уговорена в натура, дружеството е предявило първоначално иска си, като е претендирало обезщетение, вместо реално изпълнение, произтичащо от неизпълнението на поето договорно задължение. Твърди, че поисканото от него в първото по делото заседание изменение на първоначално предявения иск е изцяло в съответствие със съдопроизводствените правила и е законосъобразно. Излага съображения за допустимостта на направеното от него по реда на чл. 214 ГПК изменение. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено. Алтернативно моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато на Районен съд – град Елена за ново разглеждане. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемата З. „У. – Р.” – село Р., община З. заема становище чрез своя пълномощник адв. А. Ч., че въззивната жалба на „А. Т.” А. – град С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея за въззивната инстанция разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „А. Т.” А. – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. „А. Т.” А. основава отхвърлената й с обжалваното решение искова претенция на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като претендира З. „У. – Р.” да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 304.00 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор за наем на земеделска земя, сключен между тях на 27.02.2008 година. Видно от исковата молба, „А. Т.” А. – град С. е предявило първоначално исковата си претенция като обезщетение вместо реално изпълнение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ответната кооперация. Договорът, сключен между страните, предвижда наемната цена, уговорена между тях, да се заплаща в натура, а именно по 30 кг. пшеница за един декар отдадена под наем земеделска земя. Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че за него липсва интерес от реално изпълнение поради забавата, в която е изпаднала кооперацията. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение от едната страна по договора, изправната страна може да претендира изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение, като пътят за защита на кредитора се определя от собствената му преценка. В първото по делото заседание адвокатът на ищеца е отправил до съда искане за изменение на първоначалния иск, като същият да се счита предявен не за обезщетение, дължимо поради неизпълнение на договорното задължение от страна на З. „У. – Р.”, а като иск за реално изпълнение на задължението за наемно плащане. С протоколно определение от 02.11.2010г. на Районен съд - град Елена, искането на ищцовото дружество е оставено без уважение. Първоинстанционният съд е приел, съответно, че с направеното искане се стига до изменение на основанието и петитума на предявения иск, което е недопустимо; че се изменя правното основание на исковата претенция от чл. 79, ал. 1 ЗЗД на чл. 232, ал. 2 ЗЗД и че е направено искане за изменение на иска както по основание, така и по размер. В тази връзка следва да се има предвид, че определението на съда по исканото изменение на първоначално предявения по делото от „А. Т.” А. иск не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от групите определения, предвидени в чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. Същото обаче се контролира и проверява относно неговата законосъобразност по повод обжалване на постановеното от съда решение по делото. В този смисъл са правната теория и трайна съдебна практика /определение от 10.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 238/2009 г., II т. о. и определение № 77 от 1.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 427/2010 г., II г. о./. В конкретния случай предпоставките за допустим¯ст на направеното от „А. Т.” А. искане за изменение на иска са били налице. На първо място, искането е своевременно направено – в първото заседание за разглеждане на делото, при което и по аргумент от чл. 100 ГПК, молбата за изменение на иска може да бъде и устно изложена пред съда. Писмената форма е предвидена за извършване на процесуалните действия извън съдебно заседание. Становището на първоинстанционния съд относно задължителната писмена форма за допустимост на искането за изменение на иска не намира опора в закона. На следващо място, вярно е, че съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК е недопустимо едновременното изменение на основанието и петитума на иска, но в настоящия случай това не е така. Основанието на всеки иск са фактическите твърдения и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира своето право, а не самото право. Това са фактите, от които произтича заявеният петитум. При разглеждане на спора по делото е видно, че чрез заявеното от ищеца искане за допускане на изменение на иска, последният променя петитума на иска си, търсената от него защита на материалното право, но не и основанието за това. Ищецът запазва фактическите си твърдения, а именно, че е в договорни отношения с ответника по делото, че кооперацията е неизправна страна по договора, сключен между тях, поради което се променя само искането, отправено до съда. С исковата молба е отправено до съда искане за присъждане на обезщетение вместо изпълнение, произтичащо от виновното неизпълнение на договор, а с молбата за изменение е направено искане за реално изпълнение, произтичащо от същото правно основание – неизпълнение на договорно задължение. Поради тези съображения следва да се направи и разлика между изменение на иска и правната квалификация на същия, доколкото първоначално е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а при исканото изменение, той следва да се квалифицира като иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.Преминаването в течение на производството пред първата инстанция от иск за парично вземане - към иск за реално изпълнение, не е в нарушение на правилата на чл. 214 ГПК, досежно изменението на иска, в какъвто смисъл е и решение от 7.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 529/2005 г., ТК, I о. Без да е било променяно основанието на иска е било поискано от първостепенния съд изменение единствено на петитума на исковата претенция, посредством преминаване от искане за присъждане равностойността на родово определени вещи, към иск за реално предаване на такива (определени по своя род). Изложеното налага извода, че като не е разгледал делото с оглед направеното от „А. Т.” А. в съдебно заседание на 02.11.2010 година изменение на първоначално предявения от дружеството по делото иск, първоинстанционният съд е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 214 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може без да измени основанието, да измени своето искане, като в този случай допускането на изменението не е предоставено на преценката на съда, дали това е уместно с оглед защитата на ответника. Налице ли са основанията за това, съдът е длъжен да допусне исканото изменение на петитума на предявения иск. При положение, че не е налице едновременно изменение и на основанието, и на петитума, съдът е длъжен да разгледа делото с оглед направеното изменение. Искът се смята предявен с оглед последното искане. В този смисъл е и решение № 741 от 16.03.1970г. на ВС по гр. д. № 279/70г. , І г. о. В случая ищецът, като е изменил първоначалното си искане, не е изменил и основанието на иска си, което се състои във фактическото твърдение, че с ответната кооперация са в договорни отношения и последната не е изпълнила своето договорно задължение, на което се основава както първоначалната му претенция, така и изменената. Поради това и съгласно чл. 214 ГПК, съдът е следвало да разгледа иска с оглед на изменения петитум. Като е отказал да разгледа делото с оглед на последното валидно направено искане, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „А. Т.” А. – град С. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството решение е процесуално недопустимо, поради което и като такова същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Районен съд – град Елена за произнасяне по предявения иск, с оглед направеното от ищеца, сега въззивник, в съдебно заседание на 02.11.2010 година изменение на първоначално предявения от него по делото иск. Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № ... от 16.12.2010 година на Районен съд – град Елена по гр. д. № ..../2010 година. ВРЪЩА делото на Районен съд - град Елена за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на съда по предявения от „А. Т.” А. иск, с оглед направеното от дружеството в съдебно заседание на 02.11.2010 година изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Препис от рещението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |