Решение по дело №1260/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕООД Чембо Юнион Груп – [населено място], ЕИК *********, срещу Решение №88 от 30.09.2024г., постановено по анд №476 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че дружеството се занимава с търговия на едро и дребно и тази връзка притежава склад. С оглед различното време на доставки на стоки на едро и нуждата да се пакетират ползвало наемни лица по граждански договори. Работата не изисквала пълно работно време и била неопределена по количество и вид, не можело да се гарантира заетост на работниците през наемния период. Съществували дълги периоди от време, през които не се осъществявала никаква дейност, но и такива, през които било необходимо пакетиране на определени продукти за кратък срок. Затова били сключвани тримесечни бланкетни договори за извършване на определена работа, в които било конкретизирано какво точно трябва да извърши съответният работник. Тези обстоятелства не били съобразени от проверяващите, които не търсели при проверката друг вид договор, освен трудов за установеното на място лице, и не било изследвано на какво основание било направено заплащането на същото това лице на 30 лева. Проверката била по сигнал от полицията и проверяващите не установили лично нито едно от посочените нарушения, а лицата в склада дали писмени обяснения по предварителни бланки и под диктовка, без да могат да откажат да попълват поради страх от задържане от полицията. Констатациите на проверяващите се основавали изцяло на сведения на полицията, което поставяло под съмнение реалните факти. Не била доказана съставомерност на деянието. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно, както и претендира направените разноски.

Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е изменил Наказателно постановление №26-2300010/26.01.2023г., с което за нарушение на чл.61, ал.1 във вр. с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на ЕООД Чембо Юнион Груп е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева, като намалил наказанието на 1 500,00 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Безспорно било установено, а и не се оспорвало от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и НП дата лицето З. Д. Х. извършвала работа по пакетиране на стоки във връзка с дейността на търговеца, както и че с нея не бил сключен трудов договор. Отхвърлил твърдението на дружеството за извършване на определена работа от страна на лицето на основание граждански договор. Представеният такъв от дата 12.12.2022г. бил привиден, за прикриване на трудово правоотношение, а и при проверката на 14.12.2022г. не бил представен на органите на ДИТ. Такъв договор не бил представен и при проверката на документи от 20.12.2022г. Освен това З. Х. собственоръчно отбелязала в попълнената декларация при проверката, че с нея не бил сключен нито трудов, нито граждански договор. Същото изявление в писмено изложение направил и управителят на дружеството. Гражданският договор бил представен след издаване на НП и при подаване на жалба против него, и не бил вписан и деклариран при сключването му. По тези съображения съдът приел, че гражданският договор се използва единствено за защитна версия и не отговаря на обективната действителност. Наличието на сключен граждански договор, както и останалите събрани доказателства, не подкрепят извода на дружеството, че З. Х. била ангажирана да извърши определена работа – преопаковане на захарни изделия и нехранителни стоки. Налице били по-голяма продължителност и цикличност на трудовата дейност, с които се характеризирало трудовото правоотношение, а и освен това имало други елементи на последното като работно време, място на предоставяне на труда, почивка, възнаграждение и извършване на работата изцяло с материали, предоставени от дружеството. Всичко това показвало, че Х. престирала труд, поради което съществувало трудово правоотношение. Извършеното нарушение правилно било квалифицирано от АНО и доказано по безспорен начин. Не била налице хипотезата по чл.415в, ал.1 от КТ. По отношение на наложеното наказание съдът констатирал, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи определяне на санкция в размер над минимално предвидения в закона, а освен това не били отчетени и смекчаващи отговорността обстоятелства като липса на данни, че има извършени други предишни нарушения на трудовото законодателство, че са предприети мерки и че била заявена готовност за спазване на всички законови изисквания. Всичко това обосновавало налагане на имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева.

Така постановеното решение е правилно.

При провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.

Според настоящия състав на съда, а както и районният съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – З. Х., в момента на проверката в Склад за търговия на едро и пакетиране на хранителни и нехранителни стоки в [населено място], е била заварена на работна маса в помещението, изпълнявайки възложената ѝ работа – пакетиране на стоки, т.е. намирала се е и на конкретно определено работно място. Няма спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него – в т.ч. и място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно трудово възнаграждение с постоянен характер, както и периодичност на изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Районният съд е изяснил разликата между трудов договор и граждански договор, състояща се в техния предмет – с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат, както и е направил правилен извод относно наличието на нарушението, като е приел, че Х. извършвала работа по пакетиране на стоки във връзка с дейността на търговеца, както и че с нея не е бил сключен трудов договор, и отхвърлил твърдението на дружеството за извършване на определена работа от лицето на основание граждански договор, а и представеният такъв бил привиден. Тези изводи на въззивната инстанция напълно се споделят от настоящия състав. Безспорно е установеното, че към датата на нарушението – 14.12.2022г., няма сключен валиден трудов договор между жалбоподателя и З. Х., а обсъденият граждански договор от 12.12.2022г. не променя правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. С оглед факта, че гражданският договор не е представен в хода на проверката на място на 14.12.2022г. и при проверката на документи на 20.12.2022г., нито след това, а едва след издаване на НП, правилно съдът е счел, че е този договор е привиден и записаното в него не отговаря на обективната действителност. Извършваната дейност в проверявания обект представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Неоснователни са наведените с касационната жалба оплаквания в насока, че се касаело до дейност, която може да бъде възложена с граждански договор. В случая са налице всички елементи на трудово правоотношение, като с оглед доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, както правилно е приел и районният съд, е била направен опит да се прикрие съществуването на трудово правоотношение и не е налице гражданско. От събраните доказателства се установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време при уговорено трудово възнаграждение и почивка, както и че лицето е било заварено на място от проверяващите, като така са налице характерните елементи на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила. Именно поради това отношението е следвало задължително да се уреди като трудово със сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор. Всички тези елементи на трудовото правоотношение се установяват по несъмнен начин от доказателствата и данни по делото, в т.ч. и от показанията на свидетелите. Установява се от доказателствата и че нарушението е констатирано лично от проверяващия екип на ДИТ Хасково, т.е. реалните факти по случая не се основават на сведения на други органи, както се твърди в жалбата.

Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.

Обосновани са изводите на районния съд за намаляване на размера на санкцията с оглед това, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи налагане на наказание в размер над минимално предвиденото в закона, както и тези за неотчетени от АНО смекчаващи отговорността обстоятелства. Съответно при това положение правилно съдът е изменил НП, като е намалил санкцията от 2 000,00 лева на 1 500,00 лева.

Поради изложеното, касационният състав счита, че жалбата е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил и анализирал всички събрани доказателства и въз основа на тях е направил обоснован и правилен извод.

С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, направено от представляващия ответната страна – юрк. възнаграждение в минималния предвиден размер от 80,00 лева с оглед чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88 от 30.09.2024г., постановено по анд №476 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград, с което е изменено Наказателно постановление № 26-2300010/26.01.2023г., с което за нарушение на чл.61, ал.1 във вр. с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на ЕООД Чембо Юнион Груп – П., е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, като наказанието е намалено на 1500,00 лева.

ОСЪЖДА ЕООД Чембо Юнион Груп – П., ЕИК *********, да заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково направените по делото разноски за юрк. възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.