О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV -567 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети и шести
март, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 415 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на С.С.Л. *** – ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №2625/18.12.2018год., постановено по гр. дело №3665 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 год., в частта, с което е прието за установено, че
въззивникът дължи на ищцата С.А.С., част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №911/02.03.2018г. по ч.гр.д.№1342/2018г. на
БРС, а именно:3088.54 лева – главница, обективираща погасени наемни вноски,
погасени от ищцата за ползването на съвместно нает имот в Лондон, ведно със
законната лихва, считано от 22.02.18г. до окончателното й изплащане; 378.81
лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение, като счита същото на първо място за недопустимо – като постановено
свръх петитум. В тази връзка са изложени съображения за противоречие в
основанието, на което се претендира сумата, посочено в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл422 ГПК.
Евентуално решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно и се претендира отмяната му в обжалваната част, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. В тази
връзка са изложени съображения за установена чрез съдебно – графологическа
експертиза неистинност – неавтентичност на декларацията, от която ищцата черпи
правата си; доколкото в последствие е заявено, че претенцията обхваща разходи
за наеми и други за съвместно обитавано жилище, не е направено уточнение за кои
месеци са и за какви други разходи претендираните суми. Това е затруднило
защитата на ответника, който се е бранил срещу заявените фактически твърдения
относно декларацията; при липсата на други фактически твърдения за основанието
за дължимост на сумата, той не е имал доказателствена тежест да ги оборва.
Изложени са оплаквания за фактически неточности и
погрешни изчисления, извършени от съда,
на база ирелевантни за спора факти и обстоятелства и на такива, които не са
били наведени от страните и не са ангажирани доказателства за тях.
На следващо място според въззивника, съдът е
кредитирал безрезервно косвени показания на заинтересувания свидетел Проданов,
който не познава ответника и фактите и обстоятелствата, за които свидетелства
са му споделени от ищцата. Обратно – не са взети предвид показанията на
свидетеля – очевидец Димитров, безпристрастен и незаинтересуван.
Оплаквания са изложени досежно кредитираните от
съда писмени доказателства – водена между страните кореспонденция, само в
частта, в която тя съвпада с показанията на св.Проданов. Според въззивника,
кореспонденцията само по себе си установява друга фактическа обстановка,
подкрепена и от показанията на св.Димитров – че отношенията между страните са
били уредени към 25.11.2016г.
Не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 07.01.19г., чрез адв.Н.. Въззивната жалба е подадена на 18.02.19г.
– в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът е уважен. Следователно
жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ответника е връчен на ищеца С.А.С., чрез адв.Б. на 05.03.2019г. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Според въззиваемата, първоинстанционният съд
коректно е отразил обективната обстановка, установена от представените доказателства
и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи.
От представените писмени
доказателства се установяват признанията на въззивника – че дължи на ищцата
суми, извинения за забавата и обещания да се погасят в най-кратки срокове,
което се потвърждава от показанията на свидетелите. Показанията на свидетелите
съвпадат в установяване на факти за знание за задължения на ответника спрямо
ищцата за разходи и наеми.
Оплакванията на въззивника
за процесуални нарушения, съставляващи даване на ход на нередовна искова молба
се опровергават с твърдението, че ответникът не е оспорил доклада, направен от
съда. В исковата молба е посочено, че източник на задължението не е самата декларация,
тя само го удостоверява; източник са дължимите наемни вноски и разходи.
Не са направени
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №415/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 25.03.19г.
- на 22.04.2019г. от 14.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба ДА СЕ ВРЪЧИ на
въззивника.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.