Р Е Ш Е Н И Е
Номер / .12.2020 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар: Наталия Зирковска
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ТОНИ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2344 по описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба от „В.-***, представлявано от управителя Р.М.В., против Решение №260004/27.08.2020г по АНД №200/2020г на РС – Провадия, ІV с-в, с
което е потвърдено издаденото от Директора на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД „Контрол на
пазара” при КЗП НП №В-0046958/17.12.2019г и наложената на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв. на
осн.чл.197 от Закона за защита на потребителите. Релевирани са основанията по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 и т.3
от НПК, приложими по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, описани
и подробно мотивирани в жалбата, въз основа на които се претендира отмяна на
решението на ВРС и на НП като незаконосъобразни. В съдебно
заседание, редовно призовано, дружеството-касатор не се представлява; с писмена
молба управителят поддържа
изцяло жалбата, като твърди и недоказаност на вмененото им административно
нарушение, и настоява за уважаването й.
Касационният ответник, надлежно уведомен, не се
представлява в съдебно заседание; чрез процесуалния си представител ю.к.Недева
е депозирал писмена молба със становище за неоснователност на жалбата и
настояване за оставянето й без уважение, както и с претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция намира, че жалбата е
неоснователна.
След анализ на
събраните в производството пред него гласни и писмени доказателства, с
проверяваното си решение въззивният съд приел от фактическа страна, че на 30.10.2019г
по повод жалба от потребител св.Христина Х. и нейна колежка – инспектори в КЗП –
РД – Варна, извършили проверка на търговски обект – борса за дърва в
с.Тутраканци, общ.Провадия, обл.Варна, в работното му време, докато там били
обслужвани клиенти. Проверяващите констатирали, че на входа на обекта – както
на оградата и портите на дворното място, така и на фургона, където присъствала
св.М.К.– технически секретар във „В.-05“ ЕООД, нямало поставена информационна
табела с информация за работно време, фирмата и адреса на търговеца, името и
фамилията на лицето, отговорно за обекта. Съдът приел, че показанията на св.Х.
се потвърждават от св.К., която разпитана в съдебно заседание сочи, че е
възможно посочената информация да е липсвала при проверката, което се дължало
на честото й отлепване и падане в резултат на вятър, дъжд и други климатични
условия, или поради откъсването й от клиенти, за да вземат данните за
търговския обект. В хода на документалната проверка управителят предоставил на
проверяващите поставената на входа на търговския обект информационна табела,
представляваща бял лист формат А4 с посочени работно време, адрес на обекта,
Булстат и адрес на МОЛ Р.В., както и телефон за връзка. За установеното
административно нарушение, квалифицирано по чл.8 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, св.Х. съставила АУАН от 15.11.209г против дружеството, предявен лично на управителя без възражения –
такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било
издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя
и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.197 от ЗЗП наложил
на дружеството имуществена санкция в размер на 500лв.
При така
установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, като описал приложените по АНП
заповеди за упълномощаването им, и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Актът
е съставен в присъствието на управителя на дружеството и е подписан от свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, което е изрично
отбелязано в него. По-нататък съдът приел, че в случая са спазени и
изискванията за съдържание на АУАН и на НП съгл.чл.42 ичл.57 от ЗАНН, като и
двата акта съдържат пълно и детайлно описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата по извършването му, нарушителят е индивидуализиран с
наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, имената на управителя и ЕГН,
адрес, а в НП са изброени и доказателствата, които го потвърждават. При тези
констатации ПРС приел, че в настоящото АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП. По
приложението на материалния закон съдът приел, че нарушението правилно
квалифицирано, обективно съставомерно по чл.8 ал.1 от ЗЗП, и е доказано с
показанията на актосъставителя. Изложил е мотивирани съображения за отказа си
да квалифицира случая като маловажен, а именно – нарушението не се отличава със
степен на обществена опасност, различна от обичайнате за този вид; в процесния
случай са липсвали и трите изискуеми елементи на информацията, предвидена с
чл.8 ал.1 от специалния Закон; липсва яснота в какъв период от време
потребителите са били лишени от тази информация, а това, че е извършено за
първи път, е отчетено от АНО при определяне размера на имуществената санкция в
специалния минимум от 500лв. по приложимия чл.197 от ЗЗП. С тези съображения
ПРС потвърдил НП изцяло.
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло така достигнатите правни изводи на
предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, и се
позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.
Всички възражения
на касаторите се преценяват като неоснователни.
Така на първо
място противно на поддържаното от касаторите, ПРС е обсъдил всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, и конкретно – показанията на св.М. К.,
служителка на „В.-05“ЕООД. На стр.2 – гръб на решението, абзац 5, ПРС е
коментирал, че показанията на актосъставителката се потвърждават от тези на К.,
като конкретно и коректно ги е цитирал относно изложените от последната фактори,
поради които е възможно при проверката информационна табела да е липсвала на
входа на обекта. При това спазвайки правилата на формалната логика съдът
правилно е приел, че показанията на К. не са годно доказателство в подкрепа на
тезата на наказаното дружество, че такава табела е била поставена на входа на
фургона, и не опровергават показанията на актосъставителката в обратния смисъл.
От друга страна твърденията на касаторите за липса на мотиви на съдебното
решение или евентуално – за тяхната формалност и лаконичност, се опровергават
от простия му прочит – видно е, че съдът е извършил служебно дължимата проверка
за законосъобразност на НП и на проведеното АНП в пълнота, без да е пропуснал
нито един от аспектите на проведеното пред АНО производство, и е изложил
мотивирани съображения по всички възражения на настоящите касатори, давайки
отговор на релевантните за спора въпроси. Вярно е, че мотивите са кратки, но правната
им стойност обичайно не се измерва с обема, а със съдържанието им, и в
настоящия казус то е изчерпателно досежно главните подлежащи на установяване и
доказване факти предвид ниската правна сложност на казуса. Поради изложеното този
съдебен състав приема, че при постановяване на проверяваното решение ПРС не е
допуснал съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни
основания.
Въззивният съд е
приложил правилно и материалния закон. Твърденията на касаторите за
недоказаност на вмененото им нарушение са опровергани от доказателствената
съвкупност по делото. Чрез показанията на актосъставителя, той и установил
нарушението, потвърдени от служителката на „В.-05“ ЕООД, се установява по
категоричен начин, че в деня на проверката никъде в търговския обект – нито на
оградата и портите на дворното място, нито на видно място на фургона, ползван
като офис, е имало поставена информационна табела със съдържанието по чл.8 ал.1
от ЗЗП, независимо от причините за това, с което е изпълнен обективният състав
на вмененото на дружеството нарушение. Нещо повече – от показанията на К. може
да се направи извод, че това нарушение е извършвано систематично в обекта
поради естеството на използвания за табелата материал и посочените причини от
обективно /климатични влияния/ и субективно /поведение на клиенти/ естество. Същевременно
от представената от Р.В. т.нар. информационна табела, а именно –принтиран бял
лист формат А4 по АНП е видно, че дори такава „табела“ да е била поставена
някъде на територията на борсата за дърва, тя не отговаря на изискванията на
чл.8 ал.1 от Закона, понеже там не фигурира наименованието на ЮЛ, стопанисващо
търговския обект, което също е достатъчно за обективната съставомерност на
нарушението. Поради това обжалваното решение на ПРС не е постановено и при
неизяснена фактология.
Посочването на
датата на проверката като дата на нарушението от една страна не влече порок на
НП, понеже то действително е установено от служителите на КЗП именно в хода на
проверката на обекта по повод потребителска жалба по друг повод, а от друга –
посочването само на дата, а не на период на неизпълнението на задължението на
ЕООД е в негова полза, понеже в противен случай би била наложена различна –
по-висока по размер – санкция. В тази
връзка – наложената с НП санкция от 500лв. е в специалния минимум по чл.197 от
ЗЗП, въззивният съд не може да я промени поради изричната забрана с чл.27 ал.5
от ЗАНН, поради което и няма никаква нужда от по-задълбочено обсъждане.
В заключение – АНО
не е допуснал нарушение на материалния закон, неизлагайки аргументи за
извършена проверка по приложението на чл.28 от ЗАНН. В чл.57 от ЗАНН са
изброени задължителните реквизити на НП, и такова обсъждане и произнасяне там
не фигурират, поради което няма основание липсата им в оспореното от „В.-05“
ЕООД НП да бъде ценено като каквото и да било нарушение. Въззивният съд на свой
ред е изпълнил задължението си да обсъди и това възражение на настоящите
касатори, като е изложил мотивирани съображения за липсата на основания случаят
да бъде квалифициран като маловажен. И не на последно място – въпреки че претендира
такава квалификация, представляващият „В.-05“ ЕООД не е посочил в касационната
жалба нито един факт и нито едно конкретно обстоятелство, които според него
квалифицират случая като маловажен, което е обяснимо с липсата на такива в
настоящия казус.
При горните
констатации касационният съд намира, че проверяваното решение на ПРС е
обосновано, правилно и законосъобразно,
и не е обременено с релевираните от
касатора пороци. Изложеното налага отхвърляне на неоснователната касационна
жалба, за да бъде дадена възможност на потвърденото с въззивното съдебно
решението НП да влезе в сила и да породи целените правни последици.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в
размер на 80лв. на осн.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното
и на осн.чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260004/27.08.2020г по АНД №200/2020г
на ПРС, ІV с-в, с което е потвърдено издаденото от Директора
на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна към ГД „Контрол на пазара” при КЗП НП №В-0046958/17.12.2019г и
наложената на „В.-***, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 500лв. на
осн.чл.197 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА В.-***, ЕИК *********,
да заплати на КЗП – ТД – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.