№ 24910
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119226 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-автотехническа експертиза,
както и поисканите от страните свидетели при режим на призоваване.
Искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. № 71299/2022 г. по описа на 145 състав,
Софийски районен съд е основателно.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 600 лв., от които 200 лв.,
вносими от ищеца и 400 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да бъде призован след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на механизма на
настъпване на ПТП чрез разпит на свидетеля О. М. Д., който да бъде призована от адрес: гр.
С., при депозит в размер на 40 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и
на свидетеля П. М., с адрес: гр. Б., при депозит в размер на 50 лв., вносим от ответника в
1
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 71299/2022г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.11.2023г. от 11.10 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът З.“ дължи на ищеца З. сумата от 4877,33 лева., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски,
за причинените вреди на лек автомобил „Т.“ с Д., в резултат на ПТП от 03.10.2021г.,
настъпило в гр. Б. по вина на водача на автомобил „М., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането както и сумата от 383,41 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 21.03.2022 г. до 28.12.2022г., за които суми била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71299/2022 г. по описа на 145 състав,
Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 03.10.2021 г. в гр. Б., около 17.45 ч. лек автомобил „Т.“ с ДК №
. се е движил по ул. „П.“ с посока Колеж по туризъм в отсечката между улиците „Т.. В
същото време от гараж на нивото на тротоара, перпендикулярно на улицата, излязъл на
заден ход автомобил „М., в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие
/ПТП/, документирано с Двустранен протокол за ПТП от 03.10 2021 г. Твърди, че причина за
настъпване на произшествието е противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил „М., който не преценил правилно пътната обстановка, като се движил на заден
ход, без да се убеди, че пътят е свободен и има условия за маневрата. Посочва, че лек
автомобил „Т.“ с Д. бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД
„А.” с полица № . със срок от 17.08.2021 г. до 16.08.2021 г. Твърди, че към датата на
застрахователното събитие автомобил „М. е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при Застрахователно акционерно дружество З.. Посочва,
че в резултат на гореописаното ПТП, на 05.10.2021 г. в ЗАД “А.” АД е било подадено
Заявление за изплащане на обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПС” с искане
за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка
„Каско” автомобил и била образувана преписка по щета № .. Стойността на вложените части
и материали и калкулирания труд за извършения ремонт на автомобил марка „Т.“ с Д.
възлизала на сумата от 4862,33 лева съгласно Доклад по щета по преписка от 05.01.2022 г.
Сочи, че сумата за извършената ремонтна услуга е била заплатена от ЗАД „А.”, видно от
2
платежно нареждане с № П 27248360 от 07.02.2022 г. Твърди, че е изпратил регресна покана
до ответника, която било получена на 21.02.2022 г., придружена с цялата ликвидационна
преписка, като ответното дружество било поканено да заплати сумата в размер на 4877,33
лв., но в отговор на поканата ответното дружество възразило, че не са налице основания за
уважаване на регресната покана. Моли да бъдат уважени предявените искове и да му се
присъдят разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответното дружество, с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на
настъпилото ПТП, както и че същото е настъпило по вина на водача на автомобил „М..
Оспорва настъпилите вреди на застрахования при ищеца автомобил да са в причинна връзка
с настъпилото ПТП, както и размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че
процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Т.“. Твърди, че
към момента на ПТП МПС „М.“ е било паркирано, като с едната си половина било на
тротоара, а с другата – в гаража, без в него да има водач и без да стърчи/навлиза в пътната
лента. Твърди, че водачът на л.а. „Т.“ е признал вината си в подписния между водачите
двустранен констативен протокол. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования при ищеца лек автомобил поради нарушение на чл. 20
ЗДвП. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ е да
докаже, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава за плащането
му и размера на дължимото обезщетение за забава.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземанията на ищеца чрез плащане, а по възражението за съпричиняване – твърденията си,
че водачът лек автомобил „Т.“ е нарушил правилата на чл. 20 от Закона за движението по
пътищата, както и твърденията си, че към момента на ПТП автомобил „М.“ е бил паркиран,
като с едната си половина бил на тротоара, а с другата – в гаража, без в него да има водач и
без да стърчи/навлиза в пътната лента.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
3
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4