Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 12.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд ,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на трети февруари ,
през две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря С. М. ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 1313 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод
исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, район „Красно село „ ул. „Шандор Петьофи“ №
10 с управител Р. В.
против Г.Р.Х. ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата си молба ищецът чрез
своя процесуален представител твърди, че на 26.09.2011 г. „Уникредит кънсюмър
Файненсинг“ АД е сключило договор с Г.Р.Х. – кредитополучател и във връзка с това с
поръчителя Р. Л. Х. за отпускането на кредит в размер на 8799.30 лв., от който
чиста стойност на кредита 7500,00 лв., комисионни 262.50 лв., застрахователна
премия 1036.80 лв. като неразделна част от подписания договор за кредит бил и
погасителен план към него, според който сумите по кредита е следвало да бъдат
погасени чрез 120 месечни вноски, считано от 28.10.2011 г. до 28.10.2021 г.
Твърди се, че през месец август 2013 г. длъжникът за пореден път не погасил
изцяло дължимата за съответния месец вноска, което довело до настъпване на
поетите ангажименти от страна на кредитополучателя към кредитодателя. В тази
връзка на основание чл.16, ал. 2а от Общите условия за кредитиране на
посоченото по-горе дружество на 18.09.2013 г. сумите по кредита са били обявени
за предсрочно изискуеми. На 20.09.2013 г. бил сключен договор за прехвърляне на
вземания и цесия и по силата на него ищцовото дружество придобива вземанията на
кредитодателеля срещу ответника. Твърди се, че цесията е била съобщена надлежно
на длъжника Г.Р.Х., като се поддържа, че с цел уреждане на извънсъдебно
погасяване на вземането, ищцовото дружество е направило опит да осъществи
контакт с длъжника. Независимо от това обаче, ответникът отказал да отговори на
последващите телефонни повиквания, както и да осъществи среща с цесионера. Във
връзка с това ищецът поддържа, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което
е било образувано ч.гр.д. № 5017 от 2015
по описа ПРС, по което длъжника бил
подал възражение в срок. С това се обосновава правния интерес по предявяването
на настоящия иск като се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземанията на ищцовото
дружество съществуват и са в претендирания в заповедното производство размер.
Сочат се доказателства и се претендират разноски.
На основание чл. 219 ал.1 ГПК
като трето лице помагач на страната ищеца е конституирано „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
ул. „Осгогово“ № 38-40, представлявано от изпълнителния директор М. Ф.. Третото лице помагач – редовно
призовано не изпраща представител и не взема становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника, който в днешното съдебно заседание се явява лично
и оспорва размерите на своите задължения. Твърди , че имал временни финансови
затруднения при заплащането на вноските , но когато помолил банката да му
разсрочи задължението , му било отговорено, че банковата им политика не е
такава. По-късно бил уведомен , че не следва да плаща на банката, тъй като кредита
му ще бъде продаден. Не се сочат доказателства.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 517/2015 г. по описа на ПРС се
установява , че ищецът е подал
заявление и е издадена Заповед № 270 /
05.03.2015 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
с разпореждане длъжникът Г.Р.Х. *** да заплати на кредитора „Кредит
Реформ България „ ЕООД гр. София, сумата в размер на 9093,82 лв. главница и 1319,03 лв. мораторна лихва за
периода 21.09.2013 г. до 23.02.2015 г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението – 26.02.2015 г. до окончателното изплащане и съдебно-
деловодни разноски в размер на 590,32 лв.
Длъжникът
в това производство е подал възражение и
съдът е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е
процесуално допустим.
Ищецът се позова на писмени
доказателства – Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 709620 /
26.09.2011 г. по който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ АД в качеството му на кредитор е предоставило на ответника Г.Х. кредит в общ размер от 8799,30 лв. , от който
: чиста стойност на кредита 7500,00 лв. комисионни -262,50 лв. , 1036,80 лв.
застрахователна премия, като неразделна част от договора е погисителен план към
него, според който сумите по кредита е
следвало да бъдат погасени чрез 120
месечни погасителни вноски считано от 28.10.2011 г. до 28.10.2012 г. Нераздела
част от договора е декларация за
приемане на застраховането и общи условия
за предоставяне на потребитилски паричен кредит , като същите са
приподписани от кредитополучателя. В чл. 16 ал.1-3 от общите условия са
уговорени последицитите при допуснато от кредипотолучателя забавено плащане –
начисляване на допълнителна лихва за забава върху главницата в определен размер
, както и при просрочие на три последователни месечни вноски – кредита да бъде
обявен за предсрочно изискуем с изпращане на съобщение за това.
Не
е спорно, а и от представините по делото писмени доказателства и от
заключението на допуснатата съдебно- икономическа експертиза се установява , че ответникът е
преустановила плащането на вноските на 28.08.2013 г. , като към тази дата са погасени 23 месечни вноска.Не се твърди и не се установява след тази дата
ответникът да е извършвал плащания по кредита.
Безспорно също така се
установява, че между ищеца „Кредитреформ Бъгария“ ЕООД и кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ АД е сключен
договор за цесия /продажба на вземания/ от 20.09.2013 и приложение № 1 към него ,
видно от които писмени доказателства, заявителят в заповедното производство е придобил вземането срещу ответника Г.Х. в размер
на 9005,33 лв. по договор № 709620. В
чл. 3.2 от същия договор е уговорено ,
че след заплащане на пълния размер на цената цедента ще се смята изрично упълномощен за уведомяването на длъжниците , чието
вземания се прехвъллят . Представено е също уведомително писмо от цесионера „Кредитреформ България „ АД до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията , за
което не се спори , че е получено лично от този длъжник , така както е
удостоверено в представеното известие за
доставяне на 22.01.2013 г.
От
заключението на допуснатата по делото съдибно –икономическа експертиза се
установява към датата на сключването на договора за цесия непогасените
задължения на ответника по договора са били – 8309,53 лв. главница , 784,36 лв.
договорна лихва и наказателна лихва в размер на 1,51 лв.
При
тези фактически данни от права страна съдът приема следното :
Искът е
предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК. Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на
настъпило универсално или частно правоприемство на страната на кредитора. В
настоящия случай както заявлението в заповедното производство , така и установителният
иск е предявен от частен правоприемник / цесионер / на кредитора по първоначалния договор за
отпускане на потребителски заем ,поради което съдът приема , че приобритателят
по този договор е материално
–правно и процесуално-правно легитимиран
да реализира своята защита по този ред.
Не е
спорно , а и от събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява , че
между праводателя на ищцовото дружество – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ АД и ответника е бил сключен на 26.09.2011
договор за паричен потребителски кредит , като „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ АД е предоставило на ответника сумата в размер на 7500,00 лв. като чиста
стойност на заема , при уговорен между
страните лихвен размер и погасителен план. Установява се , че ответникът се е
съгласил по този договор освен заетата
сума да дължи още 262,50 лв. комисионни и застрахователна премия 1036,80 лв. при което общата стойност на кредита е
възлизала на 8799,30 лв. дължима на 120 месечни вноски с краен срок на договора
28.10.2021 г. Съществуването на такова правоотношение и неговото съдържание не
се оспорва в настоящото производство.
Въз
основа на договор за продажба на вземания /цесия/ кредиторът
по този договор е прехвърлил определени
свои вземания, съгласно приложение № 1 към договора. Съобразно разпоредбата на
чл.99 ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора за цесия кредиторът е продал на ищеца и вземането, което е имала
към ответника в качеството му на заемател. Същото фигурира и е подробно
индивидуализирано в приложението към
договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, като съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Цедента е упълномощил изрично цесионера, а последният
е изпратил уведомление по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД , което е получено лично от ответника
на 22.11.2013 г. Уведомлението съдържа конкретна информация за
прехвърленото вземане и неговия размер.
При
така установената по делото фактическа
обстановка , съдът приема , че предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК е часитчно основателен. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В
настоящия случай с оглед изложеното
по-горе, не се установява да е обявена на длъжника настъпила предсрочна
изискуемост на кредита – нито от цедента , нито от цесионера – ищец в
настоящото производство – на дата предхождаща подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Настъпила предсрочна изискуемост не е обявена на дъжника дори и с връчване на уведомлението за извършената
цесия, тъй като в съдържанието на уведомлението липсват каквито и да било данни за това.
Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните
вноски, които са намерили отражение в подписания между страните погасителен
план. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл.418, ал.3 ГПК. В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК
следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита,
отразени в приложението към заключението на ВЛ Л. , а за разликата до размера
на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в
т.ч. за остатъка от кредита - да се отхвърли. Решението за отхвърляне на
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ.
за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна
изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право
може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422,
ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
Затова
съдът приема , че искът е основателен за месечните вноски по договора , чиито
падеж е бил настъпил към датата на подаване на заявлението в съда, които според
заключението на експерта и представения погасителен план са общо 17 броя/ не са
платени към датата на подаване на заявлението в съда вноски дължими за периода
28.09.2013 г. до 26.02.2015 г. / и които
представляват общо сумата в размер на 2647,75 лв. , от които според
представения по делото погасителен план : 731,33 лв. главница и 1916,42 лв. договорна
лихва / или 18 бр. падежирали към датата
на подаване на заявлението месечни вноски всяка от по 155,75 лв. /.
В този размер исковите претенции са доказани от събраните в настоящото производство доказателства и следва да бъдат уважени, ведно с установителната претенция за дължимост на законна лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. В останалата част претенциите се явяват недоказани, тъй като по делото не се установява ищецът като цесионер да се легитимира като кредитор на изискуеми към датата на подаване на заявлението в съда вземания по цедирания договор в по-голям размер , дотолкова доколкото не се установява настъпване на последиците на предсрочната изискуемост при липсата на надлежното й обяваване на длъжника. Освен това съдът взема предвид, че ищецът е претендирал всички цедирани задължения / главни и акцесорни / на ответника , а от представените по делото доказателства и от неоспореното заключение на експерта се установява, че така общо претендираната сума от 9093,82 лв. не произтича само от главницата по кредита /в която още първоначалния кредитор е включил заедно с отпуснатия заем от 7500,00 лв. още разходи за комисионни от 262,50 лв. и застрахователна премия от 1036,80 лв. и върху така образувана главница е калкулирал договорни и наказателни лихви /, но цесионерът който е получил везаманията във вида и с размерите, които е имал цедента ,претендира в настоящото производство моторни лихви както върху главница , така и върху договорни и наказателни лихви – без да представя каквито и да било доказателства за дължимост на такова акцесорно вземане , нито да сочи основание за тази негова дължимост. Такова основание липсва и в представения по делото договор за паричен заем, където се установяват уговорки за начисляване на допълнителна лихва за забава с наказателен характер / чл. 16 ал.1 от общите условия /, но само върху главницата, която според заключението на експерта към този момент е останала в размер на 8309,53 лв. На основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на дължимата в полза на ищеца мораторна лихва за забава считано от 21.09.2013 г. / след цедирането на вземането / до 23.02.2015 г. / така както е предявена претенцията в заповедното и в исковото производство / на сумата в размер на 1205,20 лв. / по данни от електронна изчислитерна програма/. Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, целта на което е да създаде не вероятност, а абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения , които обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът предмет на доказването се е осъществил. В настоящия случай установителният иск е доказан до размера на посочените по-горе вземания и следва да бъде уважен в тази му част , а в останата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
изпълнение задължението на съда в исковото производство да разпредели
разноските в настоящото и в заповедното производство, съгласно т.12 от
ТР№4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г на ОСТГК на ВКС, съдът установи следното:
Ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 208,26 лева
за платена държавна такса и 590,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение / общо 798,58
лв. /.В исковото производство разноските са 208,25 лева ДТ , 252,07 лв. юрисконсулско възнаграждение и 150,00 лв.
платен депозит за съдебно- счетоводна експертиза/ общо 610,32 лв. /. Съобразно
изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в исковото производство разноски в размер на 226,04 лв. , а в заповедното
производство разноски в размер на 295,77 лв.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
Р Е Ш И :
По иска на на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район „Красно село „ ул. „Шандор Петьофи“ № 10 с управител Р. В. против
Г.Р.Х. ЕГН ********** с адрес ***„ с
участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг
„АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Осгогово“ № 38-40, представлявано от изпълнителния директор М. Ф. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Р.Х. ЕГН ********** с адрес
*** че съществува вземане на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София по Заповед № 270 / 05.03.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 517/2015
г. по описа на ПРС за следните суми : сумата
в размер на 2647,75 лв. , от която сумата в размер на 731,33 лв. главница и 1916,42 лв. договорна
лихва /по 17 бр. падежирали към датата на подаване на
заявлението месечни вноски всяка от по 155,75 лв. за периода 28.09.2013 г. до 26.02.2015
г. дължими по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 709620/
26.09.2011 г. и договор за цесия от 20.09.2013 г., както и сумата в размер на 1205,20 лв. представляваща мораторна
лихва за забава по чл. 16 ал.1 от общите
условия към договора за кредит считано от 21.09.2013 г. до 23.02.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 26.02.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване на дължимост на вземания по цедирания договор за потребителски
кредит над посочения размер от 2647,75
лв. до размера от 9093,82 лв., както и
за установяване на дължимост на мораторна лихва за забава над размера от
1205,20 лв. до претендирания размер от
1319,03 лв. считано от 21.09.2013 г. до
23.02.2015 г. - като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Р.Х. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
район „Красно село „ ул. „Шандор Петьофи“ № 10
с управител Р. В. сторените сторените в исковото
производство разноски в размер на 226,04 лв. , а в заповедното производство
разноски в размер на 295,77 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: