Р
Е Ш Е
Н И Е №3925
гр. Пловдив, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното
заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря
Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15585 по
описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх***от ***., подадена
от „Е-Скай“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. „Софийски герой“ 1, ет.3, представлявано от Д. П.
М. – у. срещу Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено,
че ответникът дължи сумата в размер на 321.20 лева, представляваща стойността
на закупения, използван и незаплатен с.б. по м. ***с тръгване на ***с
авиокомпания Уиз Еър.
В исковата молба се излагат твърдения, че
ищецът е л. т.и а.на интернет резервационна система за с.б., интегрирана на
сайта www.eSKAY.bg., като се явява посредник
между трети лица, желаещи да закупят с.б. /п./ и авиокомпаниите във връзка с
извършването на резервации, закупуване и издаване на с.б..
Твърди се, че на ***., ответникът прави
резервация***чрез резервационната система на ищеца, по силата на която закупува
с.б. по м. ***с тръгване на ***с авиокомпания Уиз Еър /Wizz Air/.
В процеса на резервация ответникът е
потвърдил о. у. на ищеца.Твърди се, че крайната цена на закупения от ответника с.б.
е в 164.21 евро или 321.20 лева, която включва цената на с.б. в размер на
146.21 евро и 18 евро – такса за обслужване. Като начин на плащане ответникът избрал плащане с кредитна
карта.
Твърди се, че след извършване на
резервацията, ищецът закупил с.б. от авиокомпания Уиз Еър, издава го и го
изпраща на електронната поща, посочена от ответника в резервационната форма.
Излагат се твърдения, че на ***ответникът е използвал с.б., закупен с помощта
на посредничеството на ищеца, с оглед което последния бил изпълнил задълженията
си по договора, сключен с ответника.
След издаването и използването на с.б.,
ищецът установил, че по предоставената от ответника кредитна карта не е
постъпило плащане към ищеца, тъй като действителния и. е оспорил неправомерната
транзакция, извършена от ответника. С оглед изложеното се твърди, че ответникът
не е изпълнил своето задължение по договора да заплати предоставената му
услуга.
Гореизложеното било предпоставка да се
образува от страна на ищеца ч.гр.д. №
10912/2017 г. по описа на ПРС, в което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Срещу издадената заповед е
подадено възражение от страна на ответника, което е породило интерес да се
предяви настоящия иск за установяване на вземането, предмет на заповедта.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на ответника о. п., с
който се оспорва иска по същество, като неоснователен. Прави се възражение, че
от представените доказателства не е ясно дали именно ответникът е посетил сайта
на ищеца и той лично е направил резервацията. Възразява се, че от представените
писмени доказателства не се установява, че ответникът е използвал закупения с.б.,
както и че не е подписал о. у. на ищеца, с което не е станал потребител на
предлаганата от ищеца услуга и не е сключен договор между страните, поради
което последният не дължи претендираната сума.
Възразява,
че част от публикуваните тарифи в сайта на ищеца били на чужд език, което
възпрепятства п.те да се запознаят с цялостната информация по предоставяната
услуга на разбираем език.
Възразява,
че ищцовото дружество не е следвало да закупува с.б., доколкото не било
постъпило плащане по неговата сметка от страна на ищеца.
В
подаденото в заповедното производство възражение ответникът възразява, че не
дължи, претендираната от ищеца сума.
Пловдивският
районен съд като взе предвид изложеното в молбата и прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 10912/2017
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. Искът, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422,
във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът
се задължил да сключи договор за продажба на с.б. по м. ***, с тръгване на ***изпълнение
на задълженията си по договора, а именно – закупуване на с.б. по м. ***, с
тръгване на ***в размер на вземането, както наличие на задължения на ответника да
плати цена на услугата, формирана като сбор от цена на с.б. и такса обслужване,
както и обстоятелство, че платената от страна на ответника сума по така
сключения договор е върната на действителния и.. В тежест на ответника е да
установи, при доказване на горните факти от ищеца, че е погасил дълга.
От представения по делото електронен документ,
изготвен от Уиз Еър Хънгари Кфт и адресиран до „Е- Скай“ ООД, обективиран върху
хартиен носител и заверен от страната ***се установява, че авиокомпания Уиз Еър
уведомява ищеца, че лицето Д.М., направило резервация***електронно, през
уебсайта eSKAY.bg, е използвало резервацията, както следва: номер на полет – ***, дата на заминаване ***по м.а
***. Посочени са данни за пътника име – Д.М., дата на раждане *** г.,
националност – *******, номер на документа – *** валидност – ***Цитираният
електронен документ е представен по делото съобразно изискванията на
разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, а именно обективиран е на хартиен
носител в заверен препис от страната. Ответната страна, чрез назначения й о. п.
не е поискала документа на електронен носител, не е възразила срещу него,
предвид което съдът го приема като годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. В този смисъл Решение 77 от
17.03.2015 г. по гр.д. 2040/2014 г., IV ГО
на ВКС, изводите, на което настоящия състав споделя.
От постъпилото по делото писмо, от **********се
установява, че последния издаден на ответника Д.А.М. документ за самоличност е
с номер *** с дата на валидност – ***г., който съответства с номера на
документа, посочен от авиокомпания Уиз Еър за лицето, което е използвало
процесния с.б., а именното ответникът Д.М..
Съдът намира, че тези писмени доказателства
установяват, твърденията на ищеца, че между „Е-Скай“ ООД и ответника Д.М. е
възникнало облигационно отношение – договор за поръчка с предмет, закупуване от
страна на ищеца на с.б. по м. ***, с тръгване на ***и че ищецът действително е
закупил и издал на ответника електронен с.б. по посочен от него м. и дата на
заминаване, обективиран на хартиен носител на лист 25 с резервационен номер ***, използван от последния.
Посочените доказателства водят до извода, че
между страните е осъществена кореспонденцията по електронен път чрез електронна
поща, изявленията по която са представени по делото на хартиен носител, като
заверен препис от страната/***/, съгласно изискванията на чл.184, ал.1, изр.1 ГПК. А именно направена от страна на ответника резервация – представляваща
предложение за сключване на процесния договор, съгласно чл. 13 ЗЗД и изпратено
потвърждение от страна на ищеца за направената резервация с получаване на
резервационен код. Съгласно чл.14 от ЗЗД всеки договор се смята за сключен в момента,
в който приемането достигне до предложителя. Обективират се съвпадащите
насрещни волеизявления на страните и съгласието им по неговите клаузи.
Следва да се посочи, че съгласно пар.11 ДР на
ЗЕС „електронната поща“ е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена
електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получена
в крайното оборудване на получателя. Пар. 22 ДР на ЗЕС, дефинира „Интернет“
като система от взаимосвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им
позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната
поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно
значение, представлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 Закон за
електронните документи и електронните удостоверителни устройства и е годно
доказателство, предвидено в ГПК, за направените в него изявления и за тяхното
авторство, ако не бъде оспорено и опровергано, каквото в настоящия случай не е
сторено.
В тази връзка се явяват неоснователни
твърденията на представителя на ответника, че не е налице облигационно
отношение между страните с посочените параметри, както и твърдението, че
ответникът не е лицето, което е направило резервацията и е закупил с.б.. В с.б.
***са посочени данните за пътника, м.а, дата на заминаване и пристигане, номер на резервацията и номер
на полета, като от информацията предоставена от авиокомпанията, от която е
закупен билета - Уиз Еър, се установява, че именно лицето в полза на което е
издаден с.б. е използвал същия, като е установена и проверена неговата
самоличност.
В т.2 от раздел I „о. у.“ от о. у. на ищеца, е уредено, че
преди да се направи резервация за закупуване на с.б. е необходимо да се прочете
съответната тарифа и / или о. у. и да се направи отбелязване, че се разбират и
приемат. /л.7/
С оглед установеното по делото, че ответникът
е направил процесната резервация, бил му е закупен билет, който ответникът е използвал по предназначение недвусмислено
означава, че последния е отбелязал на сайта на ищеца, че приема о. у. на ищеца
и тарифата за дължимите плащания и ги разбира, в противен случай няма как да се
извърши и довърши резервацията.
В тази връзка е неоснователно и възражението
на особения представител на ответника, че тарифата е неразбираема за п.,
доколкото била на чужд език, тъй като ответника е отбелязал, при извършване на
резервацията, че я разбира и приема /раздел III Резервации и закупуване на с.б. от о. у.,
стъпка 3 ***
С оглед изложеното съдът намира искът за
доказан по основание.
По отношение на размер на предявения иск, в
раздел III Резервации и закупуване на с.б.
от о. у., стъпка 2 *** е видно, че преди да се приключи с резервацията в
резервационната система на ищеца е налице специален текст, който уведомява, че
посочената цена на с.б. е и негова крайна цена.
От изготвената по делото Съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ищецът използва разплащателна система еNett, във връзка със заплащане
на с.б., която използва виртуална сметка. Вещото лице е установило, че от
виртуалната сметка по процесната резервация***системата е генерирала такава с данни
– вид на картата, име на пътник – Д.М., номер на карта, валидност, източник –
Е-Скай. Чрез виртуалната сметка е наредено на ***. сума в размер на 146.22 евро
– стойността на с.б., без такса за обслужване в размер на 18 евро. Вещото лице
е установило, че сумата в размер на 164.21 евро, с левова равностойност 321.20
лева, е постъпила по сметка на ищеца на ***. в 08.12 часа, от кредитната карта
по процесната резервация с титуляр на картата - лице, различно от ответника,
като е оспорена от действителния и. и е отказано плащането и е начислено
обратно на ***. в 08.13 часа, като е констатирано, че друго плащане на
посочената сума не е правено. Вещото лице е установило, че ищецът е заплатил на
авиокомпания Уиз Еър на ***. сума в размер на 146.21 евро – цената на с.б. по
резервация ***.
Съдът възприема така приета по делото ССчЕ
като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и
знания на в.л., което е направило необходимите проверки в счетоводството на
ищцовото дружество. Експертизата не е оспорена от страните.
Съдът приема, че стойността на процесния с.б.
е 146.22 евро, която сума е наредена по сметка на ищеца, като същата сума е
преведена от ищеца на авиокомпания Уиз Еър за процесната резервация. Ответникът
се е съгласил и е приел тази стойност, още повече сам я е избрал в
резервационната система /раздел III Резервации
и закупуване на с.б. от о. у., стъпка 2 и 3 ***.
В раздел V Резервации и закупуване на застраховки от о.
у. в т.11 Плащания, в т.1 Заплащане на с.б. т.3 е посочено, че за нискотарифни
авиокомпании таксата за обслужване на билети е фиксирана и е в размер на 18
евро **какъвто е настоящия случай.
С оглед изложеното по делото съдът приема за
установен и размер на вземането в общ размер на 164.21 евро или 321.20 лева, от
които – 146.21 евро – стойността на с.б. и 18 евро – такса обслужване.
От експертизата се установи, че първоначално
цялата сума в размер на 164.21 евро е постъпила по сметка на ищеца, но
непосредствено след това е била оспорена и възстановена на действителния
титуляр на кредитната карта, от която е платена процесната резервация, като
друго плащане на тази сума не е правено.
В тази връзка неоснователно е възражението на
особения представител на ответника, че ищецът не е следвало да закупува и
издава в полза на ответника с.б. след като платената сума е била върната.
Договорът за поръчка е неформален договор и за завършване на неговия фактически
състав не е предвидено заплащане на цената на услугата. В случая е от значение
че с.б. е закупен въз основа на валидно възиникнало правоотношение между
страните, същият е използван от ответника и той дължи заплащане на услугата, от
която се е ползвал.
Предвид тези съображения искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По
отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено своевременно
от ищеца, като е представен списък на разноски по чл.80 ГПК в срок.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 25
лева за държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което са представени доказателства – разписка, обективирана в договор за правна
помощ ***. За исковото производство в тежест на ответника са следните
разноски - 25 лева държавна такса, 300 лева – адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства –
разписка, обективирана в договор за правна помощ /***150 лева – депозит за в.л.
по ССчЕ ***300 лева – депозит за възнаграждение на о. п. ***Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** съществуването на вземането на „Е-Скай“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Софийски
герой“ 1, ет.3 представлявано от Д. П. М. – у. за сумата в размер на 321.20
лева, представляваща стойността на закупения, използван и незаплатен с.б.
по м. ***с тръгване на ***ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.07.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10912/2017 г. по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА Д.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е-Скай“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Софийски герой“
1, ет.3 представлявано от Д. П. М. – у., следните суми – 25 лева -
държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, дължими за заповедното производство и 25 лева - държавна такса, 300 лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева – депозит за в.л. по ССчЕ и 300 лева – депозит за възнаграждение на
о. п., дължими за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.