РЕШЕНИЕ
№ 3563
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330103324 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена „ВиМ компания“ ООД
срещу „Интерактив България“ ЕООД.
В молбата е посочено, че между страните е бил сключен договор за
абонаментно счетоводно обслужване от 01.04.2019 г. По него ищцът изпълнявал
задълженията си но ответникът не платил възнаграждението за месеците юли и
септември 2020 г. както и възнаграждение във връзка с проверки от институции.
Общият размер на неплатеното възнаграждение бил 3576 лева, като заради забавата се
дължала и неустойка от 414.48 лева съгласно чл. 11, ал. 1 от договора. Иска се
осъждането на ответника да плати сумите, ведно със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответника подава отговор, с който претенцията се
оспорва. Твърди, че е налице некачествено изпълнение на задълженията на ищеца като
били констатирани осчетоводявания на фактури след предвидените за това периоди,
посочването на различен получател от този по счетоводния документ, дублиране на
фактура от 2018 г. и издадени кредитни известия от ищеца за фактури от 2018 г. Освен
това намира, че няма основание за начисляването на възнаграждението за проверки от
институции в максимален размер, тъй като дейността на дружеството не била толкова
сложна и обемна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Относно призоваването:
Констатира се, че в хода на производството ответното дружеството е променило
седалището и адреса си на управление. Въпреки призоваването му за о.с.з. на
предишния адрес, търговецът се явява редовно уведомен, защото призовката е
получена лично от управителя Пенка Евтимова.
Относно молбата за откриване на несъстоятелност:
Съдът констатира, че в хода на производството от страна на ответното
дружеството е била подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Към настоящия момент по нея не се установява да има произнасяне с решение по чл.
630, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, при което се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника- чл. 637, ал. 1 ЗТ.
Относно иска по чл. 266 ЗЗД:
От представения договор от 01.04.2019г. се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение за абонаментно безрисково
счетоводно обслужване. Договорът е сключен за неопределен срок, като е уговорено
месечно възнаграждение в размер на 240 лева без ДДС, съгласно приложение 1, като в
него постигнато съгласие и за допълнителни възнаграждения в зависимост от
осъществени допълнителни услуги.
В чл. 1 от договора е уговорено абонаментно счетоводно обслужване, което се
състои в извършването на услуги и дейности описани в договора, които гарантират на
клиента спазване на счетоводното, данъчно-осигурителното и трудовото
законодателство, като е поето задължение за представителство пред определени
институции. В чл. 2 е постигнато съгласие ищецът да извършва от името на ответника
подреждане, обработване, изготвяне и осчетоводяване на документи, както и изготвяне
и подаване на справки, декларации, отчети и друга информация. Уговорено е
задължение за ответника да предоставя всички необходими документи, а ищецът да
съхранява документацията.
Предвид тези уговорки и представената към исковата молба електронна
кореспонденция, се установява, че възникналото между страните правоотношение е с
периодично изпълнение и изисква осъществяване на възложените дейности с цел
изпълнение на законовите изискванията за водене на счетоводство, без страните да са
уговорили конкретна периодичност на извършваното. Дейността на счетоводителя е
комплексна и е свързана с нуждите на самия ответник, извършваната от дружеството
дейност и предоставените документи, като не се установява уговарянето и
необходимост всички описани дейности да се извършват ежемесечно. Поради това и
уговорената цена представлява абонаментно възнаграждение за определения месечен
период. До този извод съдът достига, като съобрази съдържанието на договора, данни
2
за различното изпълнение и липсата на възражения по изпълнението на договора през
целия период, включително за процесния, до постъпилото на отговора на ИМ.
Съгласно представената в първото съдебно заседание и към исковата молба
електронна кореспонденция, осъществявана на електронната поща посочена за
ответника в самия договор, ищецът е изпълнявал възложените му задължения и през
периода юли-септември 2020 г., като е издал поискани кредитни известия, представят е
справки и е изисквал документи, свързани със счетоводството. Съответно, не се
установява ответникът да е имал и да е направил някакви възражения по изпълнението,
включително в кореспонденцията от месец октомври 2020 г. При така установените
характеристики на възникналото правоотношение, съдът намира, че ищецът е
изпълнявал добросъвестно задълженията си за месечно абонаментно обслужване и
ответникът следва да заплати уговорената цена в размер на 288 лева с ДДС на месец за
процесните периоди.
Направените от ответника възражения за некачествено изпълнение не се отнасят
за процесните периоди и не се установяват от приетите доказателства. В тази връзка
следва да се посочи, че представените към отговора документи не бяха приети, поради
неизпълнение на указанията за заверяването им съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК.
Претенцията за плащане на допълнително възнаграждение за проверки от
институции е неоснователна. В приложение 1 към договора е уговорено допълнително
възнаграждение за ревизии по ДОПК в размер от 250 лева до 500 лева за ревизирана
година. В тази насока от ответника е направено признание за извършвана ревизия с
период от 01.09.2016 г. до 30.06.2020 г. (3 години и 10 месеца). Няма доказателства за
това какви точно дейности са извършени от ищеца във връзка с нея, нито се установява
как е определен размерът на задължението от общо 2500 лева- максималната уговорена
сума при ревизиран период от 5 години. Наред с това, от приложената към исковата
молба електронна кореспонденция се установява, че към момента на прекратяване на
правоотношението дейностите по проверката не са приключили. При така
ангажираните доказателства съдът намира, че ищецът не доказал при условията на
пълно и главно доказване точно изпълнение на работата по проверката и размерът на
дължимото за нея възнаграждение. В тази насока бяха дадени изрични указания по чл.
146, ал. 2 ГПК с доклада на делото, но от ищеца не бяха ангажирани доказателства.
Претенцията не може да бъде уважена и за уговорената в приложението
минимална сума, защото същата се отнася до пълно изпълнение на задълженията на
ищеца във връзка с проверката, а по делото няма ангажирани доказателства тя да е
приключила към момента на едностранното прекратяване на правоотношението. Това
налага ищецът да установи извършената работа и размера на дължимата сума, за които
не бяха ангажирани доказателства.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен в тази част.
Относно иска по чл. 92 ЗЗД:
3
В разпоредбата на чл. 11 от договора е уговорена неустойката за забава в размер
на 0.1% на ден от сумата на забавеното плащане. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно- такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В този смисъл, съдебната практика приема при размери
0.3 - 0.5 %, дори и до 1 %, за всеки просрочен ден, че с оглед на санкционния елемент
на неустойката за забава между търговци, не се нарушават добрите нрави – виж
решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., решение № 196 от
6.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 335/2009 г., II т. о., решение № 99 от 26.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. №
395/2008 г., I т. о., решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 486/2010 г., II т.
о, решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о., решение №
46 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 563/2009 г., I т. о. Също така не са допуснати до
касационно обжалване въззивни решения, с които е прието, че неустойка в размер на
0.3 % на ден върху просрочената сума не противоречи на добрите нрави - определение
№ 332 от 15.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2633/2014 г., I т. о. и определение № 335 от
24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 588/2011 г., I т. о.
Неустойката е уговорена в размер на 0.1% на ден и валидно обвързва страните.
Падежът на доказаните по настоящото делото вземания е настъпил съгласно чл. 4 от
приложение 1 на 25.08.2020 г. и на 26.10.2020 г. (25.10.2020 г.- неделя), като не се
доказва плащане от ответната страна. Забавата за възнаграждението за месец юли е от
197 дни (за 11.03.2021 г.- датата на подаване на ИМ не се дължи), при което дължимата
неустойка е в размер на 56.74 лева. Забавата за възнаграждението за месец септември е
от 135 дни (за 26.10.2020 г.- датата на падежа и 11.03.2021 г.- датата на подаване на
ИМ не се дължи), при което дължимата неустойка е в размер на 38.88 лева.
Общият размер на дължимата неустойка се равнява на 95.62 лева, като за
разликата искът е неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в производството за държавна такса в
размер на 34.57 лева. Адв. възнаграждение не следва да се присъжда, защото не са
представи доказателства за плащането на такова.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Интерактив България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. Бреза № 46А, да заплати на „ВиМ
компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Христо Ботев № 18, ет. 3, сумата от 576.00 лева- главница, представляваща
възнаграждение по договор за абонамент „Безрисково счетоводно обслужване с
включена отстъпка за правно съдействие“ от 01.04.2019 г. за месец юли 2020 по
фактура №****от 07.08.2020 г. и за месец септември 2020 г. по фактура № ****от
07.10.2020 г.; сумата от 95.62 лева- неустойка за забава по чл. 11, ал. 1 от договора от
01.04.2019 г. за периода от 26.08.2020 г. до 10.03.2021 г.; ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба на 11.03.2021 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от 34.57 лева- разноски по съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница за разликата над 576.00 лева до 3576.00 лева по
фактура № 14709 от 21.09.2020 г. и искът за неустойка за разликата над 95.62 лева до
414.48 лева, както и за датата 11.03.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5