Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 01.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 691/19г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 8225/04.10.2019г. на Г.А.К. с ЕГН ********** ***,с която е предявен
против О.К. иск за обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.49
вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД с
цена 30 000 лв.,съединен с иск за законната лихва върху сумата,считано от
16.01.2019г. до окончателното ѝ плащане и съдебни разноски.Твърди,че на
16.01.2019г. около 11ч. при пресичане на ул.“Ш. к.“ в с.П. в близост до № 27,
се подхлъзнала и паднала,при което счупила горния край на лакътната
кост на лявата си ръка.Причина за падането ѝ била неразчистената от сняг
и заледена улица,което било вследствие неизпълнение на задълженията на
ответната община във връзка със снегопочистването.Вследствие
счупването имала силни болки,ръката ѝ била обездвижена , не можела да се
самообслужва и имала нужда от помощ.До момента продължавала да има болки при
промяна на метеорологичните условия пи натоварване,двигателната ѝ
активност с този крайник била ограничена.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмен отговор,в който я оспорва.Твърди,че се касае за трудова злополука и
отговорност носи работодателят ѝ,в противен случай би могло да бъде
обогатена неоснователно.Твърди,че е почиствал от снега уличната мрежа и
инцидентът не е вследствие неизпълнение на задълженията му.
Съдът намира исковете процесуално
допустими. Наведеното твърдение за трудов характер на злополуката,макар и
почиващо върху признания на ищцата, не рефлектира върху правото ѝ да
ангажира деликтната отговорност на причинителя на
вредите.Дали тя би се обогатила неоснователно, е въпрос по същество след
събиране на доказателства за размера на вредите и евентуално полученото
обезщетение. По същество искът е частично основателен.
Видно от амбулаторния лист №
007497,издаден на 16.01.2019г. в 15.56 ч. за преглед в спешен кабинет пои
ортопедия и травматология на УМБАЛ“Пирогов“ АД, ищцата е диагностицирана
със „счупване на горния край на лакътната
кост-закрито“.Според снетата анамнеза тя е паднала на улицата по време на
работа.Поставена е шина и е предписан контролен преглед на 01.02.2019г.видно от
приложените болнични листове ,ищцата била в отпуск по Болест от 17.01.2019г. до
25.04.2019г.- три месеца и девет дни. Съдебно-медицинската експертиза
установява,че гипсовата шина е носена 20 дни и после 20 дни е носена имобилизираща превръзка.Тъй като радиалната главичка
на лявата лъчева кост е не е разместена,не се е наложило оперативно
лечение.Проведени са два курса с по десет рехабилитационни
процедури.Вследствие лечението се е възстановила напълно и няма функционален
дефицит и засягане на радиалния нерв.Не се установяват усложнения,които
хипотетично биха могли да настъпят.След счупването болките са били силни, след
гипсовата имобилизация са отслабнали и са се
засилвали временно при опит за раздвижване и рехабилитация, и след три месеца
са изчезнали.За период от 40 дни пострадалата е изпитвала затруднения в
самообслужването си поради временното обездвижване на горния ляв
крайник.Възможно е да усеща дискомфорт при промяна на
атмосферното налагане и като късна последица-артроза
на лакътната става.
Свидетелят К., живеещ с ищцата на
семейни начала, потвръждава,че имала болки около три
месеца след счупването и че се наложило да бъде подпомагана при обличане и
къпане ,както и в домакинството,за което била ангажирана майка ѝ.При
промяна на времето и вдигане на тежко имала болки и към момента, освен това се
страхувала да ходи при поледица.
За да се ангажира деликтната
отговорност на ответната община,следва да е налице незаконосъобразно действие
или бездействие на лица, на които е възложила работа и пряка причина връзка
между това действие или бездействие и настъпването на вредоносния
резултат.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.От приложеното писмо №
ОД-03-453-1/21.08.2019г. на националния институт по метеорология и хидрология
се установява,че ,че на 16.01.2019г. в с.П.
температурата варирала от минус 6 градуса до плюс 5 градуса.Било облачно,но
нямало валеж.Дебелината на снежната покривка била между 6 и 8 см вследствие
валежите през първата десетдневка на месеца.Свидетелят В. установява,че видял
как ищцата при пресичане се подхлъзва и пада на платното на улицата в близост
до детската градина.Той ѝ помогнал да стане и тя се оплакала от болки в
лявата ръка. Свидетелят описва обстановката:“Пътят беше ледена
пързалка“.Ответната община не е доказала твърдението си,че била организирала
извършването на снегопочистване,въпреки дадената й
възможност да ангажира доказателства .Данните по делото еднозначно налагат
извода,че пътят не е бил почистен от снега.Следователно е налице пряка каузална
връзка между увреждането на ищцата и бездействието на ответника във връзка със
задължението му да организира снегопочистването на
улиците в населеното място.Продължителността и интензивността на болките и дискомфорта, които ищцата е претърпяла според свидетелските
показания и съдебно-медицинската експертиза,са категорично доказани.Предвид
обстоятелствата,че счупването не е наложило операция и пострадалата се е
възстановила до степен на трудоспособност за няколко месеца,справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв.От
тази сума следва не следва да се приспаднат полученото обезщетения от ЗК „У.Ж.“
АД по застраховка „Трудова злополука“,възлизащо на 363.16
лв.,видно от писмо вх.№ 1845/27.02.20 г.,тъй
като застраховката покрива риска „временна нетрудоспособност поради
злополука“-т.е. касае имуществените вреди вследствие разлика между трудовото
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност.Полученото
обезщетение за имуществени вреди не се отразява върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.За разликата до предявения размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.Следва да бъде уважен акцесорния
иск на осн.чл.86 ЗЗД за законната лихва върху
обезщетението,считано от датата на увреждането 16.01.2019г. до окончателното
плащане на сумата.Ищцата е заплатила 300 лв. хонорар за вещо лице и е
договорила 1430 лв. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38
ЗА.Съобразно уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищцата
съдебни разноски в размер на 100 лв. за хонорар на вещо лице, на адв. С.К.Н. при условията на чл.38 ЗА и чл.7, ал.2т.4 от
Наредба № 1/2004г. на САК в размер на 830 лв. и на СОС на осн.чл.78,,ал.6 ГПК държавна такса в размер на 400 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК. с адрес на управление ***,да заплати на
Г.А.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди,представляващи претърпени болки и неудобства поради счупване на лакътната кост на лявата ръка при падане на непочистена заледена улица в гр.К. на
16.01.2019г., в размер на 10 000/десет хиляди / лева,ведно със законната
лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от
16.01.2019г. до окончателното й плащане, и съдебни разноски за хонорар на вещо
лице в размер на 100/сто/ лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК . със седалище на
управление ***, да заплати на осн.чл.38 от закона за
адвокатурата на адвокат С.К.Н. с адрес ***,адвокатско възнаграждение в размер
на 830/осемстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК. и адрес на
управление ***,да заплати на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на
400/четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: