Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1000 10.04.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд
ХVI граждански
състав
На
седемнадесети февруари
две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 5561/2019г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.и Я.Я.Ч.против Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1691/22.04.2019г. по ч.гр.д. № 3171/2019г. по описа на БРС, а именно: сума в общ размер от 2 441,14 лева, дължима на основание договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2013 година и представляваща сбор от сумата 2 123,49 лева /две хиляди сто двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ – главница и сумата 317,65 лева /триста и седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 2 123, 49 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.04.2019 година до окончателното изплащане на задължението. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото. Ангажират се доказателства.
Излагат се твърдения, че на 29.11.2013 година между страните е сключен договор за потребителски кредит № **********. Поради забавата на длъжника в плащанията на 09.02.2016 год. договорът е прекратен едностранно от кредитора. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 15.12.2017г.
Правното основание на иска е чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител,
който е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана по подробно
развити в отговора си съображения. Договорените ГЛП и ГПР нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице
е нищожност на договора, респ. на клаузи в него, тъй като е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации и съставлява нарушение на
добрите нрави. С оглед нормата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, неустойка или други
разходи по кредита, т.е. задължението е в размер на 2850 лева, а ответникът е
заплатил 4252,51 лева. По тези съображения недължима се явява и търсената
неустойка. С тези мотиви моли за
отхвърляне на исковете.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Между страните
е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2013г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2850 лева, а той се е
задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 46.81 % ГЛП –
/по 0.13 % на ден/. Според договора, ГПР е в размер на 58.28 %. Така дължимата
сума по кредита възлиза на 6347.52 лева. Уговорено е всяка вноска да е в размер
на 132.24 лева, с дата на погасяване – 15-ти ден от месеца, до 15.12.2017г.
В т.12.3 от ОУ към договора
е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на съконтрахента си уведомление, покана, предизвестие
или други.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените
вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че действително – към 09.02.2016г.,
са били налице условия за прекратяване на договора и обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, както се сочи в исковата молба.
Ищецът
се позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за потребителски кредит, като твърди и че е уведомил
ответника за това с нарочно уведомително писмо от 11.02.2016г. Това писмо е
представено с исковата молба, но липсват доказателства да е било получено от ответника. Това обаче в случая е без значение, тъй като към датата на
приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало
изискуемо поради настъпил краен падеж на 15.12.2017г.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен
характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор
за потребителски кредит, съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има съответно позоваване – в този смисъл Решение №
384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г.
на ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9
от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид това, в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г.
по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр.
дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело №
5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният
ГЛП от 46.81 % е в четири пъти по-висок размер от този на законната лихва,
поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
При това положение следва да се
приеме, че за Р.К.Р. е възникнало валидно задължение да заплати на ”Профи Кредит
България” ЕООД единствено
главницата по процесния договор за потребителски кредит. В исковата молба се
съдържа признание, че ответника е заплатил 4252.51 лева. Това признание се
подкрепя и от представеното извлечение, в което е записано, че са платени 4252.51
лева към 08.07.2019г., т.е. не е налице неплатен остатък от главницата. По
изложените съображения неоснователен се явява и искът за неустойка. Видно от
същото извлечение към 09.02.2016г. ответникът е изплатил изцяло задължението си
за главница.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.и
Я.Я.Ч.против Р.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, за заплащане на сума в общ размер от 2 441,14 лева, дължима на
основание договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2013 година и
представляваща сбор от сумата 2 123,49
лева /две хиляди сто двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/
– главница и сумата 317,65 лева /триста и седемнадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/ – представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от 2 123, 49 лева, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
18.04.2019 година до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
предмета на заповед № 1691/22.04.2019г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело № 3171/2019г. на БсРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД