Присъда по дело №1943/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 29
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630201943
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Шумен, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
и прокурора Светла Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Наказателно дело от
общ характер № 20213630201943 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. СТ. С. с ЕГН **********, роден на 27.03.1983г. в гр.
Шумен, български гражданин, с постоянен адрес в гр. Шумен, с начално образование,
работи, женен, осъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.10.2021г. в гр. Шумен по ул.
“Васил Априлов” до „Булмаг“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка “Ситроен Ксара” с рег. № РР 13 73 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда – 2,06 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и
техните аналози, в сила от 02.10.2018г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARNA 0164, поради което и на основание чл.343Б ал.1 от НК във вр. с чл. 58а от
НК ГО ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца и “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 57 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието.
На основание чл. 59 ал.2 от НК приспада времето през което М. СТ. С. е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР считано от 30.10.2021г.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред
Шуменския окръжен съд.
1


Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

На 08.11.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 184/2020г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу, М. СТ. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343Б ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 30.10.2021г. в гр. Шумен по ул.
“Васил Априлов” до „Булмаг“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка “Ситроен Ксара” с рег. № РР 13 73 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда – 2,06 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и
техните аналози, в сила от 02.10.2018г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARNA 0164.
В разпоредителното съдебно заседание подсъдимия С. се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 12.11.2021год. обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за
деянията описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по
обвинителния акт. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” при условията на чл. 58а за срок от една година, което след редукция да стане на 8
месеца, като изпълнението му стане при условията на общ режим. Предлага второто
предвидено наказание „глоба“ да бъде в минимален размер. В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен с тях. В
последната си дума подсъдимия С. изказва съжаление за стореното и иска по-малко
наказание. Защитника на подсъдимия пледира за налагане на минималното наказание при
условията на чл. 55 от НПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия М.
СТ. С. е неправоспособен водач на МПС, видно от приложената по делото справка от сектор
„ПП“ при ОДМВР гр. Шумен. На 30.10.2021г., след употреба на алкохол същият управлявал
МПС-лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № РР 1373 АН, собственост на А.М. Около
20.40 часа, движейки се по ул. „Васил Априлов“ в посока ул „Петър Парчевич“ до магазин
„Булмаг“ в гр. Шумен, подс. С. бил спрян от служители на ОД МВР гр. Шумен и му била
извършена проверка. Водачът лъхал на алкохол и заявил пред служителите на полицията ,
че е изпил 5-6 бири. След изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ АRNA -0164, служителите на ОД МВР-Шумен констатирали наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия в размер на 2,06 промила. На подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер. GA, № 486897 и издаден талон за
изпращане на медицинско изследване. М.С. обаче отказал да даде кръв за химическо
изследване, като отказал да подпише/получи талона за изследване /отказал да избере един от
двата начина на изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта /
доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване/, което е установено с
подпис на един свидетел – О.Н.Ю.
Посоченото техническо средство, с което е извършена проверката на Назимов е
определено като такова за проверка на водачите на МПС със заповед на Министъра на
1
вътрешните работи.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия С. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в
съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанията на подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
С проведения разпит на допълнително заявения свидетел Н.И. установената
фактическа обстановка не се промени по никакъв начин. Показанията на разпитания
свидетел са в посока материалното положение на подсъдимия и състава на неговото
семейство
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343Б ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по “управление
на автомобила”, което съгласно константната практика на Върховния съд е “всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”;
- чрез техническо средство е безспорно установено, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата
от страна на подсъдимия и неговата самонадеяност при управлението на лекия автомобил.
Както и затвърденото у него убеждение за ненаказаност
При определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността
му, данните за семейното му положение, както и подбудите за извършване на
престъплението.
* смекчаващите вината обстоятелства – съдействие за установяване на
обективната действителност, тежко социално положение;
* отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания, както и сравнително
високата концентрация на алкохол;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. С., като
наказанието бъде определено при условията на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, при прилагане на разпоредбата на чл. 343Б ал.1 от НК, а именно:
2
За престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от
една до три години, както и глоба от 200 до 1000 лв. Предвид на това, съдът, намира, че
справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание
“лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, което при наличието на
констатираните смекчаващи вината обстоятелства и то най-вече утежненото му социално
положение, следва да бъде около минималния размер предвиден от закона, който при
редукцията следва да стане осем месеца, размера на глобата също така трябва да бъде около
минималния размер а именно 200 лв. Съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК се налага ефективно изтърпяване на наказанието, което
да стане при общ режим. В този смисъл съдът определи на подс. С. наказанието “лишаване
от свобода” за срок от осем месеца, което да се изтърпи ефективно при общ режим, както и
глоба в размер на 200 лв.
Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на подсъдимия за налагане на
наказание при условията на чл. 55 от НПК. Както бе спомената по горе, подсъдимия не
притежава СУМПС и никога не е притежавал. Въпреки това, видно от приложената справка
за нарушител, той още два пъти е санкциониран за нарушения по ЗДвП. Освен това мястото
където е спрян за извършване на проверка е много отдалечено от постоянното му
местоживеене в кв. „Дивдядово“. Съдът не споделя лансираната от свид. И. теза, че
подсъдимият вероятно е карал болното си дете. В материалите по делото това липсва и се
появява, като факт едва в съдебното следствие, като не е подкрепено с никакви други
доказателства. Подсъдимият е бил наясно със социалното си положение и въпреки това
пренебрегвайки законовите изисквания си е позволил шофиране в пияно състояние. При
тези обстоятелства съдът съобрази, че наказанието следва да се наложи при условията на чл.
58а в минималния възможен размер, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, които
по преценка на съда не покриват критериите на многобройни или някое изключително,
което да доведе до приложението на чл. 55 от НК, за което пледира защитника на
подсъдимия.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разходи.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
.
3
Съобщи за изтекли лични данни