Решение по дело №326/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 169

 

гр. Сливен, 23.07.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 326  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 195/14.02.2020г. по гр. дело №5064/2019г. на Районен съд Сливен, с което е осъден П.Д.Т. ЕГН ********** *** да заплати на И.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на деликта – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, разноски в размер на 250 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева. Със същото решение е осъдена Д.Г.Т. ЕГН ********** от гр. Сливен, *** да заплати на И.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на деликта – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

          Против решението е подадена въззивна жалба от първия ответник П.Д.Т. с оплакване, че присъденото обезщетение е несправедливо, поради което се иска да бъде постановено решение, с което да бъде намалено.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Съдът подробно е изложил в мотивите доказателствения материал събран по делото, като обосновано го анализирал, както поотделно така и в съвкупност. На въззиваемия е причинена лека телесна повреда, като деянието е извършено спрямо длъжностно лице „полицай”, чийто задължения са свързани с опазване на обществения ред. Оздравителния процес не е продължил дълго, но увреждането е дало негативно отражение върху психиката на ищеца. Правилни са изводите на съда, че понесените болеви усещания не са били с особено висок интензитет, както и пълното му възстановяване от физическите травми, но с оглед на общественото му положение към момента на извършване на деянието, именно - удара в главата, срамът и унижението от случилото се, трудно ще се заличат от съзнанието му. Поради това обезщетението правилно е определено и е справедливо. Иска се да бъде потвърдено решението.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. За него се явява особен представител.

Въззиваемият не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

В случая е безспорно, че на пострадалия са причинени увреждания. При прегледа са установени бледосинкави кръвонасядания в областта на лявата половина на челото с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите върху площ с размери около 3-4 см., като болките се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на главата; повърхностни червеникави охлузвания под формата на повърхностни одрасквания с дължина 3-4 см. и широчина около 4-5 мм в областта на предната повърхност на горната половина на шията, а непосредствено над щитовидния хрущял се установявали повърхностни червеникави охлузвания под формата повърхностни одрасквания с дължина около 3-4 см. и широчина около 4-5 мм с умерено изразена болезненост на кожата, като болките се засилвали при опипване с ръка; наличие на моравочервеникаво кръвонасядане в областта на предностраничната повърхност на средната част на дясната мишница с размери около 0,5 - 1 см., с умерена изразена болезненост на тъканите около него; повърхностно охлузване на кожата с червеникав цвят, със забелване на епидермиса на кожата, върху площ с размер 1-1,5 см. с неправилна форма и умерено изразена болезненост на тъканите в областта на предната повърхност на дясната предмишница; повърхностни охлузвания под формата на нишковидни одрасквания с червеникав цвят, с дължина около 4-5 см. които били три на брой и разположени едно до друго в областта на задната повърхност на лявата предмишница, като тъканите около тях били с умерено изразена болезненост и повърхностно кръвонасядане със синкавоморав цвят, с размери около 1-1,5 см., с умерено изразена болезненост около него в областта на предностраничната повърхност на средната част на лявата мишница; контузия на главата с повърхностно кръвонасядане и оток на тъканите в областта на лявата половина на челото. Вещото лице сочи, че охлузванията в областта на шията и горните крайници, както и кръвонасяданията в областта на същите са причинили на освидетелствания болки и страдания. Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари с такива предмети или стискане и дърпане по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван.

На въззиваемия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота, като деянието е извършено спрямо длъжностно лице „полицай”  в група "Охрана на обществения ред" сектор "Охранителна полиция" при РУ.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че с оглед на специфичната дейност, която извършват служителите на Министерството на вътрешните работи, свързана със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, ЗМВР им предоставя особена закрила, постановявайки в чл. 5, че при изпълнение на служебните си задължения те са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона, като нарушавайки това основно законово положение ответникът е накърнил физическата неприкосновеност на ищеца, в качеството му полицейски орган, с което си поведение е демонстрирал незачитане на установения в Република България правов ред, отнасяйки се с неуважение към представител на правоохранителните органи, което неминуемо е рефлектирало и върху достойнството на въззиваемия. Последният бидейки полицейски орган, овластен от закона да защитава гражданите от престъпни посегателства, сам се е оказал обект на престъпление.

Оздравителния процес не е продължил дълго, но увреждането е  с негативно отражение както върху психиката. Същевременно въпреки не особено високия интензитет на понесените болеви усещания и пълното възстановяване на ищеца от физическите травми, то с оглед на общественото му положение към момента на извършване на деянието от въззивника, а именно – удар в главата, срамът и унижението от случилото се трудно се заличат от съзнанието му.

Така в случая, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените вреди – физически болки и морални страдания, е в размер на сумата от 1500 лева. Поради това решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и внесен депозит за особен представител.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/14.02.2020г. по гр. дело №5064/2019г. на Районен съд Сливен.

 

ОСЪЖДА П.Д.Т. ЕГН ********** *** да заплати на И.В.В. ЕГН ********** *** сумата  от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и внесен депозит за особен представител.

 

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: