№ 3290
гр. Варна, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501581 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 48305/27.06.2023г.
по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП
– Варна срещу Решение № 2114/12.06.2023г. постановено по гр.д. № 4110/2021г. по описа
на ВРС, 33-ти състав, с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е
ОСЪДЕН да заплати на С. Б. В., ЕГН ********** сумата от 25000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
страдания и дискомфорт – изпитани стрес, страх, срам и неудобство от предстоящо
осъждане, емоционална подтиснатост, затвореност, себевглъбеност и страдащо състояние,
негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни
състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на
способността за изпитване на радост, безсъние, вдигане на високо кръвно налягане, резултат
на привличането й като обвиняем за тежко умишлено престъпление, както и предаването й
на съд, съответно действията по протестиране на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху нейното психическо и
морално състояние, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено
наказателно преследване по ДП № 101/2016г. по описа на РУ Велики Преслав, образувано
по пр.пр. № 14/16г. по описа на РП-Велики Преслав срещу С. Б. В. за престъпление по по
чл.183, ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 85/2018г. на РС -
Велики Преслав, потвърдена с Решение № 260010/08.10.2020г. по ВНОХД № 55/2020г. по
описа на ОС-Шумен, ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.10.2020г. до
окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и Е ОСЪДЕН на основание
1
чл.38 ЗАдв. да заплати на адв. Антон Тодоров Андонов при АК-Варна сумата от 2650 лева,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa
заявявa становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита,
че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила, че действително е претърпяла
твърдяните неимуществени вреди, както и че същите са последица именно от повдигнатото
й обвинение. Посочва, че във времето на повдигнатото й обвинение, ищцата е родила две
деца /близнаци/, едно от които е било с здравословни усложнения, което също е източник на
отрицателни емоции и може да допринесе за депресивно състояние, емоционална
подтиснатост и безсъние.
Излага, че показанията на св. Пламен Димитров, с когото ищцата живее на семейни
начала следва да бъдат ценени с отчитане на евентуалната им заинтересованост. Посочва, че
не е отчетено и заявеното от Прокуратурата възражение за съпричиняване на вредата
изразяващо се в неплащане от ищцата на издръжка при липса на обективни и или
непреодолими пречки за реализиране на доход и плащане на издръжката. Оспорват се и
твърдяните неимуществени вреди, като се посочва, че не е налице злепоставяне на ищцата и
уронване на доброто й име пред обществеността в гр.Велики Преслав поради това, че към
датата на повдигане на обвинението и воденето на наказателното производство тя е живеела
в гр.Варна. Воденото наказателно производство се е провело в рамките на разумните
срокове, а ответникът отговаря само за действията извършени в досъдебната фаза, тъй като
в съдебната фаза отговорни са и други участници в процеса. Възразява се и срещу размера
на присъденото обезщетение поради това, че същият не е съобразен с интензитета на
претърпените вреди, с икономическите показатели в страната и стандарта на живот. Посочва
се, че съдът неправилно е отчел повдигнатото обвинение по чл.183, ал.1 от НК като за тежко
умишлено престъпление, при положение, че за него не се предвижда наказание лишаване от
свобода повече от 5 години, а наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В евентуалност се
претендира за намаляване размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. Б. В., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е
за установени съобразно събраните по делото доказателства, в това число и показанията на
разпитаните свидетели, които правилно са били кредитирани от съда като достоверни и
непротиворечащи на останалите доказателства. Излага становище за правилност на изводите
на съда за липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, тъй като вредите не
са следствие на изключителната вина на пострадалата. Възразява срещу твърденията в
2
жалбата, че липсва злепоставяне на ищцата и уронване на доброто й име в гр.Велики
Преслав във връзка с повдигнатото й обвинение, както и че воденото наказателно
производство се е провело в разумен срок – 3 години и 8 месеца. Посочва, че
продължителността на процеса е последица от неоснователно повдигне на обвинение и
началото му е поставено именно с повдигане на обвинение, което е прерогатив на
Прокуратурата и в случая същото е продължило по-дълго от разумното. Възразява се и
срещу твърденията за прекомерност на присъденото обезщетение предвид доказаното
негативно отражение, което воденото наказателно производство е оказало на личния и
семейния живот на ищцата и раждането на децата й. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски както и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 48305/27.06.2023г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП –
Варна срещу Решение № 2114/12.06.2023г. постановено по гр.д. № 4110/2021г. по описа на
ВРС, 33-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 338/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.10.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4