Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар К.Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 6075 по описа за 2014
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Р./Б./”ЕАД против Е.М.М. кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430,
ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 27.08.2008г. сключил договор за банков кредит с ЕТ М.И.Б.с
фирма ”Б.– М.Б.– ИППСП”/кредитополучател/ и ответницата/съдлъжник/,
съгласно който предоставил кредит на едноличния търговец в размер на 119 000
евро с краен срок на погасяване на кредита - 15.08.2023г. С подписването на
договора за кредит, съгласно чл.121 от ЗЗД, ответницата поела задължение да
отговаря солидарно с едноличния търговец за заплащане на всички задължения по
договора и последващите анекси. Дългът бил
преструктуриран със сключени между страните анекси. Тъй като обслужванетно на
кредита било просрочено, настъпила автоматична предсрочна изискуемост, съгласно
чл.6 от анекс № 3/15.03.2010г. към
договора. С писмо изх.№ 001-37244/22.04.2013г. банката уведомила ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост на посочения от ответницата адрес в гр. Габрово
на 29.04.2013г. и на 13.05.2013г. и на посочения от ответницата адрес в
гр.София на 03.07.2013г. и на 13.07.2013г. След уведомяването на ответницата,
банката приела, че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.07.2013г.
Задълженията на ответницата по договора за кредит възлизали на 104 979
евро/главница/, 5 882.48 евро/изискуема редовна лихва за периода
05.11.2012г.-24.07.2013г./, 4345.76евро/изискуема наказателна лихва за периода
05.12.2012г.-19.09.2013г./, 2 555.87 евро/изискуема лихва, съгласно
чл.2.3, вр.чл.1, б.“д“ от анекс № 12/23.04.2012г., за
периода 07.02.2011г.-22.04.2012г./, 270.34 евро/комисионна за управление за
периода 15.08.2011г.-14.08.2012г., дължима, съгласно чл.3 от анекс №12/23.04.2012г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2013г. до
окончателното изплащане. За посочените суми банката се снабдила със заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 2134/2013г. на РС-Габрово,
срещу която ответницата възразила, поради което заповедта не могла да влезе в
сила. Предвид изложените доводи, моли съда да приеме за установено по отношение
на ответницата, че дължи 104 979 евро/главница/, 5 882.48
евро/изискуема редовна лихва за периода 05.11.2012г.-24.07.2013г./,
4345.76евро/изискуема наказателна лихва за периода 05.12.2012г.-19.09.2013г./,
2 555.87 евро/изискуема лихва, съгласно чл.2.3, вр.чл.1,
б.“д“ от анекс № 12/23.04.2012г., за периода 07.02.2011г.-22.04.2012г./, 270.34
евро/комисионна за управление за периода 15.08.2011г.-14.08.2012г., дължима,
съгласно чл.3 от анекс №12/23.04.2012г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.09.2013г. до окончателното изплащане. За посочените
суми банката се снабдила със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№ 2134/2013г. на РС-Габрово, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2013г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявените искове, като прави следните
възражения: нямала задължения на
солидарен длъжник по договора за кредит от 27.08.2008г., тъй като не била
подписала анекс №12/23.04.2012г.; с този анекс било новирано
задължението по договора за кредит от 27.08.2008г., което се установявало от
следните обстоятелства – изменен бил погасителният план /чл.2 от анекс №12/23.04.2012г./,
увеличена била лихвата/чл.4/, увеличена била неустойката/чл.5 от анекса/.; в
анекса страните ясно изразили воля по новото задължение да остане задължен
единствено ЕТ М.И.Б.с фирма ”Д-р Б.– М.Б.– ИППСП”, не и ответницата; оспорва
автентичността на договора за банков кредит от 27.08.2008г. и на анекси с
поредни номера от 1 до 11, сключени през периода 29.06.2009г. – 05.03.2012г., в
частта, относно положените подписи от С. И.- управител на офис „Р./Б./”, Н.А.–
завеждащ сектор „Р./Б.”АД, и И.Г.-
старши специалист „Работа с клиенти”; поддържа възражението, че С. И.не бил
упълномощен от ищеца да сключва договори за банков кредит. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи следните
юридически факти: 1/между страните да е сключен договор за банков кредит; 2/да
е настъпила изискуемост на вземанията; 3/размерът на задълженията да е
определен, съгласно условията на договора.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен договор за банков кредит от 27.08.2008г., който
ищецът е сключил с ЕТ М.И.Б.с фирма ”Д-р
Б.– М.Б.– ИППСП” /кредитополучател/ и ответницата Е.М. Б./съдлъжник/.
С договора ищецът е поел задължение да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 119 000 евро за
рефинансиране на кредит в банка ДСК, рефинансиране на два кредита в РББ и
останалите средства да бъдат използвани за покупка на стоматологична техника. Срокът
за усвояване на кредита е определен до 14.09.2008г., а крайният срок за
погасяване на кредита е 15.08.2023г. Страните са се споразумели погасяването на дълга да бъде извършено чрез
плащане на 180 равни месечни вноски по
661 евро всяка, считано от 15.09.2008г. до 15.08.2023г. Доворена е лихва,
равняваща се на сбора от стойността на банковия ресурс за евро, увеличен с 3.50
пункта надбавка с падеж 15-то число на месеца. В чл.3.5 е уговорена наказателна
лихва, равняваща се на сбора от стойността на банковия ресурс за евро плюс 16
пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно
чл.3.4 от договора, комисионната за управление е опредЕ.по
следния начин: в размер на 1190 евро, платима преди първото усвояване на суми
по кредита, и допълнителни плащания, дължими на 15-то число от м.август на всяка година,
считано от 15.08.2009г. до 15.08.2022г. в размер на 0.75% от усвоената и
непогасена сума по кредита. Съгласно чл.8.1
от договора, ответницата е поела задължение да изплати всички задължения на
кредитополучателя към банката по договора и последващите анекси към него,
включващи главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обсужване на кредита,
както и да отговаря солидарно с кредитополучателя за неговите задължения към
банката/ чл.8.2 от договора/.
Кредитът е усвоен чрез две плащания - на 05.09.2008г. ищецът е превел по
сметка на кредитополучателя сумата от 95 700 евро, а на 12.09.2008г.
– сумата от 23 300 евро./заключение
на счетоводната експертиза/.
Между страните по договора са сключени множество анекси през периода 26.09.2009г.-23.04.2012г
– общо 12, с които са променяни неговите клаузи. Анексите с поредни номера от 1
до 11 са подписани от ответницата, без последния анекс №12/23.04.2012г.
Спорни въпроси по делото са: дали
договорът за кредит от 27.08.2008г. и анексите с поредни номера от 1 до 11 са
подписани от посочените в тях лица - представители на банката, респ. дали са
породили действие и дали обвързват
страните, както и дали ответницата е солидарен длъжник по договора за банков кредит
от 27.08.2008г.
Възраженията за неавтентичност на договора за кредит и анексите към него, в
частта на положените подписи от служители на банката, съдът намира за неоснователни, поради следните
съображения:
От заключението на графологическата експертиза, което съдът приема, се
установява, че подписите на С. И.– управител на офис ”Габрово” в договора за
кредит от 27.08.2008г., както и в сключените 11 анекса, са положени лично от
него, подписите на Н.Д.А.– завеждащ сектор „Работа с клиенти”, в договора за банков
кредит от 27.08.2008г., в анекс №1/29.06.2009г., анекс № 3/15.03.2010г., анекс
№ 4/13.05.2010г., анекс № 7/31.08.2011г., №8/30.09.2011г., №9/29.12.2011г., №10/06.02.2012г. и №11/05.03.2012г. са
положени от самата нея. Подписите на И.М.Г.–„старши специалист „Работа с
клиенти”, в анекс № 5/31.03.2011г. и в
анекс №6/29.01.2011г. също са положени от нея.
Следва да се отбележи, че дори и договора за банков кредит и анексите към
него да не бяха подписани от
посочените в тях служители на банката, ищецът изрично заяви, че, на основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.301 от ТЗ, потвърждава техните действия./становище на
ищеца в допълнителна искова молба – л.94 от делото, абзац 1/.
С оглед изявлението на ищеца е безпредметно да бъде изследван въпросът
дали неговият служител С. Илиев, е бил
упълномощен да го представлява към датата на
сключване на договора и анексите.
Предвид графологическата експертиза и изявлението на ищеца, който изцяло
потвърждава действията на своите служители при сключване на договора и анексите,
съдът приема, че същите са породили действие и обвързват страните.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че не е солидарен длъжник по
договора за кредит. Същата основава това свое възражение на обстоятелството, че
не била подписала анекс № 12/23.04.2012г., а с този анекс бил сключен договор за новация – старото
задължение по договора за кредит било
погасено и страните по анекса изрично изразили воля единствен длъжник по новото
задължение да остане ЕТ М.И.Б.с фирма ”Д-р
Б.– М.Б.– ИППСП”.
Възраженито е неоснователно, поради следните съображения:
Видно от анекс №12/23.04.2012г. същият е сключен между ищеца и кредитополучателя ЕТ М.И.Б.с фирма ”Д-р Б.– М.Б.–ИППСП”.
Този анекс не е подписан от ответницата.
С анекса е прието, че към 23.04.2012г.
дължимите по договора за кредит и анексите суми са в размер на
112 824.77 евро, от които: 102 475 евро/редовна главница/,
6 504евро/просрочена главница, дължима на 05.04.2012г./, 6 504
евро/просрочена главница, дължима на 05.04.2012г./, 71.22 евро/наказателна
лихва за периода 05.04.2012г.-22.04.2012г./, 788.28 евро/просрочена редовна
лихва за периода 05.03.2012г.-04.04.2012г./, 2 555.87 евро/преструктурирана
лихва, съгласно чл.3.2 от анекс №6/29.04.2011г./, 430.40 евро/текущо начислена
редовна лихва за периода 05.04.2012г.-22.04.2012г./. Договорен е нов
погасителен план в чл. 2 от анекса, чрез
определяне на нов размер на вноските и дати на плащанията. Посочен е размер на
комисионната за управление и начин на плащане в чл. 3 от анекса, а в чл. 4 и 5 е
посочен размер на дължимата лихва. В чл.10 от анекса изрично е псочено, че
всички клаузи на договора и анексите от 1 до 11, които противоречат на анекс
№12/23.04.2012г. се считат променени. Всички
останали клаузи от договора и анексите остават
непроменени и запазват действието си между страните.
При така договореното
съдържание на анекс №12/23.04.2012г. не може да се направи извод, че е сключен
договор за новация. Напротив, страните изрично са договорили в чл.10 от анекса, че договорът за кредит и анексите
с поредни номера от 1 до 11 запазват
действието си между страните, а се променят
само онези клаузи от тях, които противоречат на анекс №12/23.04.2012г.. Съгласно
чл. 107 от ЗЗД, задължението се подновява,
когато се замени с друго по съглашение с кредитора. За да е осъществен съставът на чл.107 от ЗЗД, следва
да бъде установено: 1/валидно старо задължение, което се погасява; 2/да е възникнало валидно ново задължение на мястото на
стария дълг; 3/да съществува разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, която може да се отнася както до някои от съществените
елементи на сделката (основание, предмет), така и до субектите на
правоотношението; 4/страните изрично да изразят
воля за новиране на задължението, която трябва да бъде ясна и
недвусмислена. В конкретния случай страните са изменили само размера на
отделните вноски и сроковете за плащане, съобразявайки вече платеното, поради
което не е на лице новация, тъй като
старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. При преструктуриране на отпуснат
кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, когато
се приспадат вече платени задължения по договора,
липсва воля у съконтрахентите за новиране по смисъла
на чл. 107 ЗЗД, още повече, че намерението
за новиране следва да бъде ясно и недвусмислено изразено, а не да се извлича
чрез тълкуване. В тази насока е съдебната практика /решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г.
на ВКС, ТК, II отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС,
ТК, II отделение/.
Относно размера на задълженията по
договора за кредит и анексите към него, съдът установи следното:
По делото е представен договор за банков кредит от 27.08.2008г., който
ищецът е сключил с ЕТ М.И.Б.с фирма ”Д-р
Б.– М.Б.– ИППСП” /кредитополучател/ и ответницата Е.М. Б./съдлъжник/.
С договора ищецът е поел задължение да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 119 000 евро за
рефинансиране на кредит в банка ДСК, рефинансиране на два кредита в РББ и
останалите средства да бъдат използвани за покупка на стоматологична техника.
Срокът за усвояване на кредита е определен до 14.09.2008г., а крайният срок за
погасяване на кредита е 15.08.2023г. Страните са се споразумели погасяването на дълга да бъде извършено чрез
плащане на 180 равни месечни вноски по
661 евро всяка, считано от 15.09.2008г. до 15.08.2023г. Доворена е лихва,
равняваща се на сбора от стойността на банковия ресурс за евро, увеличен с 3.50
пункта надбавка с падеж 15-то число на месеца. В чл.3.5 е уговорена наказателна
лихва, равняваща се на сбора от стойността на банковия ресурс за евро плюс 16
пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно
чл.3.4 от договора, комисионната за управление е опредЕ.по
следния начин: в размер на 1190 евро, платима преди първото усвояване на суми
по кредита, и допълнителни плащания, дължими на 15-то число от м.август на всяка година,
считано от 15.08.2009г. до 15.08.2022г. в размер на 0.75% от усвоената и
непогасена сума по кредита. Съгласно
чл.8.1 от договора, ответницата е поела задължение да изплати всички задължения
на кредитополучателя към банката по договора и последващите анекси към него,
включващи главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обсужване на кредита,
както и да отговаря солидарно с кредитополучателя за неговите задължения към
банката/ чл.8.2 от договора/.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема се
установява, че договореният размер на кредита е усвоен от кредоитополучателя -
на 05.09.2008г. по неговата сметка е преведена сумата от 95 700 евро, а на
12.09.2008г. – 23 300 евро. На 05.03.2013г. е
извършено последното плащане по
договора за кредит, като е доплатена вноска с падеж 05.11.2012г. Няма
последващи плащания и не са изплатени вноските за периода 05.12.2012г.-05.07.2013г. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
на 25.07.2013г.
В хода на делото
ответницата не е оспорила датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Едва в пренията по съществото на спора нейният процесуален представител
заявява, че предсрочната изискуемост
настъпила през 2012г., тъй като
на 05.12.2012г. било извършено последното плащане по договора, а съгласно чл.6
от анекс № 3/15.03.2010г., след изтичане на 60 дни, настъпвала автоматично предсрочна
изискуемост.
Съдът е длъжен да
изследва дали е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като това е една от
предпоставките за уважаването на иска. Съгласно чл.6 от анекс №3/15.03.2010г.
към договора за кредит страните са се споразумели, че при неплащане изцяло или
частично на което и да е от задълженията по договора за кредит в продължение на
60 дни, считано от деня, следващ деня, в който изтича указания срок, вземанията
на банката/главница, такси, разноски, лихва и наказателна лихва/ стават автоматично
предсрочно изскуеми в пълен размер. Постигнатата в договора предварителна уговорка
за автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е
достигнало до кредитополучателя. /т.18 от ТР N 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк.д. N 4/2013 г./. Ищецът с писмо изх.№
001-37244/22.04.2013г. е отправил изявления до ответницата, че обявява кредита
за предсрочно изскуем. Писмото е изпратено до адресите в гр. София и гр.
Габрово, които самата ответницата е посочила в договора за банков кредит от
27.08.2008г. и в писмено заявление от 04.03.2013г./л.21 и л. 63/. От
представените по делото обратни разписки/л.60-63/ се установява, че адресът в
гр.Габрово е посетен от куриер на 29.04.2013г. и на 13.05.2013г., а адресът в гр.София
е посетен на 03.07.2013г. и 13.07.2013г. От печата върху разписката за
посетения адрес в Габрово става ясно, че пратката не е връчена, поради
отсъствие на получателя от адреса, а от обратната разписка за посетения адрес в
София се установява, че пратката не е потърсена от получателя. Тъй като писмото
е изпратено на 22.04.2013г., а към тази дата ответницата вече е уведомила ищеца
за нов адрес за получаване на книжа, находящ се в гр.София /заявление от
04.03.2013г./, съдът приема, че актуалният адрес, на който е следвало да бъде
изпратено писмото, е адресът в гр.София.
Съгласно чл.11.1 от договора за банков кредит от 27.08.2008г., всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да са бъдат направени в
писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адресите, посочени от страните в договора за банков
кредит. Тъй като първото от писмата е достигнало до адреса в гр.София на 03.07.2013г.,
с доставянето на пратката на адреса, посочен от ищцата, следва да се счита, че
банката е обявила предсрочната изскуемост, поради което към 25.07.2013г.
ищецът е имал право да се позове на предсрочна изискуемост на кредита.
В своето заключение вещото лице от счетодната експертиза е изчислило
задълженията на ответницата в два варинта – вариант първи, съобразно договора
за банков кредит и 12 - те анекса към него, и втори вариант, съобразно договора
за банков кредит и подписаните от ответницата 11 анекса, без анекс №12/23.04.2012г, под който липсва подпис на М..
Съдът възприема втория вариант на
заключнието на вещото лице, в който размерът на задълженията на ответницата е
определен, съобразно договора и подписаните от нея 11 анекса, тъй като не е
изразявала воля за промяна на договора, съобразно анекс №12/23.04.2012г.. Размерът
на задължението на ответницата, според вещото лице, съобразно договора за
банков кредит от 27.08.2008г. и подписаните от нея анекси, възлиза на
104 979 евро/главница/, 4 345.76 евро/наказателна лихва за периода
05.12.2012г.-19.09.2013г./, 2557.87 евро/преструктурирани лихви за периода
07.02.2011г.-14.08.2012г. по анекс № 6/29.04.2011г./ и неизплатена комисионна
за управление в размер на 270.34 евро. Размерът на незаплатената договорна лихва
за периода 05.11.2012г.-24.07.2013г. е 6 047.80 евро. Ищецът е предявил
искове срещу ищцата за същия размер на главницата – 104 979 евро, за същия размер
и период на наказателната лихва –
4 345.76 евро за периода 05.12.2012г.-19.09.2013г., както и за същия
размер на комисионната за управление – 270.34 евро, които задължения е
установила и счетоводната експертиза, поради което исковете за тези задължения
следва да бъдат уважени изцяло. По отношение на задължението за заплащане на
просрочени преструктурирани лихви, вещото лице е установило, че съгласно
договора и чл.3.2 от анекс № 6/29.04.2011г., тези лихви се дължат за периода
07.02.2011г.-14.08.2012г. и са в размер на 2555.87 евро, колкото претендира
ищецът, поради което този иск също следва да бъде уважен за сумата, посочена от
ищеца. Единствено по отношение на договорната лихва за периода
05.11.2012г.-24.07.2013г. вещото лице е установило размер – 6047.80 евро,
който е различен от претендирания от
ищеца – 5 882.48 евро. Тъй като претенцията на ищеца за това вземане е в
по-малък размер от установения от експертизата, този иск също следва да бъде
уважен изцяло.
Следва да се отбележи, че
в пренията по съществото на спора ответницата се позова на възражение, които не
е направила своевременно по делото – същата заяви, че била сключила договор за
поръчителство с ищеца и исковете срещу нея били предявени след изтичане на
преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД. Съдът не разгледа това възражение, тъй като
то не е въведено своевременно, като предмет на делото, а е заявено едва в
пренията по съществото на спора, поради което
ищецът не се е защитавал срещу него. От друга страна, съдържанието на
договора за кредит е обсъдено по делото и от чл.8.2 се установява, че ответницата е подписала
договора в качеството на съдлъжник, поела е
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за неговите задължения към
банката.
По разноските:
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 12 620.98лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИEМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422,ал.1 от ГПК, по отношение на Е. М.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Р./Б./”
ЕАД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. К. П. и М. Т.
П., сумата от 104 979 евро /главница, дължима по договор за банков кредит
от 27.08.2008г. и анекси с поредни номера от първи до единадесети, сключени
през периода 29.06.2009г.-05.03.2012г./, 5 882.48 евро/договорна лихва за
периода 05.11.2012г.-24.07.2013г./, 4 345.76 евро/наказателна лихва за
периода 05.12.2012г.-19.09.2013г./, 2 555.87 евро/преструктурирани лихви
за периода 07.02.2011г.-22.04.2012г./, 270.34 евро /комисионна за
управление на дълга за периода
15.08.2011г.-14.02.2012г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.09.2013г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по
чгр.д. №2134/2013г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА Е.М.М. да заплати на „Р./Б./” ЕАД, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 12 620.98лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: