О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№335
30.06.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в съдебно заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 130 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 128, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 19ж от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е
по искова молба от Община Раднево, представлявана от кмета Теньо Желязков
Тенев, подадена чрез пълномощника – адвокат Г.К. ***, с която на основание чл.
128, ал. 1, т. 3 от АПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, е предявен иск срещу Министерство на околната среда и водите,
Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ /Управляващ орган на ОПОС
2014-2020 г./. Претендира се ответникът по делото да бъде осъден да заплати
сумата от 256 150.62 лв., дължима във връзка с изпълнението на
административен договор – Договор за безвъзмездна финансова помощ №Д-34-25 от
06.07.2016 г. за проект „Интегриран воден проект за изграждане на ГПСОВ, гр.
Раднево“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че между Община Раднево в качеството на бенефициент и
Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, в качеството на Управляващ
орган на ОПОС 2007-2013 г. е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ №DIR-51011116-C052 от 28.11.2012 г. /АДБФП от 2012г/ във
връзка с изпълнението на проект №DIR-51011116-50-134 „Интегриран воден проект за
изграждане на ГПСОВ и изграждане и разширение на ВиК мрежата на гр. Раднево“,
при посочена обща максимална стойност на БФП в размер от
33 996 520.55 лв. С допълнително споразумение към договора е
уговорено, че проектът ще бъде разделен на две фази, като втората фаза по
изпълнението му ще бъде финансирана от ОПОС 2014-2020 г., за което ще бъде
сключен и отделен административен договор. Посочва се, че във връзка с
изпълнение на дейностите от първата фаза на проекта е проведена обществена
поръчка и е сключен договор с изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“, с предмет „Работно
проектиране и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Раднево“
на стойност 9 403 231.50 лв., като в последствие от страна на УО на
ОПОС е наложена окончателна финансова корекция в размер на 5% от стойността на
договора – 470 161.58 лв. В хода на изпълнение на проекта и във връзка с
междинните плащания по АДПБФП от 2012г УО е извършвал верификация на заявените
от бенефициента междинни и окончателни суми за плащания, като вземайки предвид
определената вече финансова корекция е приспаднал /удържал/ сумата от
181 060.59 лв. С влязло в сила на 17.06.2020 г. решение № 992 от
14.02.2018 г., постановено по гр. д. №3510/2016 г. по описа на СГС било
признато за установено, че Община Раднево не дължи на МОСВ сумата от
289 100.99 лв. – част от размера на наложената финансова корекция по АДПБФП
от 2012г. Със същото решение, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, МОСВ било
осъдено да заплати на Община Раднево сумата от 181 060.59 лв., като
дължими в изпълнение на административния договор от 28.11.2012 г., респективно
неоснователно удържани от УО под формата на наложената финансова корекция. С
АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г. между същите страни били договорени
отношенията във връзка с реализиране на втората фаза от финансирания проект,
като с оглед окончателното му приключване, респективно извършване на
верификация на допустимите разходи от страна на УО по договора е удържана и не
е изплатена на бенефициента обща сума от 256 150.62 лв. във връзка с
наложената по първия административен договор финансова корекция. За извършените
действия Община Раднево била уведомена с писмо изх. №1-005-0002-1-60 от
15.03.2020 г. на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., като междувременно
били издадени и връчени отделни решения на административния орган по отношение
верифициране/отказ от верифициране на допустими разходи по междинни и
окончателна заявка за плащане. Във връзка с изложеното ищецът поддържа, че не е
налице основание УО на ОПОС да не изплати дължимите по АДПБФП от 06.07.2016 г.
суми в общ размер на 256 150.62 лв., като твърди, че същите не са били
предмет на осъдителния иск пред СГС с оглед по-късната дата на сключване на
втория административен договор, съответно произтичащите от него задължения за
УО. Заявява, че с оглед влязлото в сила съдебно решение не е налице правно
основание за удържане размера на финансовата корекция от дължимите към
бенефициента суми по АДПБФП от 06.07.2016 г., като извършените от органа
действия съставлявали незаконосъобразно прихващане. Горното обуславяло правния
интерес на ищеца от предявения иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, който
съответно бил подсъден на Административен съд – Стара Загора, съобразно
разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3
от АПК, доколкото в случая това бил единствения ред за защита правата на
бенефициента, с оглед невъзможността претендираните сми да бъдат включени в
петитума исковата молба, по която е образувано гр. д. №3510/2016 г. по описа на
СГС.
Въз
основа на това, моли да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника
Министерство на околната среда и водите да заплати сумата от 256 150.62 лв., дължима във
връзка с изпълнението на АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г. по проект „Интегриран
воден проект за изграждане на ГПСОВ, гр. Раднево“, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.
В представен
по делото писмен отговор, ответникът – МОСВ, представлявано от Министъра на
околната среда и водите, чрез пълномощника си по делото, излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Посочва
се, че с оглед наличието на индивидуални административни актове по смисъла на
чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ бенефициентът е бил надлежно уведомен за
предприетите действия по верифициране на допустимите разходи във връзка с
АДПБФП от 06.07.2016 г.,
като в тази връзка е била налице
законова възможност за упражняване на ефективна защита от страна на Община
Раднево срещу действията на УО. С влизането в сила на тези актове е
преклудирана възможността за тяхното оспорване по съдебен ред, респективно
същите са породили целените с издаването си правни последици. В този смисъл се
явява неприложим предвидения в чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК ред, доколкото е била
налице възможност за оспорване на административните актове, с които реално е
приспаднат размерът на финансовата корекция от дължимите плащания по АДПБФП от 06.07.2016 г. По отношение
основателността на иска се навеждат доводи за изтекла погасителна давност,
както и такива свързани със силата на присъдено нещо, произтичаща от влязлото в
сила решение № 992 от 14.02.2018 г., постановено по гр. д. №3510/2016 г. по
описа на СГС. Твърди се, че с оглед предмета на визираното гражданско дело е
налице препокриване на претенцията на Община Раднево, произтичаща от процесния
иск, доколкото претендираната сума от 256 150.62 лв. е включена в уважения
чрез съдебното решение установителен иск. От съда се иска отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При
съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С
оглед конкретно очертания предмет на делото – невъзстановени от страна на РУО
на ОПОС 2014-2020 г. разходи в размер на 256 150.62 лв., произтичащи от
извършени дейности по изпълнение на АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г. /л. 73-80/
следва да се отчете, че същият е сключен между МОСВ и Община Раднево във връзка
с процедура за директно предоставяне на БФП №BG16M1OP002-1,005 с наименование “Втора фаза на проекти за изграждане на
ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по ОПОС 2007-2013 г.“ от ОПОС
2014-2020 г., Приоритетна ос 1 – „Води“, за проект „Интегриран воден проект на
ГПСОВ, гр. Раднево. Изпълнението на същият проект е започнало след сключване на
АДПБФП №DIR-51011116-C052 от 28.11.2012 г. между същите страни, но финансовата помощ
е била предвидена за предоставяне от ОПОС 2007-2014 г. С допълнително
споразумение №4 към АДПБФП №DIR-51011116-C052 от 28.11.2012 г. /л. 22-23/ е постигнато споразумение, че
предвиденият за финансиране проект ще бъде изпълнен на две фази, които са
технологично и финансово обвързани, но финансирани от ОПОС в различни програмни
периоди, като втора фаза съответно ще бъде финансирана по ОПОС 2014-2020 г. С
допълнителното споразумение е изменен и първоначално определеният на
33 996 520.55 лв. /веднъж вече изменен с допълнително споразумение
№3/ размер на БФП, която бенефициентът може да получи, като същият е определен
на 21 752 886.99 лв.
Видно
от доказателствата по делото, в изпълнение на първата фаза от проекта и
проведената чрез открита процедура обществена поръчка, е сключен договор с
изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“ гр. София с предмет „Работно проектиране и
изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Раднево“ /л.
32-58/ на стойност 9 403 231.50 лв. Във връзка с процедура по
осъществен контрол за законосъобразност, УО на ОПОС е установил конкретни
нарушения при провеждане на визираната обществена поръчка, като със свое писмо
изх. №08.00-4785 от 12.03.2015 г. /л. 29-31/
органът е наложил на Община Раднево финансова корекция в размер на 5% от стойността на договора с ДЗЗД „Виам
Строй“, гр. София /470 161.58 лв./. В хода на изпълнение на първа фаза от
проекта, от страна на бенефициентът са направени искания, както за междинни,
така и за окончателно плащане на извършени разходи, като от страна на РУО са
верифицирани/одобрени конкретни суми, след извършване на анализ относно тяхната
допустимост. Видно от приложените по делото уведомления /л.59-72/ от страна на
РУО не са одобрени, съответно не са и изплатени суми в общ размер от
181 060.59 лв., представляващи част от наложената финансова корекция по
договора с ДЗЗД „Виам Строй“ гр. София.
С
депозирана на 23.03.2016 г. в СГС искова молба /л. 116-119/ от страна на Община
Раднево са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска от съда да бъде признато по
отношение МОСВ, че Община Раднево не дължи сумата от 25 001.00 лв., част
от наложената й финансова корекция, както и да осъди МОСВ да заплати на ищеца
сумата от 25 001.00 лв., представляваща удържаната от дължимите плащания
до момента на завеждане на исковата молба сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
последствие с допълнителни молби размерът на исковите претенции е изменен, като
установителният иск се увеличава до сумата от 289 100.99 лв., а
осъдителния до сумата от 181 060.59 лв. С решение №992 от 14.02.2018 г.,
постановено по гр. д. №3510/2016 г. по описа на СГС /л. 86-89/ исковете са
уважени, като в мотивите на съдебния акт са изложени съображения за липсата на
нарушение при провеждане на обществената поръчка, довела до сключване на
договора с ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София, което да представлява нередност и
съотв. липса на основание да бъде налагана финансова корекция върху допустимите
разходи по сключения с изпълнителя договор. Решението е влязло в законна сила
на 17.06.2020 г.
След
сключването на АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г. от страна на РУО на ОПОС
2014-2020 г. е извършена повторна проверка за законосъобразност на проведената
обществена поръчка „Осъществяване на дейности по изпълнение на „Работно
проектиране и изграждане на ПСОВ-гр. Раднево и сключения с изпълнителя ДЗЗД
„Виам Строй“, гр. София договор на стойност 9 403 231.50 лв. С писмо
от 09.09.2016 г. /л. 81/ РУО уведомява бенефициента, че с оглед извършената
проверка се потвърждават установените нарушения и наложената финансова корекция
в размер на 5 % от стойността на сключения договор. В хода на изпълнение на
втора фаза от проекта Община Раднево е представила на РУО искания за авансови,
междинни и окончателно плащания, както следва: искане за авансово плащане №1 на
стойност от 531 985.05 лв.; искане за междинно плащане №2 на стойност от
2 058 980.84 лв.; искане за междинно плащане №3 на стойност 1 363 314.43
лв. и искане за окончателно плащане №5 на стойност 1 459 551.10 лв. С
решение от 2016 г. /л. 133-134/, изпратено чрез писмо изх. №08-00-1334 от
10.09.2016 г. /л. 132/, относно междинно плащане №2 не е одобрена/верифицирана
сумата от 98 235.94 лв., поради наложената корекция върху стойността на
договора с изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София. С решение от 14.11 2016 г.
/л. 136-137/, изпратено чрез писмо изх. №1-005-0002-3-22 от 14.11.2016 г. /л.
135/, относно междинно плащане №3 не е одобрена/верифицирана сумата от
65 220.89 лв., поради наложената корекция върху стойността на договора с
изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София. С решение от 21.09.2017 г. /л.
138-139/, изпратено с писмо изх. №1-005-0002-3-73 от 25.09.2017 г. /л. 138/,
относно окончателно искане за плащане №5 не е одобрена/верифицирана сумата от
92 693.88 лв., отново поради наложената корекция върху стойността на
договора с изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София. Визираните решения на РУО
на ОПОС, с които са верифицирани/неверифицирани заявените суми са изпратени на
бенефициента по електронен път, чрез ИСУН, като видно от представените
разпечатки по делото / л.140-147/ същите са получени от Община Раднево. По
делото не се ангажираха доказателства, че решенията за обжалвани по съдебен
ред, поради което е следно, че същите са влезли в законна сила. Общият размер
на неверифицираните разходи във връзка с наложената финансова корекция по
договора с ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София е 256 150 62 лв. /98 235.94
лв. + 65 220.89 лв. + 92 693.88 лв./.
С
писмо изх. №1-005-0002-1-60 от 15.03.2018 г. РУО на ОПОС 2014-2020 г. /л.
82-83/ бенефициентът е уведомен детайлно за финансовите данни по приключилия
договор №Д-34-25 от 06.07.2016 г., в т. ч. и за общия размер на удържаните
финансови корекции по договора с ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София.
С
писмо изх. №0400 -133 от 17.09.2020 г. /л. 84/ Община Раднево е отправила
искане до РУО за възстановяване на сумата от 256 150 62 лв. по АДПБФП
№Д-34-25 от 06.07.2016 г., като е изложила съображения, че съгласно влязлото в
сила решение №992 от 14.02.2018 г., постановено по гр. д. №3510/2016 г. по
описа на СГС финансовата корекция върху договора с ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София
е незаконосъобразно наложена, поради което съдът е уважил и предявения
установителен иск в размер на 289 100.99 лв. В отговор на това писмо РУО
заявява, че не е обвързан с размера на уважения установителен иск, а само с
този по осъдителния в размер на 181 060.59 лв., включително и законна
лихва. Писмото на РУО е от 29.10.2020 г., а депозираната пред АС-Стара Загора
искова молба е от 02.12.2020 г.
По
делото са приети като доказателства всички визирани по-горе документи, както и
тези, представени допълнително от страните по делото. Приложени са и приети като
доказателства всички разходооправдателни документи във връзка с направените от
страна на бенефициента искания за авансово, междинни и окончателни плащания по
АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г., в т. ч. технически и финансови отчети, както
и екзекутиви и измервателни протоколи, съдържащи се на електронен носител.
По делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Същата съдът възприема
като компетентно, обективно и обосновано изготвена. Съгласно заключението на вещото лице размерът на неизплатената БФП по АДПБФП
№Д-34-25 от 06.07.2016 г., удържана във връзка с наложена финансова корекция по
сключения договор с изпълнителя
ДЗЗД „Виам
Строй“, гр. София, е в размер на 256 150.62 лв.
При
така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства, съобразявайки становищата на страните, твърденията в
исковата молба, както и доводите, развити в хода на съдебното производство,
съдът намира предявения иск за процесуално недопустим по следните съображения:
Производството е по Дял Трети от АПК
/чл. 128
и сл./, във връзка с чл. 19а-чл. 19ж от АПК.
Процесните спорни правоотношения са уредени с Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №Д-34-25 от 06.07.2016 г., който договор
е сключен на основание чл. 28, ал. 2, т. 5 от Постановление № 107 на МС от
10.05.2014 г. за определяне на реда за предоставяне на БФП по програмите,
съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за морско дело и рибарство за
периода от 2014 – 2020 г. във връзка с §10, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и Решение №110 от
25.05.2016 г. на Министъра на Околната среда и водите за предоставяне на БФП.
Предметът на договора е предоставяне на БФП на бенефициента Община Раднево за
изпълнение на проект „Интегриран воден проект за изграждане на ГПСОВ, гр.
Раднево“ по процедура за директно предоставяне на БФП №BG16M1OP002-1,005 с наименование “Втора
фаза на проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е
стартирало по ОПОС 2007-2013 г.“ от ОПОС 2014-2020 г., Приоритетна ос 1 –
„Води“.
Със
ЗИД АПК /обн., ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./ е регламентиран нов институт за
националното ни право – "административният договор", какъвто по своя
характер несъмнено е и процесният договор №Д-34-25 от 06.07.2016 г., по смисъла
и на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ /обн., ДВ бр. 101/22.12.2015
г./. С § 6, т. 2, б. "б" от ЗР на ЗИД АПК са извършени промени в
ЗУСЕСИФ, като изрично е регламентирано, че "образуваните до влизането в
сила на този закон
гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови
корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния
ред", а разпоредбата влиза в сила от 25.12.2015 г., съгласно § 7 от ЗР на
ЗИД АПК. Исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство,
е предявена на 02.12.2020 г., т. е. значително след настъпване на периода на
приложимост на горната норма, което сочи приложимост на регламентирания в АПК
ред за разглеждане на заявения спор. В подкрепа на последното се явява и
последвалата разпоредба на §149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /обн., ДВ, бр. 77 от
2018 г./. Спор от категорията на процесния - за реално изпълнение на
административен по характера си договор, свързано с междинни и окончателни
плащания, респективно с верификации/неверификации на допустими разходи,
съгласно приложения АДПБФП, се е приемал за неподсъден на административните
съдилища, съгласно действалата редакция на чл. 128, ал. 1 от АПК до 25.12.2015 г., като на плоскостта на гражданскоправните
последици за страните по административен договор битува искът за реално
изпълнение на правата по такъв договор или за обезщетение от неговото
неизпълнение. С новата алинея 3 на § 10
от ПЗР на ЗУСЕСИФ законодателят е поставил в компетентност на
административните съдилища не само административните, но и всички граждански
дела за изпълнението на административния договор, вкл. за изпълнението на
договорите за средствата от ЕСИФ, доколкото друго не следва от специален закон.
В продължение на същото законодателно разрешение са и посочените по-горе
изменения и допълнения на АПК, като с новия текст на чл. 128, ал. 1, т.
3 /Нова, ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./ от АПК е предвидено
административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на
административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
Нормата е процесуална, а исковата молба е предявена при нейното действие, което
определя характера на предявения иск като такъв по чл. 128, ал. 1, т.
3 от АПК, при субсидиарното приложение на ГПК, от препращането на чл. 144 от АПК,
като местно компетентен в случая се явява Административен съд - Стара Загора
съобразно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 1 от АПК.
От
съдържанието на исковата молба е видно, че отправеното от Община Раднево искане
се свежда до това съдът да постанови решение, с което на основание чл. 128, ал.
1, т. 3 от АПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да осъди МОСВ да заплати на Община
Раднево сумата от 256 150.62 лв., представляващи дължими плащания по
АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г., съответно и допустими разходи по договора с
изпълнителя ДЗЗД „Виам Строй“, гр. София, които са удържани от РУО на ОПОС
2014-2020 г. в хода на изпълнението на втора фаза от проекта, предмет на
финансиране. Искът е осъдителен и е насочен към неизпълнената част от
задълженията на РУО по АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г., ведно с дължимата
законова лихва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 и 3 от АПК споровете относно действителността,
изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се
решават от компетентния административен съд по реда на дял трети. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на административните съдилища са
подведомствени и делата по искания за изпълнение на административен договор,
доколкото не е предвидено друго в специален закон.
Безспорно е, че правоотношенията по сключения АДПБФП
№Д-34-25 от 06.07.2016 г. между Община Раднево и МОСВ са се развивали в нормативната
рамка, очертана от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
24, ал. 1 от същия закон БФП се предоставя от РУО с административен договор,
като по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ "административен договор"
е изрично волеизявление на РУО за предоставяне на финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се
създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект.
Административният договор се оформя в писмено споразумение между РУО и
бенефициента, заместващо издаването на административен акт. От разпоредбите на
ЗУСЕСИФ може да се изведе най-общо, че единственото задължение на УО по
сключения административен договор за предоставяне на БФП е да извърши плащане
на помощта, под формата на авансови, междинни и окончателни плащания въз основа
на искане на бенефициента. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите
органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане
на бенефициента. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ посочва, че междинни
и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. В чл. 64 от ЗУСЕСИФ са очертани предпоставките при които
административният орган може да откаже верифициране на плащане в т. ч и при
започнало производство по администриране на нередност. Видно от цитираните
разпоредби плащанията се предхождат задължително от извършването на преценка.
В
тази връзка съдът приема, че актовете на РУО, с които се верифицират или не
извършените по даден проект разходи от страна на бенефициентите представляват
по своята същност индивидуални административни актове, съдържащи властнически
волеизявления, като в този смисъл и съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ подлежат
на оспорване пред съд по реда на АПК.
Законодателят изрично е предвидил възможността за защита срещу актовете на РУО,
постановени в хода на образуваните производства по специалния ЗУСЕСИФ. В случая
решенията на РУО на ОПОС 2014-2020 г., с които на Община Раднево не са одобрени
разходи в общ размер на 256 150.62 лв., извършени в изпълнение на
задълженията, произтичащи от АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г., са подлежали на
съдебно оспорване, както е и посочено изрично в тях, поради което влизането им
в законна сила е преклудирало възможността за защита срещу тях по реда на АПК.
Както
се каза по-горе, до влизането в сила на ЗУСЕСИФ, а и след това - по заварените
производства, редът за защита на бенефициентите в случаите, касаещи изпълнение
на административен договор, в т. ч. и наложени финансови корекции, е бил по
общия исков ред. Споровете обаче, възникнали след влизане в сила на специалния
закон и във връзка с извършване на плащания /авансови, междинни и окончателни/
по сключени договори при действието на ЗУСЕСИФ, какъвто е процесния, подлежат
на разглеждане по реда на чл. 145 и сл. от АПК, като редът за защита по смисъла
на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК за тях е неприложим, респективно предявените в
подобно производство осъдителни искове са недопустими. Следователно в тези
случаи бенефициентът може да търси защита само по реда за оспорване на индивидуални
административни актове, предвиден в АПК, като законодателят е преценил, че не
се касае за защита при неизпълнение на административен договор, поради което за
бенефициента не е приложима исковата защита по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК,
както и изпълнителното производство по АПК, независимо, че влезлият в сила
административен договор е предвиден като изпълнително основание. В случая Община Раднево е разполагала със
законова възможност да обори съображенията на РУО на ОПОС, обективирани в
постановените решения за неодобрение на плащанията, която възможност не е
реализирана от ищеца, видно от доказателствата по делото. Липсата на
процесуална активност, довела до стабилитет на издадените индивидуални
административни актове не може да бъде заместена чрез инициирано последващо
исково производство, което да предостави търсената от ищеца защита срещу
действията на РУО. Още повече, че след влизане в сила на визираните индивидуални
административни актове – решенията на РУО на ОПОС 2014-2020 г. и извършеното
окончателно плащане, АДПБФП №Д-34-25 от 06.07.2016 г. следва да бъде считан за
прекратен, поради което е недопустимо образуването на производство по смисъла
на чл. 19ж от АПК. Прекратяването на един
договор, като юридически факт, настъпва обичайно, когато задълженията по
договора са изпълнени и страните са постигнали резултата, който са търсили. В
случая РУО на ОПОС е обективирал в административни актове волята си за заплащане
на допустимите, според него, определени по основание и размер разходи, като
съответно и ги е платил, и срещу така заявеното изпълнение на задължението си
не е получил възражение, т. е. след влизане в сила на визираните решения
изпълнение не следва да се търси.
Само за яснота следва да се посочи, че редът по чл. 128, ал.
1, т. 3 от АПК би бил приложим в хипотеза, при която РУО е постановил
благоприятстващ акт, т. е. признал е изцяло конкретно сторени разходи, но в
последствие не е извършил доброволно плащане по проекта в полза на
бенефициента. В подобен случай и с оглед липсата в ЗУСЕСИФ на предвиден
специален ред за защита при подобна хипотеза на неизпълнение на административен
договор, приложение би следвало да намерят общите разпоредби на АПК.
Не може да бъде споделена тезата на ищеца, че по делото не са
налице годни административни актове, които да обусловят неодобряването,
съответно неизплащането на претендираната чрез исковата претенция сума. Издадените на основание
чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ решения /решение от 2016 г., изпратено с писмо
изх. №08-00-1334 от 10.09.2016 г. /л. 132/, решение от 14.11 2016 г. /л.
136-137/ и решение от 21.09.2017 г. /л.
138-139/ са
индивидуални административни актове и представляват изпълнителни основания,
предвид разпоредителното им съдържание. Доколко тези решения, с които не е
одобрено изплащането на част от сумите по
ДБФП от 2016г., са законосъобразни, както и дали заявените за плащане суми са
правилно определени по основание и размер /ликвидни/, е въпрос, който ищецът е
имал възможност да разреши в производството по обжалване на самите решения,
което право, както бе посочено е преклудирано, поради неупражняването му от
страна на бенефициента в законоустановения срок.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение наведените от
ответника по делото съображения за повторно заявен за разглеждане вече разрешен
с влязлото в сила решение №992 от 14.02.2018 г., постановено по гр. д.
№3510/2016 г. по описа на СГС спор между същите страни и при пълна идентичност
на фактическата обстановка, съдът намира същите за неоснователни. Спорът по
гражданското дело е изцяло отнесен към претенции във връзка с наложена
финансова корекция, съответно удържани плащания по административен договор №DIR-51011116-C052 от
28.11.2012 г., който касае финансиране на първата фаза от проекта на
бенефициента, като в този смисъл мотивите на съда не могат да обвързват по
никакъв начин настоящия съдебен състав във връзка с предявения сега осъдителен
иск, който изцяло касае плащания по различен административен договор, сключен в
рамките на отделна фаза на изпълнявания проект, финансирана по оперативна
програма от друг програмен период.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав приема, че предявеният от Община
Раднево иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, се явява недопустим. Налице са предпоставките на чл. 130 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на
производството по делото.
С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното
искане от страна на процесуалния представител на МОСВ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Община Раднево следва да бъде осъдена да
заплати в полза на МОСВ сумата от 200.00 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 02.06.2021г. за даване ход на делото по същество.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Община
Раднево, представлявана от кмета Теньо Желязков Тенев, против Министерство на
околната среда и водите, Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“
/Управляващ орган на ОПОС 2014-2020 г./, с която на основание чл. 128, ал. 1,
т. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, е поискано да бъде осъдено Министерство
на околната среда и водите на РБългария да заплати сумата от 256 150.62
лв., дължима във връзка с изпълнението на административен договор – Договор за
безвъзмездна финансова помощ №Д-34-25 от 06.07.2016 г. за проект „Интегриран
воден проект за изграждане на ГПСОВ, гр. Раднево“, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№730 по описа за 2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Раднево със седалище и адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Митьо Станев“ №1, БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета Теньо Желязков Тенев, да заплати на Министерство на
околната среда и водите на РБългария сумата от 200.00 /двеста/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на РБългария.
СЪДИЯ: