РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Кърджали, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140101827 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124, чл. 222, ал.1, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба, в която ищецът Х. М. твърди, че е работила в ответното
дружество на длъжност „отчетник счетоводство” с основно трудово възнаграждение в
размер на 920,00 лв., въз основа на безсрочен трудов договор. Сочи, че последното не й е
заплащало полагащото й се трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, март и
април 2022 г., като останалото й дължимо нетно възнаграждение за тези месеци е възлизало,
съответно за м. януари - 761,02 лв., м. февруари - 761,02 лв., м. март - 761,02 лв. и м. април
2022 г. - 761,02 лв. или общо в размер на 3 044,08 лв., които твърди, че не са й били
изплатени от ответника и към настоящият момент. Твърди, че поради съкращение в щата и 2
на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ трудовото й правоотношение с ответника било прекратено,
считано от 03.05.2022 г., въз основа на Заповед №******г., като сочи, че ответникът останал
да й дължи на осн. чл.222, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 920,00 лева. Сочи, че
ответникът „Термал Интернейшънъл“ ООД - гр. К.* не й бил заплащал не само полагащото
й се трудовото възнаграждение, но и дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1
625,73 лв. за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет
работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и за седем работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. Сочи, че ответника е следвало да заплаща на
всяко 1-во число на следващият месец дължимото й трудово възнаграждение, както и при
прекратяване на трудовото правоотношение било следвало да заплати полагащото се
обезщетение по чл.224 от КТ, както и това по чл.222, ал.1 от КТ, сочи, че същият след
1
съответната дата бил изпаднал в забава за всяко едно от вземанията му, като обезщетението
за забава считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължало трудово
възнаграждение и обезщетението чл.222, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ, до датата на депозиране
на исковата молба било в общ размер на 1 322,60 лв. изчислено както следва: мораторната
лихва за забава върху сумата от 761,02 лв. за периода от 01.02.22 г. до 22.12.23 г. в размер на
162,85 лева; мораторната лихва за забава върху сумата от 761,02 лв. за периода от 01.03.22 г.
до 22.12.23 г. в размер на 156,93 лева; мораторната лихва за забава върху сумата от 761,02
лв. за периода от 01.04.22 г. до 22.12.23 г. в размер на 150,38 лева; мораторната лихва за
забава върху сумата от 761,02 лв. за периода от 01.05.22 г. до 22.12.23 г. в размер на 144,04
лева; мораторната лихва за забава върху сумата от 3 044,08 лв. за периода от 01.06.22 г. до
22.12.23 г. в размер на 549,88 лева; мораторната лихва за забава върху сумата от 920,00 лв. за
периода от 01.07.22 г. до 22.12.23 г. в размер на 158,52 лева. Сочи, че въпреки проведените
разговори и към настоящия момент не било заплатено нито едно от посочените по-горе
задължения. Твърди, че всичко това обосновавало правен интерес от нейна страна за
завеждане на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 5 589,81 лв., представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари - 761,02 лв., м. февруари - 761,02 лв., м. март - 761,02
лв. и м. април 2022 г.- 761,02 лв. в общ размер на 3 044,08 лв., обезщетение по чл.222. ал.1 от
КТ в размер на 920,00 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за двадесет работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2021 г. и за седем работни дни неизползван платен годишен отпуск за
2022 г. в размер на 1 625,73 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 5 589,81 лв.,
считано от подаване на исковата молба в съда - 22.12.23 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на осн. чл.86 от ЗЗД да заплати сумата в размер на 1 322,60 лв.,
представляваща сборът от изтеклите мораторни лихви за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетения, считано от последното число на следващия месец,
за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от който се дължи обезщетението, до
датата на подаване на исковата молба в съда - 22.12.23 г. Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски. Моли на осн. чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК съда да допусне
предварително изпълнение на решението по настоящото дело. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове, в писмена защита излага
подробни съображения.
В срока по чл.131 ответникът „Термал интернейшънъл“ООД гр. К представя отговор
чрез процесуалния си представител, в който сочи, че оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер. Сочи, че излага накратко историята на отношенията между страните
и извършените от страна на бившите управители на дружеството – М. Ю., който бил съпруг
на ищцата и Х. Ю., който бил баща на първия злоупотребили с поверените им парични
средства като управители на дружеството. Твърди, че в периода от 09.11.2018 г. до
19.04.2022 г., Х. Ю. е бил назначен като управляващ дружеството „Термал Интернейшънъл“
ООД, заедно със своя син М. Х. Ю., който бил съпруг на ищцата. Сочи, че последният е бил
управител на дружеството и от преди това - в периода от 10.05.2013 г. до 19.04.2022 г.
2
Твърди, че през посочените периоди, с оглед на обстоятелството, че собствениците на
капитала били турски граждани и пребивавали в Република Турция, същите били
предоставили управлението на дружеството изцяло в ръцете на М. Ю., който бил съпруг на
ищцата и неговия баща Х. Ю., вкл. търговска дейност, финансови и счетоводни въпроси,
опериране с банковите сметки на дружеството, разплащания, назначаване на персонала,
плащания на заплати и др. Сочи, че видно от приложената разпечатка от Търговски
регистър с история на управителите, считано от 19.04.2022 г., Х. Ю. и М. Ю. са били
освободени като управители на дружеството, с решение на Общото събрание и съответно -
заличени от Търговски регистър. Сочи, че след заличаването на Х. А. Ю. и синът му М. Х.
Ю. като управители в Търговския регистър, и след извършена от настоящите управители и
съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова документация, се
установявали множество парични злоупотреби от страна на двамата през периода 2014 -
2021 г., вкл. присвояване на парични средства от касата на дружеството, теглене на пари в
брой и теглене на банкомат от банковите сметки на дружеството, извършване на плащания
със средства на дружеството за лични нужди и др. Твърди, че по-голямата част от тези
присвоявания са били извършени от страна на сина М. Х. Ю., със знанието и съдействието
на неговия баща Х. А. Ю. - двамата като управители през периода. Твърди, че през април
2022 г., след извършените проверки са били констатирани първите присвоени парични
средства на стойност от около 400 000 лева, за които М. Ю. и неговия баща Х. Ю., изрично
са били признали в писмен вид, съгласно Декларация от 09.04.2022 г. и Споразумение за
уреждане по доброволен път от 19.04.2022 г. Сочи, че с подписаните документи двамата са
признали изрично за присвоените суми и се били задължили да ги възстановят към
дружеството. Твърди, че задълженията по двата документа, не били изпълнени и били
предмет на друго образувано съдебно производство по т. дело *** г., по описа на Окръжен
съд - Кърджали. Сочи, че през следващите месеци, след продължилата проверка на
счетоводната документация на дружеството, която твърди, че била архивирана, се били
установили и други присвоявания от двамата бивши управители на парични средства в брой
от касата на дружеството, в размери на над 1 млн. лева, за периода 2014 - 2020 г., които
давали основание на дружеството за завеждане на следващи искове, на основание чл.145 от
ТЗ - като обезщетение за нанесените от двамата бивши управители на дружеството вреди, по
които сочи, че е образувано т.дело **** г., по описа на ОС - Кърджали. Твърди, че пореден
израз на злоупотреба с доверието на предприятието от страна на двамата бивши управители
било и завеждането на настоящите искове. Сочи, че ищецът е бил назначен в дружеството
първоначално съгласно Трудов договор № *** г. на длъжност „общ работник“ в цех с
трудово възнаграждение в размер на 268,20 лева. Твърди, че впоследствие съпругът на
ищцата М. Ю. е бил назначен за управител на дружеството, след което последният започнал
периодично да увеличава собственото си трудово възнаграждение, както и това на
съпругата си и това на баща си Х. Ю.. Твърди, че тт страна на М. Ю. като управител са били
изготвени и подписани Допълнителни споразумения с ищцата - негова съпруга, за
увеличаване на трудовото й възнаграждение, както следва: Допълнително споразумение № 4
от 02.01.2014 г.; Допълнително споразумение № 5 от 05.01.2015 г.; Допълнително
3
споразумение № 6 от 04.01.2016 г.; Допълнително споразумение № 7 от 02.01.2018 г.;
Допълнително споразумение № 8 от 01.09.2018 г.; Допълнително споразумение № 9 от
04.01.2021 г.; Допълнително споразумение № 10 от 01.12.2021 г., като последното
Допълнително споразумение не било подписано от страна на работодателя, поради което
счита, че същото не било породило правно действие. Сочи, че през периода, в който
съпругът й - М. Ю., е бил управител, последният бил сключвал няколко допълнителни
споразумения сам със себе си и със своя баща, за увеличаване на трудовото възнаграждение.
Твърди, че освен сам със себе си и с баща си, М. Ю., бил увеличавал няколко пъти
възнагражденията и на своята майка - Г. Ю и своята съпруга - Х. М.. Сочи, че с оглед на
изложеното прави възражение за недействителност на сключените и представени
допълнителни споразумения, с което били увеличавани възнагражденията на ищеца, а
именно: Допълнително споразумение № 4 от 02.01.2014 г.; Допълнително споразумение № 5
от 05.01.2015 г.; Допълнително споразумение № 6 от 04.01.2016 г.; Допълнително
споразумение № 7 от 02.01.2018 г.; Допълнително споразумение № 8 от 01.09.2018 г.;
Допълнително споразумение № 9 от 04.01.2021 г.; Допълнително споразумение № 10 от
01.12.2021 г., като последното Допълнително споразумение не било подписано от страна на
работодателя, поради което счита, че същото не било породило правно действие. Твърди, че
на основание чл.74 от КТ, във връзка с чл.38, предл. първо от ЗЗД, тъй като същите били
нищожни, поради противоречие със закона. Твърди, че в случая се касаело за допълнителни
споразумения, с които неколкократно рязко било променяно трудовото възнаграждение на
ищеца, които са били подписани от името на предприятието, от нейния съпруг - управител
на дружеството М. Ю., които несъмнено били свързани лица, по смисъла на закона. Сочи, че
в случая било налице сливане на фигурите на работодател и служител, респ. били налице
действия в свой личен, респ. в интерес на своя баща. Сочи, че в случая като страна по
трудовия договор, респ. допълнителните споразумения, фигурирало едно и също лице, респ.
свързано с ищеца лице – нейния съпруг М. Ю., като сочи, че веднъж в качеството му на
управител на дружеството (представител на работодателя) и втори път в качеството му на
физическо лице – свързано лице (работник или служител). Твърди, че в тези отношения
управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен
интерес, поради което сочи, че било налице договаряне сам със себе си, по смисъла на чл.38,
5 ал.1, предл.1 от ЗЗД и поради това на основание чл.74, ал.1 от КТ счита, че сключените
допълнителни споразумения били недействителни. Сочи, че в практиката се приемало, че
управителят не можел да се намира в трудово правоотношение сам със себе си, тъй като не
било възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на
труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на
отпуск, да прекратява трудовия договор и т.н. Излага подробни съображения и цитира
съдебна практика. Прави възражение за нищожност на подписаните допълнителни
споразумения, с които съпругът на ищеца - М. Ю., сам бил определил за съпругата си
претендираните трудови възнаграждения - поради противоречие със закона - установената в
чл.38 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си. Твърдят, че няма налично взето решение
от Общото събрание на дружеството, за овластяване на съпруга на ищеца - М. Ю., да
4
сключват допълнителни споразумения сами със себе си, респ. със своя баща и своята
съпруга, респективно за определяне на трудови възнаграждения сами на себе си, съгласно
приложените по делото допълнителни споразумения. Поради което считат, че същите били
нищожни, поради противоречие със закона и законовата забрана за договаряне сам със себе
си и считат, че предявените претенции за заплащане на трудови възнаграждение на база
нищожни допълнителни споразумения били изцяло неоснователни. Сочи, че, в случай, че
възражението им за нищожност на подписаните Допълнителни споразумения бъде оставено
без уважение като неоснователно, твърдят, че всички претендирани суми от страна на
ищеца били надлежно начислени и изплатени. Твърди, че именно използвайки
недопустимото сливане на фигурата на служител и работодател по процесиите договори и
допълнителни споразумения, съпругът на ищцата - М. Ю., сам бил определял и изплащал на
себе си и на своите най-близки роднини – баща и съпруга възнаграждения, без да полагат
необходимите за това подписи, съответно били ползвали и отпуски, без надлежно оформяне
на необходимите за това документи. Твърди, че фактът обаче, че съпругът на ищеца - М. Ю.,
за процесния период бил предавал за осчетоводяване претендираните суми като изплатени,
респ. претендираните отпуски, като надлежно ползвани, съставлявали безспорно признание
за тяхното изплащане, респ. ползване. Сочи, че през целия период, през който М. Ю. и Х. Ю.
са били управители на ответното дружество, вкл. през процесния претендиран период,
трудовите възнаграждения на всички служители са били изплащани в брой от самите те,
включително и на себе си. Сочи, че същото се удостоверявало от приложените към
настоящото разплащателни ведомости. Твърди, че сумите са били изплащани от страна на
съпруга на ищеца - М. Ю., който бил отговарял за финансите, разплащанията и счетоводното
отчитане в дружеството, поради което сочи, че ставало ясно защо в изготвените ведомости
липсвал подпис на получател за изплатените в брой възнаграждения за Х. Ю., за синът му
М. Ю. и за ищцата Х. М., която била съпруга на М. Ю.. Твърди, че неполагайки подпис на
съответните места срещу изплатените сами на себе си суми, последните били злоупотребили
с правата си и с огромното доверие, което им било гласувало ръководството на
предприятието. Твърди, че през този период М. Ю. и неговият баща - Х. Ю. - двамата като
управители на „Термал Интернейшънъл“ ООД, действащи заедно и поотделно, 6 са били
оправомощените лица, които са били оперирали с банковите сметки на дружеството и сами
са били теглили, заприходявали в касата и изплащали в своя полза начислените им трудови
възнаграждения, без да полагат подписи на съответните за това места. Сочи, че съгласно
приложено копие на Постановление № **** г. от 14.12.2022 г., на Районна прокуратура -
Кърджали, по преписка № **** г., на РП - Кърджали, което било издадено по образувана
преписка срещу М. Ю., от разследващите органи, било прието за установено, съгласно
дадените от разпитаните лица сведения, че в периода от 2013 г. до 2022 г., като управител на
дружеството, бил отговарял за финансовите операции в дружеството, и е бил упълномощен
да подписва счетоводни документи. Твърди, че съгласно събраните сведения, счетоводната
къща е била „осчетоводявала всички операции след представяне на разходооправдателни
документи от управителя М. Ю.“. Сочи, че доказателство, че всички начислени към ищеца
трудови възнаграждения, са били надлежно изплатени е и счетоводната програма и
5
счетоводните документи, при дружеството ответник, съгласно които всички начислени
трудови възнаграждения са били изплатени. Твърди, че всички приложени към настоящото
ведомости за заплати са били съставени именно от бившият управител М. Ю. – съпруг на
ищеца като „броил сумата“ и са били предавани от него към счетоводната къща за
осчетоводяване. Сочи, че той, като ръководител на дружеството бил нареждал всички
счетоводни операции и разплащания в дружеството. Твърди, че видно от съставените
ведомости, са били полагани подписи от страна на всички останали служители, с изкл. на
ищеца, на нейния съпруг - М. Ю. и неговия баща - Х. Ю.. Твърди, че няма никаква житейска
логика, М. Ю., който бил съпруг на ищеца, да е изплатил надлежно заплатите на всички
останали служители, само не и към самия себе, към неговият баща, респ. съпруга. Сочи, че
видно от приложени ведомости, същите са били съставени от самият М. Ю., който бил
отговарял за всички разплащания в дружеството, вкл. за изплащане на заплати към
служителите, вкл. към самия себе си и към своя баща и съпруга. Сочи, че прилага и
ведомости за заплати за предходната календарна година - 2021 г., от които било видно, че
няма никакви положени подписи, нито от страна на управителя М. Ю., в качеството му на
съставител, нито от страна на служителите. Твърди, че въпреки това, за 2021 г. всички
заплати на всички служители са били изплатени в брой, и са били подадени за
осчетоводяване като изплатени от страна на самия М. Ю.. Сочи, че няма логика всички
служители в дружеството да не са получавали една цяла година заплатите си и да са
продължавали да работят, поради което считат, че с неполагането на подписи при
изплащането „сам на себе си“ на съответните суми, несъмнено е била реализирана
злоупотреба с право и с доверието на предприятието, което в случая произлизало от
конфликта на интереси, вследствие сливането на фигурата работодател и служител в едно и
също лице, респективно свързано лице. Сочи, че след като самият той, като служител, е бил
подал такава информация към счетоводната къща за осчетоводяване, то от това счита, че
може да се направи извод за мълчаливо потвърждаване за надлежното изплащане на
съответните възнаграждения. Твърди, че единствения период от който са били извършени
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, е било за последния месец, през който
последният бил работил - април 2022 г., на база на издадена от 7 работодателя Заповед за
ангажиране на имуществена отговорност на ищеца от 19.06.2022 г. Твърди, че на база на
тази заповед, е било удържано трудовото възнаграждение на ищеца за месец април, с оглед
установените по-горе злоупотреби и извършени присвоявания на парични средства от
страна на служителя. Твърди, че Заповедта е била издадена по реда на чл.203 и следващите
от КТ, поради установените от работодателя злоупотреби и присвоявания на парични
средства. По отношение на претенцията за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, считат, че същата е изцяло неоснователна. Твърдят, че ищецът е била ползвала
всички полагащи й се платени отпуски за претендирания период. Сочи, че в потвърждение
на изложеното към настоящия отговор прилагат копия на Молби за ползване на платен
отпуск, както и Заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 5 дни, считано
от 26.10.2020 г., Заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 11 дни,
считано от 16.11.2020 г., Заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 4
6
дни, считано от 02.11.2020 г., Твърди, че по трудовото досие на ищеца, са били налични
множество документи, във връзка с ползването на полагащите се платени отпуски, но се
установявали множество пропуски от страна на бившите управители - М. Ю., по отношение
на тяхното надлежно оформяне. Считат претенцията за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за неоснователна и
недоказана по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, по изложените по-горе съображения. Моли да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение, обективирано с протокол №***** г., съдът допусна на
основание чл. 214 от ГПК изменение на предявените искове, както следва:
1. Искът по чл.124 от КТ се счита за предявен за сумата от 2 944.03 лв., вместо за сумата
3 044.08 лв. като същия се намалява от 3 044.08 лв. на 2 944.03 лева.
2. Искът по чл.222, ал.1 от КТ да се счита за предявен за сумата от 980.72 лева вместо
сумата от 920 лева, като иска се увеличава от 920 лева на 980.72 лева.
3. Искът по чл.224, ал.1 от КТ се счита за предявен за сумата от 1 835.83 лв., вместо за
сумата 1 625.73 лв. като същия се увеличава от 1 625.73 лв. на 1 835.83 лв.
4. Искът по чл. 86 от ЗЗД се счита за предявен за сумата от 1 198.47 лв., вместо за сумата
1 322.60 лв. като същия се намалява от 1 322.60 лв. на 1 198.47 лв.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че същите са били валидно
обвързани от трудов договор № *** г., изменен с редица допълнителни споразумения,
последното от които Допълнително споразумение към трудов договор № 10 от 01.12.2021 г.,
по силата на който ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „отчетник
счетоводство“, с основно трудово възнаграждение от 920.00 лева и клас прослужено време
60.72 лева.
На основание Заповед № ***** г. трудовото правоотношение с ищцата e било
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, чиито заключения не са оспорени от страните, с оглед на
което съдът ги кредитира като пълно и обосновано дадени от лице със специални знания.
Вещото лице заключава в двете експертизи, че чистата сума за получаване от ищеца за м.
януари, м. февруари, м. март и м. април 2022г. е 2 944.03 лв./нетен размер/; обезщетението
по чл. 224, ал.1 от КТ е както следва: за 20 работни дни за 2020г. –нетен размер на
обезщетението от 572.34 лева и за 7 дни за 2022г. обезщетението е в нетен размер на 312.05
лева. Всичко общия нетен размер на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ възлиза на 884.39
лева. От заключението се установи , че за м.ноември и м.декември 2021г. за общо 20 работни
дни начислените суми за обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ са получени, за което има
положен подпис на двата фиша от ищцата за получил сумата. Тъй като от съдебно-
7
графологичната експертиза се установи , че подписа е положен от ищцата, съдът приема, че
проведеното оспорване на подписите върху тези два фиша е неуспешно, поради което следва
фишовете за месец ноември и декември 2021г. да бъдат приобщени към доказателствения
материал и да се зачете подписа на ищцата за получил сумите по тях. От експертизата се
установи по безспорен начин, че размера на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ възлиза на
980.72 лева /брутен размер/.
Относно претенцията за мораторна лихва: видно от експертизата мораторната лихва
върху трудовите възнаграждения за периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г. възлиза на сумата
от 592.42 лева; Мораторната лихва върху отпуските за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до
21.12.2023г. възлиза общо на 191.30 лева и върху отпуска за 2022г. за периода от 03.05.2022г.
до 21.12.2023г. възлиза на 58.77 лева , или общ размер на мораторната лихва върху
отпуските – 250.07 лева. Мораторната лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 върху
сумата от 980.72 лева за периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. възлиза на 176.79 лева.
Съдът приема, че ищцата Х. Х. М. е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията
си по трудовото правоотношение, доколкото по делото не се представиха доказателства в
противния смисъл, поради което и на основание чл.124 от КТ й се е дължало заплащане на
договореното трудово възнаграждение за положения труд. Установи се, че за периода от
м.01.2022г. до м.04.2022г. вкл. дължимото се на ищцата трудово възнаграждение възлиза на
сумата в общ размер на 2 944.03 лева /нетен размер/, както следва: за м.януари – 761.02 лева,
м. февруари – 660.97 лева, м.март – 761.02 лева и за м.април 2022г. – 761.02 лева.
Ответникът не представи доказателства тази сума да е изплатена, поради което същата е
останала дължима. Ето защо, искът по чл. 124 от КТ следва да се уважи в пълния му
предявен размер от 2 944.03 лева /нетен размер/.
Установи се , че процесното трудовото правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ , поради съкращение в щата, с оглед на което и на
основание чл. 222, ал.1 от КТ на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, чийто
размер съгласно експертизата възлиза на 980.72 лева. Сумата е дължима, предвид това , че
ищцата след уволнението е останала без работа /видно от трудовата й книжка/. Ето защо
искът по чл. 222, ал.1 от КТ следва да се уважи в пълния му предявен размер за сумата от
980.72 лева /брутен размер/.
Установи се , че ответникът не е изплатил на ищцата и полагащото й се обезщетение
за неползван платен годишен отпуск. Съгласно непротиворечащата на Конституцията на
Република България част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Тоест,
компенсирането на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е допустимо
само при прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че правото за
8
ползването на отпуска не е погасено по давност. По-горе бе прието за доказано по силата на
чл. 161 от ГПК, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск през периода 2020 г., 2021 г.
и 2022 г. Предвид всички изложени обстоятелства, следва да се приеме за доказано, че
ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2020г. и
седем работни дни за 2022г., с оглед на което дължимото обезщетение възлиза на 884.39
лева/нетен размер/. За 2021г. се констатира положени от ищцата подписи за получените от
нея суми за платен отпуск за 2021г., поради което претенцията по чл. 224, ал.1 от КТ следва
да се уважи до доказания дължим размер от 884.39 лева/нетен размер/ за 2020г. и 2022г. и в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 1 835.83 лева следва искът да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 270, ал. 1 трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Изрична договорка относно начина
на заплащане на трудовото възнаграждение не се установи, поради което се прилага
нормативноопределената периодичност и срочност на заплащане на трудовото
възнаграждение, тоест в края на месеца се е дължало трудово възнаграждение в пълен
размер. Тъй като по делото се установи, че ответникът е в неизпълнение на това свое
задължение, предвид, че не ангажира никакви доказателства за изплащане на процесните
суми за месечното трудово възнаграждение, то върху неизплатените суми за трудови
възнаграждения и за неизплатените обезщетения се дължи лихва за забава, чийто общ
размер е както следва: мораторната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за
периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г. възлиза на сумата от 592.42 лева; Мораторната лихва
върху неизплатените отпуски за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до 21.12.2023г. възлиза
общо на 191.30 лева и върху отпуска за 2022г. за периода от 03.05.2022г. до 21.12.2023г.
възлиза на 58.77 лева , или общ размер на мораторната лихва върху отпуските – 250.07 лева.
Мораторната лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 върху сумата от 980.72 лева за
периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. възлиза на 176.79 лева. Или общия размер на
мораторната лихва възлиза на 1 019.28 лева, до който размер искът по чл. 86 от ЗЗД следва
да се уважи, а в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 1 198.47 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Прочие, върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по
чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ се дължи законна лихва , считано от 22.12.2023г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна
такса върху присъдените суми в размер общо на 267.76 лева, както и направените бюджетни
разноски за възнаграждения на вещите лица в общ размер на 630.00 лева, а на ищеца –
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от
исковете в размер на сумата от 2160.83 лева.
9
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на положени от ищцата Х. Х.
М. подписи върху фишове за заплати за месеците ноември и декември 2021г. и ги приобщава
към доказателствения материал.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. К. с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „Я.“, № * да заплати на Х. Х. М. с ЕГН **** от гр.К. ,
ул.“Р.“***, вх.Б, ет.*, ап.**следните суми:
- сумата в общ размер на 2 944.03 лева/нетен размер/ - главница, представляваща
общ сбор на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022г. до
м.04.2022г.вкл.,както следва: за м.януари – 761.02 лева, м.февруари – 660.97лв., м.март –
761.02 лева и м.април 2022г. – 761.02 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й
изплащане;
-сумата от 980.72 лева /брутен размер/ - главница, представляваща обезщетението
по чл. 222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 884.39 лева/нетен размер/ – главница, представляваща обезщетение по
чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, както следва: 20 работни дни за
2020г. –нетен размер на обезщетението от 572.34 лева и за 7 дни за 2022г. обезщетението е
в нетен размер на 312.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1 835.83
лева като неоснователен и недоказан.
- сумата 1 019.28 лева - общия размер на мораторните лихви по чл. 86 от ЗЗД,
включваща: мораторната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от
01.02.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 592.42 лева; Мораторната лихва върху
неизплатените отпуски за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до 21.12.2023г. в размер на 191.30
лева и върху отпуска за 2022г. за периода от 03.05.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 58.77
лева , или общ размер на мораторната лихва върху отпуските – 250.07 лева; Мораторната
10
лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 върху сумата от 980.72 лева за периода от
01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. в размер на 176.79 лева. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част и за разликата до пълния предявен размер от 1 198.47 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. К, с ЕИК ********* да заплати
по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса върху присъдените суми в размер
общо на 267.76 лева, както и направените бюджетни разноски за възнаграждения на вещите
лица в общ размер на 630.00 лева.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. К., с ЕИК: ********* да заплати
на Х. Х. М. с ЕГН ****от гр.К. , ул.“Р.“№*, вх.*, ет.* ап.* сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете в размер на сумата от
2160.83 лева.
Допуска предварително изпълнение на решението в ЧАСТТА относно присъдените
трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл. 224 , ал.1 и чл. 222, ал.1 от
КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните , а по отношение на допуснатото предварително
изпълнение – в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11