Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
08.03.2017 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-pи наказателен
|
състав |
|||
|
На |
втори
февруари |
|
Година
|
2017 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
|||||||
|
Секретар:
|
Д.С. |
|
||||||
|
като
разгледа докладваното от
|
Съдия АТАНАСОВА |
|||||||
|
НАХ |
дело номер |
478 |
по
описа за |
2016 |
година |
||||
ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Н.А.Д. *** е обжалвал наказателно постановление № 16-0334-000366/01.09.2016
г. на Началника на РУ гр. Роман при ОД МВР гр. Враца, с което, за извършено
нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание същата
разпоредба, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Възраженията са в смисъл, че при изготвянето на обжалвания административен акт
наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно е приложил материалния закон.
На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и
неправилно. Подробни мотиви в жалбата не са изложени.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явил в съдебно
заседание и не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Процесуалните му представители адв.
С.Ж. и адв. И.М., и двамата от СфАК,
са направили искания за отмяна на обжалваното постановление поради липса на
правоспособност от страна на длъжностното лице Д.К. да съставя АУАН за
нарушения на Кодекса за застраховането.
Наказващият орган, редовно призован,
не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 21.08.2016 г. около 20.15 часа свидетелите Д.К. и Д.Д. *** се намирали пред сградата на управлението на ул. „П.
Р. Славейков“. Двамата служители забелязали криволичещ по пътното платно лек
автомобил, движещ се в посока ул. „Ген. Столетов“. Поведението
на водача породило съмнение у контролните органи за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество. По тази причина К. и Д. решили да го спрат за
проверка. За целта те проследили автомобила със служебната си кола, като
свидетелят Д. подал звуков и светлинен сигнал за спиране. Автомобилът спрял
срещу дом № 5 на ул. “Ген. Столетов“. Свидетелят Д.
разпознал във водача Н.Д. ***. Освен него, в колата имало и други лица.
Полицейският служител поискал от Д. да представи личните си документи,
документите на автомобила и полица, удостоверяваща наличие на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на проверката.
Водачът отговорил, че не носи в себе си никакви документи. С помощта на
техническото средство – таблет, с което разполагали
контролните органи установили, че в базата данни на Гаранционния фонд няма
информация за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който да
е валиден към 21.08.2016 година. Междувременно Д. усетил мирис на алкохол у Д..
Направил му впечатление и фактът, че водачът е видимо раздразнен и проявява агресия
към служителите, има несигурни движения и забавен говор. В хода на проверката Д.
направил опит да напусне мястото без разрешение на полицейските служители.
Въпреки няколкократните им предупреждения, водачът не променил поведението си,
в резултат на което последният бил задържан и приведен в полицейското
управление. Извършените по административен ред проверки в информационната
система на КАТ показали, че управляваният от Д. автомобил е спрян от движение,
не е преминал годишен технически преглед. По служебен ред била установена и самоличността
на водача. Проверката показала, че това е Н.А.Д. ***, правоспособен водач на
МПС с издадено СУМПС. За констатираното нарушение, а именно, че управлява МПС,
собственост на друго лице, без да има сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, свидетелят К. съставил на Д. АУАН по Кодекса
за застраховането /КЗ/.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Д.И.К. и Д.С.Д..
По искане на защитата в хода на съдебното производство
като свидетел е разпитан Б.И.Б., който заявява, че в момента на проверката се е
намирал в автомобила, управляван от жалбоподателя. Според свидетеля,
полицейските органи са поискали от него да представи лична карта, но тъй като
не носил документи за установяване на самоличност впоследствие му съставили
АУАН. По отношение на Н.Д., Б. твърди, че служителите проявили интерес
единствено за това дали е правоспособен водач и има ли СУМПС. Свидетелят е
категоричен, че по време на проверката от жалбоподателя не са искани документи
за самоличност, документи на автомобила и полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Освен гласни, по делото са събрани и писмени
доказателства.
Преценявайки наличната доказателствена
маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Н.Д., и в
съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това
са следните:
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на
инкриминираната дата е управлявал МПС, собственост на трето лице, без да има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към момента на проверката. Актосъставителят, а в
последствие и наказващият орган, са приели, че с това си деяние Д. е нарушил
чл.638 ал.3 КЗ. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема,
че същите изцяло подкрепят описаното във фактическата обстановка, изложена в
АУАН и НП. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите К. и Д.
категорично сочат, че по отношение на процесното МПС
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е била сключена,
както от неговия собственик, така и от жалбоподателя в качеството му на лице,
управляващо го към момента на проверката. Според контролните органи, резултатите
от извършената проверка в „Гаранционния фонд“ са показали липса на валиден
договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното
МПС към 21.08.2016 г. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ /обн.
ДВ бр.102/29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 г./
предвижда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС,
регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, като
това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС
да сключи застрахователен договор. В този смисъл жалбоподателят е следвало да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесното МПС като негов
ползвател. Липсата на такава застраховка е установена в хода на полицейската
проверка и в този смисъл е налице нарушение по смисъла на чл.638 ал.3 КЗ,
настъпило в резултат от проявеното бездействие от страна на Д.. На база
гласните доказателства по делото, в частност показанията на свидетелите К. и Д.,
съдът приема, че описаното в актовете нарушение категорично се подкрепя от
наличната доказателствена маса. Тук е мястото да се
отбележи, че настоящият състав не възприема изложеното в показанията на
свидетеля Б.Б.. Макар да е присъствал на проверката,
при разпита си същият излага факти, които са в противоречие с данните,
съдържащи се в останалата част от гласните доказателства, както по отношение на
действията на контролните органи, така и касателно
установените нарушения. Практически информацията, съобщена от този свидетел, не
намира каквато и да е опора в събраната по делото доказателствена
маса. Този факт, както и обстоятелството, че Б. и жалбоподателя са приятели, поддържащи
контакти, както преди, така и след проверката, мотивират съда да приеме, че
свидетелят е заинтересован от благоприятния за Д. изход от настоящото
производство, а това е основание за съмнение в неговата безпристрастност и в достоверността
на изложеното от него при проведения в с.з. разпит. По тези съображения,
настоящият състав не кредитира данните, съобщени от този свидетел. За описаното
в актовете нарушение законодателят е предвидил административно наказание глоба
в размер на 400 лева, съобразно чл.638 ал.3 КЗ. С оглед събраните доказателства
този състав приема, че актосъставителят и наказващият
орган правилно са приложили материалния закон, както по отношение правната
квалификация на деянието, така и досежно основанието
за налагане на административно наказание. В конкретния случай липсват основания,
които да квалифицират случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като
не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Изхождайки от така наведените доводи, този състав приема, че
постановлението е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
В хода на проверката за законосъобразност на актовете,
която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушение на
процедурата по съставяне и връчването на административните актове и
неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, изчерпателно изброени в
ЗАНН. В становището си защитниците претендират, че постановлението следва да се
отмени поради липса на правоспособност от страна на актосъставителя
К. да съставя, в качеството си на мл. автоконтрольор,
АУАН за нарушение по КЗ. Изхождайки от събраните по делото писмени
доказателства, съдът не споделя тези доводи. Според чл.647 ал.1 КЗ, актовете за
установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени
от заместник председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638 ал.1-3 и ал.5
и чл.639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/. От писмените доказателства, а именно Удостоверение рег. №
369р-20123/28.12.2016 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ в ОД МВР и Писмо
рег. № 334000-51/06.01.2017 г. от Началника на РУ Роман при ОД МВР Враца е
видно, че свидетелят Д.К. е бил назначен на длъжността „мл. автоконтрольор
І-ва степен“ в Група „Охранителна полиция“ към РУ
Роман със Заповед № 366з-36/06.01.2016 г. и продължава да заема същата
длъжност. Ведно с тези документи, по делото е приложено и прието копие на
длъжностна характеристика на длъжността „мл. автоконтрольор
ІІ-ра – І-ва степен“ в
Сектор /Група „Охранителна полиция“/ Група „Пътен контрол“ Сектор „Охранителна
полиция“ при ОД МВР, от чието съдържание става ясно, че сред основните
задължения на заемащите тази длъжност лица са участие в борба срещу
престъпления, охрана на обществения ред, контрол на безопасността на
движението, предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата, изготвяне на
документи, свързани с административно-наказателната дейност, които кореспондират
с общите права и задължения на службите за контрол, регламентирани в чл.165 ЗДвП. На тази база съдът приема, че заемащият длъжността „мл. автоконтрольор“ свидетел К. попада в кръга на длъжностните
лица на службите за контрол по ЗДвП, които, съгласно текста на чл.647 ал.1 КЗ,
имат право да съставят АУАН за нарушения по този кодекс. В този ред на мисли
настоящият състав счита, че у актосъставителя към
момента на проверката е била налице необходимата правоспособност, позволяваща
му да състави процесният АУАН, поради което не
споделя становището на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения
на правилата по съставяне на АУАН, водещи до отмяна на обжалваното постановление.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16-0334-000366/01.09.2016
г. на Началника на РУ гр. Роман при ОД МВР гр. Враца, с което, за извършено
нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, на Н.А.Д. *** е наложено,
на основание чл.638 ал.3 КЗ, административно наказание глоба в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: