Решение по дело №982/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260479
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20204520100982
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260479

 

гр. Русе, 27.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 27 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №448 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът Ай Тръст ЕООД твърди, че на 02.04.2017 г. ответникът К.Д.Р. кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от Кредисимо ЕАД, като процедурата започвала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството. В заявлението ответникът попълнил личните си данни – три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на заявлението ответникът бил посочил и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желаел да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. Във връзка с подадено заявление от ответника: *********, при сключване на договора за кредит с Кредисимо ЕАД, били изпратени автоматично договор № 853070/02.04.2017 г., заедно с Приложение 1 към него, Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които били посочени дължимите от него в Кредисимо ЕАД суми – размер на главницата и размер на възнаградителната лихва при заявения период за погасяване. След запознаване с всички условия по кредита, ответникът въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора." . С това свое действие същия заявил съгласието си да бъде обвързан от договора за кредит, СЕФ и ОУ. В резултат на това на 02.04.2017 г., между Кредисимо ЕАД и ответника бил сключен договор за кредит № 853070 за сумата от 500 лева и срок на погасяване на предоставената заемна сума – 10.08.2017 г. Ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по Договора за кредит, като осигурил поръчителство от трето одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице, ответника в настоящото производство, като можело да избере и необезпечен кредит и да предостави банкова гаранция, като друг вид обезпечение. В резултат на този избор на ответника, ищецът му предоставил Проекто-договор за предоставяне на поръчителство,съдържащ договорното условие и размер на дължимото възнаграждение. Ответникът се съгласил с условия на поръчителя и на 02.04.2017 г. подписал договора за предоставяне на поръчителство чрез размяна на електронни волеизявления, при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При сключването на договора с ищеца, ответникът използва индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, изпратен му на посочения от него мобилен номер, който ответникът попълнил на указаното за това място, чрез което действие се установявало по безспорен начин авторството на лицето, извършило волеизявлението. Между Ай Тръст ЕООД и ответника бил сключен договор за представляване на поръчителство, представляващ договор за поръчка, като за тази предоставена услуга от ищеца ответникът се съгласил да му заплати месечно възнаграждение в размер на 51, 61 лева за срока на договора за кредит. В изпълнение на поетите задължения спрямо ответника на 02.04.2017 г. ищецът сключи с Кредисимо ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължил да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния по Договора за кредит. Въз основа на сключения Договор за кредит, Кредисимо предоставил на ответника заем в размер на 500 лева при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора за кредит, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Тази сума ответникът усвоил на 02.04.2017 г. на каса на Изипей АД. Ответникът се задължил да върне предоставената му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора за кредит, както и да заплаща ежемесечно дължимото възнаграждение на поръчителя, съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство. Въпреки поетите задължения, ответникът не е извършил нито едно плащане за погасяване на задълженията си, нито към ищеца, нито към Кредисимо. Заявява, че многократно ответника бил търсен от Кредисимо и това дружество направило административни разноски в размер на 33,21 лв., представляващ разход за събиране на вземането от ответника. Предвид неизпълнение на задълженията от ответника по Договор за кредит и по Договора за предоставяне на поръчителство на 15.11.2019 г. Кредисимо изпратило искане за плащане до ищеца, в качеството му на поръчител, който отговарял солидарно с ответника, като му предоставил срок от 5 работни дни за заплащане на всички дължими суми по Договора за кредит. На 20.11.2019 г., ищецът изпълни задълженията си и заплатил на Кредисимо всички дължими суми от ответника, съгласно искането за плащане, а именно: 500,00 лева – главница, 43,68 лева – договорна лихва, 177,99 лева – наказателна лихва и 33,21 лева – административни разноски. До датата на плащането към Кредисимо ответникът по делото дължал и възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство към ищеца в размер на 76,44 лева. Ай Тръст предприел действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч. гр. д. № 7090/2019 г. по описа на РРС. По него било разпоредено на длъжникът да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева – главница, 33,21 лева – административни разноски; 76,44 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 43,68 лева – договорна лихва за периода от 02.04.2017 г. до 10.08.2017 г., 177,99 лева – наказателна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лева – разноски в производството, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника да му заплати сумата от 500,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 33,21 лева – административни разноски; 43,68 лева – договорна лихва за периода от 02.04.2017 г. до 10.08.2017 г.; 177,99 лева – наказателна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 06.11.2019 г.; 76,44 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Ответникът К.Д.Р. оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.11.2019 г. по гр. д. № 7090/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника К.Д.Р. да заплати на ищеца сумите в размер на: 831.32 лв., от които: 500.00 лева - главница; 33.21 лева – административни разноски и 76.44 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 43.68 лв. – договорна лихва за периода от 2.04.2017 г. до 10.08.2017 г.; сумата от 177.99 лв. – наказателна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 6.11.2019 г..; ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както и 25.00 лв. – деловодни разноски и 50.00 лв. – юр. възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК –длъжникът К.Д.Р. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Съгласно представения по делото Договора за  потребителски кредит 853070/02.04.2017 г. сключен по електронен път между Кредисимо ЕАД и ответника дружеството му било предоставило  в заем сумата от 500 лева, чрез Изипей  АД която следвало да погаси  на 10.08.2017 г.

Представен е и договор за поръчителство сключен между страните по делото обезпечаващ договора за кредит, сключен по електронен път чрез  използване на индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, като ответникът се задължил да заплати на ищеца по договора сумата от  51.62 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Ищецът и Кредисимо ЕАД сключили договор за поръчителство на 02.04.2017 г. /неподписан от страните/, като ищецът се задължил да отговаря солидарно с ответника по сключения Договора за  потребителски кредит 853070/02.04.2017 г.

Съгласно протокол №572/06.11.2019 г. и Удостоверение за погасени задължения ищецът на 20.11.2019 г. ищецът заплатил на Кредисимо сумата от  500,00 лева – главница, 33,21 лева – административни разноски; 43,68 лева – договорна лихва за периода от 02.04.2017 г. до 10.08.2017 г., 177,99 лева – наказателна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 06.11.2019 г.

Видно от писмо на Изипей АД  не били налице данни за усвоен паричен превод с основание Договор за кредит №853070/02.04.2017 г., като лице идентифицирало се като ответника било получател на повече от един превод от кредитна институция.  

Съгласно получена справка от А1, ответникът към 02.04.2017 г. нямал активни номера по сключени договори с тях или регистрирани предплатени карти, но имало клиенти, чиито мобилни номера с код 082 били прехвърлени към други мобилни оператори.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането.

В случая -предпоставките по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за реализиране на отговорността на ответника по спора не са налице, защото не е безспорно установено, че ищецът/в качеството си на поръчител/ е изпълнил задължение на ответника-като длъжник по сключен Договора за  потребителски кредит 853070/02.04.2017 г. Това е така, тъй като не се установява, че ответникът е получател на сумата от 500 лв. по Договор №853070/02.04.2017 г. сключен с Кредисимо ЕАД, т.е. не се установява, че Кредисимо ЕАД е кредитор, а  ответникът е длъжник по договор за кредит, обезпечен с поръчителство от ищеца, видно от писмо на Изипей АД  .

Предвид изложеното предявените претенции като неоснователни следва да се отхвърлят.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК разноските на делото в размер 360  лв. направени от ответника са в тежест на ищеца.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените  от Ай Тръст” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Витоша № 146, сграда А, Бизнес център „България“ срещу К.Д.Р., ЕГН ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на  парични задължения както следва: 500.00 лева - главница; 33.21 лева – административни разноски и 76.44 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 43.68 лв. – договорна лихва за периода от 2.04.2017 г. до 10.08.2017 г.; сумата от 177.99 лв. – наказателна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 6.11.2019 г., ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.11.2019 г. по гр. д. № 7090/2019г. на РРС.

ОСЪЖДА Ай Тръст” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Витоша № 146, сграда А, Бизнес център „България“  да заплати на  К.Д.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 360 лв. разноски, за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: