Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                 22.01.2021 г.                               град  К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                                       II  граждански състав

На седми декември                                                  Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 104 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. М. Д. заявява, че на *** г. по телефона му се обадила негова позната П.Я.Х. и му казала, че същия тен с нея се свързал по телефона служител на фирма „М." и я заплашвал и обиждал за това, че имала закъснели плащания към това дружество. П. била много притеснена и уплашена от този разговор и понеже нямала съпруг или приятел на когото да разчита за подкрепа го помолила да разговаря със служителя, който я е заплашвал и му продиктувала телефонния му номер. Той се обадил на служителя и разбирайки, че в момента е в град К. го помолил да се срещнат в града, във връзка с проблема на П., като му казал, че се намира на *** в гр. К., пред кафе „Б.".

Твърди, че около 16.30 ч. на *** г. ответникът отишъл на посочения по-горе адрес и понеже бил в компания на още 5-6 души попитал кой е Н.Р.. Отговорил, че е той и ответникът без да бъде предизвикван по какъвто и да било начин от Н. започнал да го обижда и заплашва в присъствието на свидетели. Ответникът В. го псувал, обиждал го и му заявил: „Тука свирки ще ми правиш!", а когато си тръгвал го заплашил с думите: "Не се прибирай, че нещо лошо ще ти се случи!", "Ти си мъртвец!".

Вследствие поведението на ответника той се почувствал изплашен и обиден. Заради този инцидент започнал да вдига кръвно, изпитвал страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия. С противоправните си действия ответника засегнал честта и самоуважението на личността му. С описаните по-горе действия, изразяващи се в заплахи и обиди спрямо него, отправени и пред свидетели, ответникът накърнил авторитета и доброто му име, а цялостната стресова ситуация, създадена от ответника, пред която бил изправен дала негативно отражение върху честта и достойнството му.

След като ответникът си тръгнал той посетил незабавно дежурния полицай в РУ- К. и подал заявление вх. № /*** г., в което описал случилото се. По това заявление била образувана преписка № 2798/2017 г. на Районна прокуратура – К..

Счита, че заради виновно-противоправно поведение от страна на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия.

На основание чл. 45 от ЗЗД претендира съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му, заплати сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди претърпени от него, а именно: страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия, в резултат на отправените от ответника към него обиди и заплахи на *** г, ведно със законната лихва върху посочена главница, претендирана за периода от датата на увреждането *** г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат М.  Д. моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от В.А.В., чрез пълномощника си адв. П. Г. като излага следното становище:

 

Счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана и моли съда да я  остави без уважение, за което излага следните мотиви.

Заявява, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба не отговарят на истината, същите са изложени тенденциозно и в интерес на ищеца.

На първо място в исковата молба му е объркано името – не се казва Венцислав, а В..

Заявява, че на цитираната в исковата молба дата няма спомени да е бил в гр. К.. Никога не е заплашвал клиенти на финансовата институция, за която работел, камо ли да ги обижда. Относно описания случай от ответника твърди, че никога не се е срещал с ищеца. Не е ходил на среща в кафе с това лице. Винаги когато е пътувал извън града, в който работел, е пътувал с придружители (колеги).

Твърди, че не познава ищеца и няма спомени да се е срещал с него.

С оглед гореизложеното, моли съда да остави исковата молба, подадена от Н.Х.Р. срещу него без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание  адвокат П. Г. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки по делото.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

По делото е представена прокурорска преписка №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – К. приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.07.2017г.

 

По делото не е спорно, че позната на ищеца  имала паричен заем към „М.“ клон К.. Същата споделила с ищеца, че закъснявала с плащането на  вноските като служител на дружеството кредитор и се обадил по телефона и отправил заплахи към нея. Не е спорно, че ищеца се е свързал със служителя като го помолил да се срещнат.Срещата между ищеца и ответника се състояла на ***г. на улицата пред дома на Н.Р. в близост до кафе „Б.“ в град К.. Горното се установява от данните събрани по прокурорска преписка №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – К., както и от събраните по делото гласни доказателства.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.З.С. и А.В.В..

 

От показанията на свидетеля С. се установява, че познава Н. от около 7 години, били съседи и живеели в една кооперация в близост до която имало заведение бар „Б.“. Сочи, че с Н. били на една маса, в кафенето, когато дошло момче „здраво, с малка кола“ и попитало „кой е Н.?“.  Заявява, че това се случило преде три години около 3 години, лятото. На масата в кафенето били сама той и Н.. Сочи, че момчето поскала да говори с Н. на една страна, но Н. отказал и го поканил на тяхната маса. Заявява, че момчето постепенно станало агресивно, започнало да говори глупости и да обижда с думите „педераст“, „ще ти еба майката“, „на какъв се правиш“, „до утре сутринта няма да се събудиш“. Случката продължила около 10-15 минути, „много викаше крещя, тръгна до колата пак се върна, продължи да псува“. Твърди, че обяснения за случващото се дал на кварталния, а не в районното. Сочи, че тази случка се отразила негативно на Н. – започнал да вдига кръвно да пие хапчета, станал смутен, неспокоен. Заявява, че Н. не се е държал агресивно и не е отправял заплахи.

 

Свидетеля В. /баща на ответника/ твърди, че „това стана през месец април 2017, някъде април вероятно“. Синът му управлявал служебен автомобил към фирма за ***. Автомобила давал няколко пъти дефект и тъй като той бил електромеханик решил да придружи сина си до град К. за важна среща с клиент. След като пристигнели в К., той изчакал сина си на паркинг около 2,3 часа. Когато синът му се върнал бил  изключително притеснен – треперещи ръце. Не можал да разбере какво се е случило. Следващите два дни разбрал, че на срещата, която синът му имал с „госпожата се е обадил някой си, който пристигнал там и в разговора си с него са започнали обиди. Синът му споделил, че бил заплашван с думите„ако дойдеш тук отново тук жив няма да си тръгнеш“. Не знаел синът му да е давал обяснения в полицията, нито да е подавал жалби.

 

Показанията на свидетелката А.В. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед родствената му връзка със страна по делото.  След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката частично. Съдът не кредитира свидетелските показания в частта им относно твърдението, че ищеца е заплашвал ответника. Свидетелските показания относно това твърдение остават изолирани и неподкрепени от други доказателства събрани по делото.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

 

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, негативни емоции, влошаване на здравословното състояние, притеснение и страх за живота на ищеца, резултат от поведение на ответника. Твърди се, че на посочените в исковата молба дата и място ответникът е казал следните думи и изрази, насочени към ответника: „Тука свирки ще ми правиш“, „Не се прибирай, че нещо лошо ще ти се случи“, „Ти си мъртвец“.

 

От събраните доказателства по делото съдът намира за установено, че на ***г. в град К. пред дома на ищеца в близост до кафе „Б.“ възниква спор между ищеца и ответника. Не е спорно, че ответника е работил във фирма за бързи кредити е бил в град К. по повод на среща с клиентка, която от своя страна помолила ищеца да се срещне с ответника. Не е спорно, че В. се е срещнал с Н.Р. по негова покана. Разпитаният по делото свидетел С., който е очевидец на случилото се от самото му начало, не сочи ответникът да е отправил към ищеца твърдените в исковата молба думи и изрази. Единствено свидетеля С., който е възприел разговора между страните твърди, че ответникът е бил обиждан. Посочената субективна оценка на свидетеля обаче не може да бъде възприета, доколкото не е ясно въз основа на какви възприятия е била направена и какви са факторите, повлияли на оценъчния процес. Освен това показанията на този свидетел относно присъстващите на случилото се между страните противоречат от една страна на данните събрани по данните събрани по прокурорска преписка №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – К., където е установено, че свидетели на случилото се били С.Д., Р.З. и А.Т., а от друга страна  и на твърденията изложени в исковата молба, което поставя под съмнение достоверността на изложеното от свидетеля С. По делото не бяха ангажирани други доказателства, че именно ответникът е отправил ищеца посочените в исковата молба обиди и закани. В този смисъл показанията на свидетеля С. остават изолирани и неподкрепящи се от други доказателства. Пълномощника на ищеца за доказване основателността на иска си по чл.45 от ЗЗД се позовава на данните събрани по приложената прок. преписка №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – К., което е неоснователно. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че събраните данни по  преписката не се ползват с обвързваща гражданския съд сила, съгласно чл.300 от ГПК, относно извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъкмо напротив по предявения иск по чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.

На следващо място по делото липсват доказателства за поведение на ответника, което да е от естество да предизвика твърдените в исковата молба страх, безпокойство, нервност, стрес депресия у ищеца. Не е доказано конкретното отражение на възприетите от свидетеля думи, изрази и действия върху нервната система на ищеца с оглед индивидуалните му психофизиологични особености. Единствено свидетеля С. твърди, че след инцидента ищеца вдигнал кръвно и започнал да пие хапчета, но не твърди, че същия да е бил депресиран и да е изпитвал безпокойство. Свидетелските показания не са достатъчни да се обоснове извод за доказване на твърденията в исковата молба за наличието на страх, безпокойство, нервност, стрес депресия у ищеца. От събраните по делото доказателства  не се установява конкретното поведение на ответника в процесната ситуация да е предизвикало у ищеца страх, безпокойство, нервност, стрес депресия. Следователно не е доказана причинно-следствената връзка между установените от свидетелските показания действия на ответника и твърдените от ищеца неблагоприятни последици за неговото здраве.

 

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на *** г., изразяващо се страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане на дължимата сума, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Р., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д.  против В.А.В., ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на *** г., изразяващо се преживени болки и страдания, страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане на дължимата сума, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Н.Х.Р., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д.  да заплати на В.А.В. , ЕГН **********, с адрес *** сумата от 450 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

 

                              

                                                                         Районен съдия :