№ 524
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330103428 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 8407/ 22.02.2021 г. от ИВ. К. ИЛ.
против К. СТ. Р., с която се предявява осъдителен иск с правна квалификация
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответницата имали имуществени отношения във връзка
с недвижим имот, находящ се в гр. *****. Сочи, че е собственик на апартамент на
първия етаж – СОС с идентификатор № ***** от построената в имота двуетажна
жилищна сграда, ведно с ¼ идеална част от поземления имот. Твърди, че
собственик на втория етаж от сградата било едно трето за спора лице – И.В..
Сочи, че ответницата по силата на договор от 15.05.2000 г. се задължила да
преустрои ползваните от нея помещения – имот с идентификатор № ***** – гараж
и долепено до него помещение във фризьорски салон, за което се снабдила с
разрешение за строеж № ***** г. Излага твърдения, че ответницата не извършила
предвидените преустройства, а вместо това разрушила гаража, прилежащ към
двуетажната жилищна сграда, направила дупка в стената на сградата, като
подкопала нейните основи, разрушила една от подпорните стени на гаража, от
което сградата хлътнала, използвала направената дупка за струпване на боклуци.
Поддържа, че извършените действия били незаконосъобразни, без разрешение на
собствениците на сградата и имота. Ответницата без позволение поставила голям
метален навес на стената на къщата, след това го свалила и го оставила облегнат
на стената, заемащ голяма част от двора, включително и прозорците на сградата.
1
Ищецът твърди, че с действията си ответницата причинила изключително тежки
вреди на жилището на ищеца – течове, напуквания на стени, хлътване на под.
Всички ремонти ищецът извършвал за своя сметка. Предвид изложените
твърдения предявява иск за осъждане за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в размер на 4500 лв., от която сума 2500 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в направата на ремонти,
както и сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в постоянен страх от срутване на къщата, безпокойство и неудобство от постоянна
нужда за укрепване и ремонти на постройката, невъзможност да използва двора
по предназначение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата К.
СТ. Р., чрез адв. Д., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди,
че не е извършвала описаните в исковата молба фактически действия. Признава,
че по отношение на къщата имало повреди, но оспорва те да са в резултат на
нейно противоправно поведение, а в резултат от СМР в сграда, находяща се в
съседство с процесната, датиращи от 1998 г. Намира предявените исковете за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
За основателността на заявената искова претенция с правно основание
чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, следва да са се проявили в
обективната действителност следните юридически факти: наличие на
противоправно поведение на ответника, описано в исковата молба, реално
претърпени вреди за ищеца, изразяващи се в повреди в имота му и необходимост
от извършване на ремонтни дейности, както и претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянен страх от срутване на къщата, неудобство от
извършване на постоянни ремонти, причинна връзка между поведението на
ответника и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД, както и размерът на вредите. В доказателствената тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи
наличието на всеки един от описаните елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на
2
процесната жилищна сграда, находяща се в гр. ***** са налице увреждания. В
този смисъл съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК. От него се
установява, че ответницата има издадено разрешение за строеж № ***** г. на
Община Пловдив, Район *****, въз основа на одобрен инвестиционен проект.
Инвестиционният проект не е изпълнен въз основа на издаденото разрешение за
строеж. Предприетите ремонтни дейности в имота касаят изкоп на земни маси до
предвидената по проект дълбочина. Вещото лице е констатирало при огледа на
място, че помещението е засипано със строителни отпадъци от ремонт на покрива
на жилищната сграда, отпадъци от тухли, други отпадъци и ненужни вещи.
Достъпът до помещението е силно затруднен. Извършено е и укрепване на
вътрешен преграден зид с изпълнение на стоманобетонен пояс, направа на
стоманобетонен фундамент за укрепване на тухлена колона, която подпира
дървена хоризонтална носеща греда. При ремонтните дейности тухлената колона
в най-горната си част е разбита, гредата е увиснала, поради което същата е
подпряна с временни метални подпори. В част архитектура от проекта са
предвидени външни стъпала 5 броя, започващи от терена пред сградата и пет броя
стъпала, разположени в помещението. За оформяне на отвор за врата на
помещението с размери 90/200 е пресечен стоманобетонов пояс на външния зид с
дебелина 40 см. Изчукан е бетонът, армировката е запазена. За укрепване на
жилищната сграда от неизвършеното преустройство на процесните помещения в
магазин е необходимо да бъдат извършени СМР, които вещото лице е изчислила
на стойност 1290 лв. Вещото лице заключава, че единственият достъп до двете
помещения на ответницата е от отвора на външния носещ зид на жилищната
сграда във връзка със започнато преустройство на двете помещения в магазин.
Този отвор е със стоманобетонна греда в горния му край, изпълнен при аварийния
ремонт през 1998 г. Затова вещото лице намира, че отворът не може да се зазида.
При огледа на място в присъствието на страните по жилищната сграда вещото
лице не е констатирала разрушение на стената, напукване на фасадата и
течове. По данни на страните след поройни дъждове през 2015 г. помещението е
било пълно с вода. Жилищната сграда в западната си част е била засегната от
строителство на нова многоетажна сграда, долепена до процесната. Констатирани
са множество повреди по сградата, което е наложило цялостно укрепване на
засегнатите части. В обяснителната записка е посочено, че сградата е двуетажна с
полувкопан избен етаж. По-голямата част от вътрешните зидове, както и тези при
калкана са с дебелина 12 см. Част от сградата е допълнително пристроявана към
3
основната сграда. Подовите конструкции са гредоред, покривът е дървен.
Вследствие на сляганията са се появили недопустими пукнатини и деформации в
12 см. носеща тухлена стена. В проекта се предвиждат мерки за премахване на
компрометираните стени и част от подовите конструкции и на тяхно място
изграждане на нови такива; новите тухлени стени да се изпълняват от решетъчни
тухли на вароциментов разтвор. По носещите тухлени зидове ще се изпълнят
ивични фундаменти, които по калканът ще са на нивото на основите на съседната
сграда. Вещото лице е констатирало на място, че описаните видове СМР съгласно
разрешение за строеж № ***** г., касаещи процесните помещения, са изпълнени.
Има скрити видове СМР, които към момента не могат да се констатират.
Процесните помещения и към момента са на груб строеж, не са изпълнени
мазилки по стените, таванът е на гредоред, обшит с фазерни плоскости. Подът е
оставен на земя. Укрепването на жилищната сграда с разрешение за строеж №
***** г. цели възстановяване в предишния вид на техническата и
експлоатационна годност на сградата. В обяснителната записка от проекта е
записано, че сградата не отговаря на изискванията на норми за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони 1987 г. Предвиждат се мерки за
подобряване на противоземетръсната устойчивост на сградата. Тъй като сградата е
с дървена подова конструкция, гредоред, е възможно увисналата дървена носеща
греда, която носи подът на първи жилищен етаж, да е поддала още при улягането
на сградата от строителните дейности на съседната нова града. Същата греда е
конструктивен елемент и съществува от построяването на сградата.
Ищецът в исковата молба се позовава на конкретно противоправно
поведение на ответницата, вследствие на което за него са настъпили описаните
вреди, а именно: разрушаване на гаража, направа на дупка в сградата, която
подкопава основите, разрушаване на подпорна греда и използване на дупката за
струпване на боклуци. При разпределена с доклада на съда доказателствена
тежест за ищеца, по делото не се установи така описаното поведение, което да е
извършено от ответницата. На ищеца бяха допуснати всички поискани от него
доказателства – изслушване на експертиза, разпит на свидетел и ангажиране на
писмени доказателства, но въпреки това същият прояви процесуална пасивност и
не доведе за разпит свидетеля, като нито лично ищецът, нито процесуалният му
представител се явиха в двете проведени по делото съдебни заседания. Нещо
повече, от експертизата се установи, че ответницата не е изпълнила
инвестиционния проект съгласно разрешение за строеж № ***** г., поради което
тя не е извършила описаното поведение след 2008 г. По делото се събраха данни
4
за извършени строително монтажни работи по силата на разрешение за строеж №
***** г. (л.53 от делото). Нуждата от ремонт през 1998 г. обаче отново не е била
вследствие на поведението на ответната страна, а заради слягания на съседната
новопостроена сграда и поява на пукнатини и деформации в носещите тухлени
стени на процесната сграда на ищеца. Също така затрупването на помещението на
ответницата с боклуци не се установи да е вследствие на нейното поведение, а
заради извършен ремонт на покрива на жилищната сграда, от която първият
жилищен етаж е собственост на ищеца, а вторият – на трето неучастващо в делото
лице. Тези ремонтни дейности на покрива били извършени от ищеца и другия
съсобственик И.В., за което дава сведения разпитаната свидетелка А.О.Х..
Също така, следва да се отбележи, във връзка с ангажираните от ищеца
доказателства, че след дадени указания с оглед направено изрично искане от
ответната страна по реда на чл.183 ГПК, ищецът да представи в оригинал или в
официално заверени преписи приложените към исковата молба документи,
същият не изпълни дадените от съда указания. С проекта за доклад, обективиран в
определение № 5157/ 16.07.2021 г. съдът е задължил ищцовата страна в срок до
откритото съдебно заседание, да представи оригинал или официално заверен
препис от приложените към исковата молба писмени доказателства от т.1 до т.6,
като е указал, че при непредставяне на исканите оригинали, представените
преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В първото по делото
съдебно заседание от 08.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца
представи в заверени от него екземпляри, описаните документи. Доколкото
страната не е изпълнила дадените от съда указания, на основание чл.101 ГПК
съдът повторно указа на ищеца да представи оригинали или официално заверени
преписи от документите, в срок до следващото съдебно заседание, както и
последица от непредставянето им – изключване на приложените към исковата
молба документи от доказателствения материал по делото. В откритото съдебно
заседание, проведено на 25.01.2022 г. ищецът не се яви, не представи изисканите
документи, поради което същите следва да се изключат от доказателствата по
делото. На тях съдът не може да основе своите изводи. В този смисъл решение №
189 от 25.09.2018 г. по гр.д. № 890/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановено по следния
пороцесуалноправен въпрос, а именно: следва ли да е направено изрично искане
от страната, оспорила писмено доказателство, представено в препис и направила
изрично искане за представянето му в оригинал, за изключването му от
доказателствата по делото или съдът е длъжен да извърши това процесуално
действие, т.е. да изключи оспореното и непредставено в оригинал доказателство
5
от доказателствения материал по делото. По отговора на правния въпрос, съдът
приема следното: Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.183
от ГПК, която позволява на страната да представи заверен препис на документа,
на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна
поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да
представи този оригинал или официално заверен препис от него. Задължението
важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това
задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата
по делото, без да е налице изрично искане от страна за това процесуално действие
на съда, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува. Ето
защо съдът не може да основе своите изводи на преписа, който не е годно
доказателствено средство. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в
решения № 81 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г.О., № 174 от
07.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., № 239 от 16.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
662/2012 г., II Г.О., № 231 от 08.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II
Т.О,ТК, № 133 от 05.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/ 2010 г., I Т.О., ТК и много
други.
На следващо място, ищецът не доказа и твърдените неимуществени вреди.
При разпределена с доклада на съда доказателствена тежест да установи същите
при условията на пълно и главно доказване, по делото не бяха ангажирани
никакви доказателства в тази насока.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди на
ищеца е неоснователен и следва да се отхвърли, като недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски има ответника
на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 850 лв. съгласно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК – л.106 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. К. ИЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. *****,
ет.* против К. СТ. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** иск с правно основание
чл.45, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4500
лв. (четири хиляди и петстотин лева), от която сумата от 2500 лв., представляваща
6
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
направата на ремонти в притежавания от него имот, представляващ СОС с
идентификатор № ***** – апартамент в жилищната сграда на адрес: гр. *****,
както и сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в постоянен страх от срутване на къщата, безпокойство и неудобство от постоянна
нужда за укрепване и ремонти на постройката, невъзможност да използва двора
по предназначение, вследствие на виновното и противоправно поведение на
ответницата по разрушаване на гаража, направа на дупка в сградата, която
подкопава основаните, разрушаване на подпорна греда и използване на дупката за
струпване на боклуци.
ОСЪЖДА ИВ. К. ИЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, ет.* да заплати
на основание чл.78, ал.3 ГПК на К. СТ. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. *****
сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – съдебно деловодни разноски в
производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7