О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135
гр.Стара Загора, 05.05.2020 год.
Старозагорският административен съд,
в закрито заседание на пети май
две хиляди и двадесета година, първи
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА
ТАБАКОВА
при секретаря
,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 247 по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл. 256 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по искова молба от П.Т.З. *** чрез
пълномощника му адвокат Б. Б. против Общински съвет Стара Загора. Направено е
искане ответникът да бъде задължен на основание чл.195, ал.2 от АПК да
предприеме служебно уреждане на правните последици, възникнали с решение № 72/
10.04.2017г по адм.д.№ 611/ 2016г по описа на Административен съд Стара Загора
в сила от 14.01.2019г, с което е прогласена за нищожна разпоредбата на чл.63,
ал.1, т.5, подточка 5.1 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, за
времето, през което е действала разпоредбата като изрично му се определи срок
за това.
Съдът намира, че подадената от жалба
е процесуално недопустима по
следните съображения:
С решение № 72/ 10.04.2017г по
адм.д.№ 611/ 2016г по описа на Административен съд Стара Загора по протест на
прокурор в Окръжна прокуратура Стара Загора и по жалба от ищеца П.З. е
прогласена за нищожна разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1 от
Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи
на територията на община Стара Загора, касаеща налагане на административно
наказание глоба. Решението е оставено в сила с Решение № 505/ 14.01.2019г по
адм.д.№ 6282/ 2017г на ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл.195,
ал.2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който
е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. Предметното съдържание на понятието "правни
последици" е разтълкувано в ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. № 2/2015
г., в което е прието, че включва преценка за валидността на правоотношенията,
възникнали в периода от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт,
респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на него и преценка на обезщетението /на имуществени и
неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането му.
По силата на
чл. 256, ал.1 от АПК ( в приложимата редакция ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019г.) бездействието на административния орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат
съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В
чл.256, ал.2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически
действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона,
в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. Анализът
на нормите показва, че се отнасят за фактически действия, включително
приравнените на индивидуални административни актове (чл.21, ал.4 от АПК) и
административните услуги по § 1, т. 2, б. "в –д" от Закона за
администрацията, които се
дължат по силата на закон от административния орган, съответно без или след
сезиране, и които не са осъществени и към датата на подаване на иска.
Процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск в двете хипотези на чл.256 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права,
свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено
и да се извърши предписаното от закона действие. В исковата молба не се твърдят
факти нито за възникнали правоотношения между страните въз основа на обявената
за нищожна разпоредба от нормативния административен акт, нито за произтекли
неуредени правни последици. Липсват и твърдения за факти, сочещи задължение за
фактическо действие, дължимо на ищеца по силата на закона, чието извършване да е поискано, но в 14-дневен
срок от подаване на искането не е престирано от органа. Данни и доказателства за
такива факти не се съдържат и в адм.д. № 611/ 2016г по описа на Административен
съд Стара Загора. Отразеното в исковата молба, че ищецът изпитал чувство на
несъгласие и безпокойство от възможността да бъде глобен без вина и това го
мотивирало да оспори разпоредбата по реда на чл.189 от АПК, не е от такова
естество, че да доведе до обосноваване на правен интерес за него като
процесуална предпоставка за допустимост на настоящото съдебно производство.
Правният интерес от исковата защита не може да се изразява в хипотетичната
възможност от засягане на права, свободи и интереси в един минал момент без да
е налице позоваване на конкретно нарушено материално право.
В тази връзка следва да се посочи
също, че релевантно за приложимостта на търсената по този ред защита е отправяне
на искане за извършване на конкретни фактически действия, а в настоящия случай
с оглед съдържанието на исковата молба такова не е направено. Съдът не може да
замести волята на ищеца или да я тълкува, особено когато липсва изискуемо за
очертаване предмета на спора изложение на обстоятелства.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че исковата молба на П.Т.З. е
недопустима за разглеждане по същество поради липса на правен интерес от
оспорването и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство
по делото да се прекрати.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на П.Т.З. *** да бъде задължен Общински съвет Стара Загора да предприеме
служебно уреждане на правните последици от прогласената за нищожна разпоредба на
чл.63, ал.1, т.5, подточка 5.1 от Наредбата за обществения ред при използване
на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№ 247/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :