Р Е
Ш Е Н
И Е
№
166
Добрич, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 775/ 2022
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Й.Т.Т., чрез адв. К.Н., ВАК,
срещу Решение № 2153-03-164/ 25.11.22 г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ – Варна (ТП на НОИ – Варна), с което е отхвърлена жалбата на Й.Т. срещу
Разпореждане № О-03-999-00-**********/ 03.10.22 г. на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от Кодекса за социално подпомагане (КСО), във връзка с чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) ѝ е отказано изплащането на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5
от КСО.
В жалбата се съдържат оплаквания, че оспореното решение е
неправилно, незаконосъобразно и нищожно поради липсата на мотиви.
Жалбоподателката настоява, че оспореното Решение и
потвърденото с него Разпореждане са издадени при неизяснени в пълнота относими
към административното производство данни и доказателства, от което черпи довод,
че е нарушено изискването на чл. 35 от АПК.
Прави оплакване, че в Разпореждането не се сочат
конкретни доказателства, които да съдържат данни, обосноваващи безспорния извод
за липса на осъществена трудова дейност от служителя Й.Т., поради което счита,
че неправилно и необосновано решаващият административен орган е приел, че в
периода от 14.05.2021 г. до 24.05.2021 г. Й.Т. не е имала качеството на
осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Изразява становище,
че не са събрани доказателства, които да подкрепят този извод, нито са
конкретизирани такива в Решението.
Представя трудова книжка, уведомление до НОИ по реда на
чл. 62 от кодекса на труда КТ) и трудов договор от 13.05.2021 г., с които
настоява, че е в трудови правоотношения с „****“ СД, със седалище и адрес на
управление гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. **** № 2а. Сочи, че трудовият
договор съдържа подписите на страните и притежава всички необходими реквизити
по чл. 66 от КТ. Обръща внимание, че според трудовия договор е постъпила на
работа на 14.05.2021 г.; връчен ѝ е екземпляр от договора, ведно с
уведомление от ТИ на НОИ; проведен ѝ е начален инструктаж по безопасност
на труда и противопожарна охрана, като отработените от нея дни са посочени в
присъствена форма, водена от работодателя. От изложеното извежда, че е налице
не само правоотношение, регистрирано по съответния ред пред ТП на НОИ, по което
дружеството - работодател е внесло в приход на държавното обществено
осигуряване дължимите за полагащия труд работник осигурителни вноски, но и
започнало изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника по
смисъла на чл. 64, ал. 4 от КТ, тъй като постъпването на работа е удостоверено
надлежно писмено.
Добавя, че от момента на валидно възникване на трудовото
правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно
право по чл. 162, ал. 1 от КТ, а именно да ползва отпуск поради временна неработоспособност,
като изтъква, че временната неработоспособност е фактическо състояние и правно
основание, което не позволява на работника да упражнява трудова дейност и това
е законово уреден факт с правно значение, независимо кога е възникнал - дали по
време на упражняване на трудовата дейност или в самото начало, то работникът
или служителят не може да пристъпи към упражняването ѝ, с оглед на което
счита, че законовата фикция, по силата на която се смята, че трудовото
правоотношение не е възникнало, е неприложима.
Позовава се на обстоятелството, че
дружеството-работодател е изряден осигурител, който е осъществявал и
понастоящем осъществява активна търговска дейност, свързана с производство,
преработка, изкупуване и търговия със селскостопанска продукция в страната и
чужбина, извършване на всякакъв вид селскостопански услуги, лек и товарен
таксиметров превоз, ресторантьорство и хотелиерство, оказион, строителни,
ремонтни, туристически и атракционни услуги, внос и износ на стоки за
населението, суровини, машини, резервни части, технологични, мениджмънт,
маркетинг, административни-правни услуги на граждани и фирми, педагогически
услуги и в качеството си на осигурител внася дължимите осигурителни вноски във
фондовете на ДОО.
Продължава, че съществуването на трудово правоотношение
при наличие на трудов договор се предполага до установяване на противното, като
сочи, че редът и основанията за обявяване на недействителност на трудовия
договор са уредени в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“,
Раздел I, чл. 74 и сл. от Кодекса на труда. Позовава се на чл. 74, ал. 3 от
Кодекса на труда, че в случаите, когато контролен или друг компетентен орган
сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени
в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор и настоява, че контролният орган на ТП на НОИ - Варна не е
изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с
правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между
страните трудов договор. В тази връзка претендира, че при липса на влязъл в
сила съдебен акт, с който да е обявена недействителността на сключения и
редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и Решението
на Директора на ТП на НОИ – Варна са незаконосъобразни. Позовава се на
практиката на VI отделение на ВАС, Решение № 391 от 18.01.2022 г. по адм. дело
№ 7760/ 2021 г., Решение № 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г.,
Решение № 4512 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/ 2019 г., Решение № 3076 от
26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г., Решение № 14279 от 18.11.2020 г. по
адм. д. № 3782/ 2020 г.
Намира за необосновани изводите на административния
орган, че не е осъществявала трудова дейност, тъй като длъжността работник -
полевъд, за която било подадено уведомление за сключен трудов договор и за
която са подадени данни за осигуряване, била свързана с работа на открито и
интензивни движения, а неработоспособността ѝ била настъпила на 25.05.2021
г.
За необосновано счита и приетото от административния
орган, че при осъществяване на трудовите си задължения е следвало да извършва
тежък физически труд, свързан с „прехвърляне, пресяване, пренасяне, товарене,
разтоварване на различни материали“, като сочи, че такива дейности не са
обективирани в трудовия договор и длъжностната ѝ характеристика.
Според жалбоподателката тезата на административния орган,
за да обоснове липса на осигурителни права, относно заплащане от страна на
работника на дължимите здравни осигуровки, не намира опора в нормативната
уредба. Отбелязва, че от обясненията, дадени от управителя на
дружеството-работодател, се установява, че тя е трябвало да заплати дължимите
здравни осигуровки именно поради обстоятелството, че в противен случай не би
могла да се снабди с медицинска бележка по смисъла на чл. 2 от Наредба № 3 от
28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи
на работниците, както че при липсата на здравноосигурителни права служителят
няма да може да се ползва от правата, които би имал и при настъпване на трудова
злополука, по аргумент от чл. 109, ал. 2 от Закона за здравето. С оглед на това
счита, че внасянето на дължимите здравноосигурителни вноски, респ.
възстановяването на здравноосигурителните права на работника, не може и не
следва да се тълкува във вреда на работодателя и/или работника, а още по-малко
от същото да се прави извод за документално създаване на условия за ползване на
осигурителни права.
При тези съображения е отправено искане да бъде отменено
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. К.Н., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата. С вх. № 1317/ 28.03.23 г. представя Писмени бележки, в които
обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт (л.
227) и иска присъждане на сторените разноски съобразно представен списък (л. 208).
Ответникът по жалбата, Директор на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Варна, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 547/ 06.02.23 г. (л. 202) е
постъпил Отговор по жалбата от процесуалния представител на ответника, гл.
юрисконсулт ****, с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставена без
уважение. В Отговора се настоява, че при извършване на проверката въз основа на
представените от осигурителя документи, събраните сведения от представляващия
дружеството „****“ СД, ЕИК ****, ****, получената информация от трети лица и
институции – РЗОК Варна, ТД на НАП Варна, д-р **** и от Й.Т.Н., е направен
правилният извод, че не се установява по безспорен начин, че в периода от
14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително, последната е упражнявала реално
трудова дейност като работник, полевъден, по сключения между нея и дружеството
трудов договор на 13.05.2021 г., поради което към началото на настъпване на
временната неработоспособност не може да се счита за осигурено лице по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Процесуалният представител на административния орган
обръща внимание, че горният извод е направен въз основа на всички събрани в
хода на административното производство по проверката доказателства в изпълнение
на задълженията на административния орган по чл. 35 от АПК да установи всички
факти и обстоятелства от значение за случая, като изрежда конкретно събраните
доказателства, а именно: декларация от управителя ****; обяснения на
жалбоподателката Й.Т.Т., обективирани в Протокол № 1042-03-326#12/ 01.03.2022
г. за проведен телефонен разговор с нея; представените от управителя на
осигурителя „****“ СД, ЕИК ****, ****, документи - трудов договор на Й.Т.Н. №
10/ 13.05.2021 г., справка за подадено уведомление по чл. 62, ал. 2 от КТ,
длъжностна характеристика, молба за назначаване, служебна бележка за проведен
начален инструктаж, фиш за заплата за м. 05.2021 г.; Хронологична ведомост за
м. 05.2021 г. на „****“ СД, ЕИК **** - 3 бр.; оборотна ведомост за м. 05. 2021
г., Хронологична ведомост за м. 05.2021 г. - 4 бр., анкетна карта за
регистрация на земеделски стопанин на „****“ СД за 2021 г. и справка за
дейността; декларация от Й.Т.Н., че е запозната с правилата за безопасност на
труда в предприятието и с Правилника за вътрешния трудов ред; Дневник на
приетите болнични листи в „****“ СД, Правилник за вътрешния трудов ред;
присъствена форма за м. 05. 2021 г.; нотариален акт за собственост - 2 бр.,
договор за замяна на недвижими имоти, договор за аренда - 2 бр. и талон за
регистрация на договор за аренда - 2 бр., договор за наем на земеделска земя -
4 бр.; получената информация с писмо изх. № ЕП-619-1/ 02.03.2022 г. на ТД на
НАП - Варна, офис Добрич, вх. № 1042-03-326#13/ 04.03.2022 г.; писмо изх. №
33-01-1 (1)/ 21.02.2022 г. на РЗОК - Добрич, вх. № 1042-03-326#8/ 21.02.2022 г.
на ТП - Варна на НОИ; писмо по електронна поща вх. № 1042-03-326#10/ 24.02.2022
г. от д-р ****; справки от Регистъра на Трудовите договори (РТД); Регистъра на
осигурените лица (POЛ); Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ); Електронния регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им, Справка за декларирани в Персоналния регистър
данни и внесените в приходи суми и разликата между тях помесечно и др. При тези
доводи и доказателства иска да бъде оставена без уважение жалбата.
В хода на съдебното производство са събрани допълнително
гласни доказателства и писмени доказателства - Становище от д-р ****(л. 224),
амбулаторен лист, издаден от него на 26.05.2021 г. в 14.00 часа и болничен лист
от същата дата за отпуск поради заплашващ
аборт за периода от 26.05.21 г. до 08.06.21 г. (л. 226); карта за предварителен
медицински преглед от 15.05.21 г. (л. 230), копие от страница на трудова книжка
на жалбоподателката (л. 231).
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2021 г. в гр. Генерал Тошево по молба на Й.Т.Н.
(л. 18) е сключен трудов договор № 10 между СД „****“, ЕИК ****, представлявано
от **** в качеството му на управител, работодател и Й.Т.Н. (Т.), ЕГН **********,***,
като работник, с който последната е приела да изпълнява длъжността полевъден
работник, код по НКПД 92110004, с определено място за работа – стопански двор,
кравеферма – гр. Генерал Тошево (л. 17). В трудовия договор е отбелязано, че
работникът е постъпил на работа на 14.05.2021 г.
За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ на 13.05.21 г. в 14.47 часа (л. 17, на гърба).
На 14.05.21 г. работничката е декларирала, че е запозната
с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и със задължението
ѝ да го спазва стриктно, съответно, че е запозната с Правилата за
безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва, респ. с
отговорността, която носи при неизпълнение на задълженията си (л. 19)
По делото е приета като доказателство Таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец май 2021 г., съставена, видно от
отбелязването в нея, от ****, в която е отразено, че на 8.05.21 г. Й.Т.Н. е
отработила 8 часа работен ден; на 17.5.2021 г., 18.05.2021 г., 19.05.2021 г.,
20.05.2021 г., 21.05.2021 г. също по осем часа на ден; 25.05.21 г. – 8 часа. За
периода от 26.05.21 г. до 31.05.21 г. вкл. Й.Т. е в отпуск по болест или за
месеца има отработени 7 човекодни (л. 20). Начислено и изплатено е трудово
възнаграждение, внесени са дължимите осигуровки и данък (л. 21, л. 23).
Видно от длъжностната характеристика (л. 22),
работничката следва да се грижи за зелените площи – окопава, плеви, полива и
прибира реколтата от полевъдна дейност; почиства склад, дворните площи; събира
и изнася на определени места отпадъците; преди започване на работа да извършва
преглед на инструментите и уредите; почиства стаята и работното място; извършва
други дейности, възложени ѝ от управителя, във връзка с изпълняваната
работа. Й.Т. е запозната с длъжностната характеристика на 13.05.2021 г. (л. 22)
От осигурителя до Директора на ТП на НОИ – Варна е
подадено Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 03.06.21 г., удостоверение
- приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) към
болничен лист № Е20210174306, издаден на 26.05.2021 г., за периода от 26.05.2021
г. до 08.06.2021 г., за Й.Т.Н. (л. 64); Удостоверение с вх. №
Р14-03-000-00-**********/ 11.06.21 г., удостоверение - приложение № 9 към чл.
8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист № Е20210174322, издаден
на 08.06.2021 г., за периода от 09.06.2021 г. до 08.07.2021 г., за Й.Т.Н. (л.
65); Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 14.07.21 г., удостоверение
- приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист
№ Е20211645496, издаден на 08.07.2021 г., за периода от 09.07.2021 г. до 07.08.2021
г., за Й.Т.Н., ЕГН ********** (л. 66); Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/
09.08.21 г., удостоверение - приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от
НПОПДОО към болничен лист № Е20211645537, издаден на 07.08.2021 г., за периода
от 08.08.2021 г. до 06.09.2021 г., за Й.Т.Н. (л. 67); Удостоверение с вх. №
Р14-03-000-00-**********/ 09.09.21 г., удостоверение - приложение № 9 към чл.
8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист № Е20211645573, издаден
на 06.09.2021 г., за периода от 07.09.2021 г. до 06.10.2021 г., за Й.Т.Н. (л.
68); Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 11.10.21 г., удостоверение
- приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист
№ Е20211645617, издаден на 06.10.2021 г., за периода от 07.10.2021 г. до 05.11.2021
г., за Й.Т.Н. (л. 69); Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 09.11.21
г., удостоверение - приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО
към болничен лист № Е20211645662, издаден на 05.11.2021 г., за периода от 06.11.2021
г. до 20.11.2021 г., за Й.Т.Т. (л. 70); Удостоверение
с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 26.11.21 г., удостоверение - приложение № 9
към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист № Е20197700874,
издаден на 24.11.2021 г., за периода от 21.11.2021 г. до 04.01.2022 г., за Й.Т.Т.
(л. 71); Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 04.01.22 г.,
удостоверение - приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към
болничен лист № Е20213549985, издаден на 29.12.2021 г., за периода от 21.12.2021
г. до 31.01.2022 г., за Й.Т.Т. (л. 72).
Във връзка с подадените удостоверения и отразени в тях
болнични листи, като такива са подадени до 05.04.22 г. вкл., както и на
основание писмо изх. № 1042-03-326/ 20.12.2021 г. до Началник сектор „КРДОО“
при ТП на НОИ – Варна (л. 61) със Заповед № 3P-5-03-01067022/ 31.01.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Варна (л.181) е образувано производство за извършване
проверка по разходите на ДОО на осигурителя СД „****“, ЕИК ****, от контролните
органи на НОИ за установяване на обстоятелствата, извършва ли търговска дейност
осигурителят, възникнало ли е основание за осигуряване на жалбоподателката
предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО; има ли
основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя СД „****“,
ЕИК ****, съответстват ли подадените данни в Регистъра на трудовите договори
(РТД) и в Регистъра на осигурените лица (POJI) на данните в първичните
счетоводни документи.
В хода на проверката е установено е, че СД „****“, ЕИК ****,
е регистрирано по ф.д. № 635 / 1991 г. на Окръжен съд - Добрич, с предмет на дейност:
производство, преработка, изкупуване и търговия със селскостопанска продукция в
страната и чужбина, извършване на всякакъв вид селскостопански услуги, лек и
товарен таксиметров превоз, ресторантьорство и хотелиерство, оказион,
строителни, ремонтни, туристически и атракционни услуги, внос и износ на стоки
за населението, суровини, машини, резервни части, технологични, мениджмънетво,
маркетинг, административни-правни услуги на граждани и фирми, педагогически
услуга. Седалището и адресът на управление на дружеството са в гр. Генерал
Тошево, ул. „****“ № 2А, съдружници и управители на дружеството са **** и ****.
Дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър и Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на 19.02.2009 г. (л. 164 - 165).
От информационната система на НОИ е установено, че на
13.05.2021 г. са постъпили данни за подадено уведомление за сключен на същата
дата безсрочен трудов договор между дружеството и Й.Т.Н., ЕГН **********,
съгласно който, на последната е възложено да изпълнява длъжност „работник
полевъден“, с код по НКПД 92110004, основно трудово възнаграждение 650.00 лв.
Подадени са данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване за м. 05.2021 г.,
с начало на осигуряване 14-ти, 07 отработени дни, 03 дни с обезщетение по чл.
40, ал. 5 от КСО и 01 ден с обезщетение от НОИ. За периода от м. 06.2021 г. до
м. 02.2022 г. включително, са подавани дни в болнични. Причина за болничните е
„заплашващ аборт“, като същите са издавани еднолично или от ЛКК, отразено в
самите болнични листи (л. 172 - 177 – само до 05.11.2021 г.). Така за Й.Т.Н.,
ЕГН **********, във връзка с предстоящо майчинство, е извършвано наблюдение
през време на бременност, издавани са болнични листи, в които от 26.05.2021 г.
е определен домашен режим на лечение - на легло, постоянно или за определени
часове от деня.
От втория управител на дружеството, **** на 31.01.2022 г.
е декларирано, че дейността на дружеството е растениевъдство, трудовият договор
на Й.Т.Н., ЕГН **********, е сключен от името на ****, поради необходимост от
почистване на склад, прекопаване, и премахване на плевели от люцерна, нямало е
други кандидати за длъжността работник полевъден, работното място на лицето е в
складовата база на фирмата в град Генерал Тошево, наетото лице се контролира от
управител, задължение на Й.Т.Н., ЕГН **********, е да поддържа в добро
състояние тревните площи в базата, озеленяване, почистване на склад, в който се
съхранява продукцията. В отсъствието на Й.Т.Н., задълженията се изпълняват от
външна фирма, а за длъжността не е необходима квалификация (л. 178).
Установено е от счетоводните записвания на дружеството
(оборотна ведомост, хронология на записванията), че дружеството извършва
дейност - има разходи, свързани с основната дейност, обороти по сметки каса,
банка, персонал, за материали и др.
Констатирано е, че трудовият договор, сключен с жалбоподателката,
е със срок за изпитване от 6 месеца (л. 90), че ѝ е изплатено съответно
на отработените дни през месец май 2021 г. трудово възнаграждение, респ.
установени са отработените дни и дните в отпуск по болест (л. 95).
По време на проверката е проведен телефонен разговор с
работничката (л. 59), която е обяснила, че дружеството се занимава със
земеделска дейност - пшеница, царевица, биолюцерна, слънчоглед, имало е
кравеферма; за позицията е разбрала от обява, като е подала заявление пред
управителя, в района трудно се намирал персонал; не знаела да е имало и други
кандидати за мястото; приложила е автобиография, медицинско от личния лекар д-р
Ангелова; получила е длъжностна характеристика; започнала на 14.05.2021 г.,
занимавала се е с плевене на люцерна; работила е в зеленчукова и овощна
градина, скубала е плевели (накрая на града, до бензиностанция), проведен е
инструктаж лично от управителя; работното място е на открита площ, до разрушени
сгради, където е и кооперация „Демокрация“, няма колеги, няма изготвяни и
подписвани от нея документи; работното време било между 08 часа и 17 часа с
един час почивка на обяд; задачите били поставяни от управителя - Георги, който
по обяд или вечер извършвал контрол по изпълнение па поставените задачи;
получила е работен панталон и е предоставена мотика, трудово възнаграждение е
изплатено на работното място.
С декларация вх. № 084812101806063 / 14.05.2021 г. на ТД
на НАП – (цитирано в Решението на л. 186 и на л. 78) Добрич, Й.Т.Н., ЕГН **********,
декларира задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски с начална дата на
периода 02.10.2020 г., с които същата възстановява здравноосигурителните си
права.
С писмо изх. № 33-01-1 (1)/ 21.02.2022 г. на РЗОК –
Добрич, вх. № 1042-03-326 8/ 21.02.2022 г. на ТП на НОИ – Варна, е предоставена
информация, че по данни от Информационната система на НЗОК, за периода от
01.06.2010 г. до 28.12.2021 г., личен лекар на Й.Т.Н., ЕГН **********, е д-р ****,
а от 29.12.2021 г. до момента личен лекар ѝ е д р ****. В сведенията си
от 01.03.2022 г. Й.Т.Н. посочва, че при започване на работа е представила
медицинско от личния лекар д-р Ангелова.
С писмо вх. № 1042-03-326#10/ 24.02.2022 г. на ТП на НОИ
– Варна, получено по електронен път (л. 83), д-р **** заявява, че за периода от
м. 04.2019 г. до 25.05.2021 г. за Й.Т.Н. няма посещения. Представя издаден
амбулаторен лист № 001821/ 25.05.2021 г., в 11.50 часа за извършен амбулаторен
преглед, първичен, с издаден документ медицинско направление за консултация
(след възстановяване на здравноосигурителните права на 14.05.2021 г.), основна
диагноза по МКБ „наблюдение върху протичането на нормална първа бременност“.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в
Констативен протокол (КП) № КП-5-03-01100264 от 17.03.2022 г. (л. 54), съгласно
който при извършената проверка не е установено по безспорен начин, че в периода
от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително, последната е упражнявала реално
трудова дейност като работник полевъден по сключения между нея и дружеството
трудов договор на 13.05.2021 г., поради което към началото на настъпване на
временната неработоспособност не се счита за осигурено лице по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
С оглед констатациите в КП са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01100331/ 17.03.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Варна по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които осигурителят „****“ СД,
ЕИК ****, е задължен да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
декл. обр. 1, по Наредба Н-13/ 17.12.2019 г. за съдържанието и сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица,
за Й.Т.Т., ЕГН **********, за периода от 14.05.2021 г. до 28.02.2022 г. (л.
57).
Въз основа на така събраните доказателства е прието, че дружеството
упражнява стопанска дейност, като за процесния период няма наети други лица, а
използва услугите на външни фирми при необходимост (л. 29). Счетено е обаче, че
длъжността работник полевъден, за която е подадено уведомление за сключен
трудов договор и за която са подадени данни за осигуряване за упражнявана
трудова дейност от Й.Т.Н., е свързана с работа на открито, с интензивни
движения, като е свързана с полагане на физически труд с натоварено движение, с
прехвърляне, пресяване, пренасяне, товарене, разтоварване на различни
материали, свързани с растениевъдството. Направен е извод, че
неработоспособността на Й.Т.Н. е била документирана на 26.05.2021 г., поради
което не се установява по безспорен начин извършване на трудова дейност като
работник-полевъден по сключения трудов договор непосредствено преди тази дата.
В подкрепа на това е налице позоваване на обстоятелството, че жалбоподателката
е извършила възстановяване на здравноосигурителните си права и внасяне на здравно-осигурителните
вноски наведнъж за дълъг период, в деня в който е трябвало да започне да
изпълнява трудовите си задължения, с оглед на което е счетено, че се цели
документално да се създадат условия за ползване на осигурителни права, без
реално да е осъществявана трудова дейност. Добавено е, че диагнозата „заплашващ
аборт“, предвид определения домашен режим на лечение - на легло, постоянно или
за определени часове от деня, изключва полагането на какъвто и да е физически
труд.
Установените факти и обстоятелства са довели до издаване
на оспореното по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Варна
Разпореждане № О-03-999-00-********** от 03.10.2022 г. (л. 47), с което на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е
отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО по
удостоверение, приложение № 10, представено с вх. № Р14-03-000-00-**********/
31.05.2022 г. В Разпореждането е налице позоваване на КП от 17.03.2022 г.,
отразен е извод, че на база същия е установено, че лицето не е упражнявало
трудова дейност за периода от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително, не се
счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1,
т. 3 от ДР на КСО. При тези мотиви е отказано изплащането на обезщетение.
В жалбата по административен ред са изложени идентични
доводи с тези в жалбата до съда (л. 32) и са приложени като доказателства
трудовият договор, удостоверението по чл. 62 от КТ, присъствена форма,
декларацията за запознаване с вътрешния трудов ред, длъжностната
характеристика, служебна бележка от 14.05.21 г. за проведен начален инструктаж
и молба за постъпване на работа от 13.05.21 г. (л. 36)
За да потвърди оспореното Разпореждане, Директорът на ТП
на НОИ – Варна е възприел изцяло мотивите, изложени в него, като е посочил
нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването,
неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Позовал се е
също на констатациите от КП, като ги е преповторил и в резултат е потвърдил
също, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност, поради което не е
имала качеството на осигурено лице към деня на настъпване на временната
неработоспособност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО, като е отхвърлил изцяло доводите, съдържащи се в депозираната по реда
на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ жалба.
Решение № 2153-03-164/ 25.11.22 г. на Директора на ТП на
НОИ – Варна е получено от процесуалния представител на жалбоподателката, адв. К.Н.,
на 29.11.22 г., видно от известието за доставяне (л. 31).
По делото е приложена административната преписка по
издаване на оспореното Решение и на потвърденото с него Разпореждане, както и
останалите доказателства, представени от жалбоподателката и събрани в хода на
съдебното производство.
От представената карта за предварителен медицински
преглед (л. 230) се установява, че на 15.05.2021 г. жалбоподателката е посетила
д-р М. Ангелова, което е удостоверено в амбулаторен лист № 1768, извършен
ѝ е преглед и е дадено заключение, че е клинично здрава.
Разпитаните по делото свидетели дават показания относно
знанието си, че Й.Т. е упражнявала труд в СД, т.е. при процесния работодател.
Така св. Пенко Василев споделя: „Познавам Й.. Градът ни е
малък. Знаем се от години с нея, на здравей – здрасти. Не мога да кажа от кога точно се познаваме, може
би от 4-5 години. Тя работи в „Извор - ****“. Това го зная от нея, защото една
сутрин, като зареждах, я водих до работата и оставих я до портала. Беше
облечена спортно. Това беше през 2021 г. По пътя си говорихме с нея и така разбрах къде работи,
това беше май месец, топло беше.“
Св. Живко Жеков заявява: „Познавам Й. като човек и с нея
сме в добри отношения. Познавам ****. Ходил съм при него, тъй като работя като
електротехник и съм я виждал там. В базата на **** съм ходил. Той е земеделец.
Ходил съм там, познаваме се лично и съм му вършил услуги. Виждал съм Й. да мете
по двора, стопанския двор. Този двор е в гр. Ген.Тошево и се намира накрая на
града.“
Д-р Хасан **** представя Становище (л. 224), в което
сочи, че не може да даде становище за здравословното състояние на Й.Т. към
13.05.2021 г., тъй като нейното първо посещение при него е от 26.05.2021 г. Издал
е болничен лист след преценка на състоянието ѝ към 26.05.21 г.
Д-р ****, при изпращане до ТП на НОИ – Варна на издадения
от нея амбулаторен лист за преглед от 25.05.2021 г. (л. 83 – 84), обяснява, че
пациентката не я е посещавала от април 2019 г. и не може да каже дали същата е
била годна да упражнява професията полевъд към 13.05.21 г. Добавя, че на
25.05.21 г. е била посетена от Й.Т.Н., като ѝ е издала направление за
регистриране на бременност. В приложения амбулаторен лист е отразено, че
пациентката няма оплаквания, а основната диагноза е „наблюдение върху
протичането на нормална първа бременност“.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес,
в установения по чл. 118, ал. 1 от КСО срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение № 2153-03-164 от 25.11.2022 г. е
постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - Варна,
доколкото в данни за регистрация с ел. подпис е посочен адрес: гр. Варна, п.к.
9000, р-н Одесос, пл. Лаврентий № 37, ет. 4, ап. 11, адресът на втория
управител, ****, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, но се явява
незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия
материален закон.
На първо място следва да се отбележи, че в Решението е
отразено, че се издава на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО, но
тази норма е неотносима към конкретното производство. Съгласно нея пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу разпореждания за спиране на производството по
отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на
пенсиите. В случая обаче се обжалва Разпореждане № О-03-999-00-**********/
03.10.22 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Варна, с което не е спряно, а е ОТКАЗАНО ИЗПЛАЩАНЕ на парично
обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по
чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО на Й.Т.Т. (л. 47), с оглед на което производството
е по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО.
Основният административноправен спор по делото се свежда
до това дали към датата на настъпване на временната неработоспособност, поради
общо заболяване и майчинство, жалбоподателката Й.Т. е била осигурена за
съответния социален риск и дали за нея съответно са налице законовите
предпоставки за изплащане на заявеното по вид парично обезщетение. За да
разреши така повдигнатия спор, съдът на първо място е необходимо да установи
правната рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с
възникването и наличието на социално осигуряване и изплащането на парични
обезщетения за общо заболяване и майчинство, като подведе под съответните
правни норми релевантните факти и обстоятелства, съдържащи се в наличните по
делото доказателства.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на
КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г., „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, а лицата по чл. 4а от Кодекса се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски. Според, ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо
че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
С разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени
за този риск.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет. В конкретния случай това е НПОПДОО. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от
НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните
обезщетения и помощите по ал. 1 чл. 1, ал. 1 от НПОПДОО се извършва въз основа
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове
и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови
договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални
болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от
регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от
удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от НПОПДОО. В този смисъл
преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния
административен орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници
на информация.
С оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично
и систематично тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в
частност тези на жалбоподателката, се налага обоснованият извод, че правото за
получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, както по
принцип, така и в процесния случай, е свързано с наличието на осигуряване за
общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта
за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на
временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.
10, ал. 1, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В случая и въз основа
наличните по делото доказателства този момент е 26.05.2021 г., когато е издаден
първият болничен лист, след който са последвали други такива (л. 63), като
началото на временната неработоспособност е удостоверено с болничен лист № Е20210174306
за период от 26.05.2021 г. до 08.06.2021 г. Липсата на така изведената от
законодателя положителна предпоставка за възникване на материалното право,
което лицето заявява да упражни, възпрепятства изначално неговата реализация,
още повече, че административният орган упражнява законовите си правомощия в
рамките на обвързана компетентност, при липса на възможност за избор на
поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо
лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за
други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО гласи, че осигурителите
и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО,
вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, като съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 е предвидено и задължение за
представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни
вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се
изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична
платежна сметка. Съгласно второто предложение на законовата норма, ако лицето
няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава
разпореждане за отказ. С аналогично съдържание е и нормата на чл. 47, ал. 1 от
НПОПДОО, с единственото допълнение, че разпореждането за отказ се издава в срок
от 10 работни дни, считано от постъпване на относимите документи в ТП на НОИ.
Административното производство е проведено в противоречие
с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, съгласно която за започване на
производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации
освен заявителя, като ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от
7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да
бъде издаден актът. Съобщаването за започване на производството се извършва по
реда на чл. 18а АПК. Производството по издаване на Задължителни предписания №
ЗД-1-03-01100331/ 17.03.2022 г. (л. 57) започва със сигнал от Началник сектор
„КП-2“ при ТП на НОИ – Варна с изх. №1042-03-326 от 20.12.2021 г. за извършване
на проверка по установяване упражнявана трудова дейност (л. 61). В неговия ход
е направена проверка, приключила с Констативен протокол №КП-5-03-01100264/
17.03.2022 г. (л. 54). Няма данни дали Задължителни предписания №
ЗД-1-03-01100331/ 17.03.2022 г. са обжалвани, както и дали са в сила. От
наличните по преписката документи, не се откриват данни жалбоподателката да е
уведомена за това производство. Последното се развива между административния
орган и осигурителя – в случая СД „****“, ЕИК ****. Тя не е имала възможност да
организира своята защита, тъй като въз основа на установеното в КП е издадено
Разпореждане № О-03-999-00-**********/ 03.10.2022 г. по подаденото
удостоверение за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане. В производството между ТП на
НОИ – Варна и събирателното дружество жалбоподателката е дала сведения по
телефона, обективирани в Протокол № 1042-03-326#12/ 01.03.2022 г. (л. 59).
Липсва уведомяване на Й.Т.Т. от администрацията за започналото административно
производство, за предмета на същото и възможните последици, повод за
образуване, възможност за даване на обяснения и възражения, съответно и искания
по доказателствата, изводи от извършената проверка и какви действия по нея
предстоят да бъдат приети. Това нарушение е особено съществено, тъй като не
само е нарушило правата на жалбоподателката Т., а е довело до издаване на
незаконосъобразен акт.
Нарушението е довело до издаване на порочен
административен акт, тъй като последният е издаден и в противоречие с
разпоредбата на чл. 35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и без
обсъждане на възражения и обяснения, за каквито въобще не е била дадена
възможност.
В случая процесното Разпореждане е издадено след подадено
удостоверение, приложение № 10 с № Р14-03-000-00-**********/ 31.05.22 г. по
подадена Молба-декларация от жалбоподателката за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане по
чл. 50 и 51 от КСО (л. 42) за роденото с ЕГН дете **** като с Разпореждането е
отказано изплащане. Мотивите бяха посочени по – горе, а именно, че при
проверката, обективирана в КП от 17.03.22 г., е счетено, че лицето не е
упражнявало реално трудова дейност.
В обжалваното Решение тези мотиви са изложени подробно
чрез описаната, установена в КП, фактическа обстановка. Видно от изложените
мотиви, административният орган е приел за безспорно, че осигурителят извършва
реално стопанска дейност, но е счел, че конкретното лице не е престирало реално
труд за работодателя, с който е сключило приложения трудов договор, с оглед на
което това лице не попада в кръга на осигурените за общо заболяване и
майчинство лица и респективно няма право на парично обезщетение по подадената
молба – декларация за изплащане на такова.
Съдът изцяло споделя съображенията на решаващия
административен орган, че наличието на трудов договор само по себе си не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено
води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги е така.
Изискването на законовата разпоредба от КСО, съдържаща определението за „осигурено
лице“, е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално
да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Полагането на
труд, като юридически факт от обективната действителност, следва да бъде
безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на
жалбоподателката по делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за
отпускане/изплащане на търсеното парично обезщетение, отказано в случая с
първоначално издаденото Разпореждане и да докаже, че за процесния период е
полагала труд за „****“ СД, ЕИК **** в гр. Генерал Тошево, съответно е била
осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тежест на
административния орган е да установи фактическите основания, както и да докаже
изпълнението на законовите изисквания при постановяване на административния
акт.
В случая, за да бъде постановен процесният отказ,
съответно да бъде потвърдено издаденото за него Разпореждане, административният
орган безкритично е възприел фактическите и правни съображения, съдържащи се в Констативния
протокол от извършената проверка на осигурителя. При постановяване на процесното
Разпореждане обаче длъжностното лице не е изследвало и изяснило в максимална
степен всички обстоятелства и факти, относими за случая, като не е положило
достатъчно усилия да установи дали действително лицето е извършвало трудова
дейност. Възприемайки напълно изводите в Разпореждането, с оспореното Решение
административният орган също не е обсъдил фактите и обстоятелствата в тяхната
съвкупност и единство, взаимосвързаност и е потвърдил Разпорждането с
оспореното пред съда Решение, което подлежи в случая на съдебен контрол.
На първо място, няма спор, че събирателното дружество е
упражнявало дейност.
На следващо място, няма спор, че са налице всички
разписани в закона документи, поставящи началото на трудовата дейност на
жалбоподателката в конкретното дружество, вкл. че надлежно са отразени в
Дневник на приетите болнични листи, представените от жалбоподателката такива
(л. 110).
Няма спор, че, видно от писмо на Директора на ТД на НАП –
Варна, офис Добрич (л. 78), Й.Т.Н., ЕГН **********, е подала декларация на
основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване с вх. №
084812101806063 от 14.05.2021 г. с начална дата 02.10.2020 г., че за периода от
03.04.21 г. до 05.04.21 г. за нея има подадена декларация обр. № 1 с вх. №
080012116769224/ 17.05.21 г. за вид осигурен – 71 – членове на избирателни
комисия по Изборния кодекс, като изрично е указано в писмото, че към 02.03.2022
г. (датата на писмото) за периода 01.05.2021 г. – 13.05.2021 г. лицето има
остатък за довнасяне в размер на 7.95 лв. и е с непрекъснати
здравноосигурителни права.
Представените по делото писма, официални документи,
издадени от осигурителя документи по трудовото правоотношение не са оспорени по
реда на ГПК от ответника.
Същевременно по делото са налице доказателства, че към
15.05.2021 г., на втория ден от началото на работната дейност на лицето, видно
от Карта за предварителен медицински преглед, издадена от д-р Ангелова, лицето
е било клинично здраво. Тази карта не е оспорена от ответника по надлежния ред.
Видно от отразеното в амбулаторния лист на д-р **** с
дата 25.05.21 г., жалбоподателката, вкл. и към тази дата, е била здрава, с констатирана
нормално протичаща бременност. В тази насока е и обяснението, цитирано по –
горе, от д-р ****, че лицето я е посетило и е издала единствено направление за
регистриране на бременност.
Горното следва да бъде обсъждано във връзка с издадения
от д-р **** болничен лист. Очевидно преди датата на издаването му, 26.05.21 г.,
Й.Н. (Т.) е била здрава, няма отразяване за обратното. Бременността е
състояние, което няма как да се прецени в кой момент ще доведе до заплашващ
аборт, още повече в първите три месеца. Преценката на специалиста е тази, която
с оглед запазване на плода и майката насочва същия как да процедира.
В този смисъл изводите на административния орган
единствено и само поради препоръката в болничния лист за домашен амбулаторен
режим поради диагноза заплашващ аборт, че лицето и две седмици преди това не е
било в състояние да упражнява трудова дейност, са напълно необосновани. Нещо
повече, по – скоро именно поради упражняваната дейност и настъпилата бременност
очевидно се е стигнало до болки ниско долу в корема, както е отразено в
болничния лист и усилване на болките по време на движение и физически усилия.
Ирелевантно за спора е кой е бил личният лекар към
момента на прегледите. От значение, че са извършени съответните прегледи и
удостоверените в тях факти и обстоятелства не потвърждават извода на
административния орган за невъзможност на работничката да упражнява труда, за
който е сключила трудов договор.
Ирелевантно за спора е от какво е било продиктувано
решението на жалбоподателката да внесе здравноосигурителни вноски по подадената
от нея декларация. По – важното е, че лицето е било без прекъснати
здравноосигурителни права към процесния момент.
Към горните изводи навеждат и дадените от разпитаните
свидетели показания, които са еднопосочни със събраните такива, че лицето е упражнявало
труд в съответното предприятие, конкретното събирателно дружество, на
посоченото в трудовия договор работно място. Съдът кредитира дадените показания
именно поради тяхното съответствие на събраните писмени доказателства.
Съдът намира, че административният орган е изтълкувал
превратно събраните доказателства и е стигнал до неправилния извод за липса на
упражнявана от лицето трудова дейност.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
съдът приема, че в настоящото производство жалбоподателката ангажира
доказателства (писмени и гласни), установяващи изпълнението на конкретни
трудови функции от нейна страна по сключения трудов договор, което обуславя
извод за наличие на предпоставките, визирани в чл. 40, ал. 1 във връзка с чл.
10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, към момента на настъпване на
временната неработоспособност по представения болничен лист, а впоследствие и
по подадената молба - декларация. Безспорно се установява, че Й.Т. е била наето
от дружеството лице. Ясно се извеждат конкретните функции, които тя е
осъществявала – почистване на двора, плевене на люцерна, скубане на плевели,
труд в зеленчукова и овощна градина, както и възнаграждението, което е получила
чрез представения по делото фиш за получена заплата, за месец май 2021 г.
Неотносимо към спора е дали към момента на назначаването
и упражняването на труд от жалбоподателката е имало назначени други лица. Видно
от справка от Регистъра на трудовите договори за конкретния осигурител, през
различните години дружеството е назначавало отделни лица със същия код по НКПД
за определени периоди от време, като рядко има назначени повече от едно лице
(л. 38). В този смисъл липсата на други назначени лица по никакъв начин не води
на извод, че г-жа Т. не е упражнявала трудова дейност.
Изложеното налага извода, че Ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, в резултат на което е отказал
изплащане на търсеното парично обезщетение. Като е потвърдил Разпореждането по
реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ – Варна е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да
бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на компетентния административен
орган за ново произнасяне по представеното му удостоверение-приложение № 10 с
вх. № Р14-03-000-00-********** от 31.05.2022 г. и подадена Молба – декларация
по чл. 50 и 51 от КСО (л. 42), при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане
на сторените по делото разноски, на Й.Т.Т. следва да бъдат присъдени разноски,
за които са налице доказателства по делото, а именно – 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. В списъка
за разноски е посочена и заплатена държавна такса от 25 лв., но такава по КСО
не се дължи, а и няма доказателства за внасянето ѝ. Ако лицето е внесло
държавна такса, то поради нейната недължимост, може да подаде молба за
връщането ѝ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Т.Т. Решение № 2153-03-164/ 25.11.22
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна и потвърденото с него
Разпореждане № О-03-999-00-**********/ 03.10.22 г. на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от Кодекса за социално подпомагане, във връзка с чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване ѝ е отказано изплащането на парично обезщетение за бременност
и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по представените удостоверение-приложение № 10 с вх. №
Р14-03-000-00-********** от 31.05.2022 г. и подадена Молба – декларация по чл.
50 и 51 от КСО, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Варна да заплати на Й.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лв. (триста лева),
представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „е“ от КСО Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: