№ 198
гр. Пловдив, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Ангелов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600480 по описа за 2023 година
С решение № 387/17.10.2023г. по чнд № 1713/23 г. на Пловдивския
окръжен съд е допуснато изпълнение на Заповед за арест от 11.07.2023г.,
издадена от Районен съдия /Магистратски съд/ Сам Гуузин, заседаващ в
Магистратски съд Рединг, Обединено Кралство Великобритания, издадена
въз основа на Заповед за арест на първа инстанция от Магистратски съд Хай
Уикъм от 14.12.2018г. и Е постановено предаване на българския гражданин
А. Б. Д., роден на ********г. в с. К., общ. С., обл. В.Т., живущ в с. В., общ. К.,
с ЕГН ********** на компетентните съдебни власти на Обединено Кралство
Великобритания за провеждане на наказателно преследване по отношение НА
описаните вв заповедта за арест престъпления, квалифицирани по чл.1 А от
Закона за движение по пътищата от 1988г. и Приложение 2 от Закона за
нарушителите по пътищата от 1988г. на Обединено Кралство
Великобритания при спазване на принципа на особеността и при спазване на
дадените гаранции за връщане на български гражданин на Република
България след окончателното му осъждане на лишаване от свобода.
1
Срещу решението е постъпила жалба от защитника на исканото лице. В
жалбата се излагат съображения за влошено здравословно състояние и се
иска изменение на мярката му за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив предлага решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Приема, че Заповедта отговаря на формалните изисквания
на закона и не са налице абсолютните и факултативни основания за отказ.
Защитата поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Допълнително излага съображения за формално несъответствие на заповедта
за арест с изискванията Споразумението. Предлага атакуваното решение да
бъде отменено и заповедта за арест да не бъде уважавана.
Исканото лице поддържа защитника си и иска да не бъде допускано
изпълнението на заповедта за арест.
Апелативният съд, като прецени доводите на страните и съобрази
обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, намира
жалбата за основателна.
В чл.606 от Споразуменето за търговия и сътрудничество между
Европейския съюз и Великобритания /Споразумението/ са заложени
изискванията, на които следва да отговаря формата и съдържанието на
заповедта за арест, които изисквания са гаранция за нейната
законосъобразност. Неспазването на което и да е от тях прави заповедта за
арест незаконосъобразна и не позволява нейното изпълнение от
изпълняващата държава.
В процесната заповед за арест този стандарт не е изпълнен.
При преценката за формалното съответствие на заповедта с посочените
по – горе изисквания първата инстанция не е отчела липсата на информация
за наличие на предпоставките по чл. 601 /и/ от Споразумението, които се
явяват задължителен реквизит, с оглед преценката за наличие на
факултативните основания за отказ. Така от графа „г“ на заповедта не става
ясно дали лицето се е явило на съдебния процес или не, ако не се е явило -
било ли е призовавано лично, имало ли е лицето защитник, който да защитава
правата и законните му интереси и т.н.. По този начин заповедта не отговаря
на изскванията за формална съответност, което от своя страна е основание за
2
отказ да бъде изпълнена. Като не е съобразила горното и е решила заповедта
за арест да бъде приведена в изпълнение, първата инстанция е постановила
необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Отделно от това, вън от вниманието на първата инстанция е останала и
разпоредбата по чл. 613, т.1 от Споразумението. В нея изпълняващият
съдебен орган е задължен да взема решение дали лицето да бъде предадено в
срока и съгласно определените условия, съобразявайки по-специално
принципа на пропорционалност, както е посочен в член 597. Не - случайно
вниманието на решаващите съдебни органи е заострено точно върху
принципа на пропорционалност, като същият е изведен изрично чрез термина
„ по – специално“. Съгласно този принцип, сътрудничеството посредством
заповедта за арест следва да е в рамките на необходимото и
пропорционалното, вземайки предвид правата на преследваното лице и
интересите на жертвите, отчитайки сериозността на деянието, вероятното
наказание, което би било наложено, и възможността държава да вземе по-
леки принудителни мерки от предаването на лицето, особено с оглед
избягване на ненужно продължителни срокове на задържане под стража.
Необсъждането на този основен въпрос прави атакуваното решение
необосновано и налага коментирането му по същество от настоящата
инстанция.
В тази връзка въззивния състав в своето мнозинство съобрази следното:
На първо място това е необоснованото забавяне на процеса от
британските съдебни власти, за каквото самите те признават и сочат в графа
„е“ на формуляра /л.53 от съдебния том в първоинстанционното
производство/ Това забавяне, което не се дължи на виновно поведение на
дееца влиза в противоречие с изискванията на чл.6, § 1 от КЗПЧОС и чл.47 от
ХОПЕС за протичане на производствата в „разумен срок“ и във всички
случаи следва да бъде отчетено в полза на преследваното лице.
Отделно от това, в същия формуляр британските съдебни власти сочат,
че на 04.08.2022г. е направено ново искане от полицията за започване на
производство по екстрадиция, което впоследствие е било изпълнено. Тази
информация поражда сериозно съмнение за развито друго производство по
екстрадиция спрямо същото лице през 2022г., което е приключило, но за него
не са предоставени каквито и да било данни или информация от издаващата
3
държава.
Престъплението, за което на исканото лице е повдигнато обвинение с
обвинителния акт е наказуемо с лишаване от свобода максимум от 5 години
/графа „в“ от формуляра/, което съобразно българското законодателство не
може да бъде определено като тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Не без значение са и данните за хронични заболявания на исканото
лице, видно от приложените медицински документи.
И не на последно място следва да бъде отчетено, че деянието, за което е
издадена заповедта за арест е непредпазливо и съобразно българското
законодателство задържането под стража на лицето не може да продължи
повече от два месеца по арг. на чл. 63, ал.4 НПК.
Всичко посочено по – горе води мнозинството от състава до извода, че
изпълнението на процесната заповед за арест и предаването на исканото лице
на компетентните съдебни власти на Обединено Кралство Великобритания
надскача рамките на необходимото и пропорционалното. Поради това и
особено с оглед избягване на ненужно продължителни срокове на
задържането му под стража не следва да бъде уважавано искането за
изпълнение на същата.
При това положение първата инстанция, като е допуснала изпълнението
на заповедта за арест е постановила едно незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено.
Настоящият състав, воден от тези съображения, намира, че следва да
бъде постановено ново решение, с което да бъде отказано допускането на
изпълнение на Заповед за арест от 11.07.2023г., издадена от Районен съдия
/Магистратски съд/ Сам Гуузин, заседаващ в Магистратски съд Рединг,
Обединено Кралство Великобритания, издадена въз основа на Заповед за
арест на първа инстатнция от Магистратски съд Хай Уикъм от 14.12.2018г.,
както и да бъде отказано предаването на българския гражданин А. Б. Д.,
роден на ********г. в с. К., общ. С., обл. В.Т., живущ в с. В., общ. К., с ЕГН
********** на компетентните съдебни власти на Обединено Кралство
Великобритания за провеждане на наказателно преследване по отношение на
описаните в заповедта за арест престъпления, квалифицирани по чл.1 А от
Закона за движение по пътищата от 1988г. и Приложение 2 от Закона за
4
нарушителите по пътищата от 1988г. на Обединено Кралство
Великобритания.
Предвид горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 387/17.10.2023г. по чнд № 1713/23г. на Пловдивския
окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НЕ ДОПУСКА изпълнение на Заповед за арест от 11.07.2023г.,
издадена от Районен съдия /Магистратски съд/ Сам Гуузин, заседаващ в
Магистратски съд Рединг, Обединено Кралство Великобритания, издадена
въз основа на Заповед за арест на първа инстатнция от Магистратски съд Хай
Уикъм от 14.12.2018г.
ОТКАЗВА предаването българския гражданин А. Б. Д., роден на
********г. в с. К., общ. С., обл. В.Т., живущ в с. В., общ. К., с ЕГН
********** на компетентните съдебни власти на Обединено Кралство
Великобритания за провеждане на наказателно преследване по отношение на
описаните в заповедта за арест престъпления, квалифицирани по чл.1 А от
Закона за движение по пътищата от 1988г. и Приложение 2 от Закона за
нарушителите по пътищата от 1988г. на Обединено Кралство
Великобритания.
ОТМЕНЯ взетата спрямо А. Б. Д. мярка за неотклонение „ Задържане
под стража“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5