Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
04.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д. №781 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.С.Ч., с
ЕГН: ********** *** срещу Наказателно постановление № 6822/06.07.2020 година на
Началника на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София.
С обжалваното наказателно
постановление за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ на
жалбоподателя на основание чл.53, ал.1,т.2 от ЗП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
С депозираната пред съда жалба се
моли, съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразно привличане отговорността
на жалбоподателя, както и за неправилно прилагане на материален закон от наказващия орган. Алтернативно
се моли, съдът да приеме, че процесното нарушение съставлява „маловажен случай”
по чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от наказващият орган при издаване на
НП.
Редовно призован за съдебното
заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител - юр.Р.Ж., която намира жалбата за неоснователна, а наведените с
нея оплаквания за несъстоятелни и правно неиздържани. Пледира, съдът да остави жалбата
без уважение и потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното:
/От фактическа страна/
На 09.06.2020 год., около 14,20 на път ІІ-
29, км 41+210 дясно, в посока гр.Варна –гр.Добрич, жалбоподателят Д.С.Ч.
осъществявал управление на съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси, марка „Волво”,
модел „Фх4х2Т, с per.№ *** и полуремарке с три оси, с рег.№ ****, когато е бил спрян
за рутинна проверка от длъжностни лица на Агенция пътна инфраструктура –
гр.София в състав: св.С.В. П.– „гл.инспектор” в Агенция пътна инфраструктура
/АПИ/, отдел „Контрол на РПМ” - гр.София и св.Г.И.И. – ”ст.специалист” в Областно
пътно управление - гр.Добрич. Проверката е извършена с цел да се установи, дали
водачът на управляваното извънгабаритно ППС спазва нормативните изисквания на Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата). В съответствие с делегираните му правомощия на контролен орган,
съгласно Заповед РД-11267/17.10.2019 г. на Председателя на „Агенция пътна
инфраструктура” –гр.София /л.19/ св. С.В.
П. извършил измерване с помощта на технически средства – електронна везна,
модел „DFW-KR с № 118873 и джобна ролетка - 1305/18/5
м., при което установил, че са надвишени нормите на посочената наредба. Конкретно
е установено, че при измерено разстояние между осите 1,31 метра, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.440 тона, което е надвишавало максимално
допустимото натоварване от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. I, т.3,
б. „б" от Наредбата.
Мотивиран от констатираното при
проверката нарушение св.С.В. П. в съответствие с делегираните му властнически
правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0007562/09.06.2020 г.. С този АУАН на жалбоподателя
е вменено във вина , че е осъществил състава на адм. нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. В
обстоятелствената част на акта е изложено ясно и точно описание на административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Конкретно са посочени данните
на управляваното от водача извънгабаритно ППС и техническите средства, с които е констатирано
нарушението на нормативните изисквания на наредбата.
При съставянето на АУАН жалбоподателят
изразил несъгласие с вмененото му във вина нарушение и изложените данни на измервателните
уреди, с които е извършено измерването от контролните органи. Вписал изрично в
акта, че има издадена друга кантарна бележка, отразяваща различни показания за
теглото на управляваното съчленето ППС. При предявяването на АУАН жалбоподателят
отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на друг
свидетел.
Изложената фактическа обстановка на
нарушението се установява от безпротиворечивите и взаимнодопълващи се показания
на актосъставителя С.В. П. и свидетелите Г.И.И. /очевидец на нарушението,присъствал
и при съставяне на акта/ и Д.С.И., както и от приложените по делото безспорни писмени
доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в срока на
чл.34 от ЗАНН наказващият орган е издал обжалваното НП № 6822/06.07.2020 г., с което за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП с „глоба” в размер на 2500 лева.
Настоящата жалба е подадена в преклузивния
срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирана
страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна единствено в насока, размера
на наложеното наказание „глоба”.
/По отношение
приложимия материален закон/
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
ЗП, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя, за дейности от специалното ползване на пътищата в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, се забраняват движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. От анализа на цитираната разпоредба може да се заключи, че за да е налице осъществен състав на адм.нарушение по посочения текст от ЗП, следва да се установи наличието на въздигнатите
в кумулативна даденост обективни признаци на състава, а именно: осъществяване на дейност от специалното ползване на пътищата, както и да е установено движение
на извънгабаритно
или тежко пътно превозно
средство. Легално
дефиниране на понятието „специално
ползване на пътищата” е дадено в §1,т.8 от ДР на ЗП, където се посочва, че под
„специално ползване на пътищата следва да се разбира ”използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя
и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни
обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна
помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица. В настоящия
случай, с управляваното от жалбоподателя извънгабаритно ППС е превозван чакъл –
фракция по път ІІ- 29, км 41+210 дясно, който път е част от републиканската
пътна мрежа. От представените по делото писмени доказателства съдим още, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС с 5
оси - МПС с 2 оси,
марка „Волво”, модел „Фх4х2Т, с per.№ *** и полуремарке с три оси, с рег.№ **** е „тежко”- по
смисъла на чл.3, т.2, във вр. с чл. 7 от
Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. Съгласно чл.3 от подзаконовия нормативен акт „тежки ППС” или „състав от ППС” са
тези, които имат: 1.Допустима максимална
маса, по-голяма от стойностите по чл.6 ;
2. Натоварване на ос, по-голямо от стойностите
по чл.7 от наредбата. Съдът споделя изцяло преценката на наказващия орган, че управляваното от
водача ППС освен, че е „тежко” ППС, покрива характеристиките и на „извънгабаритно”
по смисъла на §1, т.1 от ДР на цитираната наредба. Съгласно чл.2 от наредбата „извънгабаритни” са тези ППС или състав
от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл.5
от наредбата. В нашия случай констатираните
надвишения на нормите на Наредба №11 на МРББ са установени с годни технически
средства и от компетентно длъжностно лице, притежаващо необходимите теоретични
знания и правоспособност. Използваните измервателни уреди от актосъставителя - везна електронна, модел „DFW-KR ,с № 118873 и джобна ролетка -
1305/18/5 м (5м.), попадат в обхвата на "средство за
измерване" - по смисъла на § 1, т.27 от
ДР на Закона за измерванията (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно
или свързано с едно или повече технически средства). За годността им съдим от събраните
по делото писмени доказателства – удостоверения за извършена последваща
периодична проверка на средство за измерване - ел.везна модел „DFW-KR ,с № 118873 и издадени сертификати / виж л.40
- л.61/. Ето защо, няма основание да се подлага на съмнение достоверността и точността,
с които при направените измервания от контролните органи на АПИ е констатирано,
че при измерено разстояние между осите 1,31 м. , сумата от натоварването на ос
на полуремаркето е 28.440 т., надвишава максимално допустимото натоварване от 24 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б” от коментираната наредба. А колкото до компетентността на св.С.В. Павлов да си служи и борави
самостоятелно с измервателния уред - „везна електронна, модел „DFW-KR научаваме от представения по делото „протокол за проведено обучение” /л.38/, удостоверяващ придобитите умения и знания при
обучението, от страна на длъжностното лице.
С оглед на изложените съображения, съдът намира за правилен и
обоснован извода на наказващия орган, че
с виновното си
поведение жалбоподателят е
осъществил състава
на административно нарушение по
чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/01 г. на МРРБ,
доколкото е налице осъществявана дейност от специалното ползване на пътищата и е
установено движение без разрешение (разрешително или платена пътна такса) с
извънгабаритно ППС. От друга страна следва да се посочи, че в хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, които да компрометират обвинителната теза и описана
фактическа обстановка на нарушението, което формира еднозначен извод, че наказващият
орган след като е приложил правилно материалния
закон към конкретния казус, законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по текста
на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/01 г. на МРРБ.
За извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/01 г. на МРРБ с
наказателното постановление на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП му е наложено наказание „глоба” в размер на 2500 лв. Съдът
счита, че наказващият орган правилно е приложил относимата санкционна норма към
извършеното от дееца нарушение. Видно от текста на цитираната санкционна норма се
наказват с „глоба” от 1000 до 5000 лева,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25,
чл. 26, ал.1,
т.1, б. "в" и "г",
т.2, ал.2
и ал.5 от ЗП
или които извършват или наредят да бъдат извършени дейности- движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация се налага извода, че субект на нарушението, респ. адресат на
административнонаказателната отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП
за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно
разрешение – т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по смисъла на §1, т.5 от
ЗАвтП. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба
на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършват
или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата,
фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение
на забраната на чл. 26, ал.1,
т.1, б."а" от ЗП. Аргумент в подкрепа на изложеното е
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ (изцяло в тази насока Реш.
от 14.04.2015 г. на Адм. съд-Добрич по к.а.н.д. №138/2015 г. и к.а.н.д.№
340/2020 год.). По тези съображения, съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелни претненциите на жалбоподателя, че е налице несъставомерност на
деянието, с оглед на неговия субект, както и че жалбоподателят като водач на извънгабаритно
и/или тежко ППС не може да бъде адресат на административно-наказателно
отговорност за нарушение, съставомерно по текста на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП.
Административнонаказващият орган правилно е
приложил относимата санкционна норма за разглежданото нарушение и на основание
чл.53,ал.1,т.2 от Закона за пътищата е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”
в размер от 2500 лева. съдът намира, че
така определено по размер около средата / по закон наказанието е от 1000 лв. до
5000 лв./ адм.наказание се явява значително завишено и несъответно на тежестта
на нарушението и наличните смекчаващи обстоятелства,при които е извършено. Не е
отчетен факта, че самото нарушение се явява първо по рода си за нарушителя /по
арг. от НП/, който до момента на проверката е нямал други нарушения от този вид,
както и това, че самото надвишаване на нормормите на наредбата на МРББ не е
значително. В този смисъл, при
определяне размера на наказанието не е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
, от които задължителни правила следва да се ръководят наказващите органи при
определяне на размера на административните наказания. Изложените обстоятелства
налагат за съда да намали наказанието „глоба”, като го сведе в законовия
минимум, а именно – 1000 лв. Съдът счита, че така индивидуализирано по размер в
предела на самия законов минимум /а той е достатъчно респектиращ/, наказанието ще спомогне за реализиране на очертаните в
новелата на чл.12 от ЗАНН цели.
Относно алтернативното отправеното
с жалбата искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН настоящият съдебен състав счита,
че няма условия за неговото приложение. До този извод стигаме, след като
съобразим, че процесното нарушение, с което се засягат обществените отношения,
уреждащи възможностите за материална компенсация от движението на ППС,
увреждащи пътната настилка не се явява с по-ниска обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид. Следва да се
отчете и това, че нарушението се явява
сравнително тежко, доколкото управляваното от санкционирания водач извънгабаритно
ППС е било с натоварване на осите, превишаващи значително допустимите норми на чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11/ 03.07.2001 г. на МРРБ. Именно значителното
превишение на нормите на наредбата би могло да доведе до увреждане на пътната
настилка, а оттам и да възникване реална опасност за другите участници в движението.
В този смисъл, достигайки до извода, че няма основание за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, уреждаща тъй нар. „маловажен случай” на
адм.нарушение, наказващият орган правилно е приложил материалния закон.
Като
неоснователни и правно неиздържани съдът намира изложените в жалбата претенции,
че процесното деяние е несъставомерно, и същото не е следвало да се квалифицира
като нарушение по текста на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, а като нарушение по чл.177, ал. 3
от ЗДвП. Съображенията на съда да не уважи изложените доводи са в
насока, че в текста на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП липсва елемент от фактическия състава на разпоредбата на чл.26, ал. 2,
т.1, б."а" от ЗП, а именно – "специално ползване на
пътищата" - по смисъла на § 1, т. 8 от
ДР на ЗП. Съгласно нормата на чл. 177, ал.3
от ЗДвП подлежи на наказание глоба от 500 до 3 000 лв. водач, който
без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Цитираният текст на чл.177, ал. 3
от ЗДвП се отнася за нарушение, отговорността, за което е напълно
съвместима и може да се кумулира /а не изключва/ отговорността на
водача за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
На следващо място, двата закона уреждат различни обществени отношения и докато
Закона за пътищата защитава пътищата, като обект на инфраструктурата, то със Закона
за движението по пътищата се защитава живота и сигурността на участниците в
движението. Така например, според чл.1, ал.1 от
ЗП, с този закон
се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението,стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. От друга страна, според чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на
пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове. Целта
на ЗДвП е да се опази животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опази имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства – чл. 1, ал. 2
от ЗДвП. Процесното нарушение попада в обхвата на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б."а"от ЗП, тъй като в случая безспорно е налице движение на тежко ППС, което едновременно с това е и
извънгабаритно по смисъла на § 1, т.1 от ДР на наредбата, което означава, че за
движението му по пътищата винаги се изисква специален разрешителен режим. Последният произтича от разпоредбата на чл.8 на наредбата, съгласно която движението на
извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата. По изложените правни съображения,
съдът не споделя претенциите в жалбата, че извършеното деяние е
несъставомерно по текста на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП и следва да се квалифицира, като
нарушение по чл.177, ал. 3
от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
при извършената служебна проверка на НП и АУАН бе установено, че двата акта са издадени от
компетентни длъжностни лица и в кръга делегираните им властнически правомощия,
както и при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност
субект да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава. Обстоятелството, че в НП е описано
като факт, че водачът не е представил при проверката „разрешително” или
„квитанция за платена пътна такса” (двата документа са посочени алтернативно),
не води до ограничаване правото на защита, тъй като нарушителят не е бил поставен
в невъзможност да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем. В
пояснения към изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл.14, ал.3 от ЗП
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина
- до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В разглеждания случай, извънгабаритното ППС
не е надвишавало тонажа и параметрите, указани в цитираната разпоредба от ЗП, поради което не е възниквало
задължение да има издадено разрешение, а единствено да заплати дължимите пътни такси за осъществяване на
дейност от специалното ползване на пътищата. По тези съображения, след като се е основал на
корелираните в ЗП нормативни изисквания, наказващият орган е посочил, че водачът
не е представил разрешително или квитанция за платена пътна такса, имайки предвид
възможността, която законодателят допуска за движение по пътищата на извънгабаритни средства, които не надвишават
посочените параметри в чл.14, ал.3 от ЗП да заплатят само дължимата пътна такса.
Изложените съображения налагат извода, че правото на защита не е било накърнено
и ограничено по начин, че привлеченият към отговорност субект да не може да се
защити и изгради защитната си теза в пълен обем, както е сторил с настоящата
жалба.
В заключение съдът приема, че обжалваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила, но поради неправилно
завишаване на размер на административното наказание глоба”, единствено в тази
му част следва да се измени.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
И З М Е Н Я В А Наказателно постановление №6822 от дата 06.07.2020 г. на Началника на
отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, с което за извършено от Д.С.Ч., с
ЕГН: ********** нарушение на чл. 26,ал.2,
т.1, б."а" от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/01 г. на МРРБ на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата е наложено наказание „глоба” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева, като н а м а л я в а размера на наказанието на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :