№ 51
гр. Севлиево, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101112 по описа за 2021 година
Предявени са искове, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от Д. И. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, ***
и С. Р. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** срещу Д. С. И., с ЕГН **********, от гр.
Габрово, ***.
Ищците твърдят, че Д. И. И., С. Р. И., М. И.а И.а и Д. С. И. са съсобственици на
недвижим имот с идентификатор 40659.700.17 по ККР на с. ***, общ. Севлиево с адрес с.
***, общ. Севлиево, с площ 1392 кв. м., с трайно предназначение на територията:
„Урбанизиран", начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10м.)", заедно с
построените и разположени в него: 1.Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
40659.700.17.1, на едно ниво със застроена площ 72кв.м.; 2. Селскостопанска сграда с
идентификатор 40659.700.17.2, на два етажа със застроена площ 43 кв. м. и 3.
Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.3, на един етаж със застроена площ
22 кв.м.. Имотът бил собственост на С. И. Ц. /починал на 10.09.1974 г./ и Д.Д. Ц.а /починала
на *** г./, като след тяхната смърт, недвижимия имот по наследство станал собственост на
техните синове - Д. С. И., И. С. И. и Р. С. И.. Р. С. И. починал на *** г., като до смъртта си
владеел и ползвал процесния имот. След неговата смърт, неговата идеална част преминала в
собственост на неговия наследник С. Р. И., който поел грижите по имота, редовно заплащал
данъци и всяка година в период от два месеца през лятото живеел и ползвал процесния
имот. В периода 1998 г. - 2003 г., И. С. И. също живеел и ползвал процесния имот, в който
всеки от наследниците на С. Ц. и Д. Ц.а имал обособена собствена стая. И. С. И. починал на
*** г., като оставил наследници - М. И.а И.а и Д. И. И., които придобили идеалната част от
съсобствения на *** си имот - или равни дялове по 1/6 идеални части от целия процесен
имот за всеки. След смъртта на *** си И. И., Д. И. и М. И.а, започнали да се грижат за
1
имота, като същевременно Д. И. заплащал дължимите данъци от името и на *** си М. И.а.
Поради липса на акт за собственост на наследодателите С. Ц. и Д. Ц.а, на 14.08.2019 г. бил
издаден Нотариален акт № 46, том VII, рег. № 13 472, дело № 693/14.08.2018 г., по силата на
който Д. С. И., Д. И. И. и С. Р. И. били признати за собственици по наследство и давностно
владение на процесния недвижим имот. Поради пропуск, М. И.а И.а не била вписана като
собственик по наследство и давностно владение на имота, обективиран в НА №
46/14.08.2018 г.. С решение № 260016/10.02.2021 г. по гр.д. 1226/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево, съдът допуснал до съдебна делба процесния недвижим имот, при
следните квоти: 1/3 ид. част за Д. С. И., за Д. И. И. - 1/6 ид. част, за М. И.а И.а - 1/6 ид. част и
за С. Р. И. - 1/3 ид. част. На 03.05.2021 г. М. И.а И.а, починала. Нейн единствен наследник
бил *** й Д. И. И., поради което неговият дял бил 1/3 ид. част, включващ и получения дял
от 1/6 ид. ч. в наследство от *** му. С решението на PC - Севлиево бил отменен и
нотариален акт № 46/14.08.2019 г. по описа на нотариус П.Д.. Със същото решение Д. С. И.,
бил осъден, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на С. Р. И., ежемесечно до приключване на
делбата сумата от 50,00 лева, а на Д. И. И. и М. И.а И.а, сумата от 25,00 лева на всеки. С
решение № 80/29.06.2021 г. Габровския окръжен съд по в. гр. д. № 182 по описа за 2021 г.
обезсилил решението от 10.02.2021 г. по гр. д. № 1226/2019 г. на PC – Севлиево, в частта с
която е отменен нотариален акт № 46/14.08.2019 г. и потвърдил решението в останалата му
част. Решението на Севлиевския районен съд не било влязло в сила. През месец юни 2019 г.
Д. И. и С. И. установили, че Д. И. самоволно сменил ключалките на вратата на имота, като
по този начин ограничил достъпа им до имота, което от своя страна възпрепятствало да
упражняват правата им на собственици на идеални части от него. По този повод те подали
тъжби до Районна прокуратура - Севлиево, че достъпа до съсобствения им имот е
възпрепятстван. На 15.08.2019 г. двамата ищци изпратили нотариална покана до ответника,
с която го поканили да им заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 50 лева или общо
сумата от 100 лева. Поканата била получена на 17.09.2019 г.. М. И.а И.а не била изпращала
покана до ответника, но на общо основание като съсобственик, за нейният наследник Д. И.
бил налице правен интерес да предяви иск за обезщетение на осн. чл. 59 от ЗЗД за периода
15.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 50 лева всеки месец или
общо 100 лева на месец. Предвид гореизложеното ищците претендират осъждане ответника
да заплати на всеки от тях сумата от по 1250,00 лева, представляваща обезщетение за
ползване през периода от 15.08.2019 г. до 15.09.2021 г. на собствената на всеки от ищците
1/3 ид. част от процесните имоти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника
е подал писмен отговор. Излага, че ищеца е заявил, че е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД, който има
субсидиарен характер, а в случая ищците претендират обезщетение за лишаване правото им на
ползване на имот, който твърдят, че е съсобствен с ответника, който иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. В делбеното производство по гр. дело 1226/2019 г. на
PC Севлиево, с което е допусната съдебна делба на недвижимия имот, и което решение не е влязло
в сила било наведено възражение от ответника за придобИ.е в изключителна собственост на
2
процесния имот на основание давностно владение, с което оспорил собствеността на ищците по
отношение на имота. Производството по гр. дело 1226/2019 г. на PC Севлиево било висящо на етап
касационно производство по допускане до касационно обжалване на въззивното решение на
Окръжен съд Габрово. Въпросът по допускане до делба на недвижимия имот между страните се
явявал преюдициален по отношение предмета на иска по настоящото дело. Решението по гр.дело
1226/2019г. на PC Севлиево щяло да има значение за правилно решаване на настоящия спор. До
евентуалното влизане в сила на делбеното решение във фазата по допускане на делбата със сила на
присъдено нещо, собствеността на ищците върху процесния имот била оспорена и заведения иск
по настоящото дело се явявал преждевременно предявен. Оспорва заявения период на исковите
претенции. Двамата ищци претендират обезщетение за ползване на съответната идеална част от
процесния имот, считано от 15.08.2019 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС,
обезщетението се дължи от деня на писменото поискване, а приложената към исковата молба
нотариална покана от 15.08.2019 г. не била връчвана и не била получавана от ответника. Поради
това исковите претенции, считано от тази начална дата на процесния период 15.08.2019 г., били
неоснователни. За претенциите по претендираните обезщетения от двамата ищци, ответникът бил
уведомен едва с връчването на исковата молба за съдебна делба на процесния имот. Наред с това в
делбеното производство по гр. дело 1226/2019 г. на PC Севлиево било разгледано искане на
ищците за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. С постановеното решение №
260016/10.02.2021 г. по дело 1226/2019 г. на PC Севлиево на двамата ищци било присъдено такова
обезщетение, като решението в тази му част, имаща характер на определение, било потвърдено с
определение от 17.05.2021 г. по в. ч. гр. д. 183/2021 г. на ГОС. Следователно определението по чл.
344, ал. 2 ГПК влязло в сила на 17.05.2021 г. и от тази дата на ищците не се дължало повторно
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като такова вече било присъдено по гр. дело 1226/2019 г. на
PC - Севлиево. В делбеното производство съдът присъдил като привременна мярка обезщетения
по чл. 31, ал. 2 ЗС, без да са налице и без да са събрани каквито и да е доказателства,
установяващи размерът на обезщетенията. Считат, че исковите претенции по настоящото дело са
недопустими и неоснователни и за периода 17.05.2021 г. - 15.09.2021 г.. Оспорва предявените
искове и по размер.
В съдебното заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат
предявените искове по съображенията в исковата молба. Поискали са и съдът е допуснал
изменение на предявените искове чрез намаляването им, от 1250,00 лева на 1 050,00 лева и
от период 15.08.2019 г. – 15.09.2021 г. на период 15.08.2019 г. – 17.05.2021 г..
Производството по делото е прекратено поради оттегляне предявените искове, в частите за
разликата над сумата 1 050,00 лева до сумата 1 250,00 лева и за периода след 17.05.2021 г. до
15.09.2021 г.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител заявява
становище за неоснователност на предявените искове. В докладвана писмена молба излага
подробни доводи за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от решение № 260016 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1226/2019 г. на Севлиевски районен съд, решение № 80/29.06.2021 г., постановено по в. гр.
3
д. № 182/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд и определение № 209 от 17.05.2022 г.
на ВКС, второ гражданско отделение, постановено по гражданско дело № 4381 от 2021 г., че
е допуснат до съдебна делба процесния недвижим имот с идентификатор 40659.700.17 по
ККР на с. ***, общ. Севлиево с адрес с. ***, общ. Севлиево, с площ 1392 кв. м., с трайно
предназначение на територията: „Урбанизиран", начин на трайно ползване: „ниско
застрояване (до 10м.)", заедно с построените и разположени в него: 1. Жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 40659.700.17.1, на едно ниво със застроена площ 72 кв. м.; 2.
Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.2, на два етажа със застроена площ
43 кв. м. и 3. Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.3, на един етаж със
застроена площ 22 кв. м., при следните квоти: 1/3 ид. част за Д. С. И., за Д. И. И. - 1/6 ид.
част, за М. И.а И.а - 1/6 ид. част и за С. Р. И. - 1/3 ид. част. М. И.а И.а е починала в хода на в.
гр. д. № 182/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд и е оставила за наследник *** си
Д. И. И.. С решение № 260016 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1226/2019 г. на
Севлиевски районен съд, е осъден Д. С. И., да заплаща на С. Р. И., на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК,
ежемесечно до окончателно приключване на делбата сумата от 50,00 лева, а също така да
заплаща на Д. И. И. и на М. И.а И.а, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, ежемесечно до окончателно
приключване на делбата по 25,00 лева на всеки един от тях.
Установява се от нотариална покана и разписка за връчване, че ищците като
съсобственици с ответника на процесния имот, са поканили последния тъй като е ограничил
достъпа им до имота да им заплаща по 50,00 лева месечно обезщетение, от получаване на
поканата, като същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК на 02.10.2019 г..
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
Установява се от заключението на вещото лице по първата съдебно - оценителната
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: поради липса на
пазарни аналози вещото лице не може да определи средния месечен пазарен наем за подобен
тип имоти като процесния.
Установява се от заключението на вещото лице по втората съдебно-оценителната
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: средната пазарна
стойност на наема за един месец на процесния имот, възлиза на: за 2019 г. – 120,00 лева, за
един месец; за 2020 г. – 130,00 лева, за един месец и за 2021 г. – 142,00 лева, за един месец.
От показанията на свидетелката М.Т., *** на ищеца С. Р. И., преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост, се установява следното: свидетелката заявява, че *** има имот в село
***, къща с дворно място; къщата е на един етаж с маза, с три стаи, хол, баня, тоалетна,
кухня заедно със стаята; свидетелката не е влизала от три години там; има една
селскостопанска сграда за инструменти и външна тоалетна; двора е към декар и нещо;
обработва се двора и има градини; живее се постоянно там, от *** на *** на свидетелката -
Д. И., от 2000 г.; ходили там почти всяко лято за малко; подали жалба 2019 г., затова че Д. И.
им затворил вратата и нямали достъп и сменил ключа към къщата;
4
можели да влезят в двора, но не и вътре в къщата; не ползвали имота, защото не живеят тук;
живеели в Испания от 20 години, но последните три години не ходили в имота, защото не го
пускат; след 2019 г. ходили отвън понеже не ги пускат.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявените искове следва да се
квалифицират като такива с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че имотът е съсобствен между
страните по делото; че е отправил писмена покана; че ответникът ползва имота или ползва
площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; ползата, която е
пропуснал след поканата.
Установи се по делото от решение № 260016 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1226/2019 г. на Севлиевски районен съд, решение № 80/29.06.2021 г., постановено по в. гр.
д. № 182/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд и определение № 209 от 17.05.2022 г.
на ВКС, второ гражданско отделение, постановено по гражданско дело № 4381 от 2021 г., че
е допусната до съдебна делба процесния недвижим имот с идентификатор 40659.700.17 по
ККР на с. ***, общ. Севлиево с адрес с. ***, общ. Севлиево, с площ 1392 кв. м., с трайно
предназначение на територията: „Урбанизиран", начин на трайно ползване: „ниско
застрояване (до 10м.)", заедно с построените и разположени в него: 1. Жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 40659.700.17.1, на едно ниво със застроена площ 72 кв. м.; 2.
Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.2, на два етажа със застроена площ
43 кв. м. и 3. Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.3, на един етаж със
застроена площ 22 кв. м., при следните квоти: 1/3 ид. част за Д. С. И., за Д. И. И. - 1/6 ид.
част, за М. И.а И.а - 1/6 ид. част и за С. Р. И. - 1/3 ид. част. М. И.а И.а е починала в хода на в.
гр. д. № 182/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд и е оставила за наследник *** си
Д. И. И., поради което всеки от двамата ищци и ответника са собственици на по 1/3 идеална
част от процесния имот. С оглед изложеното установи се, че имотът е съсобствен между
страните по делото при посочените по - горе права.
Установи се от нотариалната покана и разписката за връчване, че ищците като
съсобственици с ответника на процесния имот, са поканили последния тъй като е ограничил
достъпа им до имота да им заплаща по 50,00 лева месечно обезщетение, от получаване на
поканата, като същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК на 02.10.2019 г..
Предвид установеното от нотариалната покана и разписката за връчване, налице е и
предпоставката ищците да са отправили писмена покана до ответникът, като поканата е
получена от същият.
Установи се от показанията на свидетелката М.Т., *** на ищеца С. Р. И., преценени
по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост, че *** има имот в село ***, къща с дворно място.
5
Свидетелката не е влизала от три години там, като там живее постоянно, *** на *** на
свидетелката - Д. И., от 2000 г.. Ходили там почти всяко лято за малко, но подали жалба
2019 г., затова че Д. И. им затворил вратата и нямали достъп и сменил ключа към къщата.
Можели да влезят в двора, но не и вътре в къщата. Последните три години не ходили в
имота, след 2019 г. ходили само отвън, понеже не ги пускали вътре. Не се установи при
доказателствена тежест на ответника за това, същият след получаване на поканата да е
предприел някакви действия по предоставяне на възможнаст за ползване на имота от страна
на другия съсобственик – ищците. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът
ползва целия процесен имот в несъответствие с правата на страните в съсобствеността. В
горният смисъл е и практиката на ВКС - решение № 115 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 333 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и решение № 129 от 03.04.2012 год.
по гр. д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о., с която настоящият състав се солидализира.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по първата съдебно - оценителната
експертиза, според което не може да се определи средния месечен пазарен наем за подобен
тип имоти като процесния, предвид, че в това заключение не е даден отговор на поставения
въпрос.
Установи се от заключението на вещото лице по втората съдебно-оценителна
експертиза и средния месечен пазарен наем за подобен тип имоти като процесния за
исковия период: за 2019 г. – 120,00 лева, за един месец; за 2020 г. – 130,00 лева, за един
месец и за 2021 г. – 142,00 лева, за един месец. Ползата, която е пропуснал всеки от ищците
след поканата връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК на 02.10.2019 г. до
10.02.2021 г., предвид заключението на вещото лице и квотите на страните в
съсобствеността е сумата 701,64 лева. Предвид изложеното по – горе установи се частична
основателност на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което същите следва да се уважат в
посочения размер, като следва да се присъди и законна лихва до окончателно заплащане на
задължението от предявяване на исковата молба.
Исковете са неоснователни в частите за претенцията за периода преди 02.10.2019 г.,
защото за този период не е налице предпоставката за уважаването им - отправена писмена
покана до ответника. Исковете са неоснователни и в частите за претенцията за периода след
10.02.2021 г. до 17.05.2021 г., защото за този период с решение № 260016 от 10.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1226/2019 г. на Севлиевски районен съд, е осъден ответника да
заплаща на ищците, парични суми по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, ежемесечно до окончателно
приключване на производството по делба. Вземанията по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 344, ал. 2
ГПК, произтичат от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като
неоснователно би било за един период да се присъжда два пъти сума с един и същ произход.
В посочените по - горе неоснователни части, предявените искове следва да се отхвърлят
като такива.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, с оглед
отхвърлянето на исковете в едни части, намаляването на исковете и свързаното с него
частично прекратяване на производството по делото, и направеното искане за присъждане
6
на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на всеки от ищците
срещу ответника следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения на вещи лица, по съразмерност, съобразно
доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в общ размер на сумата 791,45
лева. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ответника също има право на разноски и
предвид направеното искане следва да му се присъдят срещу двамата ищци разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, по съразмерност, в размер на сумата от 197,41 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** да заплати на Д. И. И., с
ЕГН **********, от гр. Габрово, ***: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 701,64 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/3 идеална част
от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 40659.700.17 по ККР на с. ***,
общ. Севлиево с адрес с. ***, общ. Севлиево, с площ 1392 кв. м., с трайно предназначение на
територията: „Урбанизиран", начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10м.)",
заедно с построените и разположени в него: 1. Жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 40659.700.17.1, на едно ниво със застроена площ 72 кв. м.; 2.
Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.2, на два етажа със застроена площ
43 кв. м. и 3. Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.3, на един етаж със
застроена площ 22 кв. м., за периода от 02.10.2019 г. до 10.02.2021 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 13.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. И. И. срещу Д. С. И., В
ЧАСТТА за заплащане на разликата над сумата 701,64 лева до сумата 1 050,00 лева, за
периода от 15.08.2019 г. до 02.10.2019 г. и за периода след 10.02.2021 г. до 17.05.2021 г.,
като неоснователен, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 13.09.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** да заплати на С. Р. И., с
ЕГН **********, от гр. Габрово, ***: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 701,64 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/3 идеална част
от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 40659.700.17 по ККР на с. ***,
общ. Севлиево с адрес с. ***, общ. Севлиево, с площ 1392 кв. м., с трайно предназначение на
територията: „Урбанизиран", начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10м.)",
заедно с построените и разположени в него: 1. Жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 40659.700.17.1, на едно ниво със застроена площ 72 кв. м.; 2.
Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.2, на два етажа със застроена площ
43 кв. м. и 3. Селскостопанска сграда с идентификатор 40659.700.17.3, на един етаж със
застроена площ 22 кв. м., за периода от 02.10.2019 г. до 10.02.2021 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 13.09.2021 г. до
7
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. Р. И. срещу Д. С. И., В
ЧАСТТА за заплащане на разликата над сумата 701,64 лева до сумата 1 050,00 лева, за
периода от 15.08.2019 г. до 02.10.2019 г. и за периода след 10.02.2021 г. до 17.05.2021 г.,
като неоснователен, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 13.09.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** да заплати на Д. И. И., с
ЕГН **********, от гр. Габрово, ***, сумата 791,45 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** да заплати на С. Р. И., с
ЕГН **********, от гр. Габрово, ***, сумата 791,45 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. И. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово, *** и С. Р. И., с ЕГН
**********, от гр. Габрово, *** да заплатят на Д. С. И., с ЕГН **********, от гр. Габрово,
*** сумата от 197,41 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8