№ 11
гр. Дупница, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101230 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, е
предявило срещу Б. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.
422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл.79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 5000.00 лв.,
представляваща част от дължимата и изискуема главница в общ размер на 6629.43 лв. по
Договор за потребителски кредит № FL376631, сключен на 31.03.2008г. между „Юробанк И
Еф Джи България“ АД и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 428/2023г. на
ДРС, до окончателното плащане. Претендира присъждане на строените в заповедното и
настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 21.03.2008г. в гр. Дупница бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL376631 между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД/ в качеството му на Кредитор и ответника, в
качеството му на Кредитополучател. По силата на така сключения договор Кредиторът
предоставил на Кредитополучателя паричен заем в размер 11900.00 лв. Отпусната сума е
била усвоена от длъжника по посочената в чл. 2 от договора банкова сметка. С подписването
на договора ответника се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120
месечни вноски, всяка от които в размер на 188.00 лв. за целия срок на договора, с краен
срок за погасяване на всички вноски-21.03.2018г., съгласно приложения като доказателство
1
към исковата молба погасителен план.
След усвояване на кредита, Кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни
задължения към заемодателя, като останало непогасено задължение в размер на 13301.25 лв.
Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната
погасителна вноска на 21.03.2018г.
На 18.01.2016г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„Юробанк България“ АД, като цедент и ищеца, като цесионер. По силата на договора
цедента прехвърлил свои вземания на цесионера, сред които и вземането на „Юробанк
България“ АД срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL376631 от 21.03.2018г., съгласно Приложение №1 към Договор за прехвърляне на
вземания. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия.
На 30.09.2021г. цесионерът подал до РС-Дупница Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. 1960/2021г.
Претенцията на цесионера по посоченото дело било за част от вземането срещу Б. К. Д. по
Договор за потребителски кредит № FL 376631 от 21.03.2008г. На 15.01.2022г. по ч.гр.д.
1960/2021г. по описа на Районен съд - Дупница е издаден изпълнителен лист в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Б. К. Д. за сумите от 4500.00 лв. частично от общо дължимата
главница в размер на 11129.43 лв., за 500.00 лв. частично от общо дължимата договорна
лихва в размер на 2171.82 лв., както и за разноски по ч.гр.д. в размер на 100.00 лв. - платена
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На основание издадения
изпълнителен лист било образувано срещу ответника изпълнително дело с номер 493/2022г.
по описа на ЧСИ М. Д.-И., Рег. № *** на КЧСИ.
На 13.03.2023г. „ЕОС Матрикс” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
останалата част от вземанията си по договора, като подал до Районен съд – Дупница
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поискал
длъжникът да бъдат осъден за следните суми: 5000 лв. частично от 6629.43 лв.-остатък от
дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL 376631 от 21.03.2008г.
Образувано е ч.гр.д. № 428/2023 г. по описа на Районен съд-Дупница. Срещу издадената
заповед ответникът възразил по реда на чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В подаденото по
ч.гр.д. № 428/2023г. по описа на РС-Дупница възражение по чл. 414 от ГПК ответникът е
направил възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приложения Договор за
потребителски кредит № FL376631, че на 21.03.2008г., в гр. Дупница между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********/ е предоставило на Б. К. Д. паричен заем в размер 11900.00 лв. за текущи нужди.
Отпусната сума е била усвоена от длъжника по банкова сметка, видно от приложеното
банково бордеро.
2
С подписването на договора ответника се е задължил да погасява задължението си по
кредита на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 188.00 лв. за целия срок на
договора, с краен срок за погасяване на всички вноски-21.03.2018г., съгласно приложения
като доказателство към исковата молба погасителен план.
Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната
погасителна вноска на 21.03.2018г.
Видно от приложените към исковата молба договори за цесия и приложения към тях,
на 18.01.2016г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк
България“ АД, като цедент и ищеца, като цесионер. По силата на договора цедента
прехвърлил свои вземания на цесионера, сред които и вземането на „Юробанк България“ АД
срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL376631 от
21.03.2018г., съгласно Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания. До
длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия (приложено
към исковата молба).
От извършената от съда справка в деловодството на РС-Дупница се установява, че на
30.09.2021г. цесионерът подал до РС-Дупница Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. 1960/2021г.
Претенцията на цесионера по посоченото дело било за част от вземането срещу Б. К. Д. по
Договор за потребителски кредит № FL 376631 от 21.03.2008г. На 15.01.2022г. по ч.гр.д.
1960/2021г. по описа на Районен съд - Дупница е издаден изпълнителен лист в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Б. К. Д. за сумите от 4500.00 лв. частично от общо дължимата
главница в размер на 11129.43 лв., за 500.00 лв. частично от общо дължимата договорна
лихва в размер на 2171.82 лв., както и за разноски по ч.гр.д. в размер на 100.00 лв. - платена
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На основание издадения
изпълнителен лист било образувано срещу ответника изпълнително дело с номер 493/2022г.
по описа на ЧСИ М. Д.-И., Рег. № *** на КЧСИ.
На 13.03.2023г. „ЕОС Матрикс” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
останалата част от вземанията си по договора, като подал до Районен съд – Дупница
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поискал
длъжникът да бъдат осъден за следните суми: 5000 лв. частично от 6629.43 лв.-остатък от
дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL 376631 от 21.03.2008г.
Образувано е ч.гр.д. № 428/2023 г. по описа на Районен съд-Дупница. Срещу издадената
заповед ответникът възразил по реда на чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 428/2023г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора
3
за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение
от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на
представените по делото писмени доказателства и неоспорването им от ответника, съдът
приема за установено сключването на процесния договор за кредит между Б. К. Д. и
първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД и изпълнението на задължението на
кредитора по него за предоставяне на заемната сума. Установено е също така, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска-на 21.03.2018г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Няма данни по делото процесният договор да е бил
обявяван за предсрочно изискуем, което е право на кредитора. Ответникът не оспорва
размера на задължението си, като е въвел възражение за погасителна давност.
Съдът приема за установено и прехвърлянето на вземането към ответника от
първоначалния кредитор на ищеца по делото.
По отношение на падежа на задължението по договора за кредит съдът съобрази
разрешението дадено с постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от
09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II т.о., според което за настъпване на
предсрочната изискуемост на отпуснат кредит, който е предмет на заявление по чл.410 от
ГПК, е необходимо правото на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо да е
упражнено, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чрез
изрично уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
В случая не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, поради което
такава не е настъпила. Сбъднало се е обаче заявеното със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК основание, че сумите, предмет
на процесния договор за кредит, са дължими с оглед изтичане на крайния срок за
погасяването им, преди подаване на заявлението, тъй като падежът на последната вноска по
договора е на 21.03.2018г., а заявлението е заведено в съда на 16.03.2023г. Ето защо следва
извода, че падежиралите суми, предмет на заповедта за изпълнение, формирани от главница,
разноски и надбавка са дължими /в този смисъл Решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.
№57/2012г. на ВКС, I т.о., което е постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Предвид извода за дължимост на процесните суми, следва да се разгледа
възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност.
На първо място следва да се посочи, че в случая не се касае за периодични платежи, а
за разсрочено издължаване на отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката
тригодишна погасителна давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по
отношение на погасителните вноски. Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че
при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на
погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този
смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.). От друга
4
страна съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Задължението на ответника по процесния договор за кредит, е да
внася анюитетни вноски за погасяване на вземането по договора за кредит, поради което
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на кредитната институция. Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
независимо че същите произтичат от сключения между страните договор за кредит. Както се
посочи по-горе, съгласно Решение №123 от 09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II т.о.,
за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснат кредит, който е предмет на
заявление по чл.410 от ГПК, е необходимо правото на кредитора да направи вземането
предсрочно изискуемо да е упражнено, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, чрез изрично уведомяване на длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. При условие, че по делото не е установено
длъжникът да е бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да се приложат уговорените между
страните падежи на отделните погасителни вноски, като всички те са настъпили преди
подаване на заявлението. В случая не е установено да е настъпила предсрочна изискуемост,
поради което началният момент, от който тече давността, е падежът на съответното вземане
за всяка от уговорените погасителни вноски.
В производството по реда на чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1
ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили
както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му,
т.е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б.”в” от ЗЗД е настъпил със задна дата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая-на
16.03.2023г. ( в този см. Решение № 63 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 637/2009 г., I т. о.,
ТК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК, Определение № 290 от 1.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
244/2010 г., I т. о. и др.). Поради изложеното, следва да се приеме, че вземането е погасено
по давност за дължимите вноски преди 16.03.2018г., като остатъкът от тях до края на
договора, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на представения
погасителен план, е в размер на 185.80 лв., за която част от главницата искът не е погасен по
давност и възражението в тази му част е неоснователно.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата от
188.04 лв. и следва да бъде уважен до този размер. За разликата над тази сума, до пълния
предявен размер от 5000.00 лв., искът следва да се отхвърли, като погасенпо давност.
По разноските:
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
5
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК, и с
оглед направеното и ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски както в настоящото производство, в размер на 7.43 лв., така
и в производството по ч.гр.д.№ 428/2023г на ДРС, в размер на 5.57 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6, сума в размер на 185.80 лв. (сто осемдесет и пет лева и
осемдесет стотинки), представляваща дължимата и изискуема главница с падеж
21.03.2018г. (последната вноска) по Договор за потребителски кредит № FL376631, сключен
на 21.03.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 428/2023г. на ДРС, до окончателното плащане, като за разликата над сумата от
185.80 лв. (сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки), до пълния предявен размер от
5000.00 (пет хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Б. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, сторените
разноски по настоящото дело в размер на 7.43 лв. (седем лева и четиридесет и три
стотинки) и сторените разноски в производството по ч.гр. д. №428/2023г. по описа на
РС-Дупница в размер на 5.57 лв. (пет лева и петдесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6