Присъда по дело №141/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 56 |
| Дата: | 30 май 2022 г. |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20225220200141 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 25 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд- гр. П. тъжба от М. Г. Й. от гр. П., която е повдигнала обвинение
против подс. М.С. К. от гр. П., за това, че на 22.01.2022 г. в гр. П. на пазара за
цветя на ул. „С.К.“ срещу Гробищния парк, публично е казала нещо
унизително за честта и достойнството й, а именно изразите „Ти си един
боклук“ и „Не знаеш кой е бащата на детето ти“.
В срока по чл.81 ал.3 от НПК частната тъжителка депозира допълнение
към тъжбата, с което уточнява, че освен горепосочените изрази към нея подс.
К. изрекла и още няколко обидни и клеветнически израза, които не е посочила
в първоначалната тъжба, а само е споменала, че е имало и други подобни
думи. В допълнението се сочи, че подсъдимата изрекла и изразите „Ти си една
курва пропаднала!, „Ходиш да се ебеш за пари“, „Боклук си и си оставаш
такъв“ и „Не можеш да преброиш с колко мъже си била, защото и ти не ги
знаеш“.
В с.з. съдът е допуснал внесеното уточнение в основната тъжба с
представеното допълнение към нея, съобразявайки константната практика на
върховната инстанция и основно ТР № 34/03.08.1990 г. по н.д. № 29/1990 г. на
ОСНК на ВКС.
Срещу подс. М. К. са предявени два граждански иска по чл.45 от ЗЗД от
частния тъжител М.Й., съответно за сума в размер на 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението обида
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане и за сумата от 1 000 лева представляваща
обезщетение за причинените с престъплението клевета неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, приети за съвместно разглеждане в наказателния процес с
протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителката се явява лично и с упълномощен
повереник, чрез който поддържа повдигнатото обвинение. Повереникът
пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата и
уважаване на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждане
на направените по делото разноски.
Подсъдимата участва лично и със защитник в съдебните заседания.
Дава обяснения и лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана и по
двете обвинения. Алтернативно от защитника се предлага да бъде приложен
института на реторсията по чл.146 ал.2 от НК по отношение на повдигнатото
обвинение за обида, тъй като и двете страни взаимно си били отправили
обидни думи. По отношение на предявените граждански искове се застъпва
становище за необоснованост и недоказаност на същите, като се иска те да
1
бъдат отхвърлени от съда. Прави се искане от защитника за присъждане на
сторените разноски в тежест на частния тъжител.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Частната тъжителка М.Й. и подс. М. К. работят на пазара за цветя в гр.
П., на ул. „С.К.“ срещу Гробищния парк, където имат търговски сергии за
цветя. На същия пазар работят и свидетелите Д.К. (съпруг на подсъдимата),
И.П. (сестра на подсъдимата), Н.Н. и още една жена- М.Т.. От години между
тъжителката и подсъдимата съществували дрязги и разправии по повод
продажбата на цветя, касаещи продажните цени и разположението на
предлаганата стока. Такива разправии имало и между К. и свидетелите Н. и
П.. В основата на конфликтите стояла конкуренция между всички търговци на
пазара и желанието на подс. К. да доминира. С оглед на всичко това
отношенията между подс. К. и тъжителката Й., както и свидетелите П. и Н.,
били влошени.
Поредният конфликт между търговците на пазара се зародил на
възникнал на 22.01.2022 г. сутринта около 10,30- 11,00 часа. Когато подс. К. и
съпруга й св. К. пристигнали на пазара, спрели автомобила си пред сергиите и
започнали да разполагат цветята на двете си търговски маси, но също така
оставили цветя и в отворения багажник на автомобила. В един момент М.Т. се
приближила към сергията на подсъдимите й я попиталата дали била сложила
на хризантемите си цена от 3 лева. Подс. К. се възмутила и реагирала на този
въпрос с въпроса „Как 3 лева? Кой каза 3 лева?“, при което Т. отвърнала „М. и
И.“. Това ядосало подсъдимата и тя започнала да се разправя с частната
тъжителка и св. П.. М.Й. от своя страна и направила забележка да премести
автомобила си, тъй като пречел на видимостта към нейната сергия и по този
начин саботирала работата й. Подс. К. се ядосала още повече от тази й
реакция и започнала да обижда частната тъжителка, като й казала „Ти си един
боклук! Не знаеш кой е бащата на детето ти! Проблема си е твой!“
Тъжителката й отвърнала да се маха, но подсъдимата продължила с думите
„Курва пропаднала, ходиш да се ебеш за пари! Не знаеш с колко мъже си
била, не можеш да ги преброиш!“ Тъжителката Й. се разтреперила от чутото
и се разплакала. Тогава се намесил св. К. и казал на съпругата си- подс. М. К.
да се премести на неговата сергия, за да престане разправията и така
конфликтът приключил.
По повод на случилото се на 22.02.2022 г. тъжителката М.Й. сезирала с
тъжба РС- П. още в първия работен ден след случая, с която поискала
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпления
против личността й, а именно публична обида, нанесена й чрез изречените
изрази „боклук“ и „курва пропаднала“, както и публична клевета, като
заявила по неин адрес „Не знаеш кой е бащата на детето ти! Ходиш да се
2
ебеш за пари! Не знаеш с колко мъже си била! Не можеш да ги преброиш!“
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите И.П. и Н.Н., частично от показанията на св. Д.К. и обясненията
на подсъдимата, а също и изцяло от относимите и приети по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Н.. Вярно е, че
тези свидетели са в добри колегиални отношения, като св. П. има изградени и
по-близки отношения с тъжителката, както и че тези свидетели също имат
влошени отношения с подсъдимата. Тези обстоятелства обаче не ги правят
автоматично заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните
показания са еднопосочни и взаимно допълващи се. Те са преки очевидци на
извършеното от подс. К. и се явяват доказателство за действията на
подсъдимата. Показанията на свидетелите П. и Н. не бяха опровергани от
нито едно от останалите доказателства по делото- показанията на свидетелите
К. и М., както и от обясненията на подсъдимата, които ще бъдат коментирани
от съда по-долу. Поради тази причИ. и съдът даде пълна вяра на показанията
на свидетелите П. и Н..
Св. Н. последователно изложи в своите показания действията на
подсъдимата, както и изречените от нея думи по отношение на пострадалата,
като ясно и категорично заяви, че в момента в който се е връщал към сергията
си от кафе-машИ.та, намираща се на отсрещната страна на улицата, е чул
ясно подс. К. да отправя „грозни и обидни думи“ към тъжителката Й., като я
нарекла „пропаднала жена“, „Пропаднала курва, която се ебе за пари!, след
което продължила „Ти не знаеш кой е бащата на детето ти, не знаеш с колко
мъже си била, не можеш да ги преброиш!“ Този свидетел описа и състоянието
на тъжителката, в резултат на поведението на подсъдимата, а именно че
същата се е почувствала неудобно и се разплакала, като заявила на К. да се
маха и че не искала да се разправя с нея.
Еднопосочни на показанията на св. Н. са тези на св. П.. Тя също ясно
посочи, че след като тъжителката направила забележка на подсъдимата да
махне колата си, защото й саботирала работата, К. й се развикала с думите
„Ти ли ще ми кажеш! Ще правя каквото си искам! Ти няма да ми казваш
какво да правя, боклук с боклуците!“, като продължила с изразите „Курва!
Ебеш се за пари, ходиш с чужди мъже, не знаеш кой е бащата на детето ти“.
Св. П. заяви и това, че в резултат на тези думи на подсъдимата, Й. се
разстроила силно, разтреперила се и се разплакала („само къде не припадна“).
Свидетелите П. и Н. бяха категорични и в това, че пострадалата Й. не е
отвърнала на обидните и клеветнически изрази на подсъдимата, нито пък тя е
отправяла такива към К. преди последната да я нападне словесно.
В своите обяснения подс. К. отрича да е обиждала тъжителката Й. и че
не е изричала по неин адрес вменените й изрази, тъй като те не били в нейния
речник. Тя изложи една друга версия, а именно, че тя е станала жертва на
поведението на тъжителката и е била обидена от нея с думите „боклук“,
3
„болен мозък“, „Асоциален тип“, „кръгла нула“, че била нищо в този живот,
че никой не бил броял за жива, второ качество хора и че тя и брат й били най-
лошите хора на света“, като дори и сестра й св. И.П. също се включила и
започнала и тя да я обижда, като двете я наричали „нещастница“ и
подигравателно „щастливо омъжена“, като тя го помолила да престанат, да не
я обсъждат и подиграват и да запазят възпитание. Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимата в тази им част, защото тези нейни твърдения се
опровергаха от показанията на свидетелите П. и Н.. Вярно е, че в показанията
на свидетелите М., Ш. и К. се опитаха да затвърдят версията на подсъдимата,
но съдът не даде вяра на заявеното от тях. На първо място св. М., както се
установи по категоричен начин по делото, не е присъствала на случилото се.
Самата тя в показанията си посочи, че е разбрала какво било станало от
самата подсъдима, която я потърсила късния след обяд същия ден, но се
видели и разговаряли след десет дни. В крайна сметка в показанията си тя
интерпретира заявеното й от самата подсъдима, която е изложила пред нея
своята версия, а именно че тъжителката и сестра й били я много обиждали
като я наричали „боклук“, „асоциална“, „хиена“ и че била „алчна за пари“.
Съдът не кредитира показанията на св. М. не само защото тя не е очевидец на
случилото се, но и предвид това, че същата посочи, че подсъдимата й била
споделила, че Й. я обидила като я нарекла „боклук“ и „хиена“. Последният
израз изобщо не бе посочен от подсъдимата в обясненията й, нито пък в
показанията на останалите свидетели. Това показва, че св. М. депозира своите
показания с очевиден стремеж да оневини своята дългогодишна приятелка, а
не добросъвестно да изложи това, което в действителност е узнала. Прави
впечатление и това, че тяхната среща и разговор са се състояли след като Й.
се е потъжила пред съда и подсъдимата е узнала за образуваното наказателно
производство, като очевидно подсъдимата е потърсила св. М. за да обсъди с
нея случая и да потърси меко казано подкрепата й.
Съдът не даде вяра и на показанията на св. Ш., не само поради близко
родствените му и добри отношения с подсъдимата, но и поради
обстоятелството, че свидетелите П. и Н. бяха категорични, че този свидетел
не е присъствал на случая. Освен това самата подсъдима посочи в
обясненията си, че този ден е било много студено, поради което цветята й
били останали вътре в павилиона, което пък е първото противоречие с
показанията на св. Ш., който заяви, че като пристигнал си взел цветя от
подсъдимата и седнал в павилиончето и тогава станал конфликта, който
според него бил към обяд. Последното също е в противоречие с останалите
доказателства по делото, според които, случая се е развил към 10,30-11,00
часа, а не по обяд. Освен това св. Ш. посочи, че тъжителката се нахвърлила
върху племенницата му, обвинявайки я че продавала на по-ниски цени след
което я обидила наричайки я „маймуна“, „асоциален тип“ и „нищожество“.
Тези му показания не само противоречат на показанията на свидетелите Н. и
П., но и също така и на тези на свидетелите К. и М., досежно обидните изрази,
времето и причИ.та за възникване на скандала.
4
Съдът не прие за достоверни и показанията на св. К., не само поради
това, че същият е съпруг на подсъдимата и поради тази причИ. пряко
заинтересован от изхода на делото, но и поради обстоятелството, че неговите
показания бяха опровергани от тези на свидетелите П. и Н., но също така не
убягна от вниманието на съда и това, че те противоречат не само на
показанията на свидетелите М. и Ш., но и на обясненията на подсъдимата.
Така напр. според св. К. скандалът започнал, след като те отишли на пазара и
извадили цветята си, като намалили цените на някои от тях, поради което Й.
проверявайки цените им им се развикала „защо намалявате цените, лайна ще
ядете“, докато подсъдимата разказа, че конфликтът се зародил след като
колежката им М.Т. попитала дали са сложили цена на хризантемата от 3 лева
и след като посочила, че тази цена била определена от И. и М.. Също така св.
К. посочи, че тъжителката обидал съпругата му като я нарекла „болен мозък,
че не била във ред с главата“, които изрази не бяха споменати нито от
подсъдимата, нито от другите свидетели.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за съда да не даде вяра на показанията
на свидетелите М., Ш. и К., както и обясненията на подсъдимата и да приеме,
че същите не могат да бъдат обективен източник за действителните факти.
Очевидно е, че подсъдимата се стреми да изгради една защитна теза, като
опише поведението си като съвсем обичайно и безобидно спрямо
пострадалата и че тя е била „жертвата“ в случая.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс. М.К. е
осъществила престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
като на 22.01.2022 г. в гр. П., е казала нещо унизително за честта и
достойнството на М. Г. Й., като в нейно присъствие е изрекла изразите
„боклук“ и „курва пропаднала“ и обидата е нанесена публично.
Освен това подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна и
престъпния състав на чл.148 ал.2 пр.1 във вр. с чл.147 ал.1 от НК, като на
инкриминираните дата и място, е разгласила позорни обстоятелства за М.Й.,
като заявила „Не знаеш кой е бащата на детето ти! Ходиш да се ебеш за пари!
Не знаеш с колко мъже си била! Не можеш да ги преброиш!“, като клеветата е
била извършена публично.
Авторството на деянията, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начИ. на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида,
то следва подсъдимата да е казала в присъствието на тъжителката думи, които
са годни да накърнят достойнството й, които са неприлични, вулгарни или
цинични, съотносими към съвременните стандарти. Чрез изразите „боклук“ и
„курва пропаднала“ подсъдимата е изразила отрицателна оценка, унижаваща
чувството за лично достойнство на засегнатата Й.. С тези изрази тя е изразила
своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителката по
5
начин, противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.
Изречените определения по адрес на тъжителката в нейно присъствие са
обидни, тъй като „боклук“ означава човек без никаква стойност, загубил
ценностите си. Изразът „курва пропаднала“, не само значи жена, която живее
развратно, но и в случая е употребен в неговото пренебрежително преносно
значение, а именно на морално деградирала жена, която има безразборни
връзки с мъже, като това определение е засилено с израза „пропаднала“, т.е.
неморална, развалена личност.
Имайки предвид значението на всички тези изрази, то несъмнено с
изричането им е засегната честта и достойнството на техния адресат-
тъжителката Й..
На следващо място безспорно се установи по делото, че изречените от
подсъдимата към тъжителката изрази „Не знаеш кой е бащата на детето ти!
Ходиш да се ебеш за пари! Не знаеш с колко мъже си била! Не можеш да ги
преброиш!“ са клеветнически. На първо място те се неверни (неистински),
тъй като по делото не се събра нито едно доказателство за противното.
Напротив установи се, че пострадалата е порядъчна жена, че е отгледала и
възпитала детето си сама след смъртта на съпруга си, че няма безразборни
връзки с мъже. Няма спор и че изнесените от подсъдимата обстоятелства са и
позорни, защото те съдържат недостойни от гледна точна на общоприетите
морални разбирания твърдения и предизвикват негативната оценка на
обществото, защото чрез тях се излага едно неморално поведение на
пострадалата.
Безспорно е и това, че тези позорни и неистински обстоятелства, които е
преписала на тъжителката, са били разгласени от подс. К., защото те са
доведени до знанието на трети лица.
Безспорно установено е и квалифициращото и двете деяния
обстоятелство- публичност на обидата и клеветата, защото обидните думи и
клеветническите твърдения са изречени в присъствието не само на техния
адресат, но и в присъствието на други хора- свидетелите П., Н., К. и М.Т., но
също така и пред случайни минувачи и клиенти, което се установява от
гласните доказателства по делото. Освен това и мястото на което са били
изречени е обществено- улица в гр. П., на пазар, където има и случайни
граждани.
От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението обида, чрез казването (изричането) на думи, като в
присъствието на тъжителката и други лица, на публично обществено място е
нарекла тъжителката Й. „боклук“ и „Курва пропаднала“, които думи са
унизителни за честта и достойнството на тъжителката. Престъплението
клевета от обективна страна е осъществено чрез разгласяването на
обстоятелствата, че тъжителката не знае кой е бащата на детето й, че спи с
мъже за пари, че не знае с колко мъже е била и че не може да ги преброи,
6
които са неверни и позорящи и са стигнали до знанието на повече от едно
лице, което е определя и квалифициращия признак „публичност“.
От субективна страна, подсъдимата е осъществила деянията си при
пряк умисъл. Тя е съзнавала, че казва нещо, което унижава честта и
достойнството на тъжителката, била е наясно, че казва думите в присъствието
й и че те ще бъдат възприети от нея като обидни. Наясно е била, че извършва
деянието пред повече хора и на място, което позволява то да бъде възприето
от повече хора. Съзнавала е също така, че изрича позорни твърдения по адрес
на тъжителката, както и че те не са истИ., както и че разгласява същите, тъй
като е съзнавала, че ги довежда не само до знанието на адресата им, но и до
това на останалите присъстващи лица. В този смисъл подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянията си и техните последици и е искала
настъпването им.
Съдът намира за нужно да посочи и това, че не споделя направеното от
страна на защитника възражение, че не бил налице от обективна страна
състава на престъплението клевета, поради обстоятелството, че изречените
неистински и позорящи изрази били изречени в присъствието на
пострадалата, а според правната теория и съдебна практика тези твърдения
следвало да се оповестят пред друго лице, но в отсъствието на техния адресат.
Такова изискване от обективна страна не е въведено нито в правната доктрИ.,
нито се възприема в практиката на върховната инстанция. Според ВС
разгласяване е налице, когато позорните обстоятелства се довеждат до
знанието на трето лице и това е достатъчно, защото когато кръгът от лица е
по-широк (както е в настоящия случай) тогава е налице квалифициращия
състав на престъплението по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК- публична
клевета. За съставомерността на деянието е без значение дали потърпевшият,
спрямо когото са разгласени клеветническите твърдения, е присъствал при
разгласяването им или е узнал впоследствие за тях.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подс. К., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Подсъдимата е личност със завишена степен на обществена опасност.
Вярно е че не е осъждана към момента на деянието, но следва се отчетат
негативните й характеристични данни, изведени от отношенията й с
останалите търговци на пазара и настоящата й постъпка, което я
охарактеризира като негативна личност, със занижен самоконтрол.
Конкретно извършените деяния също са със завишена степен на
обществена опасност, предвид демонстративния начин на тяхното
извършване, с манифестирано чувство за безнаказаност, както и това че са
изречени няколко обидни израза и са разгласени няколко клеветнически
твърдения, като това е станало в присъствието на много лица.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
7
подсъдимата, в незачитането на установения правов ред и чуждата личност,
както и правото на достойнство и чест.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно мИ.ло на подсъдимата, сравнително добрите
характеристични данни предвид грижовността й към нейния вуйчо и
отзивчивостта към приятелите й, а като отегчаващо- броя и вида на
нанесените обиди и клеветнически изрази.
Предвид изложеното и като отчете, че по отношение на подсъдимата са
налице многобройни смекчаващи вИ.та обстоятелства, като и най-лекото
предвидено пв закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимата, определи предвиденото в закона наказание глоба в размер под
минимално определения на осн. чл.55 ал.1 т.1 от НК и съобразявайки ал.2 на
същата разпоредба, като наложи глоба в размер на 2 000 лева за
престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, и в размер на
3 000 лева за престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 във вр. с чл.147 ал.1 от
НК и наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“ и за двете престъпления.
Тъй като с деянията си подс. К. е извършила две престъпления в
условията на идеална съвкупност, то на осн. чл.23 ал.1 от НК съдът определи
и наложи на подсъдимата измежду двете наложени и наказания най-тежкото
от тях, а именно за престъплението по чл.148 ал.2 пр.1 вр. чл.147 ал.1 от НК-
глоба в размер на 3 000 лева, като на осн. чл.23 ал.2 от НК към така
определеното и наложено общо най-тежко наказание глоба присъедини
наказанието обществено порицание, постановявайки същото да се изпълни
като присъдата се постави на таблото за съобщения в сградата на ОбщИ. П.
(по местоживеене на подсъдимата) за срок от един месец.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства
(показанията на свидетелите Н. и П.) за причинените психични травми на
тъжителката, съобразявайки вида, естеството и броя на нанесените обидни
думи и разгласени клеветнически изрази, създадения душевен дискомфорт у
пострадалата и накърнения й авторитет в обществото и семейството с факта
на нанесената обида и разгласените позорни твърдения, съдът намери за
напълно основателни предявените от тъжителката против подсъдимата
граждански искове по чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди
подсъдимата да заплати на гражданския ищец суми в размер на по 1000 лева,
представляващи обезщетение за причинените в резултат на извършените
престъпления публична обида и публична клевета неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 22.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М.К.
бе осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС- П. държавна такса върху размера на уважените граждански иск в общ
8
размер на 100 лева или по 50 лева за всеки от гражданските искове, а на
частния тъжител М.Й.- разноски в размер на 413,02 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар и държавни такси, за които по делото са
ангажирани надлежни доказателства- договор за правна защита и съдействие
и разписка от Изи Пей.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9