Р Е Ш Е Н И Е
№ 261278
13.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1908 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от ЕТ „И. К.“ против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е посочено, че на база изпълнителен лист, издаден на ***, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3959/2013г. по описа на РС Пловдив, ЕТ бил осъден да заплати на ответното дружество сумите от 648.04 лв. главница за потребена ел.енергия за обект в с.***, 47.63 лв. обезщетение за забава и 131.84 лв. деловодни разноски. За събиране на посочените суми ответното дружество с молба от *** образувало изп.дело № *** по описа на *** ***, като по делото били извършени следните изпълнителни действия – на *** била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не била връчена; на *** било изпратено запорно съобщение до „***“ АД; на ** била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не била връчена; на *** била подадена молба от взискателя по делото за извършване на проверка на гр. и имущественото състояние на длъжника; на *** била получена в кантората на адвокатското дружество покана за принудително изпълнение от ***, с разпореждане за насрочен опис на движими вещи на *** на ул. „***“ № **, гр.***. Посочено е, че ЕТ не дължи посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Посочено е, че последното валидно изпълнително действие, с което била прекъсната давността, било налагането на запор върху банковите сметки на ЕТ в „***“ на ***, от който момент започнала да тече нова давност. Сочи се, че приложима е 3-годишната давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което вземанията на ответника били погасени по давност на ***. На основание чл.119 ЗЗД били погасени и задълженията за лихви и разноски. Сочи се, че междувременно изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото от образуването му на дата *** взискателят не бил поискал извършване на никакви изпълнителни действия до ***, когато била подадена молба за проучване състоянието на длъжника и предприемане на изпълнение с всички предвидени в ГПК срокове. Поради това изпълнителното дело било прекратено на ***, по силата на закона. Всички действия след този момент били непротивопоставими на длъжника. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ЕТ не дължи на ответното дружество посочените по-горе суми. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски.
Към момента на насрочване на делото е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Било образувано изп.дело № ***/***г. по описа на ***, като с молбата от *** било поискано от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, тоест било направено възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ. По делото освен това били предприети редица изпълнителни действия, с всяко от които давността била прекъсвана – на *** бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца; на *** била входирана молба за извършване на ред изрично посочени изпълнителни действия; на *** и *** били входирани молби за извършване на ред изрично посочени изпълнителни действия; на *** бил наложен запор върху МПС, собственост на ищеца; на *** и *** били входирани молби за извършване на ред посочени изпълнителни действия; на *** бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника. Нямало период на бездействие на взискателя, напротив редовно и своевременно били извършвани изпълнителни действия по делото. Недоказано било и твърдението, че вземанията били погасени по давност на ***. Наложен бил запор на банкови сметки на длъжника и насрочен опис на вещи. Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.дело № 2383/2017г. на ВКС. Сочи се, че считано до *** давност не е текла, като възможността за изтичане на 3-годишната давност следвало да се разглежда след този момент. След него обаче давност не можела да изтече, тъй като взискателят бил активен. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото е постъпило изп.дело № *** по описа на ***, образувано по молба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист от *** по
ч.гр.дело № 3959/2013г. По силата на изпълнителния лист ЕТ „И. К.“ е осъден да
заплати сумата от 648.04 лв. главница, 47.63 лв. мораторна лихва за периода от ***
до ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда
– *** до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31.84 лв.
разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С
разпореждане от *** е наложен запор върху банковите сметки на едноличния
търговец. На *** е отправено запорно съобщение до „***“ АД.
На *** е подадена молба от взискателя до *** с искане за предприемане на
изпълнителни действия по делото, с всички предвидени в ГПК способи. Молба в
този смисъл е подадена и на ***, както и на ***, на ***, на ***, като е
насрочен опис на движими вещи. Същият не се е състоял, видно от разпореждане от
дата ***. С разпореждане от *** е наложен запор върху вземанията на едноличния
търговец, които има в качеството си на взискател по изпълнително дело № *** по
описа на ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.
От приложеното изпълнително дело се
установява, че същото е образувано на дата *** по молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № 3959
по описа на ПРС за 2013г., като на *** е изпратена покана за доброволно
изпълнение до ЕТ „И. К.“. Видно от протокол от ***, насрочен за посочената дата
опис на движими вещи на длъжника, не се е състоял. С разпореждане от ** *** е
посочил, че налага запор върху банкови сметки на ЕТ, като на дата *** г. е
изпратено запорно съобщение до „***“ АД. На *** е изпратена нова покана за
доброволно изпълнение до ЕТ, невръчена, както и на дата ***, невръчена. На ***
до *** е подадена молба от взискателя, с искане за предприемане на изпълнителни
действия, с всички предвидени в ГПК срокове, както и са подавани последващи
молби на дати ***, ***, проучвано е имущественото състояние на длъжника, а с
разпореждане от *** е посочено, че се налага запор върху МПС. Съобщението до
длъжника за наложения запор върху МПС не е връчено, видно от приложената по
делото разписка с отразяване, че получателят отсъства. Молби от взискателя с
искане за пристъпване към изпълнение са подадени и на ***, а видно от
разпореждане от ***, насрочен за тази дата опис няма да бъде извършван. Последвали
са молби от взискателя от дата ***, като с разпореждане от *** *** е посочил,
че насрочва опис на движими вещи, както и с разпореждане от *** е посочено, че
се налага запор върху вземанията на търговеца в качеството му на взискател по
изпълнително дело № *** по описа на ***, за което до *** е изпратено запорно
съобщение на дата ***.
В случая молбата за образуване на изпълнително дело от *** е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид направеното искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност, съобразно цитираното Тълкувателно решение. От материалите по ИД обаче се установява, че след образуването, на редица дати са подавани молби от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи – ***, ***, ***, ***, ***, ***. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител, в който смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай. От приложеното изпълнително дело се установява извършването на следните действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС – молба за образуване на делото от ***, изпращане на запорно съобщение за наложен запор на банкови сметки на едноличния търговец в „***“ АД на ***г., молби от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи – ***, ***, ***, ***, ***, ***, наложен запор върху вземания на ЕТ като взискател по изпълнително дело № ***. Видно от гореизложеното по делото регулярно са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Не са налице и две действия, между които да е изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя според настоящия състав не са погасени по давност.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми е неосновател и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото и материалният интерес от него, конкретният размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на 100 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „И. К.“, ЕИК ***, гр.***, ул. „***“ № **, със *** И. М. К. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 иск за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 648.04 лв. главница, 47.63 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31.84 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист, издаден на *** по ч.гр.дело № 3959 по описа на Районен съд Пловдив за 2013г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с район на действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „И. К.“, ЕИК ***, гр.***, ул. „***“ № **, със
*** И. М. К. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.