Определение по дело №97/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 6/29.01.2015 год., постановено по Н.а.х.дело № 16/2015 год., КРС е признал М. С. И. от Г.К. за виновен в това, че на 28.03.2010 год. около 22.30 часа в Г. К., на бул. „Б.”, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Г. К., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в сила на 05.03.2010 год., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, с peг. № *******, без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ Глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева.

Недоволен от решението е останал подсъдимият М. С. И. от Г.К., който чрез защитника си го обжалва, като твърди, че решението е неправилно и незаконосъобрÓзно. В жалбата се развиват съображения за изтекла абсолютна давност по чл. 81 ал.3, във вр. с 80 ал.1 т.5 от НК, изключваща наказателното преследване на подсъдимия. Този извод защитникът на подс.И. мотивира с обстоятелството, че производството в случая е административно и се движи по реда на чл.78а от НК, с предвидено административно наказание „глоба” от 1 000 лв. до 5 000 лв., при което и съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК наказателното производство се изключва, ако са изтекли три години от извършване на деянието, и тъй като деянието е било извършено на 28.03.2010 год., то абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е изтекла след четири години и половина - на 28.09.2014 год. Моли да бъде постановено решение, с което подсъдимия М. И. да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание, редовно призован, подс.И. не се явява. Защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд намира за правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесалните правила. Счита, че съгласно чл.80 ал.1 т.4 от НК за извършеното от подс.И. деяние се предвижда петгодишна давност, която не е изтекла към момента. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. В наказателното производство са събрани необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните в наказателното производство и проверени от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. С. И. е роден на 18.10.1978 год. в Г.К., където живее постоянно. Няма завършено образование и е неграмотен. Безработен е, не е женен, не е осъждан към момента на извършване на инкриминираното деяние. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 28.03.2010 год. около 22.30 часа в Г.К., на бул. „Б.”, подс.И. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О.”, модел „К.”, с peг. № *******, когато бил спрян за проверка от св.З. и св.СС. - полицейски служители към РУ„Полиция” - Г. К.. Подсъдимият И. не представил свидетелство за управление на МПС. При направената справка от полицейските служители с оперативно - дежурната част на РУ „Полиция”-Г.К. се установило, че подс.И. е неправоспособен водач, на който никога не е било издавано свидетелство за управление на МПС. Бил му съставен АУАН № 2175/28.03.2010 год. /с бланков № 276189/, за нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата.

В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че подс.И. бил наказан с Наказателно постановление № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - К., за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на МПС, като наказателното постановление е влязло в сила на 05.03.2010 год.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в наказателното производство гласни доказателства – от обясненията на подс.И., дадени в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, в които по същество същият е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Г. З. и С. С., дадени на досъдебното производство, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от писмените доказателства – АУАН № 364/18.01.2010 год. /с бланков № 705339/, съставен на подс.М. С. И. за нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата; заверено ксероксно копие от Наказателно постановление № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – К., в сила от 05.03.2010 год.; АУАН № 2175/28.03.2010 год. /с бланков № 276189/, съставен на подс.М. И. за нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата; Справка за нарушител/водач, издадена за подс.И.;Справка за нарушител от региона, издадена от сектор „КАТ” при ОД на МВР – К. за подс.М. И.; Справка за съдимост на подс.М. И.; Характеристична справка на подс.М. И. и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на същия, събрани на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 28.03.2010 год. около 22.30 часа в Г. К., на бул. „Б.”, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Г. К., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, влязло в сила на 05.03.2010 год., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, с peг. № *******, без съответно свидетелство за управление, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, няма между страните, като оплакването на жалбодателя по същество се свежда до отказа на първоинстанционния съд да приложи разпоредбите за давността по чл.80 – чл.81 от НК, изключващи наказателното преследване спрямо подс.И..

Безспорно е осъществяването на деянието от подс.И. от обективна страна - същият е управлявал МПС, без съответно свидетелство за управление на МПС /каквото никога не му е било издавано/, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с НП № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – К., влязло в сила на 05.03.2010 год.

От субективна страна престъплението подс.И. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му. Несъмнено, с оглед на нивото на физическото и психическото му развитие, подсъдимият е съзнавал, че не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС, че е наказван по административен ред с НП № 364/22.01.2010 год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – К., за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, и въпреки това, в едногодишния срок от наказването му за това по административен ред, е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

Неснователен е доводът на защитника на подсъдимия, изложен пред първоинстанционния съд и поддържан с въззивната жалба – че по отношение на инкриминираното деяние е изтекла предвидената в НК давност, изключваща наказателното преследване спрямо подс.И.. В подкрепа на този довод, защитникът на подсъдимия излага съображения, че за деянието на подс.И. е било образувано административнонаказателно производство, а не такова от общ характер, и същото се движело по реда на чл.78а от НК, който предвиждал административно наказание „глоба” от 1 000 до 5 000 лева, при което приложение следвало да намери разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, като в този случай наказателното преследване се изключвало по давност след изтичане на три години. Респ., на 28.09.2014 год. била изтекла и абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК /четири години и половина/, тъй като деянието на подсъдимия било осъществено на 28.03.2010 год. Тези съображения на защитника на подсъдимия са неправилни и несъответстващи на материалния закон. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.80 ал.1 т.1 – 5 от НК визират различни срокове в зависимост от предвиденото в закона наказание за съответното деяние, след изтичането на които се изключва наказателното преследване по давност, ако същото не е възбудено до изтичането им; съответно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК въвежда т.нар. „абсолютна давност”, изключваща наказателното преследване – ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80 ал.1 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността. С други думи, във всички случаи на изключване на наказателно преследване по давност законодателят е изхождал от наказуемостта на съответното деяние, т.е. от предвиденото в особената част на НК наказание за същото. От друга страна, безспорно е, че за извършеното от подс.И. престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до две години, при което за изключване на наказателното преследване по давност за такова престъпление следва да намери приложение разпоредбата на чл.81 ал.1 т.4 от НК – пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, а ако давността е спирана или прекъсвана преди изтичане на давностния срок /какъвто е и настоящият случай, тъй като от надлежните органи са предприети действия за преследване на подсъдимия – образувано е досъдебно производство срещу подс.И. на 24.11.2014 год., като са извършвани процесуално-следствени действия по него/, то абсолютната давност изключва наказателното преследване след изтичане на седем години и половина. Без значение е обстоятелството, че производството пред първоинстанционния съд е образувано и разгледано по внесено предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Това е така, тъй като с решението за освобождаване от наказателна отговорност не се заличава престъпния характер на извършеното от подсъдимия деяние, а законодателят само е предвидил възможност за по-лек режим на санкциониране на престъплението. Съдът трябва да установи дали предаденото на съд лице е извършило инкриминираното деяние, т.е. да отговори на въпросите, формулирани в чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като едва след положителен отговор на тези въпроси, и ако са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът освобождава подсъдимия от наказателна отговорност за конкретното престъпление. С други думи, деянието запазва престъпния си характер и по отношение на него се прилагат общите разпоредби на НК /повторност, рецидив, реабилитация, давност/, вкл. и сроковете по чл.80 ал.1 и чл.81 ал.3 от НК, съобразно предвиденото в закона наказание за съответното престъпление, след изтичането на които се изключва наказателното преследване за това престъпление по давност.

При налагане на административното наказание за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – направеното самопризнание и съдействието му за разкриване на обективната истина, типичната степен на обществена опасност на деянието, занижената обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и изразеното съжаление за извършеното; както и липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, като съдът е приел, че на подс.И. следва да бъде наложено административно наказание при наличие само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, към минималния размер на предвиденото в закона такова, а именно: административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., което напълно отговаря на извършеното престъпление и е в състояние да осъществи целите на личната и генералната превенция по чл.36 от НК. Настоящата инстанция намира, обаче, че така наложеното на подс.И. административно наказание е определено в нарушение на материалния закон, тъй като при определяне на размера на наказанието първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази разпоредбите на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, т.е. да приложи законът, който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това е така, тъй като към момента на извършване на деянието е действала разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК в редакцията й, предвиждаща наказание „глоба” от 500 до 5000 лева; а с изменението на цитираната разпоредба с ДВ, бр.26/2010 год., в сила от 10.04.2010 год., минималния размер на наказанието е увеличен от 500 лв. на 1 000 лв. Имайки предвид, че инкриминиран¯то деяние е извършено от подс.И. на 28.03.2010 год., т.е. по времето на действие на старата редакция на чл.78а от НК, то по-благоприятна за него се явява същата, която следва да намери приложение, съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК. При това положение, и споделяйки изцяло извода на първоинстанционния съд – че административното наказание на подс.И. следва да бъде определено при наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер, то следва обжалваното решение да бъде изменено в частта му относно размера на наложеното му административно наказание „глоба”, което следва да бъде намалено от 1 000 лв. на 500 лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение в частта й относно размера на наложеното на подс.И. административно наказание, обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено в останалата му част.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Решение № 6/29.01.2015 год., постановена по Н.а.х.дело № 16/2015 год. по описа на К. районен съд, в частта му, с която М. С. И. от Г.К., с ЕГН *, за извършено престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като на основание чл.2 ал.2 от НК НАМАЛЯВА наказанието от 1 000 лв. на 500 /петстотин/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.