Решение по дело №383/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 19.07.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........двадесет и седми юни...................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

^{Членове:}........Ъшъл Ириева.........................................................................

........Зорница Тодорова, мл.с..........

при секретаря..............Светла Пеева....................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Валентина Личева................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...383...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 19, постановена на 15.02.2019г., от Районен съд - Русе по НОХД № 1725/2018г., подсъдимата Г.М.М. била призната за виновна в това, че на 18.08.2011г., в Русе, съз­­нателно се ползвала от преправен официален документ, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство - свидетелство за регистрация, част І за л.а.„Д.Г.Ч.” с рег.№ Р **** АК, издадено на името на Г.М.М. на 03.02.2010г., на който впо­следствие било извършено противоправно въздействие на съдържанието, като частта на реквизита „I” - дата на издаване на свидетелство­то била променена на 03.08.2011г., като от нея за самото му съставяне (пре­правяне) не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК я осъдил на лиша­ване от свобода за девет месеца. На основание чл.66 от НК, отложил из­търпяването на това наказание за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновен и подсъдимия Х.П.Б. в това, че на 12.09.2012г., в Ру­се, съзнателно се ползвал от преправен официален документ- екземпляр от Приходна квитанция ГГ11 № 30126/18.08.2011г., съставена за „по­лучил” данък върху превозно моторно средство от М. С., служител в Община - Русе, с който се удостоверявало заплащане на 18.08.2011г. на данък за л.а.„Д.Г.Ч.” с рег.№ Р ****АК собстве­ност на Г.М.М. в размер 25,21 лв., на който би­ло извършено противоправно въздействие на съдържанието, като годи­ната била променена на 2012г., собственика на автомобила - на Р. С. П. и размерът на данъка на 225,21 лв., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, по­ради което и на основание чл.305 ал.5 от НПК го освободил от наказател­на отговорност за извършеното по чл.316, вр. чл.308 ал.1 от НК престъп­ление и на основание чл.78„а” ал.1 от НК му наложил административ­но наказание глоба в размер хиляда лв.

С присъдата си Районен съд - Русе на основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК, отнел в полза на държавата, свидетелство за регистрация част І за лек автомобил „Д. Г. Ч.” с рег.№ Р **** АК, издадено на името на Г.М.М. на 03.02.2010г. и приходна квитанция серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г., като разпоредил същите да останат приложени към делото. Осъдил подсъдимите да заплатят и на­правените разноски.

Недоволен от присъдата останал адв.С.Л. от АК - Ру­се, упълномощен защитник на подсъдимите Г.М. и Х.Б., с оплакване, че е неправилна. Жалбоподателят твърди, че присъдата е необоснована, постановена в нарушение на мате­риалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения, че обвинението е с невъзможен предмет, тъй като се твърдяло, че обект на престъплението е официален документ - регистрационен талон, за който имало експертно заключение, че не е подправен. Не били изпълнени дадените по ВНОХД 2092/2017г., указания, тъй като останало неясно кой е инкриминирания документ и пред­ставлява ли той документ въобще. Липсвали доказателства и за субек­тивната страна на престъплението, за което била осъдена подсъдима­та. Самата тя и служителката не си спомняли за случая и било възможно трето, неустановено лице да е представило регистрационния талон. Не било изключено още и при сканирането на документите да се получат грешки.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимите Г.М. и Х.Б., както и техният защитник, поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.

В последната си дума подсъдимите заявяват, че нямат какво да кажат.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Двамата подсъдими са съпрузи. През 2010г. притежавали л.а.„Д. Г.Ч.” с рег.№ Р **** АК. Той бил регистриран на името на Г.М. на 03.02.2010г. При регистрацията му било издадено свидетелство № *********. Съгласно действащата тогава нор­мативна уредба, в срок от два месеца, регистрацията на превозното средство трябвало да се декларира Дирекция „Местни данъци и такси” към Община - Русе. До август 2011г. подсъдимата не декларирала автомобила и съответно не заплатила дължимия според чл.60 ал.2 от ЗМДТ местен данък.

Подсъдимите задлъжнели към свид.Р. П. и през август 2011г. решили да му продадат автомобила. За изповядване на сделката пред нотариуса трябвало да представят документ за платен местен данък, издаден от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община - Русе. Подс.Г.М. не разполагала с такъв, тъй като колата не била декларирана и съответно данъкът не бил заплатен.

Тази липса била попълнена по следния начин. Неустановено по делото лице получило достъп до регистрационния талон част І, издаден на л.а.„Д. Г.Ч.” с рег. № Р **** АК. С помощта на копирна техника била извършена промяна в частта на датата на регистрацията, която била преправена от 03.02.2010г. на 03.08.2011г. С копие от документа в този преправен вариант подс.Г.М. се явила на 18.08.2011г. в Дирекция „Местни данъци и такси” пред свид.Я. Я., изпълняваща длъжността „Старши инспектор”. Последната ѝ предоставила бланка за декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван л.а. В нея подсъдимата ръкописно попълнила част от реквизитите, без да впише онези, касаещи датата на придобиване на автомобила и номера на регистрационния талон. След като я подписала, тя предала, декларацията, ведно с копието на преправения регистрационен талон, на свидетелката и напуснала офиса. По-късно свид.Я. Я. установила пропуска в попълването на декларацията и като го счела за случаен, дописала датата 03.08.2011г. за придобиване на автомобила и номера на регистрационния талон. Данните прочела в представеното от подсъдимата копие от преправеното свидетелството за регистрация.

Още същия ден подс.Г.М. заплатила сумата 25,21лв., която била изчислена като годишен данък за автомобила от свид.Я.Я.. Плащането извършила при свид.М. С., касиер при Дирекция „Местни данъци и такси”. За него свидетелката издала приходна квитанция Серия ГГ11 № 30126 от 18.08.2011г., която подписала за „получил”.

На същата дата - 18.08.2011г. подсъдимите продали л.а. „Д.Г. Ч.” с рег.№ Р **** АК на свид.Р. П.. Сделката била изповядана пред нотариус Ц. М., с рег.№ *** с район на действие - този на Русенски районен съд. Пред него била представена приходна квитанция серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г., удостоверяваща заплащането на годишния данък на автомобила. В нотариалната кантора било изготвено копие, а оригиналът - върнат на подсъдимите. Веднага след сделката, купувачът - свид.Р. П. упълномощил подс.Х.Б. да управлява и стопанисва автомобила, както и да го продаде с цел погасяване на дълга.

В началото на септември 2012г. свид.В. Г. изявила желание да закупи автомобила, като се уговорила с подсъдимия да изповядат сделката на 12.09.2012г., отново пред нотариус Ц. М.. Тъй като данъкът и за 2012г. не бил платен, с помощта на копирна техника, неустановено по делото лице извършило преправка на квитанцията серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г., при която годината била променена на 2012г., собственикът на автомобила на Р.С. П., а размерът на данъка на 225,21 лв. С копие от така преправения документ подс.Х.Б. се явил на 12.09.2012г. в кантората на нотариус Ц. М.. Той приел документа, направил копие за нотариалното дело и го предал на свид.В. Г., като купувач.

С тази сделка свидетелката придобила собствеността върху л.а.„Д.Г.Ч.” с рег.№ Р ****АК, но също не го декларирала и съответно не платила дължимия местен данък. Посетила Дирекция „Местни данъци и такси” при Община - Русе едва на 04.07.2014г. Попълнила декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ и я представила на свид. В. С., изпълняваща длъжността инспектор, ведно с копие от преправената приходна квитанция серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г. При обработката на документите свид.В. С. установила, че в системата не съществува партида на името на свид.Р. П., че представеното копие от приходна квитанция се различава като образец от ползваните през 2012г., както и, че датата 18.08.2012г., се падала в събота - почивен ден.

Тези обстоятелства послужили като основание за образуване на настоящото наказателно производство.

По него е приложено заключение на техническа експертиза на документ (протокол № 508), според което копието на свидетелство за регистрация Част І с № *********, издадено за „Д. Г.Ч.” с рег.№ Р ****АК, представлявало копие от оригинала на свидетелство за регистрация част І, № *********, издадено за този автомобил със следи от промени в унифицирания код „І” (дата на издаване на свидетелството). Копието било изпълнено с помощта на копирна техника, като предварително били направени промени в посочените зони с различията, след което било изпълнено самото копие.

Съгласно приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза на документ (протокол № 170), приобщеното в оригинал по делото, свидетелството за регистрация част І, № *********, издадено за „Д. Г.Ч.” с рег.№ Р **** АК, представлява оригинална бланка, по която няма извършвани промени.

 Съгласно приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза на документ (протокол № 214), наличните по делото два екземпляра от копия приходни квитанции серия ГГ11 № 30126 от 18.08.2011г., на единият от които има допълнително поставени печати „Вярно с оригинала нотариус” и „Нотариус № *** Ц. М. Район на действие Р.С.Русе” представляват копия от един и същ екземпляр на приходна квитанция, изготвени с помощта на копирна техника.

 Съгласно приетото и неоспорено заключение на почерковата експертиза (протокол № 205), подписът в оригинал на приходна квитанция серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г., на единият от които има допълнително поставени печати „Вярно с оригинала нотариус” и „Нотариус № **** Ц. М. Район на действие Р.С.Русе” бил изпълнен от свид.М. С..

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че подс.Г.М. осъ­­ще­стви­ла обективните признаци на престъпния състав по чл.316, вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 18.08.2011г., в Русе, съзнателно се ползвала от преправен официален документ, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство - свидетелство за регистрация част І за л.а. „Д. Г. Ч.” с рег.№ Р **** АК, издадено на името на Г.М.М. на 03.02.2010г., на който било извършено противоправно въздействие на съдържанието, като в частта на реквизита „I” - дата на издаване на свидетелството била променена на 03.08.2011г., като от нея за самото му съставяне (преправяне) не може да се търси наказателна отговорност

В съответствие с доказателствата по делото, приел, че дея­ни­ето е осъществено от подсъдимата при условията на пряк умисъл и от­мерил наказание лишаване от свобода за девет месеца. Изтърпяването му отложил по реда на чл.66 от НК, за тригодишен изпитателен срок.

За подс.Х.Б. съдът приел, за доказано, че осъ­ще­ствил обективните признаци на състава по чл.316, вр. чл.308 ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2012г., в Русе, съзнателно се ползвал от преправен официален документ - екземпляр от приходна квитанция серия ГГ11 № 30126/18.08.2011г., съставен за „получил” данък върху превозно моторно средство от М. С., служител в Община - Русе, с който се удостоверявало заплащане на 18.08.2011г. на данък за превозно средство в размер на 25,21 лв., за л.а.„Д. Г. Ч.” с рег.№ Р **** АК, собственост на Г.М.М., на който било извършено противоправно въздействие на съдържанието, като годината била променена на 2012г., собственика на автомобила на Р.С. П. и размера на данъка на 225,21 лв., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел и за този подсъдим, че извършил деянието при условията на пряк умисъл. При наличието на предпоставките по чл.78„а” от НК, след като го признал за виновен, съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер хиляда лв.

Във въззивната жалба защитникът от една страна твърди, че е правно невъзможна конструкцията на обективните признаци на престъпленията, а от друга, че не било доказано наличието на субективните признаци.

Според защитника е абсурдно твърдението в обвинителния акт, че престъплението е осъществено върху официалните документи, които в същото време са приложени по делото в автентичен вид, т.е. без каквото и да било въздействие. Въпреки многократното връщане на делото, прокуратурата не изпълнила задължението си да заяви дали подсъ­димите са обвинени в съставяне на официален документ с невярно съ­държание или обвинението е във връзка с представените копия. Нямало как те да бъдат обвинени в подправка на официалните документи, след като по експертен път било установено, че върху документите няма никакво въздействие.

Тези оплаквания са неоснователни. Защитникът некоректно интерпретира обвинителния акт, който и в двете си редакции не съдържа обвинения за престъпно документиране. Въпреки, че действително най-логично е именно подсъдимите да са извършили или поне поръчали преправянето, предвид липсата на категорични доказателства в тази насока подсъдимите Г.М. и Х.Б. са обвинени само и единствено в престъпно ползване на преправени официални документи. Следователно нищо неясно няма в повдигнатите обвинения.

Неубедителни са аргументите на защитата и във връзка с ползвания преправен документ. Без да го заявява изрично, жалбоподателят очевидно изхожда от предположението, че с подправката на документа, трайно и необратимо се уврежда неговият материален носител. По аргумент от противното, при липсата на следи от увреждане (установена по експертен път), аргументира извод, че подправка въобще не е извършвана.

Тази теза няма опора в експертизите, чието заключение е в само в смисъл, че отсъстват следи от подправка, както и в събраните доказателства въобще. В действителност, извършването на подправка променяща трайно субстанцията на документа, ако бъде убедително изпълнена, ще е трудна и скъпа за изпълнение. В конкретния случай и икономически неоправдана. Нещо повече, регистрационният талон на автомобила се представя многократно пред органите на Пътна полиция, и ще бъде необходим на собственика дори след деянието, което изключва възможността за трайното му увреждане. Значително по-лесен и икономичен способ е използването на копия от документите, получени чрез копирна техника, например чрез залепване на прозрачен слой с нужното съдържание. След получаване на копието, което поради естеството на копирния процес има значително по-ниско качество от оригинала, допълнителният слой може да бъде отстранен, с което документът възстановява първоначалния си вид.

С изложеното в предходния абзац въззивният съд цели принципно да аргументира несъстоятелността на оплакването в жалбата, че поради липсата на следи, се опровергава твърдението за подправяне на документа. Описаният механизъм е примерен. В делото няма доказателства как е извършена подправката и такива не са необходими, предвид липсата на съответни обвинения.

Не могат да се приемат и оплакванията досежно ползването на инкриминираните документи. Конкретно защитникът твърди, че не подсъдимите не могат да разберат дали обвинението е за ползване на официалните документи или на техните копия. Във втория случай заявява, че деянието е несъставомерно.

Според чл.54 ал.4 (сегашна ал.7) от ЗМДТ служителят на об­щинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. От редакцията на разпоредбата е очевидно, че подсъдимата е била задължена да предостави за преглед самият регистрационен талон. Доколкото той не може да бъде задържан към преписката, за удобство и последва­щи справки служителите прилагат само копие към преписката. Тази практика е направила възможно и извършването на конкретното престъпление, при което в Дирекция „Местни данъци и такси” останало услужливо представеното от подсъдимата копие с различно (невярно) съдържание, а оригиналният документ, в първоначалния си вид е задържала у себе си.

Не могат да се приемат и оплакванията в жалбата, обосноваващи липсата на умисъл у подсъдимите. Необосновани и почти наивни са предположенията, че е възможно някакво друго лице да е подало в Дирекция „Местни данъци и такси” копието на подправения регистрационен талон или, че е възможно различията с оригинала да са получени в хода на копирането. В делото няма никакви доказателства за подобна възможност, а до приключването му не са направени съответни доказателствени искания.

В същото време, налице са убедителни доказателства установяващи пряк умисъл у подсъдимите, чиито интелектуален момент съдържа представи за всички обективни признаци на двата престъпни състава. Подсъдимата, която саморъчно изготвила декларацията по чл.54 ал.1 от ЗМДТ, не може да обясни защо след като попълнила всички полета, оставила празни само реквизитите, предмет на подправка. В същото време, очевидно е знаела, че декларирането е завършено, след като още същия ден внесла данъка за годината. От това следва, че подсъдимата очевидно е съзнавала противоправността на извършеното и се опитала да затрудни разкриването на деянието. Нуждата от създаденият в резултат от престъплението официален документ, съпоставена с поредността на действията и извършването им в кратък период от време, сочат за планирана и съзнателна дейност, изключваща намеса на неустановени трети лица или дефекти при копирането.

Налице са категорични данни за пряк умисъл и у подс.Х. Б.. Представеното пред нотариуса копие представлява препис от документ, който самият той е използвал година по-рано при сделката със свид.Р. П.. Освен това, като упълномощен владелец на автомобила и всички документи, единствено той (като пълномощник) е бил в състояние да извърши действията по деклариране и последващото заплащане на местния данък. След като не е подал декларация, и съответно Дирекция „Местни данъци и такси” не е изчислила размера на данъка, въобще няма възможност той да бъде внесен. Следователно въпреки, че липсват доказателства този подсъдим да има отношение към подправянето на приходната квитанция, представяйки я на свид.Ц.М., той несъмнено е знаел, че част от отразените обстоятелства са предмет на подправка.

В рамките на служебната проверка, Окръжният съд констатира, че диспозитивът на присъдата досежно престъплението, извършено от подсъдимата Г.М. се различава от този в обвинителния акт. В текстовата част на първоначалното обвинение се съдържал изразът „…на който впоследствие било извършено противоправно въздействие на съдържанието…”. С оглед указанията, съдържащи се в решение № 122 от 01.09.2017г., по ВНОХД № 1042/2017г., на въззивната инстанция, делото е върнато на прокурора и впоследствие внесено с нов обвинителен акт. Единственото различие в обвиненията се състои в отпадане на думата „впоследствие” от цитираното изречение. Въпреки, че обжалваната присъда е втора, постановена по така променения обвинителен акт, в нейния диспозитив отново е изписана отдавна отпадналата от обвинението дума. В опит да отстрани допуснатия пропуск, при изготвяне на мотивите съдията-докладчик е изписал правилно обвинението, допускайки ново процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между двете неразделни части на съдебния акт.

Това нарушение е останало незабелязано от защитата и под­съдимата Г.М., от което може да се заключи, че не е по­ставило пречка да разберат в какво са обвинени и не е нарушено правото им на защита. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК, съдът преценява, че присъдата може само да се измени в тази част, като отпадне думата „впоследствие”.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимите са доказани по несъмнен начин. Освен посоченото, при разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се измени в посочената част и потвърди в останалата.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 19, постановена на 15.02.2019г., по НОХД № 1725/2018г., от Районен съд - Русе, в частта досежно престъплението, извършено от подсъдимата Г.М.М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимата Г.М.М., род. на ***г***, българска гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за

ВИНОВНА в това, че на 18.08.2011г., в Русе, съзнателно се полз­вала от преправен официален документ, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство - свидетелство за регистрация част І за л.а.„Д. Г. Ч.” с рег.№ Р **** АК, издадено на името на Г.М.М. на 03.02.2010г., на който било извършено противоправно въздействие на съдържанието, като в частта на рекви­зита „I” - дата на издаване на свидетелството била променена на 03.08.2011г., като от нея за самото му съставяне (преправяне) не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Г. М.М., със снета по-горе самоличност за невинна и я оправдава по първоначалното обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.