РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4477/ 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
от И.В.Т. срещу Решение № 123 635 от 23.05.2019г., поправено по
реда на чл. 247 с решение 20049062/22.02.2021г. постановено по гр. д. № 36 070 /2018г. по описа на Софийски районен съд, 159 с-в в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против П.на Р.Б.иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за разликата над 2500,00 лева до пълния размер от 22000,00 лева
–обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконни обвинения по които
е прекратено наказателното производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление.
Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на материалния
закон – чл. 52 ЗЗД. Изложени са оплаквания, че СРС не е оценил в достатъчна
степен факта, че едното от повдигнатите обвинения е за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание от две до осем години „лишаване
от свобода“. Посочва, че СРС изобщо не взел предвид второто обвинение по чл.
348 от НК. Не били подложени на анализ обстоятелствата, имащи значение за определяне
на обезщетението, а само декларативно били посочени. Недооценено било
продължителното му задържане под стража, което нарушавало човешката свобода. Не
били обсъдени лошите условия в следствения арест. Не била обсъдена съдебна
практика за аналогични случаи на надлежаване на
наказание, за които бил определян размер от по 100 лева на ден обезщетение. Не
били съобразени обществено-икономическите условия през 2012-2013 (периода на задържането
и на висящност на наказателното производство).
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната
му част и уважаване на иска до пълния предявен размер.
Не е постъпил отговор на жалбата.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията
в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбата, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира, от
фактическа страна за установено следното:
Между страните няма спор за фактите относно воденото
наказателно производство. От приложеното копие на наказателното производство се
установява, че с постановление от 14.06.2012 г. на ОП - Пловдив по ДП № 58/2011
г., пр.пр. № 4398/2011 г. ищецът И.В.Т. е задържан за
72 часа. На същата дата И.В.Т. е привлечен като обвиняем с постановление за
това, че през периода 22.02.2012 г. - 13.06.2012 г. в гр.Пловдив, в условията
на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител
с Г.Т.Г., Л.Х.М., Г.Г.У.и В.П.Д. като извършители и с
Д.Ж.Ц.като помагач е прокарал в обръщение подправени - неистински парични
знаци, подробно индивидуализирани в обвинителния акт, престъпление по чл.244,
ал.1 НК вр.чл.26 НК вр.
чл.20, ал.2 НК.
На 15.06.2012 г. по искане на ОП-Пловдив спрямо И.В.Т.
е взета постоянна МНО „Задържане под стража“.
Правени са няколко искания за изменение на наложената
МНО, но те са оставени без уважение от съда.
С Постановление от 13.03.2013 г. на ОП-Пловдив спрямо И.В.Т.
е наложена забрана за напускане на пределите на страната без разрешение на
прокурор.
С Постановление от 14.03.2013 г. на ОП-Пловдив взетата
МНО спрямо И.В.Т. е изменена от задържане под стража в парична гаранция в
размер на 2 000 лв.
С Постановление от 03.06.2013 г. изх.№ 4398/11 г. от
05.06.2013 г. на ОП-Пловдив досъдебното производство водено спрямо И.В.Т. досежно обвинението по чл.244, ал.1 НК вр.чл.26 НК вр. чл.20, ал.2 НК и обвинението по чл.348, б. а, предл. 2 от НК е прекратено, поради липса на доказателства
подкрепящи обвинението, като е отменена и взетата му МНО парична гаранция в
размер на 2000 лв. С Постановление от 05.06.2013г. на ОП-Пловдив е отменена и
наложената на И.В.Т. забрана да напуска пределите на страната. С Постановление
от 06.06.2013 г. на ОП-Пловдив е разпоредено
на И.В.Т. да се върнат иззетите от него в хода на досъдебното производство
движими вещи. По делото е приложено
копие от справка за съдимост на И.В.Т., от която е видно, че лицето е осъждано
два пъти през 2005г. на лишаване от свобода и през 2006г. на пробация.
От показанията на свидетеля Юли В. се установява, че познава
ищеца от около 15 години. Били заедно в ареста в гр.Пловдив, свидетелят бил
задържан за кражба, а ищецът за притежание на фалшиви пари. През този период
ищецът изпаднал в депресия, притеснявал се, че ще го осъдят за нещо, което не е
извършил, приятелката му го напуснала и заминала за Испания. Никой не му идвал
на свиждане, отслабнал доста.
СГС също приема, че наказателното производство е
продължило до 20.06.2013г., когато е внесено в съда предложение за прекратяване
на наказателното производство със споразумение спрямо останалите трима
обвиняеми, като съобразява и писмо на л. 97 от папка 2 от пр.пр. 4398/11, в което писмо (за внасяне на споразумение) е
описано, като приложение освен самото споразумение, също и постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 05.06. и е посочено, че се прилагат
6 броя разписки за неговото връчване. Следователно към деня това писмо
13.06.2013г. процесното постановление за прекратяване
срещу ищеца е било връчено. От тази дата следва да се приеме, че тече срок за
обжалване и изтича на 20.06.2013г.
При тези
факти СГС намира жалбата за частично основателна. СРС подробно е посочил кои са обстоятелствата които
следва да се вземат предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение
и СГС не намира за нужно да ги преповтаря.
Основателно обаче е оплакването, че не е взета предвид
в достатъчна степен продължителността на
задържането под стража. Това е мярка за неотклонение която в много тежка степен
ограничава редица права и свободи на личността гарантирани от ЕКПЧОС и когато е
установено, че е наложена незаконно следва да се това да бъде репарирано с
подходящо обезщетение. В случая се касае за над 9 месеца задържане (14.06.2012г-20.03.2013,
когато е освободен според писмото на л. 44 от делото на СРС) при обща
продължителност на наказателното производство от малко под година.
Продължителността на МНО задържане под стража на досъдебното производство
съгласно действалата към онзи момент норма на чл. 63, ал. 4 от НПК в ред. до
изменението ДВ 71/2013г. при обвинение за тежко умишлено престъпление е
максимално осем месеца. Надхвърлянето на този срок е тежко нарушение на правата
на ищеца. В съдебната практика големия период на задържане при неоснователност
на обвинението се приема за обстоятелство обуславящо завишаване на
обезщетението в сравнение с други случай на обвинение със сходна
продължителност на производството и сходни други обстоятелства имащи отношение
към определяне на обезщетението.
Основателно е и оплакването, че не е отчетен фактът, че
е имало и второ обвинение. Макар при описанието на доказателствата да е
посочено от СРС, че с постановлението от 05.06.2013 е прекратено производството
и по второто обвинение. СРС не е коментирал наличността и на това обвинение и
значението му за претърпените вреди и за обезщетението. Според СГС установения
факт на второ обвинение, за което също е прекратено наказателното производство
обуславя и по висок размер на обезщетението. Това е изяснено и от съдебната практика.
Даже да не е за тежко по смисъла на НК престъпление, когато то е от вид отделен
от другото обвинение е налице евентуална възможност за прилагане на чл. 23 вр. с чл. 24 НК, което е и основанието за завишен размер на
обезщетението. Трябва да се отчете обаче, че в исковата молба основните
твърдения за неимуществени вреди са свързани с взетата МНО задържане под
стража, а нейното вземане не е свързано с това обвинение- в искането до съда за
постоянна мярка задържане под стража, като основание не се сочи това
престъпление по чл. 348 НК, а само престъплението по чл.244, ал.1 НК вр.чл.26 НК вр. чл.20, ал.2 НК.
Съдът също не го е посочвал като предмет на делото по МНО и не е съобразявал
произнасянето си с наличието и на данни за такова престъпление.
Противно на изложеното в жалбата от мотивите на стр. 5
абз 1 се установява, че един от факторите при
определяне на обезщетението е вида на
престъплението (тежко умишлено) и размерът на наказанието (от две до осем
години). Поначало характеристиката на престъплението за което се повдига
обвинение като тежко по смисъла на НК и предвидения специален минимум на
наказанието са фактори обуславящи по завишен размер на обезщетението. За да
определи размера обаче СРС правилно е отчел срокът на наказателното
производство от около година (без една седмица), което е разумен срок по
смисъла на Конвенцията, отчел е и че ищецът вече е бил осъждан с влязла в сила
присъда два пъти през 2005 и 2006г, които са обстоятелства сочещи на по ниска
степен на увреждане съответно размер на обезщетение и следва да се вземат
предвид съгласно практиката на ВКС (Решение № 60213 от 7.10.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3462/2020 г., III г. о., ГК).
Няма данни обвинението да е разгласено публично, при
което са недоказани твърденията в исковата молба за уронване (злепоставяне) на името
на ищеца пред съседи и близки. Няма доказателства (и не може да се предполага),
че претърсването на имот на ищеца е станало достояние на много хора, както и
самото обвинение.
Няма доказателства и твърдения за последващо
прекратяването на наказателното производство негативно негово отражение върху
личния и социален живот на ищеца. Няма данни за влошаване на здравословното
състояние на ищеца.
Свидетелските показания на свидетеля не доказват
горните твърдения. Показанията на св. В., че приятелката на ищеца го е напуснала
не следва да се вземат предвид, защото няма твърдения за такъв факт в исковата
молба и за негово негативно отражение върху ищеца. Същото се отнася за битовите
условия в следствения арест. Свидетелят посочва, че било студено и условията
били „гадни“. Усещането за студ е субективно усещане. Обективни данни за
поддържана температура в помещенията няма, за да се приеме, че имало нарушаване
на чл. 20, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, който предвижда да се прилагат стандартите,
предвидени за обществени сгради-приложение 12 към чл. 195 НАРЕДБА № 15 от
28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация
на обектите и съоръженията за производство, пренос и отменените с нея Норми за
проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, утвърдени
със заповед № РД-14-02-84 от 3.II.1986 г. на министъра на строителството и
селищното устройство и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (кн. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.), предвиждащи 19-22 градуса през
зимния период.
От друга страна основателно в жалбата се поддържа, че
не е съобразена и съдебната практика
относно размера на присъжданите за подобни случаи обезщетения, както и
икономическите условия в страната в периода в който е било висящо наказателното
производство. С Решение № 60243 от 1.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1099/2021 г., IV г. о., ГК при почти идентични основни обстоятелства
(продължителност на наказателното производство от 14 месеца, при 12 по
настоящото дело, МНО задържане под стража за 8 месеца при 9 месеца по
настоящото с последващо определяне на гаранция, обвинение
за тежко престъпление; близък период от време през 2013-2014) са присъдени
5000,00 лева обезщетение, което съответства и на публично оповестените данни на
НСИ за средния годишен доход на човек от домакинство (който е критерий за
преценка на стандарта на живот (обществено - икономическите условия) за 2013г.
от 4814,00 лева. Решение № 146 от 7.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4129/2019 г., IV г. о.,
ГК пак за подобна хипотеза са присъдени 16000,00 лева. С Решение № 50 от 2.04.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 2375/2019 г., IV г. о., ГК, при подобна хипотеза, но при двойно по-голяма
продължителност на наказателното производство са присъдени 7000,00 лева.
Като взема предвид
отчетените от СРС обстоятелства от значение за размера на обезщетението и
допълнително съобразените по-горе от въззивния съд
(продължителността на задържането над максимално допустимия от НПК срок,
наличието на второ обвинение), настоящият състав намира, че справедлив размер
на обезщетението е 10000,00 лева.
Следователно решението в отхвърлителната му част над 2500,00 до 10000,00 лева следва
да се отмени и да се присъдят още 7500,00 лева , а в останалата част да се
потвърди. Върху присъдената разлика от 7500,00 се дължи и законна лихва от
01.06.2015г. поради изтекла погасителна давност за вземането за лихва за
периода 20.06.2013г. (датата конкретизирана в последното заседание пред СРС
като датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване и приета и от
СГС) до 31.05.2015г.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът
има право на разноски за въззивна инстанция, но не е
претендирал и доказал такива във въззивното дело. За
първа инстанция има право на още 330,87 лева освен присъдените от СРС при
уважени 36 от иска.
Водим от горното СГС
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 123 635 от 23.05.2019г., поправено по реда
на чл. 247 с решение 20049062/22.02.2021г. постановено по гр. д. № 36 070 /2018г. по описа на Софийски районен съд, 159 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от И.В.Т. с ЕГН ********** против П.на Р.Б.иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 2500,00 лева до размер от 10000,00
лева като вместо това:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Т. с ЕГН **********
още 7500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинения
срещу И.В.Т. по ДП № 58/2011 г., пр.пр. № 4398/2011
г. по описа на ОП-Пловдив, по които наказателното производство срещу И. Т. е
прекратено, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 01.06.2015г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Т. ОЩЕ 330,87 лева
разноски за първа инстанция.
Потвърждава решението в останалата отхвърлителна
част.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в
сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.