РЕШЕНИЕ
№ 5559
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110203566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО – 33 – Г – 21 – 22-
042 от 09.06.2021 г., издадено от Й Ф – Кмет на Столична община, с което на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.
24, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Г.
Ц. К, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Релевира доводи
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателката се позовава на непосочването на конкретна хипотеза на
правна норма от тези, към които препраща разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ. Посочва, че е налице противоречие в посочването на правно основание за
налагане на наказанието, като на едно място в наказателното постановеление
е посочена разпоредбата на чл. 209, а на друго –разпоредбата на чл.209а от ЗЗ.
Навежда аргументи, че наказателното постановление е издадено след
изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като невръчването на наказателното
постановление поставяло под въпрос дали то е издадено на посочената в него
дата. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В последното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява лично, не се явява и процесуалният ѝ представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Танев. В
пледоарията си по същество същият моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 20.03.2021 г., около 11.35 ч., била извършена проверка от служители
на Столичен инспекторат в гр. София, район Кремиковци, бул. „Ботевградско
шосе“ № . В хода на проверката служителите на Столичен инспекторат
установили, че лицето Г. Ц. К, намиращо се в търговски обект – магазин
„Джъмбо“ , има поставена защитна маска за лице, но били налице
противоречащи си твърдения на актосъставителката и жалбоподателката дали
маската е покривала изцяло частта на лицето от носа до брадичката.
При констатиране на тези обстоятелства от свидетелката Ц. П. е съставен
АУАН за извършено нарушение на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето, който
е връчен на Г. Ц. К лично на 20.03.2021 г. Като възражение в акта, Г.
Керемедчиева отбелязала, че още преди да влезе в магазина е поставила
маската си и тя е покривала носа ѝ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № СО – 33 – Г – 21 – 22-042 от 09.06.2021 г., издадено от
Й Ф – Кмет на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 4 от
Закона за здравето и чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Г. Ц. К, ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Ц. П., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка по
отношение на извършената проверка, мястото и времето на извършването ,
както и по отношение на въпроса, е свидетелката е актосъставител, тъй като в
тази им част те се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от процесуално
легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
На първо място не се доказва изложената в наказателното постановление
и съставения АУАН фактическа обстановка. В тях е посочено, че
жалбоподателката „няма поставена защитна маска за лице за еднократна или
2
многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа
до брадичката, а от показанията на свидетелката се установява, че
жалбоподателката е имала маска, но тя не е била поставена правилно по
преценка на свидетелката. Във възражение към съставения АУАН
жалбоподателката е посочила, че е с поставена маска и тя покрива носа ѝ.
При издаване на наказателното постановление не са спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Доколкото в обжалваното
наказателно постановление не е конкретизирано дали
административнонаказващият орган приема, че жалбоподателката е била без
маска или с поставена неправилно маска, а в последния случай – по какъв
начин е поставена и в какво се изразява неправилното поставяне, то е
налице съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на
защита на санкционираното лице, като не му позволява да научи за какво
точно нарушение е санкционирано и да организира защитата си.
На следващо място не са обсъдени и възраженията на Г. К във връзка с
противореччащите твърдения с тези на актосъставителя по въпроса дали е
имала маска и дали тя е покривала носа . Не са анализирани доказателства в
тази връзка.
Допуснати са нарушения и на изискването за съдържание на
наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 6 за посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. За нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, но доколкото тя визира нарушение или
неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4,
7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2, в случая не е посочено, предвид че е налице
препращаща законова норма, за противоепидемични мерки по коя от
посочените законови разпоредби става дума. Непълната правна квалификация
също представлява съществено процесуално нарушение, тъй като касае
задължителното съдържание на постановлението и затруднява правото на
защита.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО – 33 – Г – 21 – 22-042
от 09.06.2021 г., издадено от Й Ф – Кмет на Столична община, с което на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.
24, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Г.
Ц. К, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4